Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.03.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12445 по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12445/2015 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Застрахователно
АД “Е.”
АД ЕИК ******от гр.София срещу
решение №34942 от 13.06.2018 г на СРС , 67 състав по
гр.д.№36151/2017 г на СРС , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ /отм./ да бъде осъден М.Р.Р. *** да заплати сумата от 20 000 лева частичен иск от 125 875 лева – регресно вземане за заплатено обезщетение
от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за щети от ПТП на 30.12.2009 г в гр.Ботевград , което ПТП е причинено виновно от Р.
като същият напуснал местопроизшествието и се отклонил виновно от проверка за
употреба на алкохол , наркотично средство или негов аналог ; ведно със законната
лихва от 02.06.2017 г до окончателното заплащане на главницата
. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като според констативния протокол за ПТП и
мотивите на присъдите на СОС , САС и ВКС се доказва бягство на Р. от
местопроизшествието без да е изпробван с техническо средство . Решение №16 от 02.02.2011 г по
т.д.№374/10 г на ВКС , I ТО не представлява задължителна съдебна практика . При
виновно бягство от местопроизшествието , то и отклонението от проверка за
алкохол е виновно .
Въззиваемата страна
М.Р. е подал писмен отговор
, в който оспорва въззивната жалба. Напускането на местопроизшествието не
е равнозначно на виновно неотклонение от проверка за алкохол , а и такива мерки
не са били предприети от органите на МВР .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 22.06.2018 г и е обжалвано в срок на 27.06.2018 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на посочената решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За отхвърли иска СРС е приел ,
че с влязла в сила присъда на СОС по н.о.х.д.№585/10 г ответникът е признат за
виновен за процесното ПТП , като е избягал от местопроизшествието – престъпление
по чл.343 ал.3 б.Б НК . Според чл.274 ал.1 т.1
пр.2
КЗ /отм./ застрахователят има право да
получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение ако последният е
отказал да се подложи на проверка за алкохол или виновно се е отклонил от проверка за алкохол , наркотично вещество или
негов аналог . Според първоинстанционният съд само фактът на напускане на
ПТП не може да се квалифицира като виновно отклонение от проверка за алкохол ,
а това подлежи на доказване от застрахователя решение №16 от 02.02.2011 г по
т.д.№374/10 г на ВКС , I ТО. Само при данни
за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол , от които той виновно се е отклонил е налице
хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 пр.2 КЗ /отм./ . Аргумент е и новата редакция на чл.500 КЗ .
По делото не са представени доказателства от ищеца , че спрямо ищеца са
предприети мерки за проверка за алкохол .
Решението на СРС е неправилно
.
В случая между страните се спори само
дали ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол , наркотично
вещество или негов аналог .
Действително , според цитираното от СРС решение ,
както и според решение №113 от 11.01.2012 г по
т.д.
№ 741/2010 г, ТК, І ТО на ВКС и решение №183 от 22.11.2010 г по
т.д.
№ 30/2010 г, ТК , ІІ ТО на ВКС само
фактът на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно отклонение от
проверка за алкохол , а това подлежи на доказване от застрахователя . От друга страна според ВКС същественото в
случая е дали са налице данни за предприети мерки за извършване на проверка
за алкохол на ответника като участник в ПТП , от която той виновно да се
отклонил. Следва да се отбележи , че :
-
решение №113 от 11.01.2012 г по т.д. № 741/2010 г, ТК, І ТО на ВКС касае случай , в който при
ПТП няма пряк контакт между две МПС , което прави вероятна защитната теза на
виновния водач , че въобще не е разбрал за ПТП . Не са правени опити за
проверка на същия за алкохол или наркотични вещества ;
-
решение №183 от 22.11.2010 г по т.д. № 30/2010 г, ТК , ІІ ТО на ВКС и решение №16 от 02.02.2011 г по т.д.№374/10 г на ВКС , I ТО касаят случаи , в който въобще няма данни да са проверявани за алкохол и
наркотични вещества участниците в ПТП .
Процесният случай е различен , със следните
особености . Безспорно е доказано – включително и с влязлата в сила присъда
спрямо ответника /задължителна за настоящия съд по чл.300 ГПК / , че ответникът
е напуснал местопроизшествието. В констативният протокол за ПТП изрично е
записано , че същият не е тестван за алкохол и наркотични вещества , тъй като е
напуснал местопроизшествието .
Според докладна записка от 30.12.2009 г на полицаи
от РУ на МВР -Ботевград -Ц.Д.и И.И.– на 30.12.2009 г вината за ПТП е първоначално
е поета от бащата на ответника /Р.Р./ , който заявил , че той е управлявал
л.а.Сузуки . Самият Р.Р. отказал да даде кръвна проба .
Според справка от 08.01.2019 г на И.М.– разследващ
полицай при РУ на МВР – Ботевград на 30.12.2009 г вината за ПТП е поета от бащата на ответника /Р.Р./ , който заявил , че
той е управлявал л.а.Сузуки. На 01.01.2010 г – два дни след инцидента - ответникът признал , че той е причинил ПТП
.
На участниците в ПТП веднага след ПТП на 30.12.2009 г са
издадени талони за медицинско изследване , включително и на бащата на ответника Р.Р. .
Р.Р. се е явил за кръвна проба на 04.01.2010 г , като СЛЕД ТОЛКОВА ГОЛЯМ
ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ - пробата е без всякакво значение по делото. Впоследствие Р.Р.
оттегля показанията си пред досъдебното производство .
При тези данни съдът счита ,
че са предприети мерки от органите на МВР за проверка за алкохол , но ответникът виновно се е отклонил е
налице хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 пр.2 КЗ
/отм./ . Очевидно става въпрос за съгласувани действия между ответника и
баща му да се заблудят разследващите органи и да се осуети установяване на
истината за ПТП „по горещи следи“ , включително и дали ответникът е употребил
алкохол или наркотични вещества . По случая е имало подписка на жители на
гр.Ботевград поради съмнения за потулване на факти по случая от разследващите
органи , както и проверка на ОД на МВР .
Неоснователно е възражението
на ответника за погасителната давност . Според задължителната практика на ВКС,
обективирана в ППВС № 7/77 г , решение № 131/07.10.2011 г. по т. д. №
806/2010 г. на І т. о., решение № 70/23.06.2011 г. по т.
д. № 624/2010 г. на І т. о., решение № 144/26.01.2010 г. по
т. д. № 532/2008 г. на ІІ т. о. регресните искове на застрахователя по чл. 274 КЗ, се
погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да
тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите
лица. В случая плащанията на ищеца са извършени след 01.08.2012 г , поради
което до предявяване на иска на 02.06.2017 г не е изтекъл 5-годишен давностен
срок .
Решението на СРС трябва да се отмени и искът да се
уважи и на ищеца да се присъдят деловодните разноски пред СРС и СГС .
На основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК , с оглед
материален интерес по иска от 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на
обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №34942 от 13.06.2018 г на СРС , 67 състав по
гр.д.№36151/2017 г на СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА М.Р.Р. *** да заплати на Застрахователно АД “Е.” АД ЕИК ******от гр.София сумата от 20 000 лева частичен иск от 125 875 лева – регресно вземане за заплатено обезщетение
от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за щети от ПТП на 30.12.2009 г в гр.Ботевград , което ПТП е причинено виновно от Р.
като същият напуснал местопроизшествието и се отклонил виновно от проверка за
употреба на алкохол , наркотично средство или негов аналог ; ведно със законната
лихва от 02.06.2017 г до окончателното заплащане на главницата.
ОСЪЖДА М.Р.Р. *** да заплати на Застрахователно АД “Е.” АД ЕИК ******от гр.София
сумата от 1800 лева деловодни разноски пред СРС и СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.