Р Е Ш Е Н И Е
№ 260147/09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд
град Варна
търговско отделение, в закрито заседание в
следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
Членове: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Р. СЛАВОВ в.т.д. № 24 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.247, 248 и чл.
250 ГПК, образувано по молби от „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД – с. Сребърна, обл.
Силистра, чрез процесуалния представител адв. Г. – ВАК, за изменение на постановеното
по делото решение № 260133/20.07.2021г. в частта за разноските, които въззиваемото
дружество „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД, предвид основателността на въззивната жалба
на ОБЩИНА СИЛИСТРА, е осъдено да заплати на въззивника, на основание чл.78 ал.3 ГПК: разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на
52 957,25 лв. и разноски за въззивната инстанция в размер на
58 230,64лв. Навежда оплаквания по произнасянето по чл. 250 ГПК, респ.
липсата на такова, касателно претенцията за лихви. Поддържа възражение за
прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на насрещната
страна, за производтвото пред СОС. Счита за справедлив размер за разноски на
ответната страна до сумата от 31 841,38 лв., от които адвокатско
възнаграждение в размера на 30 831,38 лв. с вкл. ДДС и 1 010 лв.
депозит за вещо лице.
В
законоустановения срок ответната по молбите страна ОБЩИНА СИЛИСТРА е изразила
становище за неоснователност на същата. Моли съда да остави същата без уважение.
Молбите
за допълване и изменение на решението са подадени в преклузивния срок по чл.
248, ал. 1 ГПК, респ. чл. 250, ал. 1 ГПК от легитимирани страни, поради което са
процесуално допустими.
По
молбата по чл.248 ГПК е постъпило възражение от Община Силистра, чрез
процесуален представител, с което се оспорва искането като неоснователно.
Твърди, че присъдените разноски за всеки един от предявените искове, са в
минималния определен с Наредба № 1/2004год. за МРАВ, размер.
Съдът,
за да се произнесе, съобрази следното:
С
постановеното по делото решение съдът е отменил първоинстанционното решение №
260001/12.08.2020г. в частта, с която
ОБЩИНА СИЛИСТРА, е била осъдена да заплати на ВАТ КЪМПАНИ-РУСЕ ЕООД сумата
от 1 386 281,91лв. - стойност на извършени допълнителни СМР, както и в частта с
която Община Силистра е осъдена да заплати сумата от 82 010,40 лв. разноски
по делото, като вместо това е отхвърлил иска на ВАТ КЪМПАНИ-РУСЕ ООД за
осъждане на ОБЩИНА СИЛИСТРА да заплати на
ищеца сумата от 1 386 281,91лв. - стойност на материали и труд на извършени
допълнителни СМР, невключени в първоначалната /проектна/ количествено
стойностна сметка към писмени договори, сключени на 27.09.2011г. и 28.10.2011г.
между ДЗЗД "Екоинженеринг Антитраш за Силистра"-като изпълнител, и
Община Силистра-като възложител, но са били необходими за годността на
извършената работа по договорите и въвеждане на обекта в експлоатация, на
основание чл.59 ЗЗД, която е придобито от ищеца с последователни договори за
цесия от 30.10.2017г., от 02.10.2017год. и от 20.01.2014год. Съдът е бил
сезиран и с жалба от ВАТ КЪМПАНИ-РУСЕ ЕООД срещу допълнително решение № 260023/29.10.2020
г., в частта му с която е оставена без
уважение молба по чл. 250 ГПК.
По
молбата по чл.248 ГПК: С молбата се иска да бъдат редуцирани присъдените за
производството пред СОС разноски за адвокатско възнаграждение на Община
Силистра в размер на 52 957,25лв. с вкл.ДДС. Счита възнаграждението за
прекомерно, понеже не отговаря на действителната фактическа и правна сложност
на делото, поради което се иска на основание чл.78 ал.5 ГПК, същото да бъде
редуцирано до минимално предвидените размери-30 831,38лв.
По
искането съдът съобрази следното:
След
разпределение на разноските на основание чл.78, ал.3 ГПК, ВАпС е осъдил ВАТ
КЪМПАНИ-РУСЕ ООД да заплати на ОБЩИНА СИЛИСТРА сумата от 52 957,25лв.,
извършени разноски пред СОС и сумата от 58 230,64 лв. - разноски за въззивната
инстанция, от които 30 480лв. адвокатско възнаграждение.
В
настоящия случай съдът намира, че не е налице основание за изменение на
решението в частта за разноските, поради следното:
С
молбата по чл.248 ГПК пълномощникът на страната е поискал да бъде уважена
молбата по чл.78 ал.5 ГПК, направено пред окръжния съд, и адвокатското възнаграждение определено за
представителство пред СОС да бъде редуцирано до сумата от 30 831,38лв.
Съдът счита молбата за неоснователна. Видно е, от протокола на проведеното заседание
по съществото на спора, че пълномощникът на ВАТ КЪМПАНИ-РУСЕ ЕООД не е направил
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради
което и настоящият съд не е дължал произнасяне по такова възражение. За това
молбата по чл.248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
По
молбата за допълване на решението, на осн. чл.250 ГПК:
Изложени
са доводи за допълване на решението, в следния смисъл: По т.д. № 7/2019год. е постановено
допълнително решение № 260023 от 29.10.2020год частта
му, като същото е обжалвано от ВАТ КЪМПААНИ-РУСЕ ЕООД в частта му,.с която молбата, с правно основание чл. 250 ГПК е
оставена без уважение. В постановеното решение съдът е посочил, че не следва да
се произнася по жалбата с оглед изхода на спора. Счита, че съда дължи
произнасяне по частната жалба и се иска решението да бъде допълнено в този
смисъл.
В условие на евентуалност, се излага следното: Последователно
ищецът е поддържал искане за заплащане на законна лихва върху исковата сума,
считано от датата на депозиране на иска, като изрично искане е направено и пред
въззивната инстанция. За това иска да да бъде допълнено постановеното решение, като изрично се посочи, че отхвърлената искова
претенция включва и законната лихва за забава върху сумата по отхвърлената
главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Съдът
счита, че по молбата по чл.250 ГПК следва да отбележи следното:
Съдът
е докладвал, че е постъпила жалба от ВАТ КЪМПАНИ ЕООД срещу решение № 260023 от 29.10.2020год частта му, .с
която молбата, с правно основание чл.
250 ГПК е оставена без уважение. С решението
съдът е посочил, че с оглед изхода на спора, не следва да се произнася по
жалбата срещу решението на окръжния съд по чл.250 ГПК. Този извод на съда не е
намерил отражение в диспозитивната част на решението, поради което е налице
несъответствие между изразеното в мотивите на решението и диспозитива на същото.
Това несъответствие представлява очевидна фактическа грешка и следва да се
отрази по предвидения за това ред.
При
разглеждането на евентуално направеното искане в молбата за допълване на
въззивното решение, съдът съобрази следното:
Окръжния
съд е бил сезиран с молба за допълване на решението на основание чл.250 ГПК, с
искане към главницата по предявения в условията на евентуалност и уважен от
съда иск, да бъде присъдена и законна
лихва лихва, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане на
сумата. С обжалваното допълнително решение, съдът е оставил молбата за
допълване без уважение, понеже искане за присъждане на законна лихва към
главницата, в процеса не е направено.
Молбата
за допълване на настоящето решение е допустима, но неоснователна, поради
следното:
В
чл.214 ГПК са уредени условията и сроковете за изменение на иска. Според чл.214
ал.2 ГПК, не се счита увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви, като
законът не създава ограничения и относно крайния момент на предявяване на това искане. Следователно,
прибавянето на лихви след завеждане на исковата молба не е предявяване на
отделен иск, то може да бъде направено при всяко положение на делото,
включително и пред въззивната инстанция. Този извод следва от акцесорния
характер на вземането за лихва-понеже задължението за лихва възниква и
съществува в зависимост от главния дълг,
за същото не е необходимо да се уточнява размерът на изтеклите лихви, а е
достатъчно съдът да ги присъди от определена дата, посочена от ищеца, след завеждане
на исковата молба. Ищецът следва да е заявил претенцията си най-късно до
приключване на устните състезания във второинстанционното производство, поради
което искането е направено своевременно. В този смисъл е и съдебната практика
напр.Реш.№ 265 от 08.01.2020год. по гр.д.№ 760/2019год. ІІІ г.о. Ето защо, молбата за допълване на решението
пред ВАпС е допустима. От друга страна, предвид изхода на спора пред настоящата
инстанция-отхвърляне на иска с правно основание чл.59 ЗЗД и предвид акцесорния
характер на иска за присъждане на лихви, съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив относно това
искане.
За
това, молбата за допълване на постановеното решение е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
Ето защо, молбата по чл.250 ГПК за допълване
на решението, постановено от ВАпС като
неоснователна следва да се остави без уважаване.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка на решение
№ 260133/20.07.2021г. по описа на ВАпС в следния смисъл:
На л.105 в диспозитивната част на
решението, след постановения отхвърлителен диспозитив –на ред 10 от долу на
горе, да се чете:
ПРЕКРАТЯВА
производството по въззивна жалба от „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД срещу решение № 260023 от 29.10.2020год., постановено по реда на чл.250 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби вх. № 263140/07.09.2021г. и вх. № 263173/15.09.2021г. на „ВАТ
КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД – с. Сребърна, обл. Силистра, чрез процесуалния представител
адв. Г. – ВАК, с правно основание чл. 248 и чл. 250 ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.