Р Е
Ш Е Н И Е
№ 965 28.03.2017
година град
Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, I граждански състав, в публично заседание на десети март две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
6448 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание член 357 и сл. от ЗЗД.
Ищецът К.Г.Б., ЕГН: ********** *** е
предявил против ответниците „Клас 3000“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, представлявано от управителя З.З. и А.П.Ф. с
ЕГН ********** *** искове за осъждане на първия ответник да му заплати сумата
от 8003,47 лева, представляваща полагащата се на ищеца, съгласно сключен между
ищеца и ответниците договор от 18.05.2011г., и съставляваща недоизплатена печалба по договора, ведно със
зак. лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, както и осъждане на втория ответник да заплати на
ищеца сумата от 8 500 лева, представляваща неговата ½ част от платеното
от ищеца на първия ответник съгласно договори за доставки на * и да му заплати
сумата от 5885,00 лева, представляваща половината от реализираната печалба по
договора от 18.05.2011г. и която сума
вторият ответник е изтеглил от банковата сметка на първия ответник, като по
този начин се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със зак. лихва
върху двете суми, считано от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане. Претендира направените разноски в производството.
Ищецът излага фактически твърдения за това, че
между него и ответниците е сключен писмен договор за съвместна дейност от
18.05.2011г., като по силата на договора ищецът и втория ответник Ф. са поели
задължението да извършват дистрибуция на произведени от първия ответник * до
магазини „*“. При приемане на
доставените от „Клас 3000“ стоки ищецът и ответникът Ф. е следвало да заплащат
по цени на едро получените стоки, след което е следвало да доставят получените
хранителни стоки на дружеството „Интеркомерс Груп Плюс“ ЕООД на предварително
уговорени цени между „Клас 3000“ ЕООД и това дружество. Твърди се, че
уговорените цени са в размер на около двойния размер на цената на едро, като
разликата между цените, наречена печалба, е следвало да поделя поравно между
ищеца и ответника Ф. на осн. член 3, ал. 2 от договора. Ищецът твърди, че е
платил на „Клас 3000“ ЕООД 4000 лева на 18.05.2011г., 9000 лева на 09.06.2011г.
и 4000 лева на 18.06.2011г. или общо 17000 лева. Ищецът твърди, че от
18.05.2011г. до 31.07.2011г. вкл. са били осъществявани доставки на дружеството
„Интеркомерс Груп Плюс“ ЕООД, като е следвало от това дружество да бъдат
платени 27 776,94 лева по разплащателната банкова сметка *** „Клас 3000“ ЕООД, от която сума от това
дружество била платена само сумата от 11 770 лева, като за разликата от
16 006,94 лева „Клас 3000“ ЕООД завело гр. дело срещу „Интеркомерс Груп Плюс“
ЕООД и се снабдило с изп. лист за същата сума.
Ищецът счита, че така ответникът „Клас 3000“ ЕООД е
получило два пъти цената за едни и същи стоки, веднъж от ищеца, и втори път от
„Интеркомерс Груп Плюс“ ЕООД, като смята, че понеже се явява
подизпълнител-дистрибутор на продавача „Клас 3000“ ЕООД по осъществените между тези дружества
покупко-продажби на * му се следва полагаемата му се по договора печалба от
този договор.
Относно предявените срещу А.Ф. два обективно
съединени иска се излагат твърдения за изтеглена от ответника част от
печалбата, в размер на 11770 лева, от банковата сметка на „Клас 3000“ ЕООД, без
да извърши предаване на половината от тази сума на ищеца, като по този начин
ответникът се е обогатил неоснователно
за сметка на ищеца, а ищеца се е обеднил с посочената сума.
Ищецът твърди, че е изпълнил повече от дължимото от
него съгласно договора за съвместна дейност, тъй като е платил сумата от
17 000 лева на „Клас 3000“ ЕООД за доставки на *, а съгласно член 127 ЗЗД,
ответникът Ф. е бил длъжен за половината от тази сума, като не я е платил и не
е възстановил на ищеца половината от платената от последния сума.
Препис от
исковата молба е редовно връчен на ответника „Клас 3000“ ЕООД, като от същия не
е постъпил писмен отговор.
Препис от
исковата молба е редовно връчен на ответника Ф., като от същия е постъпил
писмен отговор. Ответникът сочи, че представеният договор за съвместна дейност
не бил подписан от ответника „Клас 3000“ ЕООД. Твърди, че е заплатил на „Клас
3000“ ЕООД общата сума от 11000 лева, платима на три вноски, две от които по
4000 лева и една от 3000 лева на лицето С.З.. Оспорва твърденията на ищеца за
реализирана печалба от договора за съвместна дейност, както и че не е
осъществявал действия по теглене на сумата от 11700 лева от сметката на „Клас
3000“ ЕООД. Отрича обстоятелствата за изпълнение на договора от страна на ищеца
по дистрибуция на *. Освен това е направил оспорване на представените от ищеца
разписки и плащането на сумата от 11000 лева от ищеца на ответника „Клас 3000“
ЕООД. Излага правни доводи за недължимост на вноски поравно от съдружниците в
гражданско дружество и позоваването на ищеца на член 127 ЗЗД за солидарна
отговорност, доколкото такава може да се уговаря , освен в определените в
закона случаи.
Направено е
възражение за нищожност на член 3, ал. 3 и ал. 4 от договора за съвместна
дейност поради противоречието й със закона и по –конкретно с императивната
правна норма на член 361, ал. 2 ЗЗД , доколкото по силата на сключения договор
за гражданско дружество е уговорено разпределянето на печалбата да е само между
двамата съдружници – физически лица, изключвайки третия в лицето на „Клас 3000“
ЕООД. Сочи, че ищецът не представя приложението към договора, по силата на
който член 3, ал. 1 от договора е следвало да заплащат стоките. Претендира се
отхвърляне на исковете. Търсят се разноски.
С
определение от 23.02.2017г., производството по предявения срещу ответника А.Ф.
за сумата от 5 885 лева е прекратено, поради отказ от иска.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
На
18.05.2011г. между „Клас 3000“ ЕООД, А.Ф. и К.Б. е сключен договор, наименован
„Договор за съвместна дейност“, с предмет осъществяването на съвместна дейност
в областта на продажбата на * и * с магазини „*“ АД. В чл. 2 от договора е
определен срок на действие на договора - шест месеца, считано от 18.05.2011г. В
чл. 3, ал. 1 от раздел II “Права и задължения на страните“ на договора е
уговорено какво да бъде участието на страните при осъществяване на съвместната
дейност, като ясно е разписано, че всяка
от страните по договора ще участва „съобразно своите конкретни финансови
възможности“. Съдружникът „КЛАС 3000“ ЕООД ще приема заявките от магазини „*“
АД за доставка на * и * и ще произвежда заявените количества * и *. Останалите
двама съдружници А.Ф. и К.Б. ще дистрибутират стоките до магазини „*“ АД, като
ще заплащат стойността им на „КЛАС 3000“ ЕООД в момента на получаването им по
уговорени между страните цени, а ще продават стоките по договорените цени за
доставка към Магазини „*“ АД. В чл. 3, ал. 2 от договора е определено
получената в резултат на съвместната дейност печалба по повод търговските
отношения с Магазини * АД „да се разпредели между А.П.Ф. и К.Г.Б.“. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора печалбата
представлява „разликата между фактурираната стойност от „Клас 3000“ ЕООД към
Магазини „*“ АД и стоковите разписки, издадени от „Клас 3000“ ЕООД при
предаване на стоката към А.Ф. и К.Б.“. В чл. 4 от договора е уговорено „Клас
3000“ ЕООД да предоставя за съвместно ползване своята налична материална база,
като изработва постъпилите заявки от Магазини * и ги фактурира, а А.Ф. и К.Б.
да предоставят финансиране на заявките и изпълнението на поръчките към Магазини
*, позволяващо започването и извършването на съвместната дейност.
От
приложените по делото разписки /л. 11 и л. 12 д./ се установява, че ответникът
„Клас 3000“ ЕООД, чрез пълномощника му С. З. е получило от К.Б. сумата от общо
17000 лева /4000 лева на 18.05.2011г., 9000 лева на 09.06.2011г. и 4000 лева на
18.06.2011г./, които суми са получени на основание сключения между страните
договор за съвместна дейност от 18.05.2011г.
От
представените платежни нареждания /л.129-135 д./ се установява, че С.З., в
качеството й на пълномощник на ответника „Клас 3000“ ЕООД, е изтеглила сумата
от общо 8 930 лева от откритата сметка на това дружество в „Общинска Банка“ АД.
В открито
съдебно заседание, проведено на 29.11.2016г., свидетелят С.З. е заявила, че
между А.Ф. и К.Б. и „Клас 3000“ ЕООД са били налични договорни отношения, по
силата на които дружеството е следвало да произвежда * и *, а лицата К.Б. и А.Ф.
да осъществяват дистрибуцията на стоката до верига магазини „*“, като
последните са се задължили да платят авансово и предварително сума в размер на
17 000 лева. За тази цел дружеството е трябвало да произведе стока на стойност
24000 – 27000 лева. Ангажиментът за доставката на стоките бил на К.Б. и А.Ф.,
но в действителност се осъществявала от „Клас 3000“ ЕООД. Парите били предадени
на три транша, първата част била предадена в офиса на Й.П. на която присъствали
А.Ф. и К.Б.. Втората част от сумата била предадена в град *, последвало и трето
плащане. Общата стойност на получените от ответното дружество суми възлизала на
17000 лева. От своя страна дружеството предало стокови разписки и фактури на
стойност 27800 лева.
В
открито съдебно заседание, проведено на 25.01.2017г., свидетелят Й.П. е заявил,
че е знаел за сключен между А.Ф. и К.Б. договор за производство на *, като А.Ф.
участвал с пари. Свидетелят е заявил, че през месец май 2011г. в офиса му в гр. *, видял как А.Ф. дал на С.З.
парична сума, без да уточнява размера й.
С
решение № 923/14.05.2014г. по гр.д. № 3474/2013г. по описа на Софийски
апелативен съд „Интеркомерс груп плюс“ ЕООД, ЕИК: *********, дружеството
стопанисвало магазини „*“ към процесния период, е било осъдено да заплати на
„Клас 3000“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 16 006, 94 лева, представляваща
неплатена цена за доставени от ищеца стоки по фактури и стокови разписки,
издадени в периода 18.04.2011г.-15.07.2011г., като за разликата над
16 006,94 лева до пълния
претендиран размер искът е отхвърлен поради извършено плащане от страна на
„Интеркомерс груп плюс“ ЕООД в полза на „Клас 3000“ ЕООД в размер на
11 000 лева.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена въз основа на
приложените към делото писмени доказателства, както и документите приложени към
търг. дело № 479/2012 по описа на Пловдивски окръжен съд (т. д. № 5949/2012 по
описа на СГС), се установява, че общата
стойност на издадените от „Клас 3000“ ЕООД данъчни фактури като доставчик на
„Интеркомерс груп плюс“ ЕООД за периода от 18.05.2011г. до 31.07.2011г. е в
размер на 13 855,29 лева. Общата стойност на издадените от „Клас 3000“ ЕООД
стокови разписки за периода от 18.05.2011г. до 31.07.2011г. на дружество
„Интеркомерс груп плюс“ ЕООД е в размер на 14005.19 лева.
При
тази фактология, съдът достигна до следните правни изводи:
Тълкувайки
общата воля на страните по представения по делото договор за съвместна дейност
и съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, следва да се приеме, че между страните
има възникнало правоотношение произтичащо от договор за дружество по смисъла на
чл. 357 от ЗЗД. Налице са съгласувани волеизявления на страните, насочени към
трети лица, за постигане на една обща стопанска цел - осъществяването на
съвместна дейност в областта на продажбата на * и * с магазини „*“ АД.
Съвместната дейност на страните намира израз в еднопосочни, а не на насрещни
права и задължения на страните, насочени към постигането на обща стопанска цел.
Съгласно уговорките в договора „Клас 3000“ ЕООД се задължило да произвежда
заявените от магазини „*“ АД * и да предоставя за съвместно ползване своята
налична материална база. А.Ф. и К.Б. са поели задължение да финансират заявките
и да осигуряват изпълнението на поръчките към Магазини *. От показанията на
свидетеля С.З., в качеството й на търговски пълномощник на „Клас 3000“ ЕООД е
установено, че това дружество е получило сумата от 17000 лева за производството
на * и *, който факт кореспондира и с останалите доказателства по делото, а
именно представените от ищеца разписки на обща стойност 17000 лева /л. 11 и л.
12 д./. В тях е отбелязано, че сумите - от 4000 лева, 9000 лева и 4000 лева са
били предадени от К.Б. на С.З. на основание договора от 18.05.2011г.
С
оглед така установеното от фактическа страна съдът намира за недоказано
твърдението на ответника А.Ф., относно това, че е предоставил на „Клас 3000“
ЕООД сумата от 11 000 лева на основание
сключения договор за дружество. От показанията на свидетеля на този
ответник Й.П., не става ясно каква конкретна сума е била предадена от А.Ф. на С.З.
и в каква връзка.
От
останалите събрани по делото доказателства се установява, че съгласно сключения
договор за дружество „Клас 3000“ ЕООД е получило единствено сумата от
17 000 лева от К.Б., като липсват годни доказателства ответното дружество
да е получило сума в размер над 17 000 лева за осъществяването на
съвместната дейност по договора за дружество от 18.05.2011г.
На
основание на договора всяка от страните участва „съобразно своите конкретни
финансови възможности“. Не намира правно основание довода на ищеца, че заедно с
ответника А.Ф. трябва да понесат по равно платената сума от 17 000 лева по
силата на солидарността. В действителност страните са уговорили финансирането
на общата дейност да се извърши от А.Ф. и К.Б., но съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД
солидарност между двама или повече длъжници възниква по силата на закона или на
уговорка между страните. В подписания от страните договор няма уговорена
солидарност, такава няма и в правната уредба на гражданското дружество. В
договора съдружниците не са уговорили конкретен размер на парична вноска, която
всеки от тях е следвало да направи за
реализацията на съвместната дейност, а общата воля на страните се е свеждало до
това финансирането на дейността да се извърши съобразно конкретните им
финансови възможности.
Съгласно чл. 358, ал. 1 от ЗЗД за
постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари, като
съгласно член 358, ал. 2 ЗЗД внесените пари стават обща собственост на
съдружниците.
Съгласно член 359, ал. 3 от ЗЗД
съдружникът може да иска своя дял от
общата собственост /в последната се включват внесените пари и всичко, което е
придобито за дружеството/ само при излизане от дружеството или при
прекратяването му. Този дял от общата собственост се определя след
прекратяването на дружеството и цялостната рекапитулация на печалбите и
загубите от осъществената обща стопанска дейност. В настоящия случай ищецът не претендира своя дял от общата
собственост по чл. 359, ал.3 ЗЗД, което се извършва при спазване разпоредбата
на чл. 361, ал.1 ГПК, а претендира връщане на внесена от него парична сума и претенция
за съответстващия му дял от печалбата.
В
доказ. тежест на ищеца е да установи налице ли някаква печалба и ако такава е
имало, какъв е размера й, като такива доказателства не са били събрани, още
повече, че ищецът не е представил приложението към договора, в което се
съдържат цените на стоките, за да може да бъде определена разликата между
фактурираните стоки и стоковите разписки, представляваща надценка и съответно
печалба, определена съгласно чл. 3, ал. 3 от договора.
Императивната
разпоредба на чл. 361, ал. 2 от ЗЗД не допуска изключване на някой от
съдружниците от участие в печалбата или в загубите от дейността. Предвиждането
в чл. 3, ал. 2 от договора, че получената в резултата на съвместната дейност печалба
по повод на търговските отношения с Магазини „*“ АД ще се разпредели между А.Ф.
и К.Б., означава на практика изключването на „Клас 3000“ ЕООД от печалбите на
дружеството. Ето защо следва да се приеме, че клаузата в договора, която
предвижда, че печалбата от съвместната дейност ще се разпределя между А.Ф. и К.Б.
е недействителна на осн. чл. 361, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1, предл. I, вр. чл. 26 ал. 4 ЗЗД. Тъй като липсва изрична уговорка
между страните относно размера на дяловете на участниците в дружеството, то
следва да намери приложение нормата на чл. 359, ал. 2 ЗЗД, съгласно която, ако
не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни.
От
приложеното гр.д. № 3474/2013г. по описа на Софийски апелативен съд се
установява, че „КЛАС 3000“ ЕООД и „Интеркомерс груп плюс“ ЕООД, ЕИК: *********
са били в търговски отношения през периода 18.04.2011 г. - 15.07.2011 г., по
силата на които ответното дружество доставяло стоки в обекти, които се
стопанисвали от „Интеркомерс груп плюс“ ЕООД по силата на договор за наем за
осъществяване на дейност на търговска мрежа „*“. В резултат на търговската
дейност „КЛАС 3000“ ЕООД е получило сумата от 11 000 лева, а за останалата
неизплатена от „Интеркомерс груп плюс“ сума се е снабдило с изпълнителен
лист. Получената от ответното дружество
сума от 11 000 лева обаче, обхваща и период преди да е сключен договора за
дружество, а именно 18.04.2011 г. - 17.05.2011 г.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вещото лице С.К. се
установява стойността на издадените от „Клас 3000“ ЕООД стокови разписки и
фактури с получател „Интеркомерс груп плюс“ ЕООД през периода на действие на
гражданското дружество, но липсват данни относно действително получените суми
по тези фактури от страна на ответното дружество.
От
показанията на свидетеля С.З., както и от приетите по делото като писмени
доказателства платежни нареждания /л. 129-135 д./ се установява, че С.З., в
качеството си на пълномощник на „Клас 3000“ ЕООД е изтеглила сумата от общо 8
930 лева от сметка на дружеството в „Общинска Банка“ АД, която сметка е била
„открита специално за целта“, като постъпващите в тази сметка пари са от извършената обща дейност на съдружниците. Съдът
намира, че ищецът не е доказал обстоятелството, че тази сума представлява
реализираната печалба от съвместната дейност. А и освен това както се подчерта
по-нагоре ищецът има право на своя дял от общата собственост, като следва да се
извърши и разпределение на печалбите и загубите между съдружниците.
По
изложените съображения исковете срещу ответниците А.Ф. и „Клас 3000“ ЕООД следва
да бъдат изцяло отхвърлени.
Предвид изхода на делото,
на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 4 от ГПК на ответника А.Ф. се дължат
направените по делото разноски. Същите се констатираха от съда в размер от 2200
лева – за адвокатски хонорар /л. 49 д./ и 20 лева за свидетел /л. 40 д./.
Основателно е възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от
адвокатското възнаграждение. Срещу ответника са били предявени два иска,
единият от които за сумата от 5885 лева, а другият за 8500 лева. При липса на изрична уговорка, следва да се
приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на по 1100 лева за
всеки от исковете, който следва да бъде редуциран до минималния размер съгласно
Наредба №1/09.07.2004г. от съответно 624,25 лева за първия иск и 705 лева за
втория иск, които разноски ще се възложат в тежест на ищеца, заедно със
заплатения депозит за свидетел в размер на 20 лева
Ответникът
КЛАС 3000 ЕООД също има право на разноски съобразно отхвърления иск. Същите се
констатираха от съда в размер на 400 лева, представляващи заплатено
възнаграждение по договор за правна помощ /л. 48 д./, като ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 400 лева – разноски.
Предвид гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца К.Г.Б., ЕГН **********,***, кантора 14, чрез адв. Е.К.
против ответника А.П.Ф., ЕГН **********, с адрес *** иск за осъждането му да му
заплати сумата от 8 500 лева (осем хиляди и петстотин лева), представляваща
половината от заплатената от страна на ищеца сума в размер на 17 000 лева, на
основание подписан договор за съвместна дейност от 18.05.2011г., сключен между К.Г.Б.,
А.П.Ф. и „КЛАС 3000“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на исковата молба
18.05.2016г. до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.Г.Б., ЕГН **********,***, кантора 14, чрез адв. Е.К., да заплати на А.П.Ф.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 349,25 лева (хиляда триста четиридесет
и девет лева и двадесет и пет стотинки) – разноски в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.Б., ЕГН **********,***, кантора 14 против ответника “КЛАС 3000“ ЕООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 2, ет. 3,
офис 5 иск за осъждането му да заплати сумата от 8003,47 лева (осем хиляди и три лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща
половината от недоизплатената печалба, реализирана по сключения договор за
съвместна дейност от 18.05.2011г. между К.Г.Б., А.П.Ф. и „КЛАС 3000“ ЕООД,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба - 18.05.2016г. до окончателно й
изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Г.Б., ЕГН **********,***, кантора 14, чрез адв. Е.К., да заплати на “КЛАС 3000“ ЕООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 2, ет. 3,
офис 5 сумата от 400 лева (четиристотин лева – разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно
с оригинала: Ц.Т.