Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар М.Методиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело № 16699 по описа за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Д.В.В. против Г. Ф.иск
с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че на 28.04.2018 г. в
гр.София, докато управлявал мотоциклет, настъпило пътно-транспортно произшествие
по вина на неизвестен водач, управлявал неидентифицирано МПС. В резултат на пътно-транспортното
произшествие му били причинени телесни повреди, които е описал в исковата молба
по следния начин: контузио торакоабдоминалис; фрактура костарум, V, VI
ЕТ и VII декструм; хемоторакс декстер минималис и контузио хепатис; комоцио церебри;
екскориации на ляво и дясно коляно. Твърди, че претърпял
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливият
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 70 000 лв. Моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване
на произшествието; оспорва размера на иска; поддържа възражение за
съпричиняване на вредите от ищеца, който допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата – не се
движел в своята лента, както и пътувал с неразрешена и несъобразена с пътните условия
скорост; оспорва началната дата, от която се претендира законна лихва. Моли
съда да отхвърли иска.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ:
За да бъде ангажирана безвиновната
отговорност на Гаранционния Ф.по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за
изплащане на обезщетение на пострадали от пътно – транспортното
произшествие лица, трябва да са осъществени следните предпоставки:
да е осъществен фактическият състав на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи - деяние
(действие или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна
вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието и вината
на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено на
територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено.
Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако Гаранционният Ф.не е платил в срока по чл.
496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното обезщетение.
В настоящия случай по делото са представени доказателства, установяващи предявяване на щетата пред
ответника. Видно от писмо с изх.№ 24-01-63/24.04.2019 г. по щета 19210058/24.01.2019 г. ищецът е предявил
извънсъдебна претенция до ответника за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, по която Ф.ът е постановил отказ, тъй като е приел, че не
са представени всички доказателства, които е поискал.
От заключението на автотехническата
експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно дадено, се
установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: на 28.04.2018 г.,
около 15:45 часа, неизвестен автомобил се е движел по ул. „Проф.Александър
Станишев“ с посока на движение от бул. „Панчо Вдадигеров“ към бул. „Добринова
скала“. По същото време и в същата посока зад него се е движел мотоциклет „Ямаха
РЖ 03“ с рег.№ ******, управляван от ищеца. Пред бл.214 водачът на неизвестния
автомобил е предприел маневра „обратен завой“. Мотоциклетистът е бил твърде
близо до автомобила и не е успял да спре, при което е настъпил удар между двете
моторни превозни средства. Вследствие на удара мотоциклетистът е паднал назад,
а мотоциклетът на лявата си страна, след което се е плъзнал по платното напред
и е оставил следа от задиране на пътното платно. Произшествието е настъпило в
светлата част на денонощието при добра видимост и сухо платно за движение. Според
вещото лице, единствената причина за настъпване на катастрофата е навлизането
на лекия автомобил в лентата за движение на мотоциклетиста в момент, когато
това не е било безопасно за него и за другите участници в движението. Скоростта
на движение на мотоциклета преди удара е била 50 км/ч (13,88 м/с), а към момента на удара - 25,2км/ч (7,00 м/с).
Опасната зона за спиране на мотоциклетиста е била 35.91 м., а отстоянието, на
което се е намирал към момента на навлизане на автомобила в неговата лента за
движение – 13.64 м., т.е не е имал техническата възможност да предотврати
катастрофата. За разлика от него, водачът на автомобила е имал възможност, посредством
огледалата за обратно виждане, да забележи приближаващия се мотоциклетист и да
го пропусне, както и да не извършва маневра „обратен завой“ на място, на което
такава маневра не е разрешена. По делото няма данни за наличие на други автомобили, ограничаващи
видимостта на водача на неизвестния автомобил – двамата участници са се движели
един след друг.
За установяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е изслушана медицинска експертиза, изготвена от вещо лице –
травматолог, чието заключение съдът приема като обективно и компетентно дадено.
От същото се установява, че при произшествието ищецът е получил следните
телесни повреди: сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош и корема,
счупване на пето, шесто и седмо десни ребра, хемоторакс/събиране на минимално
количество кръв/ в дясната половина на гръдния кош, контузия на черния дроб,
охлузвания на лявото коляно. Ищецът е лекуван в болница за 6 дни през периода 28.04.2018 г. до 04.05.2018 г., след което
лечението е било домашно - амбулаторно за около 2,5 месеца. Оздравителният
период е продължил около 2 - 2,5 месеца. По делото няма медицински документи за
настъпили усложнения. Вещото лице заявява, че с оглед характера, местоположението
и степента на травматичните увреждания, тяхната давност и възрасттта на
пострадалия, здравословното му физическо
състояние е възстановено. Ищецът е търпял болки и страдания с голям интензитет
за около 20 дни, болки с умерен интензитет за 15 -20 дни, след което интензитетът
на болките е намалявал през следващите 20 - 30 дни.
При така събраните по делото
доказателства съдът приема иска за доказан по основание. От заключението на автотехническата и медицинска експертиза се установява,
че на 28.04.2018 г. ищецът е пострадал, докато е управлявал мотоциклета си –
ударен от автомобил, извършващ обратен завой, който е навлязъл в неговата лента
за движение. Според автотехническата експертиза, виновен за катастрофата е
водачът на неизвестния автомобил. От заключението на медицинската експертиза се
установяват конкретните травми на ищеца, наличието на причинно-следствена
връзка с катастрофата, както и претърпените от него болки и страдания.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съдът отете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на катастрофата - 25 г.,
вида и характера на претърпените телесни повреда, установени от медицинската
експертиза; вида на проведеното лечение – болнично лечение за 6 дни, през който
период са проведени изследвания и са вливани водно-солеви разтгвори, аналгин и
други лекарствени средства, провеждани са инхалации и дихателна гимнастика/епикриза
от 04.05.2018 г./. След изписването от болницата е проведено домашно –
амбулаторно лечение за около 2,5 месеца, през който период е било затруднено
самостоятелното битово и хигиенно обслужване на ищеца. Той е търпял болки и
страдания с голям интензитет за около 20 дни, болки с умерен интензитет за 15 -
20 дни, след което интензитетът на болките е намалявал през следващите 20 - 30
дни. Възстановителният период е продължил около 2,5 месеца. При определяне на обезщетението
съдът съобрази и типичните за механизма на катастрофата и периода на лечение
стрес и негативни емоционални преживявания. От друга
страна, по делото бе установено, че ищецът е възстановен от получените телесни
повреди, не са настъпили усложнения и трайни последици за неговото здраве.
Като
съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната през 2018 г., съдът определи обезщетението за неимуществени
вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 30 000 лв.
По възражението за съпричиняване на
вредите:
Ответникът
поддържа в хода на делото възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия,
който допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата – не се движел в
своята лента, както и пътувал с неразрешена и несъобразена с пътните условия
скорост.
Възраженията
са неоснователни. От заключението на автотехническата експертиза, което съдът
приема се установи, че единствената причина за настъпване на катастрофата са
субективните действия на водача на неизвестния автомобил.
По законната лихва:
Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции.
Следователно, Ф.ът
изпада в забава не от настъпването на деликта, а от момента, в
който е изтекъл законният срок за
отговор по предявената от увреденото лице застрахователна
претенция. По делото се установи, че ищецът е отправил претенция до ответника
за заплащане на застрахователно обезщетение на 24.01.2019 г., като срокът за
отговор изтича на 24.04.2019 г., поради което законна лихва се дължи за периода
от 25.04.2019 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 257,14 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 257, 14
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Ч.А.Н., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр.София, ул.“******, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1127.14 лв., съобразно
уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на държавата, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на 1200 лв.
върху уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Д.В.В., ЕГН **********,***, на основание 557, ал.1, т.1 от КЗ, сумата от 30 000 лв./обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от следните телесни
повреди: сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош и корема, счупване на
пето, шесто и седмо десни ребра, хемоторакс/събиране на минимално количество
кръв/ в дясната половина на гръдния кош, контузия на черния дроб, охлузвания на
лявото коляно, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 28.04.2018 г., по вина на неизвестен водач, управлявал неидентифицирано
моторно превозно средство/, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019 г.
до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 70 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати на Д.В.В., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 257, 14 лв., съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Д.В.В. да заплати на Г. Ф., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 257, 14 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати на адвокат Ч.А.Н., ЕГН **********, с
адрес за призоваване: гр.София, ул.“********, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1127.14 лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати на държавата, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на 1200 лв. върху
уважената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: