Р
Е Ш Е Н И Е
№ 5284 / 15.12.2017г.
, гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 17.11.2017г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Ж.Петрова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 10197 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е за делба във фазата на допускането.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата П.М.Г. ЕГН ********** *** срещу ответника А.М.А. ЕГН ********** *** конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за допускане и извършване делба на следната недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ
№ 14 , находящ се в гр. Варна, ж.
к. „***", блок 20, вх.14, ет.5, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълнителен директор на АК, с площ от
40,41 кв. м. по схема , а по документ за собственост с площ от 40,71 кв. м.,
състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, разположен в сграда № 48 в
поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, Брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ***.***, ***.***, под обекта: ***.***и над обекта:***.17,
ведно с принадлежащото избено помещение № 14 с площ от 1,84 кв.м. , при граници на избеното помещение: изба № 22
на ап.№ 22, коридор и коридор, както и 0,5361 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, при равни квоти.
Ищцата основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на
исковата молба: излага се,че страните
по делото са съсобственици на процесния недвижим имоти при равни части, като
съсобствеността между страните е възникнала по следния начин: Твърди се , че
страните са наследници по закон на ***, б. ж. на гр. Попово, починал на
29.11.1995 г. като негови деца. Излага се ,че наследодателят *** е придобил
чрез договор за продажба, сключен с ИК на ОНС- Варна на 03.01.1992 г. процесния
недвижимия имот. Към момента на придобиването на собствеността купувачът *** е
бил вдовец. Съпругата му Петранка Сотирова Петрова е била починала на 04.04.1989 г. След смъртта на *** страните са станали
собственици на имота като негови наследници по закон.
Твърди се , че страните не са в състояние
доброволно да си поделят съсобствеността и затова за ищцата е налице правен
интерес да предяви иск за делба.
С оглед на горното се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи предявената искова претенция с правно основание чл.34 от ЗС, като бъде допусната делба на процесния недвижим имот.
Ответникът А.М.А. ЕГН ********** ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба , в
който се изразява становище , че предявената искова претенция е допустима , но
неоснователна, поради което се моли същата да се отхвърли.
Не се оспорва обстоятелството , че процесният
апартамент е придобит по наследство, останало след смъртта на баща им ***А..
Посочва се ,че същият починал на
29.11.1995 год. след дълго боледуване, продължило повече от 4 години, като ищцата не идвала да
види баща си с години. Излага се , че баща му пожелал жилището да остане за
ответника, но така и не успели да извършат прехвърлителна
сделка до неговата смърт.
След смъртта на баща им , ответникът провел разговор с
ищцата, като я уведомил , че жилището се нуждае от основен ремонт , за да може
да се ползва и ако тя има претенции към него следва да участва в тези разходи
по поддръжката му. Още тогава ищцата заявила,че не желае да участва в такива
разходи и жилището не я интересува. Твърди се , че и до настоящия
момент/подаване на ИМ/ ,ищцата не е идвала и не се интересувала от имота.
Излага се , че ответникът лично или чрез синовете му ,
които живеели в имота , след неговия основен ремонт са обитавали имота и
всичките им познати знаели, че имотът е само
негов. Това поведение продължило в продължение на 22 години-всички разходи
върху имота се поемали от ответника,
който го чувствал и владеел като
свой.
Тъй като апартаментът на ответника е съседен на този
апартамент, чрез преустройство и премахване на преградите на балкона, жилището се ползвало като едно цяло с
жилището на ответника.
Отделно от това при закупуването на жилището от баща
му, ответникът му дал, тъй като не му
стигали парите сумата от 2000 лв. за закупуването му , който той трябвало да
заплати-тоест ответникът участвал със свои пари при закупуването му, което
знаели всички техни близки.
С оглед гореизложеното, и обстоятелството, че
ответникът упражнява фактическата власт върху процесния имот, необезпокояван и
непрекъснато го владее в продължение на повече от 10 г., правил е подобрения в
него и го е поддържал като свой, владял е същия като свой със знанието и без
противопоставянето на другия съсобственик, се прави възражение, че същият е придобил имота по давност в своя
индивидуална собственост, поради изтекла в негова полза давност по чл.79 от ЗС,
за периода от смъртта на наследодателя ***А. , починал на 29.11.1995г. до
настоящия момент.
Вследствие на изложените съображения, се моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно чл.188 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от Договор №
24607/03.01.1992 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавни имоти, лицето *** е придобил собствеността върху процесния недвижим
имот, представляващ жилище № 14, находящо се в гр.Варна комплекс ***, състоящо
се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 40,71 кв.м.,
ведно с принадлежащото му избено помещение № 14 с полезна площ от 1,84 кв.м. ,
както и 0,5361% ид.части от общите части на сградата
и право на строеж върху мястото, за сумата в размер на 7764,00 лв.
От приетото по
делото Удостоверение за наследници изх. № 4375/21.11.2016 г. се установява, че
към момента на придобиване на собствеността върху процесния апартамент лицето ***
е вдовец, като неговата съпруга Петрана Сотирова Петрова е починала на 04.04.1989г., за което е съставен акт за смърт №
0361/05.04.1989г. в гр.Шумен.
Видно от Удостоверение
за наследници № 300476/21.04.2012 г., след смъртта си *** , починал на
29.11.1995г., за което е съставен акт за смърт № 2978/29.11.1995г. в гр.Варна,
е оставил за свои наследници дъщеря-ищцата П.М.Г. и син А.М.А..
От Удостоверение за
данъчна оценка изх. № **********/16.03.2017 г. е видно, че страните са вписани
като съсобственици на процесния недвижим имот.
От удостоверение
изх. №5087/10.11.2017 г. е видно , че
съгласно номенклатурата на делата в Банка ДСК ЕАД документите за периода 1991г.
и 1992г. са с изтекъл срок на съхранение и същите са унищожени.
В производството по делото са допуснати гласни
показания посредством разпит на водените от ищцовата страна свидетели Христо
Георгиев Димитров и Пламена Г.
Димитрова.
Видно от показанията на водения от ищцовата страна
свидетел Христо Георгиев Димитров, роден
1967г., син на ищцата П.М.Г. и племенник
на ответника А.М.А., процесният недвижим имот е закупен с парични
средства на дядо му ***А.. След смъртта на дядо му апартаментът бил използван
от неговия вуйчо- ответника А.А.. Свидетелят излага,
че са водени разговори за ликвидиране на съсобствеността по отношение на
процесния недвижим имот между майка му и вуйчо му много пъти, като „Просто
вуйчо ми казва, че в момента той ще плаща данъците и като дойде време ще
изчислят и ще изчистят взаимоотношенията…Освен това, предлагал е да купи частта
на майка ми по данъчна оценка. По същото време майка ми му каза да му наплати
на него по данъчна оценка, а той се обръща с думите , дали сме ненормални.“ На
въпроса, дали неговата майка е посещавала процесното жилище и дали е ходила при
вуйчо му, свидетелят отговаря, както следва: „Ходила е да говорят, за да си
изчистят взаимоотношенията. Пак ще се повторя. Той казва, че като дойде ред ще
си изчистят взаимоотношенията. Редът не дойде…Постоянно, поне в годината
един-два пъти се срещат и говорят по тази тема. Разбирам по изчистване на
взаимоотношенията или единият да наплати на другия, или другия. Според мен това
е редно.“
Видно от показанията на водения от ищцовата страна
свидетел Пламена Г. Димитрова , родена
1968г., снаха на ищцата П.М.Г. и съпруга на сина й Христо Георгиев Димитров , „След като почина дядо Мишо, свекърва ми
предложи да правят някакви постъпки, да се уредят взаимоотношенията по повод
имота, който беше на дядо Мишо. Няколко пъти го е подканвала да предприемат
нещо, но ответната страна казваше, че има време и по-късно ще се оправят, сега
не му е времето и отлагаше… Другата
страна предложи да се наплати на свекърва ми по данъчна оценка, което е 6000.
Тя каза, че в такъв случай ние ще му наплатим. Той отговори, че това е лудост.
Обявиха ни за луди за това, че ние също имаме възможност да платим съответната
сума по данъчна оценка. Това беше преди доста време. Не мога точно да кажа.
Може би пет, шест години. През цялото време се правиха постъпки, нещо да се
предприеме. На някои неща присъствах. На някои разговори съм присъствала. На
разговори между свекърва ми и А.. Просто разговаряха и се опитваха да стигнат
до решение, но в момента сме тук и нямаме решение. Свекърва ми искаше просто да
си уредят по някакъв начин нещата. Имаше желание да си уредят нещата.“
В производството по делото са допуснати гласни
показания посредством разпит на водените от ответната страна свидетели ***и ***.
Видно от показанията на водения от ответната страна
свидетел ***, роден
1973г., без родство и дела със страните
по делото, същият е син на семейни приятели на наследодателя ***А.. Свидетелят
излага, както следва: „Докато беше жив чичо Михаил, понеже сме ходили у тях,
все пак апартаментът е един до друг и малките ходиха при него, тоест синовете
му, апартаментът не беше в добро състояние, както един възрастен човек може да
поддържа жилище. След като почина бащата на чичо А., той започна да прави
основен ремонт на абсолютно всичко. Наистина основен. Приживе, малко преди да
се разболее, направиха така, че апартаментите да бъдат като един общ, с един
вътрешен вход, все едно един цял апартамент.“ Свидетелят излага, че ищцата не
е проявявала някакъв интерес към процесното
жилище и не е участвала в основни ремонти. Ответникът и неговите синове
направили ремонт на жилището. След
смъртта на *** ответникът живеел в жилището. Свидетелят излага, че в техния
приятелски кръг се знаело, че „чичо ***е оставил жилището на чичо А.“. На
свидетеля е известно, че при започване на ремонта ищцата е „ казала, че не иска
нищо общо да има и няма претенции, защото не й е бил необходим, тъй като имала
други имоти… До преди три-четири години нямаше никакви претенции, но след това
е казала, че иска да й се наплати от чичо А.... Може би някъде отпреди
година-две.“
Видно от показанията на водения от ответната
страна свидетел ***, роден 1979г., без
родство и дела със страните по делото, живущ в съседния вход на процесния
апартамент в кв.„***, преди смъртта си *** получил инсулт, като неговият син-
ответникът А.А. полагал грижи за баща си. Свидетелят
не е виждал ищцата да посещава болния си баща. След смъртта на *** ответникът направил основен ремонт в
жилището. Свидетелят излага, че доколкото знае от синовете му, сестрата на чичо
А. не е искала нищо по отношение на процесното жилище. На всички било известно
, че апартаментът е оставен от бащата ***Петров на сина му – ответника А.А..
Съдът е приел в
проведеното по делото съдебно заседание за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните, че между П.М.Г. и А.М.А. е водено друго производство в Районен
съд гр.Попово с правно основание чл. 34 от ЗС, касаещо поземлен имот в с.Долец,
което е приключило с влязло в сила съдебно решение, в което делбено
производство процесният недвижим имот не е бил предмет на делбата, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
С оглед особеностите
на производството по съдебна делба, в тежест на всеки от съделителите е
доказването на изгодните за него факти. Тъй като всеки от съделителите е ищец
по своя иск и ответник по иска за делба на всеки от останалите съсобственици,
то всяка от страните по делото следва да установи: съществуването на делбения имот; наличието на имуществена общност по
отношение на имота, предмет на делба и начина на възникване на същата,
съобразно твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба;
кръга на лицата, участващи в съсобствеността; качеството си на съсобственик на
имота, предмет на делба; както и размера на притежавания от нея дял.
Между страните не е
спорно обстоятелството, че общият наследодетел-техния
баща *** е придобил собствеността върху процесния недвижим имот , на основание
покупко-продажба, обективирана в Договор № 24607/03.01.1992 г. за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти.
След смъртта на
общия наследодател *** , починал на 29.11.1995г., за което е съставен акт за
смърт № 2978/29.11.1995г. в гр.Варна, същият е оставил за свои наследници
дъщеря-ищцата П.М.Г. и син А.М.А., следователно страните в настоящото
производство се явяват наследници по закон на ***.
Като съобрази
съвкупния доказателствен материал, съдът формира извод, че след смъртта на
общия наследодател ***, процесното жилище се ползва от неговия син- ответника А.М.А.,
който е установил фактическа власт върху процесния недвижим имот.
Когато едно лице установи фактическа власт върху вещ
на основание наследяване, то има качеството на държател на идеалните части на
останалите сънаследници, независимо дали последните
знаят за настъпилото правоприемство и за придобитите от тях права. Това е така,
тъй като при наследяване владението върху вещта, което е имал наследодателя, се
придобива по право от всички негови неговите наследници, а не само от този,
който е останал и ползва наследствения имот. Като съсобственик той има право да
ползва сам цялата вещ-чл. 31, ал.1 ЗС, доколкото това не пречи на останалите
съсобственици също да ползват имота съобразно правата си. Затова само въз
основа на факта, че съсобствения имот продължително
време се е ползвал от един сънаследниците, не може да
се съди за това дали той е преобърнал държанието на чуждите идеални части във
владение за себе си или упражнява предоставеното му от закона право да си служи
с цялата вещ. / В този смисъл Решение № 192/16.02.2017 г. на ВКС- І гражданско
отделение/.
Според приетото в ТР
№ 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/ 2012 г. на ОСГК
на ВКС, в отношенията между сънаследници презумпцията
на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато съсобственик, установил фактическа власт на
основание, сочещо съвладение, както е при
наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той
трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му
да владее техните идеални части за себе си. За да породи придобиване по давност
на чуждите идеални части, промяната на намерението като волеви акт предполага
външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици чрез
извършването на такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил изключителна фактическа власт
върху вещта, отричайки правата им.
Снабдяването на съсобственика с констативен нотариален акт за собственост на
целия имот само по себе си не представлява обективиране
на намерението за своене пред останалите съсобственици. Констативният
нотариален акт се издава в едностранно охранително производство по искане на
молителя, в което останалите съсобственици не участват, поради което те не биха
могли да узнаят отричането на правата им, докато този акт не им бъде съобщен
или противопоставен. Отдаването на сънаследствения имот под наем или аренда и
получаването на гражданските плодове само от някой от съсобствениците по своята
същност са сходни с действията, които съсобственикът може да извършва с общия
имот, поради което също не могат да се третират като проява пред тях пред тях
на намерението на съсобственика да владее имота изцяло за себе си.
Като съобрази
събраните по делото гласни показания съдът намира, че от същите не се установява
обстоятелството, че ответникът е демонстрирал по недвусмислен начин спрямо
сестра си намерението си да свои вещта , т.е. че счита процесното жилище за
свое. Установеното от свидетелите обстоятелство, че ответникът е ремонтирал
процесния апартамент не води до автоматичен извод, че същият е демонстрирал
ясно и недвусмислено пред своята сестра намерението да третира жилището като
свое. Обичайно е съсобственик, който не
обитава имота да не се противопоставя на извършването на подобрения от преимуществено
обитаващия имота съсобственик. Последното обаче не означава, че неползващият
имот съсобственик се е дезинтересирал от притежавания от него дял от имота. От
събраните гласни показания е видно, че ищцата през годините периодично е
отправяла предложения до ответника за прекратяване на съсобствеността по
отношение на процесния недвижим имот посредством закупуване на съответния му
дял. От своя страна ответникът също е претендирал изкупуване на нейната идеална
част на база на данъчната оценка , като страните не са могли да постигнат
никаква договореност помежду си, доколкото предложението на ответника не е било
адекватно на пазарната стойност на имота. Вследствие на изложеното се формира
извод, че ищцата не е била дезинтересирана по
отношение на процесния апартамент, а напротив същата е претендирала уреждане на
отношенията между страните във връзка със съсобствеността по отношение на
общата вещ и дори е претендирала изкупуване на частта на ответника.
Наред с изложеното
настоящият състав съобразява и обстоятелството, че , с оглед събраните гласни
показания, при отправянето на покана от страна на ищцата за уреждане на
отношенията между страните по повод на процесния апартамент, ответникът не е
оспорил правото на собственост на ищцата, като дори сам е предложил да бъде
изкупена идеалната част на ищцата. При тези доказателства съдът намира, че предложението
на ответника представлява по своята същност признание на правото на собственост
на ищцата, с което се опровергава законовата презумпция на чл. 69 ЗС, тъй като това
показва, че към този момент той не се е считал за собственик на имота.
Направеното преди позоваването в настоящото производство на изтекла в полза на
ответника давност признание по смисъла на чл. 116, б. “а” ЗЗД прекъсва
течението на давността и заличава изтеклия дотогава период на владение.
Обстоятелството
, че между настоящите страни е водено производство за делба на други недвижими
имоти в друг съдебен район не означава, че ищцата се е дезинтересирала
от процесния недвижим имот, доколкото същата многократно е отправяла
предложения до ответника за прекратяване на съсобствеността по отношение на
имота. Наред с изложеното , видно от приетото по делото удостоверение за
данъчна оценка на имота, в същото са вписани като съсобственици както ищцата ,
така и ответника, като и двете страни са изплащали дължимите данъчни
задължения.
По делото не е
установено, че ответникът е владелец на идеалната част на ищцата и че е
установил фактическа власт върху целия имот като свой със съгласието на ищцата,
която не е считала себе си за собственик по наследство, както и за устна
уговорка между сънаследниците за разпределение на
наследствените имоти. Съдът намира,
предвид събраните по делото гласни доказателства, че не е установено
упражняване на постоянно, явно, непрекъснато, спокойно и несъмнено владение
върху 1/2 идеална част от имота с намерение за придобиване на собствеността
, противопоставено на действителния
собственик на имота- в настоящия случай другия съделител- ищцата П.М.Г.. В тази връзка съдът кредитира
показанията на св.Димитров и св.Димитрова, доколкото същите имат преки и
непосредствени впечатления, а наред с това и от показанията на св.Иванов също
става ясно, че ищцата е предложила на ответника да й наплати нейната идеална
част от жилището.
По отношение на
твърдението на ответника, че при закупуване на имота е дал на своя баща сумата
от 2000,00лв. , съдът намира, че това твърдение не е установено от съвкупния
доказателствен материал.
Вследствие на
изложеното , с оглед съвкупния доказателствен материал, съдът формира извода,че
искът за делба е основателен и следва да бъде уважен, като такава се допусне,
при посочените от ищцовата страна квоти- по ½ ид.части
, като съсобствеността между страните е
възникнала по следния начин: на основание наследствено правоприемство от общия
наследодател-техния баща *** , починал на 29.11.1995г., за което е съставен акт
за смърт № 2978/29.11.1995г. в гр.Варна, който от своя страна е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот на основание покупко-продажба,
обективирана в Договор № 24607/03.01.1992 г. за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавни имоти.
Ответникът не успя да установи правно основание за собственост върху
целия процесен недвижим имот, а само по отношение на ½ ид.ч. от същия на основание наследственото правоприемство.
Ищцовата страна не
претендира присъждане на разноски, не е представила списък с разноски и не е
представила доказателства за реализирането им. Ответната страна е поискала
присъждане на разноските по делото под формата на заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2500,00 лв., съгласно приложения на л.53 от делото
списък с разноските по чл.80 от ГПК. Съдът намира , че не следва да се
произнася по разноските, т.к. приетият
принцип в практиката на ВКС е разноските да останат така като са направени от
всяка от страните , след като с решението на съда няма изрично произнасяне по
други искове освен по иска за делба. В делбения
процес, доколкото присъединените искове са под формата на възражения, отделно
не се присъждат разноски, същите се определят по правилата на чл. 355 ГПК с
решението по извършване на делбата. Последователна е практиката на ВКС /опр.№24/15.01.2013 г., опр.№144/24.04.2012
г. по гр.д.№70/11 г., опр.№203/15.05.2011 г. по
гр.д.№205/11 г./, че решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане
на разноски. Същата позиция е застъпена
и в редица решения на ВКС/решение №3/6.02.2012 г. по гр.д.№189/11 г.- ВКС/,
където е постановено, че с оглед разпоредбата на чл.355 ГПК в първа фаза на
делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението
по извършване на делбата във втора фаза. Затова и искането на ответника по
делото, за присъждане на разноските не следва да се разглежда в това
производство, а наред с изложеното ответникът не е доказал и наведеното от него
твърдение за изтекла придобивна давност по отношение на имота и не е установил
, че е едноличен собственик на процесния недвижим имот.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ № 14 , находящ се в гр. Варна, ж.
к. „***", блок 20, вх.14, ет.5, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълнителен директор на АК, с площ от
40,41 кв. м. по схема , а по документ за собственост с площ от 40,71 кв. м.,
състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, разположен в сграда № 48 в
поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
***.***, ***.***, под обекта: ***.***и над обекта:***.17, ведно с принадлежащото избено помещение № 14
с площ от 1,84 кв.м. , при граници на
избеното помещение: изба № 22 на ап.№ 22, коридор и коридор, както и 0,5361 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, между съсобственици и при
квоти, както следва:
за П.М.Г. ЕГН ********** *** - 1/2 /една втора/ ид.ч.
и
за А.М.А. ЕГН ********** *** /една втора/ ид.ч.,
на основание чл.34 от ЗС.
Решението може да се обжалва
пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му , на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Районен
съдия: