№ 1811
гр. Плевен, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Галя Р. Николова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20254430101407 по описа за 2025 година
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК вр. с чл. 61 ал. 1 от ЗЗД във
вр. чл.38, ЗУЕС и с правно основание чл. 415 от ГПК вр. 79 ал. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
***, ***, против К. С. Д., ЕГН **********, в която се твърди, че съгласно
сключен *** между ищеца /с предишно наименование ***/, в качеството си на
ИЗПЪЛНИТЕЛ и етажната собственост в ***, ищецът е поел да извършва
услугата домоуправител на сграда в етажна собственост с кадастрален
идентификатор идентификатор *** състояща се от ***. В резултат на
настъпили промени в наименованието на дружеството, предоставящо
гореописаната услуга по сключения договор, вкл. и в ползвания от
дружеството образец на договора за услуга е подписан нов ***, с дружество с
наименование ***, което дружество поема предоставянето на услугата по
предишния договор на процесната етажна собственост. Съгласно текстовете
на сключения договор и във връзка с разпоредбите на Закона за управление на
етажната собственост, Изпълнителят дружеството *** приема да управлява и
представлява Възложителя (Етажната собственост) добросъвестно и с грижата
на добър стопанин, в съответствие с действащата нормативна уредба,
Правилника за вътрешния ред на етажната собственост, Решенията на Общото
събрание и съобразно клаузите на сключения договор. На основание чл.7 от
1
Договора за услуга е договорено, че всеки етажен собственик е длъжен да
заплаща определените от договора суми. Твърди, че ответникът, като
собственик на ап.7 в описаната етажна собственост не е изпълнил това
задължение, а ги е изпълнил ищецът, като към датата на подаване на
заявление в заповедното производство – 11.11.2024г., не са заплатени месечни
вноски за 493.80лв. За незаплатеното задължение е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение, и издадената ЗИ е връчена на осн. чл. 47
ал. 5 от ГПК. Твърди, че със съответни решения на общото събрание на
етажната собственост е определено възнаграждение за професионалния
домоуправител. Било взето решение разходите за управление и поддръжка на
сградата и за ремонт и обновяване да се разпределят на брой живущи в
сградата. Твърди, че ответникът дължи общо 493.80лв., за който включват
времето от м. октомври 2022 до м. ноември 2024г. вкл. от задължение за
извършени месечни разходи за управление и поддръжка на общите части на
сградата и разходи за фонд „Ремонт и обновяване“, или по пера е както следва:
1) сума в размер на 100 лева представляваща такса/хонорар за услугата
„професионален домоуправител“ натрупана за м. октомври 2022г. до м.
октомври 2024г. вкл. 2) сума в размер на 195,45 лв. за извършени ремонти в
процесната етажна собственост и 125,00 лв. разходи за необходим ремонт,
заплатени от вноски „Фонд ремонт и обновяване“; 3) сума в размер на 73.35
лв. за почистване на вход и прилежащи части. Твърди, че ответникът –
собственик на ап. 4 категорично отказва да заплати натрупаните задължения,
въпреки извършените опити за доброволно и извънсъдебно уреждане на
възникналия спор. Моли съда да признае за установена дължимостта на
процесната сума, за която е издадена ЗИ № 3754/13.11.2024г. по ч.гр.д.
6495/2024г. на ПлРС, връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК. Претендира
направените деловодни разноски.
Ответникът не взема становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено
следното: На 11.11.2024г. ***, в качеството на заявител, е подал заявление до
ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 6495/2024г. на ПлРС и по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК №
3754/13.11.2024г. за процесните суми. Тази заповед е била връчена на
2
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и това е било основание съдът да
укаже на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, съгл. чл.
415 от ГПК, което той е направил в законоустановения срок, подавайки искова
молба на 04.03.2025г.
Нито с исковата молба, нито в заповедното производство, нито след
указанията на съда с Определение № 4185/15.08.2025г., ищецът не представя
по делото доказателства за което и да е от обстоятелствата от указаната му
доказателствена тежест - качеството си на професионален домоуправител на
ЕС - ***, за периода на исковите си претенции, правоприемство между *** и
***, заплащането на необходимите и полезни разноски за ЕС за исковия
период с негови средства, че работата е била предприета уместно и добре
управлявана в чужд интерес, качеството на ответника на собственик на обект в
етажната собственост, валидно приети решения на общото събрание за
определяне на дължимите вноски от собствениците в етажната собственост за
управление и поддръжка на общите части на сградата и други разходи, както и
размера на дължимата от ответника на ЕС сума за процесния имот, Не е
изпълнил и указанието на съда да уточни противоречията в исковата си молба
относно това - на кои дати и кои години, кой домоуправител е сключвал
договори с ЕС, както и не е представил доказателства за твърдяното
правоприемство между *** и ***. Въпреки дадената възможност за внасяне на
депозит за допусната по делото ССчЕ по поставени от ищеца и от съда
въпроси, такъв не е внесен и ССчЕ не е изготвена. Съдът е преценил, че при
липсата на доказателства за активната легитимация на ищеца, не може
служебно да допусне изготвянето на такава на разноски от бюджета на съда.
При така изложеното за липса на каквито и да било доказателства по
делото за наличие на договорни отношения между ЕС и ищеца, за направени
разходи от ищеца в интерес на ЕС, за качеството на ответника на собственик
на обект в ЕС и за размера на вземанията, съдът намира, че следва да отхвърли
предявените установителни иска като недоказани.
Поради липсата на претенция на ответника за разноски, такива не следва
да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр.
с чл. 61 ал. 1 от ЗЗД във вр. чл.38, ЗУЕС и във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, искове
от ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, против К. С. Д., ЕГН
********** от ***, ***, за признаване за установено, че К. С. Д. дължи на ***
сумата от 493.80лв. за периода м. октомври 2022 до м. ноември 2024г. вкл., от
която 393.80 лв. – с правно основание чл. 415 от ГПК вр. с чл. 61 ал. 1 от ЗЗД
във вр. чл.38, ЗУЕС, и 100.00лв. – с правно основание чл. 415 от ГПК вр. 79
ал. 1 от ЗЗД, за която е издадена ЗИ № 3754/13.11.2024г. по ч.гр.д. 6495/2024г.
на ПлРС, като НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4