Р Е Ш Е Н И Е
№ 493
Гр. Перник, 25.11.2019 година.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд – Перник в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 430 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Б.Б.Б. с ЕГН **********,***
срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 14/06/1/0/01013/3/01/04/02
от 12.06.2019 година, издаден от директора на Областна дирекция – София на Държавен фонд „Земеделие“ (ОДДФЗ – София).
С оспорвания АУПДВ, на основание чл. 36,
ал. 1, т. 3, предл. второ, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 15 от Наредба
№ 14 от 28.05.2015 година за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 (Наредбата;
Наредба № 14/28.05.2015 година) и чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 14 и чл. 13,
ал. 1 от Договор № 14/06/1/0/01013 от 20.04.2016 година, сключен между ДФЗ и Б.Б.Б.,
във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, на Б.Б.Б. e отказано изплащането на финансова помощ в
размер на 24 447.50 лева, представляваща второ плащане по Договор №
14/06/1/0/01403 от 19.01.2016 година и му е определено за подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лева,
представляващо първо плащане по Договора за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ.
Жалбоподателят твърди, че издаденият АУПДВ
е незаконосъобразен. По същество излага доводи за некомпетентност на органа,
издал акта, за неправилно приложение на материалния закон, както и твърди, че
не са били налице предпоставки за приложение на клаузата на чл. 9, ал. 1, т. 14
от Договора за безвъзмездна финансова помощ. Във връзка с това излага доводи,
че директорът на ОДДФЗ – София не разполага с правомощие за издаване на АУПДВ, че по
отношение на представеното първо удостоверение за професионално обучение,
непризнато за валидно от административния орган, е бил жертва на измама, като
по отношение на легитимността на същото административният орган неправилно се е
произнесъл единствено въз основа на извършена справка в регистрите на
Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО),
позовавайки се на чл. 50 от Закона за професионалното
образование и обучение (ЗПОО), при която е установено, че представеното първо удостоверение
не е въведено в системата на НАПОО. По отношение на второто удостоверение за
професионално обучение жалбоподателят сочи, че същото е вписано в регистъра на
НАПОО, както и че доказва изпълнение на заложената специфична цел, съгласно
Приложение № 3 от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ - „завършване
на курс, включващ обучение по основни проблеми по опазване компонентите на
околната среда в земеделския сектор или участие в информационна дейност относно
тези проблеми“. На основание изложеното жалбоподателят моли съда да отмени
оспорения АУПДВ като незаконосъобразен.
В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година
жалбоподателят Б.Б.Б., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат К.К. ***, който поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорвания акт. Претендира
присъждане на съдебни разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.
В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година
ответникът по жалбата, Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – София, редовно
уведомен, не изпраща процесуален представител. В писмена молба вх. № 3163/08.10.2019
година, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я.К., оспорва жалбата,
пледира законосъобразност на издадения административен акт. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които
доразвива доводите си срещу жалбата, като в условието на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по
делото писмени доказателства, приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с процесуално допустима
жалба, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице – адресат на
оспорвания акт, което има правен интерес от обжалване, срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.
По фактите:
Жалбоподателят Б.Б.Б. е
ползвател по Договор № 14/06/1/0/01013 от 20.04.2016 година, сключен с ДФЗ, за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 (ПРСР 2014 –
2020), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (лист 172 и сл. от делото) (Договорът; Договор №14/06/1/0/01013 от 20.04.2016
година). Договорът е сключен по повод подадено от Б.Б.Б. заявление за
подпомагане по мярката с уникален идентификационен номер (УИН) на заявлението 14/06/1/0/01013
от 17.07.2015 година (л. 52 от делото), придружено включително от бизнес план и
след одобряване на заявлението за подпомагане със заповед № 03-140-РД/18 от
12.04.2016 година на директора на ОДДФЗ – Перник (лист 170 от делото).
В приложения към заявлението за подпомагане бизнес план
(лист 64 и сл. от делото), раздел II, т. 1,
таблица 7 „Специфични цели и резултати“ (л. 70 от делото), като цел № 8,
свързана с развитие на дейностите в новото стопанство, Б.Б. е посочил
„завършване на курс, включващ обучение по основни проблеми по опазване
компонентите на околната среда в земеделския сектор или участие в информационна
дейност относно тези проблеми“. Същата цел е предмет и на т. 2 от Приложение №
3 към договора – „Таблица за специфични цели и резултати“ (лист 193 от делото).
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора ползвателят се задължава да изпълни
представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора
до 30.03.2018 година. Съгласно чл. 13 от Договора ползвателят се задължава да
изпълни изцяло бизнес плана в срока по чл. 6, ал. 1 от Договора.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от сключения Договор одобрената
финансова помощ въз основа на представените от ползвателя на етапа на
кандидатстването по подмярката заявление и документи, включително бизнес план, е
в размер на 48 895.00 лева, като съгласно ал. 2 на посочената клауза помощта се
предоставя на два етапа: т. 1: първо плащане в размер на 24 447.50 лева и т. 2:
второ плащане в размер на 24 447.50 лева, като по отношение на всяко от
плащанията са определени съответно срокове и условия за извършването им, а
конкретно по отношение на второто плащане е уговорено условие за одобрение на
помощта след извършване на проверки относно изпълнението на бизнес плана и след
анализ за съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план.
По делото не се спори, че Б.Б.Б. е получил първо плащане
по договора в размер на 24 447.50 лева, какъвто е и размерът
на установеното с АУПДВ вземане.
На 14.03.2018 година жалбоподателят подава заявка за второ плащане
с № 14/06/1/0/01013/3/01 (лист 234 от
делото), окомплектована с всички изискуеми документи съгласно приложение № 7 от
Наредба №
14/28.05.2015 година. Приложено е включително удостоверение, включващ обучение
по основните проблеми по опазване на компонентите на околната среда в
земеделския сектор – удостоверение с рег. № 167-3 от 10.01.2018 година за
завършен курс „Опазване на компонентите на околната среда в земеделския
сектор“, дневна форма на обучение, с продължителност 30 учебни часа, издадено
от Център за професионално обучение (ЦПО) „****“, гр. А. (л. 318 от делото).
Във връзка с така подадената заявка за второ плащане
са извършени проверка на място и административна проверка.
С Писмо изх. № 01223-1200/330 от 20.08.2018 година (лист
432 от делото) директорът на ОДДФЗ – София отправя запитване до председателя на
НАПОО във връзка с представеното от Б.Б.Б. към заявката за второ плащане
удостоверение с рег. № 167-3 от 10.01.2018 година, в което се сочи, че след
направена справка в „Регистър на издадените документи“ на сайта на НАПОО е
установено, че такъв документ не фигурира в регистъра. Отправено е запитване
относно срока, в който след датата на издаване на удостоверение, информация за
същото, включително сканирано негово копие, следва да бъде достъпна в регистъра
на издадените документи, както и запитване относно легитимността на приложеното
от заявителя удостоверение. С Писмо изх. № РД-18/238 от 23.08.2018 година (лист
435 от делото) председателят на НАПОО уведомява директора на ОДДФЗ – София, че
в регистъра на издадените документи цитираното удостоверение не фигурира, от
направена справка в профила на центъра в информационната система на НАПОО няма
данни за лицето Б.Б.Б., а под регистрационен № 167-3, но от дата 11.01.2018
година е издадено удостоверение на за обучение на друго лице по друго
професионално направление. В писмото не е предоставена информация относно
запитването за начина и сроковете на процедиране от страна на НАПОО при
издаване на удостоверения във връзка с вписването им в регистъра на издадените
документи.
С Докладна записка (ДЗ) изх. № 01-228-1200/330 от
26.09.2018 година (лист 454 от делото) директорът на ОДДФЗ – София уведомява
изпълнителния директор на ДФЗ за възникнали съмнения за нередности при
обработката на заявката за второ плащане, подадена от жалбоподателя, като са изложени
фактите, описани в преходния параграф, и е предложено разпореждането на
проверка от Дирекция „Противодействие на измамите“ (ДПИ), които да бъдат взети
предвид при обработката на заявката за второ плащане на Б.Б.Б..
С Писмо изх. № 01-223-6500/434 от 02.10.2018 година
(лист 456 от делото) директорът на ОДДФЗ – София уведомява Б.Б.Б., че в процеса
на администриране на подадената от последния заявка за второ плащане е
установено несъответствие в представеното удостоверение за професионално
обучение с рег. № 167-3 от 10.01.2018 година, което налага допълнителна
проверка, поради което срокът за обработка на заявката се удължава до
получаване на резултата от проверката. Писмото е получено от Б.Б.Б..
На 12.10.2018 година Б.Б.Б. депозира обяснение (лист
462 от делото) във връзка със запитване от ДПИ към ДФЗ, в което сочи, че по
време на курс по професия „Агроеколог“ с разширяване на професионалната
квалификация за опазване на околната среда, пред залата за обучение среща лице,
което твърди, че удостоверението от курса може да се забави няколко месеца,
предлага му помощ за преминаване на дистанционна форма на обучение, за което
удостоверение, за „по – подходяща професия“ се получава след два дни. Б.Б.Б., сочи,
че притеснен от информацията за забавяне на удостоверението, плаща уговорена
парична сума, и след два дни, отново във време на курса по първоначалното
обучение, се снабдява с неприетото удостоверение. В обяснението Б.Б.Б. сочи също,
че завършва и курса по професия „Агроеколог“, за което прилага удостоверение с
рег. № 6-18 от 05.01.2018 година (лист 463 от делото) за квалификация по част
от професия „Агроекология“ – „Опазване на компонентите на околната среда“, курс
„Агроеколог“, проведен в дневна форма, с продължителност 30 часа, в периода
02-05 февруари 2018 година в Двореца на културата в гр. Перник, от ****“ ЕООД, гр. Перник. Във връзка
с горните обстоятелства, поради непредставени такива доказателства по делото, при
извършена служебно справка на сайта на НАПОО, съдът установи, че ЦПО „****“
ООД, гр.
А., е притежател на лицензия с № **********/01.09.2015 година, активна и към
настоящия момент, като в центъра се извършва обучение включително по професия
„Агреколог“, специалност „Агроекология“, с лицензия от 10.03.2016 година, т. е. и към датата на провеждане на
вписаното обучение и издаване на цитираното удостоверение.
С Докладна записка вх. № 01-223-1200/330#5 от 31.01.2019 година (лист 458 от делото) директорът
на ДПИ към ДФЗ докладва на изпълнителния директор на ДФЗ резултатите от
извършената проверка по ДЗ изх. № 01-228-1200/330 от 26.09.2018 година, включително
обяснението на Б.Б.Б. и представеното второ удостоверение, като дава становище, че са налице данни за умишлени действия и
съмнение за опит за измама с цел неправомерно облагодетелстване със средства от
европейския и националния бюджет, изразяващи се в представяне на документ, за
който съществуват съмнения, че същият е неистински и/или с невярно съдържание
при кандидатстването по подмярка 6.1.
С Писмо изх. № 01-223-6500/57 от 05.02.2019 година
(лист 465 от делото) Б.Б.Б. е уведомен, че обработката на заявка за второ
плащане на финансовата помощ по Договора е възобновена. Писмото е получено от
адресата на 11.02.2019 година (разписка на лист 466 от делото).
С Писмо изх. № 01-220-6500/62 от 08.02.2019 година на
директора на ОДДФЗ – София (лист 467 от делото), Б.Б.Б. е уведомен за
откриването на производство по издаване на АУПДВ поради нормативно неизпълнение
по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 15 от Наредба № 14 от 28.05.2015
година – неточно изпълнение на бизнес плана, неустановяване завършването на
курс за професионално обучение във връзка със заложената в договора специфична
цел и прилагане към заявката за второ плащане на документ с невярно съдържание
и/или неистински документ. Изводите са мотивирани с установяване в процеса на
администриране на заявката за второ плащане, че удостоверение с рег. № 167-3 от
10.01.2018 година, представено към заявката за доказване на изпълнението на
заложената в договора, цитирана по-горе специфична цел „завършване на курс,
включващ обучение...“, не е издавано от
Център за професионално обучение „****“, гр. А. (по информация в писмото НАПОО),
както и че не е установено през 2017 и 2018 година Б.Б.Б. да е обучаван в
Център за професионално обучение „****“, гр. А. (по информация в писмото от
НАПОО), поради което удостоверението не се приема за легитимно. Във връзка с
представеното от Б.Б.Б. удостоверение с рег. № 6-18 от 05.01.2018 година, административният
орган сочи, че възложената допълнителна проверка установява, че няма данни през
2017 и 2018 година Б.Б.Б. да е включван в курс на обучение (каквито данни се
съдържат в писмото на председателя на НАПОО). Посочено в писмото е, че на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 5 и
т. 15 от Наредба № 14 от
28.05.2015 година, респективно чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 14 от Договора, ДФЗ ще издаде АУПДВ
в размер на 24 447.50 лева, представляващо получено първо плащане по Договора.
На Б.Б.Б. е предоставен 14-дневен срок, считано от получаване на писмото, за
депозиране на писмени възражения по основателността и размера на публичното
вземане и за представяне на доказателства. Писмото е получено от Б. на 13.02.2019
година (разписка на лист 469 от делото).
В Обяснение вх. № 01-220-6500/62 от 20.02.2019 година
(лист 470 от делото) до директора на ОДДФЗ – София, Б.Б.Б. сочи, че след
получаване на писмото за откриване на производството за издаване на АУПДВ, се е
свързал с центъра за професионално обучение, в който е преминал курса в гр.
Перник, а след обяснение за случила се техническа грешка – пропуск за вписване на
удостоверението с рег. № 6-18 от 05.01.2018 година, същото е вписано в
Регистъра на НАПОО. Б.Б.Б. моли да бъде извършена проверка в регистъра на НАПОО,
както и да бъде преустановено производството по издаване на АУПДВ и продължена
процедурата по заявката за второ плащане. Във връзка с това, към жалбата се представя
справка от Регистър на издадените документи в НАПОО (лист 43 от делото), от което
копие е видно в Регистъра е факт информация за проведено професионално обучение
по част от професия „Агроеколог“, специалност „Агроекология“ на лицето Б. Б. Б.
от ****“ ЕООД, гр. Перник. След служебна справка, извършена на сайта на НАПОО
> регистър на издадените документи (https://www.navet.government.bg/bg/registar-na-izdadenite-dokumenti/),
се установява, че към настоящия момент в регистъра е налична информация относно
завършени обучения от курсиста Б. Б. Б., с ЕГН на жалбоподателя Б.Б.Б., а едно
от обученията е именно професионално обучение по част от професия „Опазване
компонентите на околната среда“, професия
„Агроеколог“, специалност „Агроекология“, извършено от ****“ ЕООД, гр. Перник. При
продължаване на справката, след въвеждане на регистрационния номер на
представения по делото документ за придобита професионална квалификация – 6-18,
се достига до информация за Удостоверение с рег. № 6-18, дата 05.01.2018 година, като чрез
активна връзка се отваря PDF файл,
съдържащ копие на представеното по делото удостоверение с рег. № 6-18 от
05.01.2018 година, издадено на жалбоподателя. От справка в Регистъра на ЦПО на
сайта на НАПОО се установява също, че към момента на издаване на това
удостоверение (05.01.2018 година) ****“ ЕООД, гр. Перник притежава лицензия с №
**********/15.11.2016 година, включително за обучение по професия „Агроеколог“,
прекратена със заповед № ЛД-05-93/10.06.2019 година, видно от съобщение на
сайта на НАПОО, с дата 22.08.2019 година (https://www.navet.government.bg/bg/tspo-s-prekraten-prava-po-litsenziya/).
На 12.06.2019 година
директорът на ОДДФЗ – София издава АУПДВ № 14/06/1/0/01013/3/01/04/02, оспорен
в настоящото съдебно производство.
При така установените факти настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Оспорваният в настоящото производство АУПДВ съдържа
два диспозитива:
С първия е отказано изплащане на финансова помощ в
размер на 24 447.50 лева, представляващо
второ плащане по договор № 14/06/1/0/01013
от 20.04.2016 година за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. По този
начин в рамките на производство по издаване на акт по реда на ДОПК се отказва
занапред определена финансова помощ, което е съществено процесуално нарушение,
съответно представлява основание за отмяна на акта в тази му част. С АУПДВ,
като индивидуален административен акт, се установяват публични вземания,
съответно предмет на акта е определянето на такива вземания по основание и
размер, т. е. отказът за плащане на одобрена финансова помощ, която обаче не е
изплатена и не подлежи на връщане, не съставлява установяване на публично
вземане и не следва да е във формата на АУПДВ. В тази му част обжалваният акт е
незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Административната преписка в тази й част
подлежи на връщане за приключване на започналата процедура по чл. 38, ал. 1 от
Наредба №
14/28.05.2015 година и за издаване на административен акт, но не във формата на
АУПДВ (в този смисъл Решение № 10325 от 03.07.2019 година, постановено по
административно дело № 3 263/2019 година по описа на Върховния административен
съд).
Вторият диспозитив на оспорения акт съвпада с предмета
на АУПДВ, доколкото със същия действително се установява по основание и размер
публично държавно вземане, като по отношение на Б.Б.Б. е определено задължение
в размер на 24 447.50 лева, представляващо вземане за изплатено и подлежащо на
възстановяване първо плащане по договор № 14/06/1/0/01013 от 19.01.2016 година
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.
След проверката за законосъобразност по отношение на оспорения
акт в тази част съдът намира следното:
Относно компетентност на органа, издал акта:
Оспореният АУПДВ издаден от директора на ОДДФЗ – София
на основание заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 година на директора на ДФЗ (лист
33 от делото). Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП на изпълнителния директор на ДФЗ
е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи
от правото на ЕС или от националното законодателство, вкл. за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, на директорите на областните дирекции (ОД) на фонда. С
приложената по делото заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 година, основана в чл.
20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения
правилник на ДФЗ, директорът на ДФЗ е делегирал на директорите на ОД, съобразно
териториалната им компетентност, правомощията вкл. по издаване на АУПДВ по чл.
166, ал. 2 от ДОПК, включително и по отношение на ползватели по подмярка 6.1 от
мярка 6 от ПРСР 2014 – 2020. Функциите във връзка с финансирането и контрола на
проектите по ПРСР се изпълняват от специално изброените в разпоредбата на чл.
44, т. 1 от Устройствения правилник областни дирекции на фонда, като на
директорите на тези дирекции е делегирано и правомощието за издаване на решения
за налагане на финансови корекции и АУПДВ, съгласно териториалната им
компетентност. Сред тези дирекции попада и областна дирекция София, чийто
директор е издател на процесния АУПДВ, чиято териториална компетентност,
съгласно чл. 45, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник е в границите включително
на област Перник. Следователно актът е издаден от компетентен орган, поради
което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспорваният акт е в законоустановената писмена форма
съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с ал.
3 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически правни
основания за издаването му, поради което не е налице отменително основание по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно спазване на административнопроизводствените
правила при издаването на акта:
Заявление с УИН 14/06/1/0/01013 за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
2014 – 2020, е подадено от жалбоподателя на 17.07.2015 година. Приема се, че
това е датата на започване на производството по сключване на процесния договор
за финансово подпомагане (в този смисъл е Решение № 9 980 от 28.06.2019 година,
постановено по административно дело № 2 508/2019 година и Решение № 10 325 от 03.07.2019
година, постановено по административно дело № 3263/2019 година по описа на
Върховния административен съд).
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са
държавните и общински вземания за недължимо
платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз.
Според разпоредбите на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК
установяването на публичното държавно вземане се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон, а ако такъв ред в съответния закон не е предвиден,
вземането се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда
за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
До приемането на ЗУСЕСИФ (обн. ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 година)
в националното законодателство не съществува специален процесуален ред за
установяване на нередности при изплащането на средства от европейските фондове.
Към момента на започване на процесното производство – 17.07.2015 година,
условията и редът за прилагане на подмярка 6.1 по мярка 6 от ПРСР 2014 – 2020,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР), са регламентирани в Наредба № 14 от 28.05.2015 година (издадена на
основание чл. 9а от ЗПЗП), по който ред е започнало и водено производството по
издаване на спорния АУПДВ. В наредбата са предвидени и хипотезите на
неизпълнение на договорни задължения, и основанията за връщане на изплатени
средства, респ. за откази за плащания (чл. 38 и чл. 45 от Наредбата). В
нормативния акт не е предвиден специален ред за установяване на публични
вземания, поради което и на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК, вземането се установява
по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда на АПК. Независимо, че
след приемането на ЗУСЕСИФ (обн. ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 година)
вече се предвижда специален ред за установяване на нередности, с оглед разпоредбите
на § 4, ал. 3 (изм. – ДВ, бр. 2 от 2017 година) от ПЗР на ЗУСЕСИФ; чл. 9б от
ЗПЗП (нов – ДВ, бр. 2 от 2018 година) и § 12, ал. 1 от ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2 от
2018 година), се приема, че процесното производството, водено по реда на
Наредба № 14 от 28.05.2015 година – акт по прилагане на ЗПЗП, следва да се
довърши по този ред, като съответно публично вземане се установява по реда на
ДОПК.
Във връзка с горното се установи от доказателствата,
съдържащи се в преписката по издаване на спорния АУПДВ, че административният
орган не е спазил регламентираните в чл. 35 и чл. 36 от АПК правила за
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за служебно
събиране и преценка на доказателствата.
Б.Б.Б. е уведомен от директора на ОДДФЗ – София с писмо
изх. № 01-220-6500/62 от 08.02.2019 година за откриването на производството по
издаване на АУПДВ, каквото е изискването на чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 166,
ал. 1 от ДОПК. Писмото съдържа фактическите констатации на органа. В същото са
посочени възможните правни последици във връзка с приетите за установени от
административния орган факти – представен неистински документ, съответно
неточно изпълнение на бизнес плана поради неизпълнение на заложена в договора
специфична цел, предпоставящи дължимост на полученото първо плащане по
договора, като същите са обвързани с приложимите според административния орган
договорна клауза и нормативна уредба. С издаденото писмо, съобразно изискването
на чл. 34, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 1 от ДОПК, на настоящия
жалбоподател е предоставена възможност да представи доказателства и писмени
възражения във връзка с констатациите при проверката. Писмото е надлежно
съобщено на адресата, а същият се е възползвал от възможността да възрази. Но преди
издаване на АУПДВ административният орган, въпреки че формално е обсъдил
възражението на Б.Б.Б., не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за
случая, тъй като не е събрал служебно допълнителни доказателства, които да обосноват без съмнение извод, че ползвателят
на помощта не е изпълнил точно бизнес плана поради неизпълнение на заложената в
договора специфична цел, както и че към заявката за второ плащане, за доказване
изпълнението на така заложената специфична цел, е представен неистински
документ – неверен и неавтентичен. При това положение административният акт не
е обоснован с доказани надлежно факти, което е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и самостоятелно основание за неговата
отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение съответствие на АУПДВ с материалноправните
разпоредби:
Актът е издаден при неправилно приложение на
материалния закон, тъй като и по делото не се доказа наличието на фактическите
основания, посочени в същия, за приложението на чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 5 и т.
15 от Наредба № 15 от 28.05.2015 година. На ответника е изрично указано, че
негова е тежестта да докаже съществуването на фактическите основания за
издаване на акта.
Процесният АУПДВ е основан нормативно в разпоредбите
на чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 15 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година,
съгласно които ползвателят на помощта няма право да получи второ плащане по чл.
10, т. 2 и дължи връщане на
полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на
финансова помощ, когато: т. 2. бизнес
планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен
в договора за предоставяне на финансова помощ; т. 5. не е завършил курс,
включващ обучение по основните проблеми по опазване компонентите на околната
среда в земеделския сектор, или не е участвал в информационна дейност относно
тези проблеми; т. 15. е представил декларация и/или документи с невярно
съдържание, неистински и/или подправени такива, включително когато тази декларация
и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му за
подпомагане по подмярката.
По отношение на правното основание по чл. 38, ал. 1,
т. 2 и т. 5 от Наредбата за издаване на АУПДВ:
Съдът, като взема предвид фактическите основания за издаване
на спорния АУПДВ намира, че посочените правни основания по т. 2 и т. 5 на чл.
38, ал. 1 от Наредбата са във връзка помежду си. Административният орган е
приел, че жалбоподателят не е изпълнил бизнес плана поради неизпълнение на
заложена в същия специфична цел – „завършване на курс, включващ обучение по
основни проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския
сектор или участие в информационна дейност относно тези проблеми“, тъй като не
приема представеното към заявката за второ плащане удостоверение с рег. № 6-18
от 05.01.2018 година за професионално обучение, издадено на Б.Б.Б. от ****“
ЕООД, гр. Перник, представено след неприемане на удостоверение с рег. № 167-3
от 10.01.2018 година. Директорът на ОДДФЗ – София е обосновал този си извод в
справка, извършена на сайта на НАПОО, при която към момента на извършване на
административната проверка не са открити данни за вписано в Регистъра на
издадените документи удостоверение с такъв номер, както и в писмо на
председателя на НАПОО (лист 435 от делото), съгласно което при направена
проверка в информационната система на НАПОО, в профила на ЦПО „****“, гр. А. (а
не в профила на ****ЕООД, гр. Перник) към онзи момент не е установено лицето Б.Б.Б.
да е включено в курс за обучение през 2017 и 2018 година.
Съдът взе предвид изложеното от Б.Б.Б. в обяснението
до директора на ОДДФЗ – София (лист
470 от делото), в което се сочи пропуск от страна на ЦПО за вписване на удостоверението с рег. № 6-18 от
05.01.2018 година, както и молбата за нова проверка в Регистъра, каквато
административният орган не е извършил. Взе се предвид и неизвършването на допълнителни
проверки в производството до издаване на АУПДВ, за събиране на доказателства
относно издателя на документа и валидността (истинността) на това
удостоверение. В тази връзка, при извършена служебно справка, се установи, че
към настоящия момент, неизвестно от кой начален момент, в Регистъра на
издадените документи на НАПОО е факт вписано удостоверение с рег. № 6-18 от
05.01.2018 година, издадено на Б.Б.Б. от ****“ ЕООД, гр. Перник, за
професионално обучение по част от професия „Опазване компонентите на околната
среда“, професия „Агроеколог“, специалност „Агроекология“, както и че е налично
копие на същото, което копие е идентично с документа, част от преписката и
делото. Установи се също при извършената
служебна справка и наличие на вписване на ****“ ЕООД, гр. Перник в регистъра на
ЦПО на НАПОО, като притежаващ валидна към датата на издаване на това
удостоверение лицензия с № **********/15.11.2016 година, включително за
обучение по професия „Агроеколог“, която лицензия е прекратена със заповед №
ЛД-05-93/10.06.2019 година, видно от съобщение на сайта на НАПОО, с дата
22.08.2019 година, т. е. след датата на издаване на процесното удостоверение.
Предвид горното съдът намира, че невписването в
Регистъра, респективно липсата на информация в профила на съответния ЦПО в
регистрите (каквато проверка за ****ЕООД не е и извършвана от НАПОО), не могат валидно
самостоятелно да обосноват извод за непреминато обучение, неиздадено
удостоверение, съответно неизпълнение на специфичната договорна цел. Други
доказателства в подкрепа на така приетото от фактическа страна в оспорвания акт
по делото не се представиха.
На следващо място, неправилен би бил и отказ да се
цени такова удостоверение поради наличието на съмнения за допуснати нарушения
при извършване на обученията по опазване компонентите на околната среда от ****“
ЕООД, гр. Перник, каквито факти са изложени в ДЗ от 31.05.2019 година (лист 479
от делото). Извършването на проверки при наличие на такива данни единствено би било
основание за спиране на производството. Освен това, компетентен да установи
закононарушения при осъществяване дейността на лицензиран ЦПО не е ДФЗ, а НАПОО.
Не на последно място, дори установени, такива нередности не следва да обосноват
извод за виновно неизпълнение от страна на ползвателя на така заложената в
договора специфична цел, при положение, че към датата на издаване на съответното
удостоверение обучението е извършено от ЦПО, лицензиран по съответния законов
ред, с непрекратена (неотнета) лицензия към този момент, при издаването на
която лицензия се предполага да са съобразени всички нормативни изисквания. Не би
било налице основание да се приеме неизпълнение на заложената цел и в случай на
отнемане на лицензията на съответния ЦПО поради нарушения при извършване на
лицензионната дейност. Единственият целесъобразен и справедлив подход в такъв
случай би бил предоставянето на възможност на заявителя да изпълни заложената в
договора специфична цел посредством адекватно обучение, в необходимия обем, проведено
съобразно нормативните изисквания, валидирано от лицензиран по надлежния
законов ред и при съответния административен контрол ЦПО. В същия смисъл, с
оглед конкретиката на казуса, не може да се вмени във вина на жалбоподателя и
неспазването от страна на ****“ ЕООД, гр. Перник, на реда за валидиране на
професионални знания, умения и компетентности, регламентиран в Наредба
№ 2 от 13.11.2014 година във връзка с така издадено удостоверение. Неспазването
на установения в чл. 6, ал. 1 от Наредбата ред за валидиране на професионални
знания, включващ и признаване на степен включително на квалификация по част от
професия, което признаване се извършва съобразно чл. 8 от Наредбата, в която
разпоредба като последно действие се изисква въвеждане на регистрираното удостоверение
в регистъра по чл. 42, т. 11 от ЗПОО от ръководителя на ЦПО, не следва да се
преценява във вреда на ползвателя, доверил се на ЦПО, притежател на валидна
лицензия.
Предвид горното следва да се
приеме, че настоящият ответник неправилно е отказал да цени удостоверение рег.
№ 6-18 от 05.01.2018 година, като доказващо изпълнението на заложената в
договора специфична цел. Документът,
посредством който жалбоподателят се домогва до установи изпълнението на специфичната договорна цел, е издаден от обучителна организация, надлежно лицензирана към момента на
провеждане на обучението и издаване на удостоверението да провежда обучения, а при изпълнение на законово определените
условия – да удостоверява придобиването на професионални умения от обучаваните лица. По делото не се доказа наличие
на основание за приложението на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2, във връзка
с т. 5 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година.
По отношение на правното основание по чл. 38, ал. 1,
т. 15 от Наредбата за издаване на АУПДВ, съдът намира следното:
Административният орган приема, че удостоверение с
рег. № 167-3 от 10.01.2018 година за завършен курс „Опазване компонентите на
околната среда в земеделския сектор“, дневна форма на обучение, с
продължителност 30 учебни часа, издадено от ЦПО „****“, гр. А., е неистински документ
– неверен и неавтентичен. Изводите си административният орган е основал отново
единствено в справка, извършена на сайта на НАПОО, при която към момента на
извършване на административната проверка не са открити данни за вписано в
Регистъра на издадените документи удостоверение с такъв номер, както и в писмо
на председателя на НАПОО (лист 435 от делото), съгласно което в Регистъра
такова удостоверение не е открито, а при направена проверка в профила на ЦПО „****“,
гр. А. в информационната система на НАПОО, не е установено лицето Б.Б.Б. да е
включено в курс за обучение през 2017 и 2018 година. По делото други
доказателства за този подлежащ на пълно и главно доказване факт, също основал
издаването на АУПДВ – представяне на неистински документ – неверен и
неавтентичен, не се представиха от ответната страна.
В Наредбата не се съдържат определения на понятията „неистински“
„с невярно съдържание“ и „подправени“ декларация и/или документи, използвани в
разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 15, представянето на каквито е основание за
връщане на получено първо плащане и за отказ от извършване на второ плащане по
договор за безвъзмездна финансова помощ. Използването на неистински документ, (който
според гражданскоправната теория бива неавтентичен и/или с невярно съдържание),
що се отнася до действията на ползвател, свързани с предоставянето на финансова
помощ по процесната мярка, без съмнение обуславят съставомерно поведение по
Наредба № 14/28.05.2015 година, с последиците по чл. 38, ал. 1, т. 15. За реализирането
на тази хипотеза са ирелевантни образуването на наказателно производство и
проверка за осъществяване състав на престъпление по Наказателния кодекс (в този смисъл Решение № 1 938 от
13.02.2018 година, постановено по административно дело № 411/2017 година по описа на Върховния
административен съд.), поради което съдът намира този факт за недоказан.
При извършена служебно справка в сайта на НАПОО се
установи, че ЦПО „****“, гр. А.,
посочен като издател на документа, е лицензиран да извършва обучения, включително
в професионално направление, покриващо заложената в Договора специфична цел и
съобразно хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 15 от Наредбата, както към датата,
посочена в удостоверението, така и към настоящия момент. Установи се също, че в
сайта на НАПОО, в съответните регистри, не са въведени, включително към
настоящия момент, данни за удостоверение с регистрационен номер № 167-3 от
10.01.2018 година, или за удостоверение въобще, издавано на жалбоподателя от
ЦПО „****“, гр. А.. Но съдът
взема предвид установеното във връзка с обсъденото по – горе удостоверение рег.
№ 6-18 от 05.01.2018 година, издадено също от лицензиран от НАПОО център – пропуски
при въвеждане на същото в регистъра на НАПОО, довели до липса на информация при
НАПОО за участие на жалбоподателя в курсове за обучение, но впоследствие
въвеждане, както и наличие към настоящия момент на това удостоверение в
регистъра. Поради това се приема, че такива данни са недостатъчни да обосноват
извод за непроведено обучение, респективно за неистинско удостоверение. Съдържанието
на регистрите на сайта на НАПОО не се явява достоверен и достатъчен източник,
що се отнася до непроведено обучение, съответно неиздадено удостоверение. Други
доказателства, както в рамките на административното производство, така и по
делото – за непровеждане на вписаното в това удостоверение обучение, респ. за
неиздаване на така представеното удостоверение от лицето, посочено за негов
издател, ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи фактите, в
които основава издаването на АУПДВ, не ангажира. По делото, не се установи, че приложеното
към заявката удостоверение с рег. № 167-3 от 10.01.2018 година е неистински –
неверен и/или неавтентичен документ, тъй като освен данни, че това
удостоверение не е въведено в регистъра на НАПОО, други доказателства, които да
установяват неистинността му, не се събраха. При това положение съдът намира,
че не се доказа да са налице фактическите, съответно правни основания за
издаване на АУПДВ и в тази негова част.
С оглед изложеното, спорният АУПДВ, е
издаден в противоречие с материалния закон, поради което е налице основание за
отмяната му по чл. 146, т. 4 от АПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и своевременно направеното
искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направените съдебни разноски, следва да се уважи. Жалбоподателят претендира разноски
за платена държавна такса и възнаграждение на един адвокат, съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 28.06.2019
година. Ответната страна, също своевременно
– до приключване на устните състезания, е направила възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Възражението е основателно. Претендира
се адвокатско възнаграждение в размер на 2 755.20 лева. Съдът, на основание чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година (делото е с определен материален
интерес, съгласно Определение № 12 387 от 18.09.2019 година, постановено по административно
дело № 2 567/2019 година по описа на Върховния административен съд), намира възнаграждението
за прекомерно, поради което размерът му следва да се редуцира до минималния
предвиден такъв в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 година, който е
съобразен с фактическата и правна сложност на дела с такъв предмет в общия
случай, какъвто е и настоящият, а именно 1 996.85 лева. (830 лева + 1166.85 лева
(3% от 38 895 лева). На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 144
от ГПК жалбоподателят има право на разноски и за заплатена държавна такса,
която в случая е в размер на 10.00 лева, поради което следва да му бъдат
присъдени съдебни разноски в общ размер 2 006.85 лева.
С оглед изхода на
делото и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител
на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва
да се остави без уважение.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/06/1/0/01013/3/01/04/02
от 12.06.2019 година, издаден от директора на Областна дирекция – София на Държавен фонд „Земеделие“, в
частта, с която на Б.Б.Б., с ЕГН ********** ***, е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лева,
представляващо първо плащане по Договор № 14/06/1/0/01013 от 20.04.2016 година
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони, като незаконосъобразен.
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 14/06/1/0/01013/3/01/04/02 от
12.06.2019 година, издаден от директора на Областна дирекция – София на Държавен фонд „Земеделие“, в
частта, с която на Б.Б.Б., с ЕГН ********** ***, e отказано изплащането на
финансова помощ в размер на 24 447.50 лева, представляваща второ плащане по
договор №
14/06/1/0/01403 от 19.01.2016 година за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони, и ВРЪЩА административната преписка на директора на
Областна дирекция „Земеделие“ – София към Държавен фонд „Земеделие“, за
произнасяне по заявката на Б.Б.Б. за извършване на второ плащане по договор №
14/06/1/0/01403 от 19.01.2016 година.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, да заплати на Б.Б.Б., с
ЕГН ********** ***, съдебни разноски в размер на 2 006.85 (две хиляди
шест лева и осемдесет и пет стотинки).
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/