Номер 272202.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 02.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело №
20203100502087 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр, чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 48517/21.07.2020 г. на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, със седалище в гр. София, чрез юриск. Р И, против Разпореждане №
21937/30.06.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение, постановено по ч.гр.д. №
6079/2020 г. по описа на ВРС, XLIII-ти състав, в частта, с която е отхвърлена претенцията за
присъждане законна лихва за забава.
В жалбата се излага становище, че заповедният съд неправилно е приел, че заявителят не е
отстранил констатираните нередности в подаденото заявление, в указания му тридневен
срок. Жалбоподателят счита, че няма законово задължение да конкретизира законната лихва
по период и размер в случай като настоящия - когато окончателният размер и период на
същите е неопределяем към момента, доколкото било посочено, че законната лихва се
претендира до окончателното изплащане на вземането. Вземането за лихва не се прекратява
с инициирането на съдебното производство, а продължава да тече до заплащане на главното
вземане. Начинът, по който претендирали вземането си, като законна лихва: от 27,08,2019 г.
- датата на предсрочна изискуемост до изплащане на вземането бил показателен, че сумата
представлява едно общо и неделимо вземане, което не следва да бъде разделяно на отделни
периоди и размери в настоящото производство. Позовавайки се на Тълкувателно решение
3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, частният жалбоподател сочи
че след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем се дължи законна лихва за
забава до датата на плащането, но никъде не било посочено, че е необходима
индивидуализация на вземането по начин указан от заповедния съд. В условията на
евентуалност, ако изложеното становище не бъде прието страната уточнява, че общият
размер на законната лихва за периода от 27.08.2019 г. до 12.03.2020 г. е 115,36 лв., а за
периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020г. не се начислява законна лихва. Отправя искане за
отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение за
претендираната законна лихва.
1
Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази
и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление на „Профи Кредит България" ЕООД. ЕИК175074752, гр. София е
издадена на Заповед № 3076/30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. дело № 6079/2020 г. по описа на ВРС против длъжника Х. И. Ч. от гр. Варна,
за следните суми: 849.63 лева - главница, дължима сума по договор за потребителски кредит
№ **********/09.08.2018 г., ведно със законната лихва от 10.06.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; 247.23 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода 26.11.2018г. до 27.08.2019 г.; 83.19 лева - обезщетение за забава, начислено за
периода от 27.11.2018 г. до 27.08.2019 г.; както и разноски по делото в размер на 23,60 лева -
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заявлението е отхвърлено в частите, с които е поискано издаване на заповед за изпълнение
за следните суми: 990.26 лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги и
30 лева - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 11.12.2018
г. до 27.08.2019г,. както и в обжалваната част относно претендираната законна лихва за
периода от 27.08.2019 г. до депозиране на заявлението.
За да отхвърли искането на заявителя в атакуваната част по отношение на лихвата за забава,
считано от обявяване на предсрочната изискуемост, заповедният съд е формирал мотиви, че
законната лихва е дължима единствено за периода от датата на сезирането му със
заявлението до окончателното изплащане на дълга.
Извършеното тълкуване от съда макар и правилно, не отчита уточненията на заявителя в
молба от 26.06.2020 г. във връзка с дадените му задължителния указания с Разпореждане №
189235/11.06.2020 г. С нея, в условията на евентуалност, ако не се приеме становището му,
че лихвата за забава представлява законова последица от предявяване на главния иск, а не
отделен такъв, то същата се дължи от датата 27.08.2019 г. до 12.03.2020 г. и е в размер на
115.36 лева, като в периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. лихва не се начислява.
Становището на страната, че не дължи индивидуализация на лихвата за забава чрез нейния
размер и период на начисляване до сезиране на съда /било заповедния, било исковия/ и че
претенцията за присъждането и не представлява отделен иск не може да бъде споделено, тъй
́
като до датата на подаване на заявлението същата има характера на мораторна лихва по чл.
86 от ЗЗД и по отношение на нея на общо основание важат изискванията на чл. 410 вр. чл.
127, ал. 1 от ГПК, включително и относно индивидуализация на претенцията по основание,
период и размер, както и за заплащане на държавна такса. Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК
заявлението следва да покрива изискванията за реквизитна редовност на искова молба, т.е.
2
трябва да е налице детайлна индивидуализация на вземането, включително посочване на
фактите и обстоятелствата, от които произтича.
След извършените с молбата от 26.06.2020 г. уточнения от заявителя, съдържанието на
заявлението удовлетворява законовите изисквания за редовност в частта относно лихвата,
тъй като съдържа всички изискуеми елементи на претендираното акцесорно вземане.
Неточното и обозначаване като „законна“ лихва, вместо правилната и квалификация като
́́
лихва за забава /мораторна/, изчислена в размер на законната, не е достатъчно основание
заявлението за присъждане да бъде отхвърлено, тъй като същото е редовно и
претендираното в него мораторно обезщетение е индивидуализирано в достатъчна степен
чрез неговото основание, размер и срок на начисляване. По гореизложените съображение в
обжалваната част разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде
издадена претендираната заповед за изпълнение за лихва за забава върху главницата за
периода от 27.08.2019 г. до 12.03.2020 г. в размер на 115.36 лева.
С оглед самостоятелния характер на уважената акцесорна искова претенция за мораторна
лихва заявителят е останал задължен за държавна такса за разглеждане на заявлението му в
размер на 2% от претендираната сума или 2.31 лева, която следва да бъде събрана по реда на
чл. 77 от ГПК.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят и претендираните за настоящото
производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 65 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 21937/30.06.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение,
постановено по ч.гр.д. № 6079/2020 г. по описа на ВРС, XLIII-ти състав, в частта, с която е
отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва за забава от 27.08.2019 г. до
12.03.2020 г. включително като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза
на „Профи Кредит България" ЕООД. ЕИК175074752, гр. София, против длъжника Х. И. Ч. ,
ЕГН **********, гр. Варна, за сумата от 115.36 лв. /сто и петнадесет лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 27.08.2019 г. – 12.03.2020 г. върху
просрочените задължения на длъжника по договор за потребителски кредит №
**********/09.08.2018 г.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България" ЕООД. ЕИК *********, да заплати по сметка
3
държавни такси на Варненския районен съд допълнителна държавна такса върху уважения
размер по заявлението, в размер на 2.31 /два и 0.31/ лева, на осн. чл. 77 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. И. Ч. , ЕГН **********, гр. Варна да заплати на „Профи Кредит България"
ЕООД, ЕИК175074752, гр. София сумата от 65 /шестдесет и пет/ лева разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение пред ОС Варна, на осн. чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК.
ВРЪЩА на ВРС за издаване заповедта за изпълнение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4