№ 15
гр. К. , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Мария К. Дановска
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Бонка Венкова Василева (ОП-К.)
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Частно наказателно дело
№ 20215100200130 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по реда на чл.30 и сл. от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Постъпило е искане от Централното инкасаторско бюро към
Министерство на правосъдието на Нидерландия /на английски език/, за
признаване и изпълнение на решение на Gemeente,Нидерландия, за налагане
на финансова санкция по отношение на българския гражданин Т. С. М.,
роден на 17.09.1980год., с известен адрес с.С., К. на основание Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, като към искането са приложени
попълнено и подписано удостоверение по чл.4 от посоченото Рамково
решение, на български език, както и заверено копие на решението, въз основа
на което е издадено удостоверението на нидерландски език.
1
Лицето, спрямо което е постановено решение за налагане на финансова
санкция – Т. С. М. с ЕГН*, с постоянен адрес с.С., общ.Ч., област К./като
трите имена, постоянния и настоящ адрес на лицето и неговото ЕГН са
установени чрез извършена служебна справка в Регистър на населението –
НБД „Население” по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год./, нередовно
призовано не се явява, като призовката е върната в цялост с отбелязване на
длъжностното лице, че М. живее в Турция. Назначеният му на основание
чл.32 ал.1, във вр. с чл.16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС защитник – адв.М.А. от
АК – К., в съдебно заседание заявява, че искането е основателно и следва съда
да признае решението и да допусне изпълнението на акта, поради липса на
пречки за това.
Прокурорът от ОП – К. изразява становище, че са налице всички
предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция
по отношение на българския гражданин Т. С. М.. Намира, че няма основания,
при които може да се откаже признаването или изпълнението, поради което
моли съда да признае решението и да го изпрати за изпълнение на съответния
изпълнителен орган.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
От приложеното по делото удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции се установява, че с Решение от 19.11.2020
год., влязло в сила на 31.12.2020 год., постановено от Gemeente, Нидерландия,
по отношение на българския гражданин Т. С. М. с ЕГН*, е наложена
финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане
на парична сума от 95 евро, за извършено правонарушение, описано като
административно нарушение, което се санкционира по реда на реда на чл.2
от 3акон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби
на Кодекса за движение по пътищата,Нидерландияу затова че: „...Като водач
на моторно превозно средство не използва пътното платно; 's-Gravenhage,
Madepolderweg Waterkant Madestein, 22-септември-2020 18:07”.
С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът
намира, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на
2
посоченото решение за налагане на финансова санкция на лицето Т. С. М..От
данните по делото се установява, че решението за налагане на финансова
санкция е постановено от несъдебен орган на държава - членка на
Европейския съюз и се отнася за деяние, което съгласно нейния национален
закон се преследва като административно нарушение. Деянието е извършено
на територията на издаващата държава- Нидерландия. Посоченото нарушение
попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата, за които престъпления
или административни нарушения не се изисква двойна наказуемост, т.е.
същото да е правонарушение /престъпление или административно
нарушение/ и по българското законодателство. Отразено е в удостоверението,
че производството е било писмено; потвърдено е, че лицето е уведомено
съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. По делото не се
установява да са налице някои от пречките по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС за
признаване и допускане изпълнението на решението за налагане на финансова
санкция. От данните по делото е видно още и това, че лицето, срещу което е
постановено решението за налагане на финансова санкция, има местоживеене
и обичайно пребиваване на територията на Република България, с.С., общ.Ч.,
област К..
Ето защо, съдът намира, че са налице условията за признаване на
Решение от 19.11.2020 год., влязло в сила на 31.12.2020 год., постановено от
Gemeente,Нидерландия, с което на българския гражданин Т. С. М. с ЕГН*, с
постоянен адрес с.С., общ.Ч., област К., е наложена финансова санкция, която
се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 95 евро, с
равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава в размер
на 185,80 лв.
Следва на основание чл.38 от Закона, съдът незабавно да уведоми
компетентния орган на издаващата държава за признаването и изпращането
на решението за налагане на финансови санкции на НАП- компетентния
орган по чл.6 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, както и за приключване изпълнението
на решението. Решението следва да се изпрати незабавно на ТД на
3
Националната агенция за приходите - гр.П. за изпълнение по реда на ЗНАП и
ДОПК, която с оглед разпоредбата на чл.22 ал.2 от Закона, следва незабавно
да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението.
Следва също копие от уведомлението по ал.1 на чл.38 от Закона да се
изпрати на Министерството на правосъдието на Република България,
съгласно чл.38 ал.2 от Закона.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение от 19.11.2020 год., влязло в сила на 31.12.2020
год., постановено от Gemeente, Нидерландия, с което на българския
гражданин Т. С. М. с ЕГН*, с постоянен адрес с.С., общ.Ч., област К., е
наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за
заплащане на сумата от 95 евро, с равностойност в български лева по курса на
БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова
санкция в издаващата държава в размер на 185,80 лв.
Решението да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за
приходите - гр.П. за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва
незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на
решението.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава –
Централното инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието на
Нидерландия, за признаването и изпращането на решението за налагане на
финансова санкция за изпълнение на компетентния орган - ТД на НАП- П.,
както и за приключване изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати
на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - П. в 7- дневен
срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5