Р Е Ш Е Н И Е № 780
02.03.2020 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5021 по описа на същия съд за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Два субективно съединени иска на Е.Г.Т., ЕГН
**********, със адрес *** офис .., против …., с правно основание в чл. 59 от
Закона за задълженията и
договорите.
Според изложеното като факти в исковата
молба , ищецът е участник – купувач в паралелно провеждани изпълнителни
действия - публични продани на едни и
същи имоти с идентификатори …по кадастралната карта на с . М., общ. Р. , област
П., провеждани обаче от различни съдебни изпълнители за дълг на различни
лица.
Изпълнително
дело № …. е образувано по молба на
взискателя „Банка Пиреос България ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Цариградско
шосе № 115 Е, ( сега „Юробанк И
Еф Джи „ ЕИК *********, универсален правоприемник на банка „Пиреос“), против
двама длъжници – С.С.Д., ЕГН **********, и Д.Г.Д., ЕГН **********, с.и , за дълг от общо 106676.10 евро по договор за
банков кредит. При проучване на имущественото състояние на длъжниците е
установено , че Д. е собственик на секвестируеми поземлени имоти с
идентификатори …, и изпълненнието е насочено срещу тези имоти, като с
разпореждане от дата 06.04.2012г …… е наложил възбрана върху тях. Към този момент,
върху двата имота не е имало други вещни тежист, предходни възбрани от 2009 г
са били заличени. (л.1246 и 1254 , т.
ІІ от изп . дело № …, копие от което е
налично по делото. )
С нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти вместо
изпълнение на паричен дълг № ..т. .. рег. № .. нот. дло № ……. при ПРС, имотите
с идентификатори … са прехвърлени от Д.
на „Еврофууд 2011“ ЕООД , ЕИК *********, на което Д. Д. е у.
С разпореждания от дата 01.08.2017г, ( л. 1350 и сл.
от т.ІІ) …. е насрочил публична продан на двата имота ,
като преди това ги е оценил. Проданта следвало да започне на 27.08.2017г, и да
приключи на дата 27.09.2017г. На същата дата, ищецът внася задатъци за участие
в проданта, същата е проведена . С протокол от дата 28.09.2017г Т. е обявен за
купувач на имота с идентификатор .. , тъй като е предложил най –
висока цена от 9815 лева, и на имот с …,
тъй като е предложил най – високата цена, отново 9815 лева. Така, общата цена
на двама имота по проведената от …. продан възлиза на 19630 лева. Тъй като е
вече внесъл по 315 лева задатък за участие, на дата 04.10.2017г Т. внася още по
9500 лева за цена за всеки от двата имота; факта на плащанията не е спорен
между страните. На дата 13.10.2017г ответникът издава в негова полза
постановление за възлагане на двата имота. Постановлението е обжалвано с жалба
от дата 26.10.2017г,. която обаче е оставена без уважение като неоснователна от
ОС Пловдив на дата 14.02.2018г. с решение по гр. дело № 2939 по описа на ПОС за
2017г. Това решение е окончателно на основание чл. 437 ал. 4 изр. последно ГПК
, с постановяването му , постановлението за възлагане влиза в сила.
В хода
на изпълнителното дело № … ответния … не е разпределял постъпилите от проданта
цена суми по реда на чл. 460 от ГПК.
Изпълнително дело № …… при ПОС е образувано на
дата 06.11.2017г за дълг на „Еврофууд 2011“ ЕООД , ЕИК *********, с у. Д.Д.,
към В.А.Б., ЕГН **********, за сума от общо 19452.13 лева , като с
постановлението за образуване от същата дата е наложена възбрана върху процесните
имоти – тези с идентификатори … , тъй
като към датата на образуване на изпълнителното дело , „Еврофууд 2011“ ЕООД ,
ЕИК ********* се легитимира като собственик на имотите благодарение на
нотариалния акт №.. т. рег. № … нот. дло
№ .. на ….Проданта е насрочена да се проведе ( л. 62 от делото ) за периода от
18.11.2017г до 18.12.2017г. и по нея , ищецът се е явил като купувач, на когото
имотите са възложени с постановление от дата 05.01.2018г . Това постановление е в сила от дата 12.01.2018г, не е обжалвано
от никоя от страните или купувачите по делото.
С молби от дата 16.03.2018г и 20.02.2019г, ищецът поканил ответника да
върне сумите, платени по сметката на … като цена на имотите, тъй като постановлението
на възлагане, издадено по изп . дело …, нямало вещен ефект. Г.в отказал.
При тези факти, искането на Т. до съда е да
постанови решение , с което да осъди ответния ….. да върне на ищеца сума от 19983.34
лева, от които 19630 лева платена по публична продан цена на двата недвижими
имота ( по 9815 лева за всеки), и 353.34 лева такси по изп. дело … , ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба . Иска и присъждане
на разноските по делото.
Ответната страна не спори по фактите , но
оспорва иска – липсвало основание да се върне продажната цена или таксите.
По делото са конституирани да помагат на ответника две лица ( взискател и присъединен
взискател по изп. дело № … ) , които
опорват исковете като неоснователни.
Исковете
са допустими, при твърдение за наличие на неудовлетворено притезание.
В хипотеза на чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите, подлежат на доказване три елемента на сложния му
фактичеки състав - обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, и общ
правопораждащ размяната юридически факт.
При
тези факти ( по които спор не е формиран
и съдът ги приема да са установени и доказани така , както са описани по –
горе), изводите на съда са следните:
І. По отношение на продажната цена на двата
имота:
Няма спор по делото, че ищеца е обявен за
купувач на процесните имоти два пъти, след като два пъти внася цената; внасянето на цената по сметка на .. … е
доказано от приложените на л.1638 от делото извлечения от касови ордери, и най
– вече, от приложените на л. 1668 и 1669
вноски бележки . Т. обаче придобива
собственост върху имотите само веднъж – с второто издадено, но първо във
времеви отрязък влязло в сила постановление за възлагане, това по изпълнителното
дело № ….. Това е така, тъй като
меродавен за придобиване на собствеността момент е този на влизането на постановлението в
сила, независимо от датата на налагане на възбраната ( чл. 496 ал. 2 от ГПК ).
Тоест, към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане по изп.
дело № … , длъжника , включително неговя частен правоприемник , вече не е
собственик на продаваната вещ. За разлика обаче от публичната продажба на движима
вещ, която е оригинерен способ за
придобиване на право на собственост , възлагането на недвижим имот след
публична продан прави купувача собственик , само ако длъжника е бил такъв (
отново чл. 496 ал. 2 от ГПК ) . Затова и постановлението на … няма вещен ефект.
С внасянето на цената, Т. е обеднял, и
със същата сума е обогатен ответника , който единствен има право да се
разпорежда със средствата по специалната сметка по чл. 24 от ЗЧСИ.
На следващо място, вписаната на 06.04.2012г
възбрана върху имотите в полза на взискателя по изп . дело № … по описа на
ответника , има действие по отношение на собственика – длъжник и по отношение
на третите лица, придобили права в резултат на сделки, които биха били
непротивопоставими на взискателя; възбраната има за цел да препятства умишлено
разпореждане от страна на длъжника, за да не бъде осребрен имота в полза на
взискателя, като извади имота от гражданския оборот. Затова и
действието й не може да бъде противопоставено, по аргумент от
противното, на вписаните преди възбрана разпореждания със същите права, и
обратно – при вписани след налагането разпореждания ,каквото е прехвърлянето на собствеността с
коментирания вече нотариален акт №.. т. .
рег. № …. нот. дело № …. не само може,
но и е длъжен при искане от взискателя да продължи изпълнението срещу този
имот. Същевременно, възбраната върху
имота няма за цел възпрепятстването на друг … да продаде същия имот за дълг на
придобилото го след налагането на възбраната трето лице, възбраната е
непротивопоставима на държавните органи, които не действат като
гражданскоправни субекти, респективно , на купувачите на възбранен имот,
продаден на публична продан. За издаденото от … постановление за възлагане
също важи общото правило на чл. 496 ал. 2 от ГПК, и с влизането му в
сила, Т. е станал собственик на имотите.
Дали издаденото от … постановление е вписано
и кога , е без значение за изхода на спора – вещният му ефект не се предпоставя
от вписването му в имотния регистър, вписването има само оповестително
действие.
Постановлението за възлагане не е сделка, то
не може да бъде развалено поради неизпълнение по реда на чл. 87 ал. 3 от ЗЗД в
хипотезата, в която същото като акт на
разпореждане не може да постигне целения ефект – да прехвърли правото на
собственост върху имотите , предмет на продажбата. Внасянето на цената е
условие за издаването му, като в тази връзка, получените при успешно проведен
изпълнителен способ суми от осребряване на имущество на длъжниците не съставляват собственост на …., който – до
извършването на разпределението – изпълнява функциите на пазач на това
имущество по смисъла на чл. 471 от ГПК. А разпределение на получените от Т.
суми не е правено.
Процесуалният закон регламентира
ограничително две хипотези, в които внесени по изпълнително дело от трети лица
суми могат да се използват за удовлетворение на взискателя - тази по чл. 493
т.1 от ГПК , която не е осъществена ,тъй като Т. е внесъл своевременно остатъка
от цената, и тази по чл. 490 ал. 3 от същия кодекс, която предполага внесен
задатък от лице, което не е имало право да
наддава.Такава забрана няма по отношение на ищеца , нещо , изрично
констатирано в протокола за обявяването му за купувач.
Както обогатяването на …, така и обедняването
на ищеца почиват на един единствен факт
- обявяването на Т. за купувач на двата имота, станало с протокол от дата
28.09.2017г ( л. 1493-1517 , т ІV от изп
. дело № ... ).
Или, по отношение на цената на имотите ,
хипотезата на чл. 59 от ЗЗД е налице и иска за връщането й е основателен .
ІІ. По отношение на сумата от 353.34 лева
такси по изп. дело …, хипотеза по чл. 59 от ЗЗД обаче не е осъществена, макар
сумата да е внесена по сметката на … за таксите ( приходен касов ордер на л.
1670 от изп . дело). Не се спори между страните , че сумата представлява такси
по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
( Приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г., изм. и
доп., бр. 24 от 12.03.2013 г., доп., бр. 63 от 1.08.2014 г., в сила от
1.08.2014 г.; изм. с Определение № 10729 от 29.08.2014 г. на ВАС на РБ - бр. 90
от 31.10.2014 г.; Решение № 15565 от 18.12.2014 г. на ВАС на РБ; Решение №
13014 от 2.12.2015 г. на ВАС на РБ - бр. 100 от 18.12.2015 г.) Според чл. 78 от
Закона за частните съдебни изпълнители , такси по изпълнението се събират
заради „ извършването на изпълнителни и други действия“ , и като всички такси ,
представляват себестойност на административна услуга. Затова таксите не се
обвързват с определен резултат, напр.,
прехвърлянето на право на собственост върху имотите, а се дължат само и
единствено заради действията по
принудителното изпълнение, които обаче са извършени – проведена е продан и е
издадено постановление за възлагане. Липсата на вещен ефект на това
постановление няма отношение към дължимостта на таксите, особено при положение
, че таксите по издаване на
постановлението за възлагане по смисъла на чл. 23 от Тарифата са за
сметка на купувача . Съответно , платените такси не съставляват неоснователно
обогатяване на .. и в тази част иска следва да бъде отхвърлен.
Разноските се понасят от страните
пропорционално.На третите лица разноски не се дължат.
Ищецът е направил разноски в общ размер от
2799.33 лева ( 2000 лева хонорар на адвокат и 799.33 лева дължавна такса).
Предвид уважения размер на исковата от 19630 лева,дължат му се пропоционално
2749.83 лева разноски по
производството. Ответникът е
направил 1200 лева разноски по делото – хонорар на адвокат. Дължат му се
пропорцинално 21.29 лева разноски.
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С. Г…….. със адрес на дейност П., ул. Х.
К. №.. ет. .. офис.., да плати на Е.Г.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес ***
офис.., сума от 19630 лева, представляваща продажна цена
( по 9815 лева) на имоти с идентификатори
.., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
исковата молба- 01.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА
на Е.Г.Т., ЕГН **********, съдебен
адрес *** офис .., да се осъди …, със адрес на дейност П. , ул. Х. К. № . ет. офис .., да заплати на ищеца сума от 353.34 лева внесени на дата 11.10.2017г. такси по изп. дело .., като неоснователен.
Осъжда ……., със адрес на дейност П., ул. Х.
К. №.. ет. офис.., да плати на Е.Г.Т., ЕГН ********, със съдебен адрес *** офис..,
сумата от 2749.83 лева разноски по делото.
Осъжда Е.Г.Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес *** офис.., да заплати на …, със адрес на дейност П., ул. Х. К. № . ет.
офис.., сумата от 21.29 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните,
на които, на основание чл.7 ал. 2 ГПК,
да се връчат преписи от решението. То е
постановено при участието на третите лица
– помагачи на ответника - Национална агенция по приходите, София,
бул.„Дондуков” 52 , и „Юробанк И Еф Джи „ ЕИК *********.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП