№ 224
гр. Бургас, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120200074 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К. С. С., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 24-0434-000477 от ******** г., издадено от началник на Второ РУ при ОД
на МВР – Бургас, с което на жалбоподателката на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са й наложени наказания „глоба“ в размер на
2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното постановление
и се моли неговата отмяна. Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г. около 14:32 часа жалбоподателката управлявала в гр. Бургас, по ул.
„Я.К.“ в посока на движение към бул. „Т.“, лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
*******. Автомобилът бил спрян за извършване на проверка от свидетеля К. Я. полицейски
служител във Второ РУ. На свидетеля Я. му направило впечатление, че жалбоподателката се
държи неадекватно, имала резки движения, разширени зеници, била неориентирана. По тази
причина свидетелят Я. съобщил на жалбоподателката, че ще бъде изпробвана за употреба на
наркотични вещества. Жалбоподателката се съгласила. Свидетелят Я. поискал съдействие от
1
друг полицейски екип за извършване на проверка за употреба на алкохол и наркотични
вещества. След като на място пристигнали полицейски служители, които разполагали с
техническо средство за тестване за употреба на наркотични вещества, жалбоподателката
категорично отказала да бъде тествана с техническо средство за употреба на наркотични
вещества и техни аналози. Свидетелят Я. издал талон на жалбоподателката за медицинско
изследване, в който било отразено в какъв интервал от време и в кое лечебно заведение да се
яви, ако желае да даде кръв за анализ. За установеното нарушение, а именно, че
жалбоподателката е отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества и техни
аналози с техническо средство, свидетелят Я. съставил срещу жалбоподателката АУАН. При
извършена проверка на автомобила полицейските служители намерили прозрачна кутийка с
кристалообразно вещество, което реагирало при направен тест на наркотично вещество –
амфетамин. Жалбоподателката била задържана и отведена в сградата на Второ РУ където й
бил извършен обиск, при който също била намерена и иззета кутийка с кристалообразно
вещество, което при направен тест реагирало на наркотично вещество амфетамин.
Жалбоподателката била отведена в болнично заведение, където отказала да даде кръвна
проба за анализ. На ******** г. било издадено обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля
К. Я. изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателатва. Показанията на полицейския
служител са категорични и безпротиворечиви относно обстоятелството, че
жалбоподателката е отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, поради
което съдът напълно ги кредитира. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на
издаденото НП.
Обжалваното наказателно постановление и АУН са издадени от компетентни органи
(Заповед № 8121з -1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР), в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП достатъчно
ясно и пълно са описани фактите във връзка с вмененото на жалбоподателката нарушение.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
2
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за съответния водач
на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или да изпълни
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице,
което откаже да даде необходимото съдействие за установяване употребата на наркотични
вещества. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето
да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и
даване на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и методите за
установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози от водачите на МПС,
предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери
дали съответният водач е употребил наркотични вещества. Следователно ако водачът окаже
съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той
на практика не е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл.
174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до
невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни
аналози. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него,
нарушението е едно.
В случая безспорно от показанията на свидетеля Я. се установява от фактическа
страна, че жалбоподателката в качеството й на водач на МПС е отказала да бъде изпробвана
за употреба на наркотични вещества с техническо средство. От показанията на свидетеля Я.
и от писмено доказателство – протокол за медицинско изследване се установява, че
впоследствие жалбоподателката е отказала в медицинското заведение да даде кръвна проба
за химико-токсикологично лабораторно изследване. Следователно жалбоподателката
безспорно е нарушила разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Съдът не констатира допуснато
от контролните органи нарушение на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози в настоящия случай.
След като е отказала изпробване с техническо средство за употреба на наркотични вещества,
на жалбоподателката в изпълнение на Наредбата е бил издаден от свидетеля Я. и талон за
медицинско изследване. Във връзка с налични данни за вероятно извършено престъпление е
последвало и задържане на жалбоподателката, която е била отведена в медицинско
заведение –МБАЛ гр. Бургас, където пред медицински специалист –доктор
жалбоподателката е отказала да даде кръвна проба за анализ, като собственоръчно е
отбелязала, че отказва да даде кръв и се е подписала.
С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното от
жалбоподателката нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното от жалбоподателката
административно нарушение, наказващият орган й е наложил и наказания в съответствие с
3
относимата разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С оглед изложеното НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0434-000477 от ******** г.,
издадено от началник на Второ РУ при ОД на МВР – Бургас, с което на К. С. С., ЕГН
********** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3
ЗДвП са й наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4