Решение по дело №12962/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265767
Дата: 15 септември 2021 г. (в сила от 16 септември 2021 г.)
Съдия: Рени Христова Коджабашева
Дело: 20191100512962
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                          гр. София, 15.09.2021 г. 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:                   

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                  ЧЛЕНОВЕ: Станимира  Иванова

                                                   мл. съдия  Лора  Димова

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 12962 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 3.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 16491/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 174 състав, З. „Б.В.И.Г.“ АД- *** /ЕИК ********/ е осъдено да заплати на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ на В.Л.Т. /ЕГН **********/ сумата 5 541.58 лева, представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, полица № ********* 0000252, във връзка със застрахователно събитие спрямо лек автомобил марка „Ауди А4“, peг.№ ********настъпило на 11.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 17.03.2017 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 739.28 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 23.11.2015 г. до 16.03.2017 г., като исковете са отхвърлени: относно главницата- за разликата над сумата 5 541.58 лева до пълния предявен размер от 5 650 лева, и относно лихвите за забава- за разликата над сумата 739.28 лева до пълния предявен размер от 745 лева, като неоснователни. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът З. „Б.В.И.Г.“ е осъден да заплати на ищеца В.Т. сумата 1 351.40 лева- разноски по делото, съобразно уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът В.Т. е осъден да заплати на ответника З. „Б.В.И.Г.“ сумата 5.35 лева- разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

С определение от 6.08.2019 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение молба на ищеца В.Т. за изменение на цитираното решение в частта за разноските чрез присъждане на останалата част от заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение, намалено от първоинстанционния съд на основание чл.78, ал.5 ГПК.

 Постъпила е въззивна жалба от З. „Б.В.И.Г.“*** /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която на ищеца са присъдени застрахователно обезщетение над сумата 2 020.79 лв. /или сумата 3 520.79 лв./, мораторна лихва и разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете за посочените суми, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна В.Л.Т. /ищец по делото/  оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество решението на СРС е и правилно в обжалваната осъдителна част и следва да бъде потвърдено.

Предявените от В.Т. искове по чл.208, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД са основателни и доказани и правилно са уважени за горе-посочените суми- главница и лихви за забава.

Спорно пред въззивния съд, с оглед релевираните във въззивната жалба на ответника доводи, е дали дължимото по имуществена застраховка „каско“ застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие „кражба“ на застрахованото МПС следва да бъде намалено при условията на чл.211 КЗ /отм./, поради неизпълнение задължението на застрахования, предвидено в т. III.2 от Глава V на Раздел „Каско“ от приложимите към процесния договор Общи условия на застрахователя, според което ако при кражба застрахованият не представи Част II на свидетелството за регистрация на МПС /т.нар. „малък талон“/, застрахователят намалява застрахователното обезщетение с 50 %. Съобразно нормата на чл.269 ГПК въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател по имуществена застраховка „каско“ на собственика на застрахования автомобил- обект на извършена кражба, и за дължимостта /по основание/ на претендираното по делото застрахователно обезщетение не може да бъде пререшаван от въззивния съд.

За да постанови решението в обжалваната част относно сумата 3 520.79 лв. /горница над сумата 2 020.79 лв. до присъдения размер от 5 541.58 лв./- главница, СРС е приел, че претендираното от ищеца застрахователно обезщетение не следва да бъде намалено, тъй като отказът за изплащането на застрахователно обезщетение в цялост е предпоставен от обстоятелството значително ли е по смисъла на чл.211 КЗ /отм./  неизпълнението  на  уговореното  в  договора  задължение,  като  е

                                              Л.2 на Реш. по гр.д.№ 12962/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

обсъдил кога неизпълнението е значително и е приел, че в случая не е налице такава хипотеза, тъй като непредставянето на Част II от свидетелството за регистрация на застрахования автомобил не се дължи на обстоятелството, че се е намирал в автомобила към момента на престъпното му отнемане, за което са събрани съответни доказателства /удостоверение от 02 РУ- СДВР от 23.09.2015 г. и свидетелски показания на св. К. Т./.

Според събраните в процеса доказателства- с влязло в сила на 22.09.2016 г. решение, постановено по гр.д.№ 72264/ 2015 г. на СРС, ГО, 58 състав, е уважен предявен от В.Т. частичен иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./, като ответникът З. „Б.В.И.Г.“ е осъден да му заплати сумата 1 500 лева /частично от сумата 7 150 лв./, представляваща застрахователно обезщетение за процесното застрахователно събитие- кражба на лек автомобил „Ауди А4“, peг.№ ********извършена на 11.09.2015 г.

При постановяването на това решение СРС се е произнесъл по заявените от ответника З. „Б.В.И.Г.“ възражения, „обосноваващи недължимост на застрахователното обезщетение, поради наличие на изключен риск или липса на действие на договора през определен период“, вкл. възражението му за липса /непредставяне/ на т.нар. „малък талон“ при заявяване на застрахователната щета, като ги е оставил без уважение като неоснователни, в резултат на което е присъдил претендираното по частичния иск обезщетение в пълен размер.

Тъй като е било предмет на воденото между страните гр. дело 72264/ 2015 г. на СРС, 58 състав, възражението на жалбоподателя- ответник за намаляване на процесното застрахователно обезщетение на основание чл.211, т.2 КЗ /отм./ е включено в обективните предели на силата на присъдено нещо /СПН/ на постановеното по него решение, както и в преклудиращото действие на СПН /чл.298, ал.1 ГПК/, задължаващо съда да приеме, че правното положение между страните е такова, каквото гласи влязлото в сила съдебно решение- чл.297 и чл.298 ГПК. На основание чл.297 ГПК съдът е длъжен да зачете формираната сила на пресъдено нещо по преюдициалното правоотношение, предмет на делото, обуславящо съществуването на спорното материално право, от което ответникът черпи изгодни за себе си правни последици, т.е. да възприеме съдебно установеното по преюдициалния въпрос, като откаже повторното му пререшаване.

Следователно, тъй като по гр. дело 72264/ 2015 г. на СРС, 58 състав е прието, че няма основание за уважаване възражението на застрахователя- ответник и респ. за намаляване на претендираното застрахователно обезщетение на заявеното и по настоящото дело основание, то това разрешение следва да бъде възприето от настоящия съд, без да бъде пререшаван повторно така разрешеният между страните със СПН преюдициален въпрос.

Независимо от горното, следва да се отбележи, че в случая по повод искането на ответника за намаляване на обезщетението от ищеца е проведено насрещно доказване, че макар при образуване на щетата да не е представил на застрахователя част ІІ от свидетелството за регистрация /т.нар. „малък  талон“/ на откраднатия автомобил, същото не е било оставено в него, а е било изгубено преди настъпване на застрахователното събитие „кражба на застраховано МПС“, т.е. нормите на чл.211, т.2 КЗ /отм./ и чл.207, ал.2, изр. последно КЗ /отм./ в случая са неприложими.

Основателен, по изложените по- горе съображения относно прилагането на СПН по влязлото в сила решение по гр. дело 72264/ 2015 г. на СРС, 58 състав, е и акцесорният иск на В.Т. по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Поради изпадане на ответника в забава при изпълнение на процесното парично задължение, чиито период и размер са правилно определени от първо-инстанционния съд, правилно е уважен и акцесорният иск на Т. за сумата 739.28 лв.- лихви за забава.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната осъдителна част следва да бъде потвърдено. Правилно- при този изход на спора са определени от СРС и дължимите от ответника разноски- съобразно чл.78, ал.1 ГПК.

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 500 лв.- разноски за платено за въззивното производство адв. възнаграждение, чийто размер не надвишава минималния дължим съобразно Наредба №1/ 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения размер, който не следва да бъде намален по възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

 

                                     Р     Е     Ш     И   :     

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 3.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 16491/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 174 състав, в обжалваната част, в която З. „Б.В.И.Г.“ АД- *** /ЕИК ********/ е осъдено да заплати на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ на В.Л.Т. /ЕГН **********/ сумата 3 520.79 лева /горница над сумата 2 020.79 лв. до присъдения размер от 5 541.58 лв./, представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, полица № ********* 0000252, ведно със законната лихва от 17.03.2017 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 739.28 лева- лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 23.11.2015 г. до 16.03.2017 г., а също и в частта относно присъдените на ищеца В.Т. разноски по чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“*** /ЕИК ********/  да  заплати  на В.Л.Т. /ЕГН **********/

                                              Л.3 на Реш. по гр.д.№ 12962/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

сумата 500 лв. /петстотин лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

 

Решението по гр.д.№ 16491/ 2017 г. на СРС, І ГО, 174 състав, е влязло в сила като необжалвано от страните в останалата му част.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

 

                                                                          2.