Мотиви по НОХД № 169 по описа за 2016г.
на Районен съд гр.Бяла
Подсъдимият
О.П.И. е предаден на съд по обвинение в това, че: На 27.09.2015г. в гр.Б., обл.Р., в условията
на опасен рецидив отнел чужда движима вещ - мобилен телефон, марка „Н.“, модел “.“ на стойност
241,60 лева от владението на П.Х.П. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т. 1, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „б“ НК.
Представителят
на прокуратура поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин и пледира
налагане на предвиденото наказание Лишаване от свобода към минимума от две
години, което да бъде ефективно изтърпяно при строг режим.
Подсъдимият
О.П.И. – редовно призован, не се явява в
първото с.з. По делото е получена Докладна записка от мл.полицейски инспектор
от РУПолиция Бяла, с която уведомява съда, че във връзка с наложената на
подсъдимия мярка за неотклонение „Подписка“ е установил, че същият не се намира
на адреса си в гр.Б. и по данни на
баща му е заминал за Кралство Х. на
неустановен адрес. От изисканата справка за задграничните пътувания на
подсъдимия се установи, че същият е напуснал страната през ГКПП Дунав на
10.05.2016г. и няма регистрирани други преминавания на държавната граница. За
следващите две заседания подсъдимият е търсен на известния адрес в гр.Б., но по данни на баща му се намира в Република Г.на неустановен адрес. При така посоченото, съдът даде
ход и разгледа делото по отношение на подсъдимия И. по реда на задочното
производство – чл.269, ал.3 от НПК, тъй като са налице предпоставките от същата
норма на т.4, б.”а” НПК.
Служебният защитник на подсъдимия,
назначен на основание чл. 94, ал.1, т.8 от НПК, след анализ на събраните доказателства счита
обвинението за доказано, като предвид ниската стойност на предмета на
престъпление, както и това, че процесният телефон е върнат доброволно от
подсъдимия, с което е съдействал на разследването, пледира за налагане на
минимално наказание ЛОС при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК с размер под
минималния предвиден по чл.196, ал.1, т.1 от НК, което наказание да бъде ефективно изтърпяно.
Пострадалият от
престъплението П.Х.П. – надлежно запознат с призоваването и в с.з. за правото и възможността да предяви
граждански иск за причинените имуществени вреди и да участва като граждански ищец и частен
обвинител, заявява, че не желае да упражни тези свои права.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна :
Подсъдимият
О.П.И. е роден на *** ***, с българско гражданство, с начално образование, неженен, не работи, ЕГН **********,
осъждан както следва:
1.НОХД 6 / 2010г. на РС Бяла, за
престъпление по чл.197, вр. 195, ал.1 от НК е наложено наказание Пробация.
Присъдата в сила от 21.01.2010г.
2.НОХД 966 / 2010г. на РС Петрич, за
престъпление по чл.280, ал.1 от НК е наложено наказание ЛОС за срок от 11м,
отложени по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3г. Присъдата в
сила от 29.06.2010г.
3.НОХД 135 / 2012г. на РС Бяла, за
престъпление по чл.194, ал.1 от НК е наложено наказание Пробация. Присъдата в
сила от 13.06.2012г.
4.
НОХД 207 / 2012г. на РС Бяла, за
престъпление по чл. 198, ал.1 от НК е наложено наказание ЛОС за срок от 3м. при
строг режим. Приведено е на основание чл.68, ал.1 от НК наказанието по НОХД 966
/ 2010г. на РС Петрич.
5.
НОХД № 485/2012 г. на РС-Бяла, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал, вр.чл.20, ал.2 НК е наложено наказание една година Лишаване от свобода при строг
режим в затворническо заведение от закрит тип. Присъдата влязла в сила на
05.04.2013 г.
На
основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието по присъда по
НОХД № 966/2010 г. на РС-Петрич в размер 11 месеца Лишаване от свобода при
строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
С
определение по ЧНД № 123/2013 г. на РС-Бяла, в сила от 07.06.2013 г., на
основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание по НОХД №
485/2012 г., НОХД № 207/2012 г. и НОХД № 135/2012 г. - една година Лишаване от
свобода при строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание
чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието по присъда по НОХД №
966/2010 г. на РС- Петрич в размер 11 месеца Лишаване от свобода при строг
режим в затворническо заведение от закрит тип. Наказанието е изтърпяно на 10.09.2014 г.
6.
НОХД № 82/2015 г. на РС-Бяла за престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
вр.чл.195, ал.1, т.З, пр.2, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК е
наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 4м., при строг режим в
затворническо заведение от закрит тип. Присъдата влязла в сила на 29.04.2015 г. Наказанието е изтърпяно на 02.09.2015 г.
На
27.09.2015 г. св.П. със собствения си лек автомобил се намирал в гр.Б., обл.Р.. Бил сам.
Около 22,50 часа спрял автомобила пред игрална зала „М.“ в с.гр., с намерение да си купи безалкохолна
напитка. Паркирал автомобила пред залата и влязъл вътре. Слизайки от
автомобила, без да забележи, на земята паднал мобилния му телефон, марка „Н.“, модел “.“. Преди да
влезе в залата, П. видял пред входа й подс.И., когото лично познавал.
Подсъдимият
седял на пейка пред залата заедно с
друго неустановено по делото лице. Подсъдимият видял, че при слизането от
автомобила паднал на земята мобилния телефон на св.П., видял също, че той не забелязал какво се е случило. Изчакал първо
неустановеното лице да влезе в залата, а после св.П. да си замине с автомобила.
Телефонът останал на земята. Подсъдимият И. взел телефона и се отправил с него за дома
си, като по пътя изхвърлил СИМ- картата му.
Същата
вечер св.П. установил, че телефона му липсва. Предположил, че е паднал при
слизането му от автомобила. Спомнил си, че е видял подсъдимия И. пред залата и
решил да го потърси. Тъй като било късно се отказал от намерението си. На
следващия ден отишъл в дома на подс.И. и го попитал дали е взел телефона му. Подсъдимият
категорично отрекъл. Няколко дни след това св.П. отново потърсил подс.И. и го
попитал за телефона. Последният отново категорично отрекъл да го е вземал. На
05.10.2016 г. св.П. подал сигнал в
полицията.
През
това време подсъдимият установил, че при падането на земята дисплеят на
телефона се счупил. Занесъл го за ремонт в сервиз в гр.Полски Тръмбеш, обл.В.Т.. Св.Р., който бил собственик на сервиза го
отремонтирал и му го върнал. Няколко дни след това в сервиза дошли полицаи и го
попитали за мобилния телефон. Показали му снимката на И. и Р. го разпознал,
като посочил, че това е лицето, на което е отремонтирал телефона. С протокол за
доброволно предаване подсъдимият И. предал телефона на служител на РУ-Бяла,
като в протокола написал, че го намерил на 27.09.2015 г. пред игралната зала. С
разписка от 07.10.2015г. вещта била
върната на пострадалия.
Пред
входа на игралната зала в гр.Борово били монтирани охранителни камери за видео
наблюдение, които записали на видеозапис всичко, което се е случило пред входа
на залата в процесната нощ – 27.09.2015г. В хода на проведените ОИМ, управителят на игралната зала предал с приемо - предавателен протокол СИ- диск със
записи от охранителните камери на игралната зала. В хода на разследването била
назначена техническа експертиза със задача да се фиксират кадри от събитията,
разследвани по досъдебното производство, които да се приложат по експертизата.
Такива кадри били фиксирани и са приложени като снимки. В долния десен ъгъл на
всеки кадър бил фиксиран номера на камерата, а в горния ляв ъгъл са фиксирани
датата и часът. От приложените кадри по експертизата се вижда ясно механизма на
извършеното престъпление.
В
хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-икономическа
експертиза, съгласно заключението на която, стойността на отнетия телефон е
241,60лв .
Така
възприетата фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните в с.з. гласни доказателства чрез проведените разпити на св.П., св.Р.
и св.К., чиито показания съдът кредитира като последователни, логически
издържани, непротиворечиви, взаимно допълващи се. Свидетелите ясно пресъздават
възприети от тях факти и обстоятелства, с които изграждат напълно фактическата обстановка. Св.П. е пострадал от
престъплението. Той последователно и ясно обяснява по какъв начин телефонът е
паднал от автомобила му, къде се е случило това – пред игралната зала, кога е
установил липсата му и какви действия е предприел по намирането му. Показанията
му се подкрепят от представените по делото писмени доказателства – гаранционна
карта на процесния телефон, в която той е вписан като негов собственик.
Описаните му собствени действия се потвърждават от приложения фотоалбум към
техническата експертиза, от снимките на която са онагледени неговите действия.
Св.Р. е очевидец на това как подсъдимият е упражнявал фактическа власт над
отнетия от него телефон, ползвайки го като негова собствена вещ. Св.К. –
призован по преценка на съда, е полицейският инспектор, водил проверката по
случая. Той лично познава подсъдимия, общувал е по повод работата си с него
многократно. По време на проверката е изгледал лично видеозаписите от
охранителните камери и категорично е разпознал на тях подсъдимия като лицето,
което взема падналия на земята телефон и го отнася със себе си. След това на
него лично подсъдимият предава доброволно телефона, за да бъде върнат на
собственика му. Съдът изцяло кредитира и поставя в основата на постановената
присъда показанията на св.К., който последователно, подробно и логично описва възприетото
от него, което изцяло се подкрепят от другите събрани доказателства. За
изясняване на делото от фактическа страна и за разкриване на престъплението
съществено са допринесли записите на охранителните камери на игралната зала.
Същите записи надлежно са приобщени към доказателствения материал и
представляват неразделна част от него. Съдът кредитира заключението на в.л. по
назначената техническа експертиза и приложения снимков материал, чрез които се
установява по безспорен начин механизма на деянието, действията на подсъдимия с
които отнема процесния телефон и установява собствена фактическа власт над
него. Съдът постанови присъдата си, изяснявайки си делото изцяло от фактическа
страна и чрез събраните писмени доказателства в ДП 336-ДП-2254 / 2015г. на по
описа на ОД МВР Русе – справки за съдимост, оценъчна експертиза, техническа
експертиза, копие от гаранционна карта, протокол за доброволно приемане, протоколи
за разпит на свидетели, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК.
При правния анализ на описаната фактическа
обстановка и събраните доказателства по нея съдът установи, че повдигнатото
обвинение спрямо подсъдимия за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1 от НК са безспорно и категорично доказани.
Относно
посоченото престъплението са налице всички съставомерни признаци на деянието кражба.
От събраните гласни доказателства е категорично доказано наличието на по-тежката правна квалификация по
чл.196, ал.1, т.1 от НК вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК –
кражба, извършена в условията на опасен
рецидив. Наличието на тази квалификация държавното обвинение обосновава с посочване
на миналите осъждания на
подсъдимия.Същият е извършил процесното престъпление след като е бил
осъждан два пъти на Лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер – по ЧНД 123/2013г. на РС Бяла и по НОХД 82/2015г. на РС Бяла. Двете
наложени наказания са ефективно изтърпени и от изтърпяването им до извършване на
процесното деяние не е изтекъл
петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК. Ето защо, съдът приема, че престъплението
е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
От обективна страна е налице
съставомерния предмет на кражба – движима вещ, какъвто по смисъла на закона е
мобилния телефон. Той има своя стойност,
изчислима в пари, която в конкретния случай е сравнително ниска –
241,60лв. Вещта е чужда за подсъдимия, тъй като се е намирала във владението на пострадалия П.,
като под владение се разбира възможността за ползване и фактическо разпореждане
на пострадалия с нея. Законът не изисква владелецът на движимата вещ, предмет
на престъплението непрекъснато да го пази и наблюдава. То е част от неговия
патримониум. В случая малко след изпадането на телефона от лекия автомобил на
пострадалия той се е върнал, за да го потърси като своя собствена вещ. Изпълнителното
деяние на кражбата – отнемането на вещта се осъществява само чрез действие. В
случая от приложения албум към
техническата експертиза се установява механизма на отнемане на вещта – с ръце
подсъдимият го отнася със себе си, след като е видял, че е паднал от пострадалото
лице. По този начин е настъпил и съставомерния престъпен резултат – промяна във
фактическата власт над предмета на посегателство, настъпила в резултат на
деянието. С нейното настъпване престъплението е довършено. Съществен елемент от
обективната страна на деянието е отсъствието
на съгласие от страна на владелеца, което в процесния случай е категорично установено
от последвалите действия и разпита на пострадалия.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вина
пряк умисъл, като подсъдимия е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици от действията си - това, че
прекъсва владението на стария собственик върху вещта му и по този начин
възпрепятства нормалното упражняване правото
на собственост върху нея – да я ползва и да се разпорежда по негова
преценка. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си – неговата
противоправност и е искал настъпването
на тези последици - след прекъсване владението на стария собственик да постигне
собственото си неправомерно обогатяване от предмета на престъплението.
При индивидуализацията на наказанието,
след извършване на цялостна проверка на събраните по делото доказателства,
съдът при спазване изискванията на чл.54, ал.1 НК, установи като смекчаващи
отговорността обстоятелства ниската стойност на предмета на престъплението – 241,60лв, която е много
под размера на МРЗ за страната, обстоятелството, че подсъдимият е поправил
отнетата от него вещ, а в последствие предал доброволно на полицейските органи, като по този начин от една страна вещта е върната
на нейния собственик, а от друга страна е
съдействал съществено на
разследването. Сериозни отегчаващи
вината обстоятелства не се отчетоха, доколкото миналите осъждания на подсъдимия са част от
по-тежката правна квалификация на престъплението – извършено в условията на
опасен рецидив. Отегчаващо обстоятелство е факта, че подсъдимият е извършил
настоящата кражба за по-малко от месец, след като е изтърпял последното му
наложено наказание Лишаване от свобода. При така изложеното съдът намира, че са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на
чл.55, ал.1, т.1 от НК – определяне на предвиденото наказание Лишаване от
свобода под минималния размер, предвиден в чл.196, ал.1, т.1 от НК – 2г. Съдът
прие, че за реализиране целите на наказанието, визирани в чл.3 НК - за осъществяване на индивидуалната
и генерална превенция и възпиране подсъдимия да извършва нови престъпления за
извършеното деяние по чл. 196, ал.1 ,т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.“б“ от НК следва да му бъде наложено
предвиденото наказание ЛОС, в размер под минимума, а именно пет месеца. С оглед
миналите осъждания на подсъдимия, не са
налице предпоставки за прилагането
на чл.66 от НК . На основание чл.57, ал.1, чл. 60, ал.1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС
наказанието Лишаване от свобода следва
да се изтърпи в затворническо
заведение от закрит тип, при първоначален „Строг” режим.
Съдът
се произнесе и по въпроса за разноските, като осъди подсъдимия И. да заплати разноски по делото сумата от 157,32
лв. /сто петдесет и седем лева 32ст/ за в.л. от досъдебното производство
в полза на ОД на МВР гр.Русе, както и сумата в размер на 32,66 лв. /тридесет и
два лв 66ст./ на процеса по сметката на Районен съд гр.Бяла.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
Председател на състава : /п/