Решение по дело №1600/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по жалба на К.Д.К. с ЕГН-********** *** срещу решение изх.№ 1012-02-148# 1 от 17.08.2023г. на Директора на ТП НОИ-Бургас, с което жалбата й срещу разпореждане № 2/03.07.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП НОИ-Бургас за отпускане на осн.чл.68, ал.3 от КСО на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е отхвърлена като неоснователна, а обжалваното разпореждане е потвърдено.

С жалбата си К. първоначално оспорва като неправилно определени началната дата на пенсията и зачетения осигурителен стаж.

В проведено о.с.з. от 24.10.2023г. жалбоподателя заявява, че оттегля жалбата си, в частта относно зачетения осигурителен стаж и поддържа жалбата си, в частта, с която е оспорила началната дата, от която й е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст.

Счита, че с разпореждане № 2/03.07.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП НОИ-Бургас й е отпусната пенсия, но не от датата на придобиване на правото на пенсия, а от датата на подаване на заявлението.

Пояснява, че е закъсняла с подаване на заявлението, тъй като мислела, че няма необходимия стаж и тъй като от НОИ по никакъв начин не била уведомена, че е натрупала освен годините и необходимия стаж. Изразява недоволство от това, че е имала право да подаде документи за пенсия година и половина по-рано, но не е била уведомена по никакъв начин за това си право. Поради това забавяне е загубила посочения период от време, в който е можела да получава пенсия.

Счита, че съобразно разпоредбата на чл.105, ал.1 КСО има право и пенсията й следва да бъде отпусната, считано от 04.06.2021г. - датата, на която е придобила това право, а не считано от датата, на която е подала заявлението за това, както неправилно е прието от органите на НОИ. Взема становище, че следва да се приложи разпоредбата на чл.105, ал.1 от КСО, а не тази на чл.94, ал.1 от КСО, както неправилно е прието от ответника.

Ответната страна -директорът на ТП на НОИ-Бургас, редовно призован, се представлява от юк.Д.Д., която оспорва жалбата и предлага да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

С протоколно определение от 24.10.2023г./л.52/ производството по делото е прекратено поради извършеното от жалбоподателя частично оттегляне на жалбата срещу решение изх.№ 1012-02-148# 1 от 17.08.2023г. на Директора на ТП НОИ-Бургас относно определения осигурителен стаж.

Определението е съобщено на страните в о.с.з., не е обжалвано и е влязло в законна сила на 01.11.2023г..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

От данните по пенсионната преписка е видно, че жалбоподателят К.Д.К. е подала заявление с вх.№ 2113-02-499/14.03.2023г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е представила документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, необходими за преценка на претендираното право на пенсия.

С Разпореждане № 2 от 03.07.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Бургас на К.К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 14.03.2023 г..

Приетите с разпореждането размер на осигурителния доход, осигурителния стаж и окончателния размер на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст не са спорни по делото и видно от събраните по делото писмени доказателства са определени законосъобразно, съобразно императива на чл.70 КСО и данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. С разпореждането на жалбоподателя са зачетени 23 години и 11 месеца от трета категория. Индивидуалният коефициент 0.5105, е определен съобразно чл.70, ал.8 и ал.9 от СКО на базата общ осигурителен доход за периода от 01.10.2002 г. до 10.11.2009 г. - 12558.46 лв. при отразените данни в регистъра на осигурените лица, съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Размерът на пенсията на К.Д.К. е изчислен като средномесечния осигурителен доход за страната от 03.2022 г. до 02.2023 г. - 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията - 1330.91 лв. е умножен с индивидуалния коефициент 0.5105 и със сумата, образувана от: по 1,35 на сто за 23 години действителен осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за 11 месеца осигурителен стаж - 32.29 % = 219.39 лв. Към така изчислената сума е прибавена и сумата от 60 лв. по Постановление на Министерски съвет № 479/30.12.2021 г. до получаване на размер на пенсията от 279.39 лв.. Тъй като изчислената пенсия е под минималния размер от 396.95 лв. за пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. на основание чл. 70, ал. 13 от КСО е приравнен на него. С обжалваното разпореждане, освен първоначалният размер е определен и размерът на пенсията от 01.07.2023 г., приравнен на новия минимален размер за пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3, от КСО - 444.58 лв.

Срещу Разпореждане № 2 от 03.07.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Бургас К.К. е подала жалба с вх. № 1012-02-148/02.08.2023 г., касаеща неправилно определената начална дата на пенсията, тъй като е мотивирана с грешно тълкуване на приложимата в случая нормативна уредба по социално осигуряване относно придобиване и упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По подадената жалба е постановено оспореното Решение решение изх.№ 1012-02-148# 1 от 17.08.2023г. на Директора на ТП НОИ-Бургас, с което жалбата намерена за неоснователна, а разпореждането е потвърдено като правилно и законосъобразно.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Видно от данните по делото решение изх.№ 1012-02-148# 1 от 17.08.2023г. на Директора на ТП НОИ-Бургас е връчено на неговия адресат – лично, с известие за доставяне на 18.08.2023г./л.11/, а жалбата депозирана до съда е от 21.08.2023 г. При тези данни се установява, че жалбата е подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършване на проверката по чл. 146 АПК, вр. чл. 118, ал. 3 КСО, съдът констатира, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО – ръководителя на ТП на НОИ-Бургас, в изискуемата от цитираната разпоредба писмена форма, съдържа всички императивно заложени реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. правните и фактически основания за постановяването му, поради което не са налице пороци, обуславящи извод за нищожност.

В хода на административното производство са предприети всички необходими и възможни действия по установяване на обективната истина и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразени са приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По делото липсва спор по фактите, същият е относно приложението на материалния закон. По-конкретно касае се за правен спор относно законосъобразността на решението на директора на ТП на НОИ – Бургас и се свежда до това правилно и законосъобразно ли е определена началната дата на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Безспорно по делото е, че К.Д.К. е придобила право на пенсия по чл. 68, ал.3 КСО към 04.06.2021 г., тъй като към тази датата е навършила изискуемата възраст от 66г. и 08 месеца, съобразно датата й на раждане, а е отговаряла и на второто условия съобразно отразяванията в регистъра на осигурените лица – имала е наличие на минимум 15 години действителен осигурителен стаж и това обстоятелство е отразено в обжалваното решение, но заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст жалбоподателя е подала на 14.03.2023г..

Съгласно чл. 68. ал 1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършена възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща година както следва:

-до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;

до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65- годишна възраст.

Съгласно чл. 68. ал 2 от КСО от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

Правопораждащ за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО за К. е определящ момента, в който са налице предпоставките изискуема възраст и изискуем стаж.

Съгласно чл. 68, ал. 1, 2 от КСО във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 5 от НПОС за 2020 г. мъжете придобиват право на пенсия при навършена възраст 64 години и 03 месеца и осигурителен стаж 38 години и 10 месеца.

В случая ръководителят по пенсионно осигуряване действа в условията на обвързана компетентност, което означава, че е задължен стриктно да спазва императивните разпоредби на закона при преценка на представените документи.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС, осигурителния стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4. т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя въз основа на разплащателните ведомости и други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

Правната уредба, регламентираща определянето на началната дата на отпускане на пенсиите се съдържа в разпоредбите на чл. 94 от КСО. По силата на ал. 1 на посочената норма пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението е необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от гази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

Цитираният текст на чл. 94. ал. 1 от КСО, съдържащ общото правило за началната дата на пенсиите, предвижда две хипотези за определянето й:

Първата хипотеза предпоставя спазване на двумесечния срок, считано от датата на придобиване на правото на пенсия, в който срок лицето следва да подаде заявление и да представи с него изискуемите документи за преценката на претендираното право.

Втората хипотеза включва случаите, когато двумесечният срок от датата на пораждане на правото на пенсия е пропуснат, независимо от причините, които са правноирелевантни, и заявлението с необходимите документи е подадено след изтичането на този определен в чл. 94, ал. 1 от КСО срок. В този случай пенсията се отпуска от датата на подаване на документите пред компетентните пенсионни органи в ТП на НОИ.

Разпоредбата на чл. 94 от КСО е императивна и тъй като административният пенсионен орган действа в условията на обвързана компетентност, е длъжен да се съобразява с нормативните актове и да ги прилага съобразно точния смисъл, който е вложил законодателят, без да има възможност за отклоняване от съдържанието на нормативните разпоредби.

Посочената норма императивно регламентира възможните дати за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, какъвто е настоящият случай: датата на придобиване на правото, съответно датата на подаване на заявлението за пенсиониране.

При придобито право на исканата пенсия, от правно значение за датата на отпускането на пенсията се явява датата на подаване на заявлението за пенсиониране, което в определени случаи не кореспондира с житейската справедливост. Както бе посочено, ако заявлението е подадено в 2-месечен срок от датата на придобиване на правото, пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, а ако заявлението е подадено след изтичането на този 2-месечен срок - пенсията се отпуска от датата на подаденото заявление /арг. чл. 94, ал. 1 от КСО/.

В конкретния случай 2-месечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, броим от датата на придобиване на правото - 04.06.2021 г., изтича на 05.08.2021 г. каквато преценка е направена по повод на жалбата на жалбоподателя. Доколкото заявлението за пенсиониране е депозирано на 14.03.2023г., то правилно е прието, че е подадено от лицето придобило право на пенсия след изтичането на 2-месечния срок. Поради това е приложима втората хипотеза за отпускане на пенсията - от датата на подаване на заявлението за пенсиониране.

Упражняването на правото на пенсия зависи изцяло от волята на лицето, тъй като правото на пенсия и в тази връзка липсата на подадено заявление за отпускане на пенсия в 2-месечния срок, указан в чл. 94, ал. 1 от КСО, независимо от причините за това, води като правна последица отпускане на пенсията от датата на подаденото заявление за отпускането й. Причините за забавено подаване на заявлението са неотносими към преценка законосъобразността на определената начална дата на пенсията. /в.т.см. Решение № 7644 от 11.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 232/2023 г., VI о./.

Неоснователни са развитите в представените в о.с.з. писмени бележки от жалбоподателя К. /наименовани записки-л.49-51/, доводи за неправилно прилагане на чл. 33, ал. 5, т. 13 от КСО във вр. с чл. 68, ал. 3, във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 5, т. 13 от КСО включва във функциите на Националния осигурителен институт действия по уведомяване на лицата, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1. Обхватът на уведомяването се разпростира до нормативните условия по чл. 68, ал. 1 от КСО, при които лицата могат да се пенсионират през следващата календарна година. Не е предвидено изготвяне на персонална справка за придобития от всяко лице осигурителен стаж, съответно – придобитото право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО. По отношение на нея действащата от 01.01.2017 г. разпоредба е неприложима по съображение, че функциите на Националния осигурителен институт по чл. 33, ал. 5, т. 13 от КСО не засягат лицата, навършващи възрастта за пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, какъвто е настоящият случай. Не са предвидени нормативни хипотези за разширително тълкуване, при което да се приеме, че Националният осигурителен институт следва най-малко шест месеца предварително да уведомява и лицата, които ще навършат възрастта за пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. /в т.см. Решение № 14275 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2850/2019 г., VI о./

С оглед изложеното, съдът намира, че оспореното решение изх.№ 1012-02-148# 1 от 17.08.2023г. на Директора на ТП НОИ-Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 2/03.07.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП НОИ-Бургас за отпускане, в обжалваната част досежно началната дата, от която е отпусната на осн.чл.68, ал.3 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя К. не страда от нито един от изброените в чл. 146 от АПК пороци, водещи до незаконосъобразност, а подадената жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна.

Съобразно изхода от спора ответника има право на разноски и такива са своевременно поискани за юк.възнаграждение. Ето защо на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в рамките на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП.

Воден от горното, Административен съд –Бургас, VII състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.К. с ЕГН-********** *** срещу решение изх.№ 1012-02-148# 1 от 17.08.2023г. на Директора на ТП НОИ-Бургас, с което жалбата й срещу разпореждане № 2/03.07.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП НОИ-Бургас за отпускане на осн.чл.68, ал.3 от КСО на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е отхвърлена като неоснователна, а обжалваното разпореждане е потвърдено, в обжалваната част досежно началната дата, от която й е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст, като неоснователна.

ОСЪЖДА К.Д.К. с ЕГН-********** да заплати на ТП на НОИ – Бургас направените по делото разноски в размер на 100лв. /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

	Съдия: