Р Е Ш Е Н И Е
Номер 615 Година 09.06.2023 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на шестнадесети май две хиляди
двадесет и трета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Сийка
Хардалова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 618 по описа за
2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „Белина Еко Фреш“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, кв.“Ветрен“, ул.“Ал.Стамболийски“ № 65, представлявано от
управителя Николай Атанасов Янев против заповед № ФК-29-0089591/10.02.2023 г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-71/28.02.2023
г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП. Счита заповедта за незаконосъобразна, издадена при
неправилно установена фактическа обстановка и немотивирана относно
продължителността на мярката, като прави искане да бъде отменена.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
основателна.
На 08.02.2023 г. е извършена проверка от
служители на ТД на НАП гр.Бургас на търговски обект, стопанисван от
жалбоподателя – химическо чистене, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Меден Рудник“, ЮПЗ
56, за която е съставен протокол за извършена проверка сер.АА № 0089591/08.02.2023
г.
Със заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-29-0089591/10.02.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Д„Оперативни
дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на търговеца е наложена принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14
дни.
Заповедта е връчена на 13.02.2023 г., видно от
оформената разписка и е обжалвана по административен ред с жалба вх.№
ИТ-00-1909/23.02.2023 г.
С решение № ГДФК-71/28.02.2023 г. на Директора
на Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП жалбата е
отхвърлена, като неоснователна. Решението е връчено на 15.03.2023 г., видно от
оформената разписка.
Заповед № ФК-29-0089591/10.02.2023 г. е
обжалвана с жалба вх.№ ИТ-00-1909#2/27.03.2023
г., подадена в срока по чл.149, ал.1, във връзка с ал.3 от АПК.
Акт за установяване на административно
нарушение № F 697498/24.02.2023г. е съставен на „Белина Еко
Фреш“ ООД, за това, че при извършена проверка на 08.02.2023 г. на стопанисвания
от търговеца обект – химическо чистене, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Меден
рудник“, ЮП356 е установено, че за извършено плащане за химическо почистване и
боядисване на кожено яке на стойност 44,00 лева, не е издадена фискална касова
бележка от работещото в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка
от кочан. Въз основа на акта не е издадено наказателно постановление до
04.05.2023 г., съгласно представеното от процесуалния представител на ответника
становище с вх.№ 4864/11.05.2023 г.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Заповед за
налагане на ПАМ №
ФК-29-0089591/10.02.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Д„Оперативни
дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена от компетентен орган с
оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със
заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна
норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество и́ на
индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за нЕ.ото издаване, каквито
са изложени в заповедта.
При издаването на заповедта от
административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Не е налице неяснота относно субекта на който
се налага ПАМ, респ. липсата на адресат на същата. Задължението по чл.118, ал. 1 ЗДДС, съответно по чл.25 от Наредба № Н-18, има за
адресат лицето, което осъществява търговска
дейност посредством обекта, като в настоящия случай това е „Белина Еко Фреш“ ООД, на който търговец е наложена ПАМ, като е без
значение кое е виновното физическо лице, неиздало изискващата се касова бележка.
В оспорената заповед, се съдържа ясно и
коректно описание на фактическите основания, което осигурява възможност, както адресатът да разбере за какво точно му е
наложена ПАМ, така и на съда, да извърши преценка на законосъобразността на
заповедта.
В случая са налице и материалноправните
предпоставка за налагане на процесната ПАМ, които са коректно посочени в
заповедта, а именно чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта.
В съставения протокол
за извършена проверка, е посочена контролна покупка на стойност 44,00 лева
- за химическо почистване и боядисване
на кожено яке, за която не е издаден фискален касов бон в търговския обект.
Така посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя и от него не се
ангажират доказателства, че за
процесната продажба е издадена фискална касова бележка или съответна касова
бележка от кочан, по повод на което в жалбата се възразява, че в търговския
обект липсва практика на предварително плащане, като такова се дължи при получаване
на дрехата. С неиздаването на изискващата се
касова бележка, в изпълнение на задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС, търговецът
фактически не е спазил изискването да регистрира и отчете извършената продажба,
като причините за това са ирелевантни, поради което правилно е прието, че са
налице предпоставките по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, за налагане на
процесната принудителната административна мярка.
Въпреки изложеното
обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като не стават ясни мотивите на
административния орган да определи 14-дневен срок на наложената ПАМ.
За да се приеме, че
законосъобразно е определен срока на наложената ПАМ, трябва във всеки отделен
случай конкретно да се обоснове избраната продължителност на запечатването,
като при това тя трябва да е такава, че с нея да не се нарушава предвидения в чл.6 от АПК принцип за съразмерност,
според който административният акт и нЕ.ото изпълнение не могат да засягат
права или законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. Целите, които следва да се постигнат с налагането на ПАМ,
са предвидени в чл.22 от ЗАНН, като те могат да се налагат
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е
предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на
обект да се прилага за срок до 30 дни. След като законодателят е предвидил този
максимален срок, то административният орган е длъжен да обоснове защо е
определил срок от 14 дни, който е равен на почти половината от нормативно
установения.
В случая, определения 14-дневен срок за
запечатване на обекта е мотивиран с обстоятелствата, че в хода на проверката на
08.02.2023 г. е направена контролна покупка на стойност
44,00 лева, заплатени в брой, за която не е издаден фискален бон, средно-дневен
оборот от 184,00 лева, декларирани финансови резултати от дейността на
дружеството в размер на 11 559,93 лева за 2019 г., 9 395,95 лева за
2020 г. и 10 948,69 лева за 2021 г., както и създадена организация на
работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискалното
устройство и невъзможност за проследяване на реализираните обороти.
Наличието на контролна покупка, за която не е
издаден фискален бон, сама по себе си е основание за налагане на ПАМ, като за
това е без значение нейният размер, но тя не е достатъчна да обоснове
определения срок на ПАМ. Съответно, размерът на покупката, също не би могъл самостоятелно
да послужи за определяне на срока за който да се наложи ПАМ. Той следва да бъде
преценен ведно с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено
нарушението, като те в своята съвкупност определят нЕ.ата тежест и служат за
извършване на правилна преценка какъв следва да бъде този срок, което в случая не
е сторено.
Без отношение към срокът за запечатване са и
установения средно-дневен оборот в размер на 184,00 лева и декларираният
финансов резултат за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., като в случая не става ясно и
как те обосновават определения срок на наложената ПАМ. Липсват изводи, как
техните размери са възприети от административния орган, дали като ниски или високи,
дали като реални или нереални и пр. Съответно, липсват доказателства да е
извършвана съпоставка с други търговски обекти, които да имат дейност сходна с
тази на търговеца, за да може да се извърши преценка и да се приеме, че е
налице създадена организация на работа, която да позволява да не се отчита част
от оборота, както се сочи в заповедта.
На следващо място не става ясно как е била
формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер,
респективно кои конкретни обстоятелства са били от значение при тази
преценката. В тази връзка, в зависимост от обстоятелството, че видът и начинът
на организиране на дейността на търговеца не са били описани, то направените констатации
не биха могли да служат при индивидуализирането на мерките за административна
принуда. Следва да се посочи, че наличието в търговския обект на регистрирано
ФУ предполага, че е създадена организация за отчитане на извършваните в този
обект касови продажби на стоки и/или услуги, поради което запечатването му и
забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на
„организация“. Също така, в заповедта не се сочи, че при извършената проверка
на място е установена касова разлика, която да обоснове извода, че дружеството
действително е извършило и други продажби, които не е отчело. Ето защо, не може
да се приеме, че е правилен извода на органа по приходите, че е създадена
организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през
фискалното устройство и води до укриване на приходи, тъй като той остава
изолиран от фактическите констатации. В този смисъл, по делото не се твърди и
не се установява търговеца да е извършвал други административни нарушения на
данъчното законодателство, за да се приеме, че този извод се базира на
конкретни факти. Отделно от изложеното следва да се отбележи и че доколкото
превенцията е цел на мярката, тя също е неотносима към избора на срока за
прилагането.
След като, административният орган не се е
позовал и на никакви конкретни факти, които да са относими към други подобни
случаи на нарушения в обекта по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18, изцяло несъответстващ на данните по
преписката е и изводът му, че „срокът на
наложената принудителна административна мярка /ПАМ/ е съразмерен на извършеното
и е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца“.
Видно от изложеното, посочените в заповедта
мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ необосновават определената
продължителност на запечатването на търговския обект и забраната на достъпа до
него. Това води до извода, че определяйки необоснована висока продължителност
на срока на ПАМ, административният орган е нарушил изискването на чл.6, ал.5 АПК да се въздържа от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Вредите за
търговеца безсъмнено ще бъдат свързани с пропуснати имуществени ползи от
продажбите в 14-дневния период на запечатване на търговския обект, поради което
не би следвало да се определя срок на ПАМ по-дълъг от конкретно необходимия за
да се постигнат целените правни последици.
С оглед на изложеното, след като фактически
липсват относими към конкретния случай мотиви за определяне продължителността
на наложената ПАМ, то обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № № ФК-29-0089591/10.02.2023 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от
съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: