МОТИВИ
към Решение № 260017 от 02.02.2021 г. на
Районен съд – Хасково, постановено по АНД № 1185 по описа за 2020 година.
С Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание от 11.12.2020 г. на прокурор
при Районна прокуратура – Хасково е внесено в съда предложение, обвиняемият А.И.К.
*** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК, за престъпление по чл. 313, ал. 1 от
Наказателния кодекс - за това, че на 14.02.2020 г. в гр. Хасково, пред системен
оператор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково потвърдил неистина в
писмена декларация, която се дава по силата на закон /на основание чл. 160, ал.
1 от Закон за движението по пътищата/ пред орган на властта за удостоверяване
на истинността на някои обстоятелства, а именно че свидетелството му за
управление на МПС с № **** е изгубено.
В съдебно заседание пред Районен съд –
Хасково, РП – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител, който да
заяви становище по внесеното предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Защитникът на А.И.К. *** – адв. М.Б. ***
пледира за виновност на нейния подзащитен и моли да бъде наложено
административно наказание, съобразно установения законов минимум, като подробно
аргументира тезата си във връзка с индивидуализацията на санкцията.
Подсъдимият А.И.К. ***, редовно
призован, се явява лично, като заявява, че
разбира обвинението и се признава
за виновен по него. Придържа се в хода на съдебните прения към заявеното от
неговия защитник, а при упражняване правото си на последна друма заявява, че
съжалява за случилото се.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият А.И.К. е роден на *** ***,
********, с настоящ адрес ****.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 1397, издадена от Районен съд – Хасково на
28.09.2020 г. подсъдимият А.И.К. не е
осъждан и няма данни да е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а НК с налагане на административно наказание. Срещу него няма регистрирани
криминални прояви и по характер е описан като тих, скромен и неконфликтен, според
събраните в хода на разследването характеристични данни. Трудови доходи
получава в размер на 1100 лева, месечно, притежава и движимо имущество –
регистриран на негово име лек автомобил марка „***“, модел „***“, според
отбелязаното в попълнената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние.
Установено в
хода на досъдебното производство е, че през месец ноември 2019 г., подс. А.И.К.
***, Г., за да работи като заварчик. По време на пребиваването си в Г., на
12.01.2020 г., в около 06.55 часа в гр. П., Г. управлявал лек автомобил „**“ ***“
с peг. № *** със съдържание на алкохол в кръвта 0,97 промила, наказуемо
съгласно § 316 ал. 1, ал. 2, 69, 69а, 696 от Наказателен кодекс на Германия, 1,
105 ff от Закона за младежките съдилища. С акта, който бил съставен срещу подс.
А.И.К., било иззето временно и Свидетелство за управление на МПС с № ***,
издадено на негово име на 21.12.2017 г. от МВР - Хасково, до решаване на
въпроса за отговорността му. Факт, който се потвърждава от изпратените от Главна
Дирекция „Национална полиция“ при МВР на 04.06.2020 г. в ОД - МВР Хасково
справка и съдебни документи от Kraftfahrt-Bundesamt /КВА/ - компетентен орган
по издаване на свидетелства за управление на МПС във Федерална Република
Германия ведно с отнетото свидетелството за правоуправление на МПС с № ***,
издадено на 21.12.2017 г. от МВР - Хасково, за вземане на отношение от от българските
власти.
На 09.02.2020 г., подс. А.И.К. се завърнал
в Република България. Въпреки, че знаел, че свидетелството му за управление на
МПС било отнето на 12.01.2020 г. във Федерална Република Г., подс. А.И.К. на
14.02.2020 г. се явил в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Хасково и пред свид.
З. Н. И., на длъжност „системен оператор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР -
Хасково подал декларация, попълнена и подписана от него, в която декларирал, че
свидетелството му за правоуправление на МПС с № ****, изд. на 21.12.2017 г. от МВР
- Хасково било изгубено, въпреки, че съзнавал, че това не е така, тъй като
същото му било отнето от компетентните германски власти. В декларацията,
изискуема се по силата на чл. 160, ал.1 от Закона за движение по пътищата и
служеща като основание за издаване на дубликат на свидетелство за управление на
МПС било посочено, че за невярно деклариране са носи отговорност по чл. 313 от НК.
Въз основа на посочената декларация,
на 18.02.2020 г. му било издадено Свидетелство за управление на МПС, дубликат с
№ *********, връчено му на 19.02.2020г.
В хода на разследването е назначена съдебно
– почеркова експертиза, като според заключението на вещото лице, обективирано в
Протокол № 107 за извършване на съдебно – почеркова експертиза ръкописният
текст и подписът, положен след „ДЕКЛАРАТОР“ в Декларация за изгубено,
откраднато, унищожено свидетелство за управление на моторно превозно средство,
на основание чл.160 от ЗДвП от 14.02.2020 г., са изпълнени от подс. А.И.К..
Изложената дотук фактическа
обстановка е категорично установена от представените по делото писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, от обясненията на
подсъдимата, приобщени по съответния ред в съдебна фаза.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация
на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е направил законосъобразен
извод, че подсъдимият А.И.К. е осъществил деяние, субсумирано под състава на
престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради следните доводи
от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на
престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подс. А.И.К. е
било повдигнато обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и
съответно – освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, респ.
деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът да е извършил
лъжливо документиране в документ в своя полза, а именно чрез потвърждаване на
неистина или затаяване на истина в писмена декларация, която по силата на закон,
указ или Постановление на Министерски съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване на някои обстоятелства.
По делото се установи, че подсъдимият
А.И.К. ***, на посочените в акта на прокуратурата дата и място, пред служител
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Хасково, в писмена декларация, която по
силата на закона - на основание чл.160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
се изисква да бъде дадена в хипотезата, визирана в цитираната норма, вписал
обстоятелствата, а именно, че СУМПС № ****, издадено на негово име е изгубено.
С оглед така възприетата от съда
и категорично установена фактическа обстановка, еднопосочна с изложената в
постановлението на РП - Хасково, недвусмислено се налага извод, че твърденията
на прокуратурата, обосноваващи виновно поведение на дееца и съставомерност на
същото по чл. 313, ал. 1 от НК се доказват по несъмнен начин. От обективна
страна изпълнителното деяние на подсъдимия е осъществено чрез действие – вписване
на обстоятелства, които подлежат по силата на закона на удостоверяване откъм
тяхната истинност в подадена писмена декларация. Следва да се приеме, че деянието е
осъществено в първата предвидена в нормата на чл. 313, ал. 1 НК форма – потвърждаване
на неистина, тъй като с използване на израза „изгубено”, подсъдимия е имал
предвид чисто логически и езиково погледнато, че вещта, в случая документът, се
намира на неизвестно за него място, вследствие въздействието на неопределен и
неизяснен фактор, като е дал предположение за естеството на причините за това –
загубване на документа, съзнавайки, че това му изявление не съответства на
обективната истина. То не съответства на обективната истина, тъй като деецът е
бил наясно, а се установява от писмените доказателства по делото, както по
какви причини свидетелството му за управление на МПС не е в негово държане – защото
е било отнето от властите на Федерална република Германия, така също къде се
намирало то, а именно у властите на посочената държава и на какво основание
този документ е отнет – за извършено закононарушение при управление на МПС в Германия.
Следователно, изявлението му в подадената писмена декларация, не само обективно
не съответства на истината и поради това следва да са приеме като потвърждаващо
неистина, а така също това несъответствие е било съзнавано и от подс. А.И.К..
Последното пък от своя страна обосновава и преценката, че от субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Същият, освен това, е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е целял тяхното настъпване.
На
следващо място, не се поставя под съмнение и възприетото в акта на държавното обвинение
виждане, че в конкретната хипотеза, с подаване на процесната декларация, чието
авторство не се оспорва от подсъдимия пред служители на Сектор „ПП” към ОД МВР
– Хасково, същата е депозирана пред орган на власт по смисъла на чл. 93 т. 2 от НК. Съгласно цитираната разпоредба „орган на власт” са органите на държавна
власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и
служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически
функции, а според чл. 1 ал. 2 от ЗБЛД, българските лични документи се издават
от Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи,
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
Министерството на отбраната, съобразно предоставената им компетентност по този
закон, което установява по положителен начин и другата обективна предпоставка
за съставомерност на деянието по чл. 313, ал. 1 НК - декларацията да се дава
пред орган на власт.
За извършеното от подсъдимия А.И.К. ***
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до три години
или глоба от сто до триста лева. С престъплението не са нанесени имуществени
вреди. Подсъдимият към датата на деянието и към момента не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК. Съдът счита, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се
установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това.
При индивидуализацията на
административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, съдът
намира, че определянето на „глоба” в размер, съобразно законовия минимум, а
именно 1000 лева, ще бъде в съответствие с данните за личността на подсъдимия –
същият е в млада възраст, с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни,
според отразеното в приложената характеристична справка, но все пак, като
негативен атестат за личността следва да се възприеме, извършеното
закононарушение във Федерална република Германия и трудово ангажиран.
Административното наказание глоба е необходимо да бъде съобразено с
материалното му състояние. Така наложеното административно наказание се явява и
в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал
по делото и житейската справедливост, както и с оглед обществената опасност на
деянието и дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи отговорността
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност. С него в най – пълна степен биха
се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона, а с
факта, че същото макар и да е по вид „глоба” по своя характер е административно
наказание, а не санкция по НК и с налагането му подсъдимият, от гледна точка на
въпроса за неговата съдимост, е поставен в по – благоприятно положение,
независимо от размера на това наказание, предвид липсата на основание за
приложение на нормата на чл. 78а, ал. 5 НК. Последното се мотивира с възприетото законодателно разрешение в
разпоредбата на чл. 313, ал. 1 НК, където действително е предвидена възможност
за налагане на наказание „глоба” и размерът на същото е определен в диапазона
от 100 до 300 лева, но в случая алтернативно предвиденото наказание по вид е
„лишаване от свобода”. То по своя характер е по – тежко от наказанието „глоба”,
следователно не са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл. 78а, ал. 5 от НК при определяне размера на административното наказание
„Глоба”.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, с оглед факта, че бе признат за виновен в
извършване на деянието, което е материалноправната предпоставка от значение за
преценката, в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото
разноски и същата бе осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР – Хасково сумата в размер на 90.30 лева, представляващи направени по
досъдебното производство разноски, а по сметка на Районен съд – Хасково -
сумата в размер на по 5.00 лева, при всяко служебно издаване на изпълнителен
лист за наложеното административно наказание „Глоба“ или присъдените разноски
На
основание чл. 112, ал. 4 НПК, приобщеното като веществено доказателство по
делото: СУМПС № ********* бе постановено да се предаде на разпореждане на заинтерисованото
учреждение в случая Сектор ПП при ОДМВР - Хасково и конкретно на Началника на
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Хасково.
Мотивиран
така Хасковският районен съд постанови решението си.
Съдия: /п/
не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Г.А.!