РЕШЕНИЕ
№ 1642
гр. Варна, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110111867 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „*“ ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. *, с която срещу Р. А. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. *, М. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *, Г. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *
и Б. Г. В., ЕГН **********, с адрес: * е предявен иск за допускане на делба на съсобствен
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *, с адм.адрес: гр. *, с площ 328 кв.м. по
скица и 332 кв.м. по документ за собственост, номер по предходен план *, кв. *, парцел *,
между съсобствениците при съответните квоти за всеки от тях.
В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че на 01.06.2021 г. с две прехвърлителни
сделки (покупко-продажба и замяна) е придобило от „*“ ЕООД общо 277,04 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор *. Посочва, че ответниците Р. В. и Г. В. са придобили в
режим на СИО правото на собственост върху описания имот чрез договор за покупко-
продажба от септември 1993 г. и с Решение от 07.08.2004 г. по гр.д. № * г. на ВОС, влязло в
сила на 21.10.2005 г. и вписано в СВп на 20.12.2007 г., с което е допусната делба. Излага, че
по силата на договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на собственост върху
поземлен имот срещу задължение за строителство от 28.03.2008 г. върху процесния имот е
възникнала съсобственост, която се разпределя както следва: Б. В. придобива 26,17 кв.м., М.
В. придобива 20,03 кв.м., Р. В. придобива 8,76 кв.м. и „*“ ЕООД придобива 277,04 кв.м.
Твърди, че с декларация за отказ по чл. 100 ЗС, вписана в СВп на 02.06.2021 г. „*“ ЕООД се
е отказало от отстъпеното право на строеж върху имота, като учреденото право на строеж на
останалите лица е погасено поради неупражняването му в продължение на пет години,
считано от учредяването – 28.03.2008 г. Счита, че предмет на делбата не следва да е
учреденото право на строеж, като понастоящем между страните съществува съсобственост,
която моли да бъде прекратена по реда на чл. 34 ЗС. С молба от 22.01.2024 г. ищецът счита,
че изложените от ответника М. Г. В. аргументи са ирелевантни към настоящия спор.
Ответницата Р. А. В. е подала отговор на исковата молба в срок. Твърди, че ищецът
не е собственик на 277,04 кв.м. ид.ч. от процесния имот, за установяването на което е
предявила искове пред съда, за което е образувано гр.д. № 16213/2021 г. на ВРС. Моли за
спиране на настоящото производство до приключване на преюдициалното производство. С
1
молба от 27.11.2023 г. ответницата не оспорва, че производството по гр.д. № 16213/2021 г.
на ВРС е приключило с влязло в сила решение, но поддържа, че не е в съсобственост с
ищеца, защото той не притежава право на собственост. Посочва, че строителство в имота не
е осъществено от праводателя на ищеца, поради което и липсват обекти, към които да са
прилежащи идеални части от земята. Счита, че правото да се построи сграда върху земята се
е погасило по давност и правоотношението между собствениците на земята и „*“ ЕООД
също е погасено по давност, поради което имотът отново е патримониума на Г. В. и Р. В.
при квоти ½ за всеки от тях.
Ответникът Г. Б. В. е подал писмен отговор в срок. Не оспорва, че с ответницата Р. В.
придобили правото на собственост върху недвижимия имот в режим на СИО през 1993 г. и
Решение от 07.08.2004 г. по гр.д. № 623/2003 г. на ВОС, влязло в сила на 21.10.2005 г. Сочи,
че с последваща прехвърлителна сделка от 28.03.2008 г., заедно с Р. В., в качеството на
съсобственици, притежаващи ½ ид.ч. от делбения имот, учредили право на строеж и
прехвърляне право на собственост върху същия срещу задължение за строителство.
Посочва, че със същата сделка като съсобственик на имота е учредил безвъзмездно в полза
на другия съсобственик Р. В., право на строеж върху самостоятелен обект в предвидената за
строителство сграда,, ведно с правото на собственост върху идеални части от поземления
имот. Счита, че въз основа на тази сделка е възникнала съсобственост върху процесния имот
между дъщеря му Б., сина му М., бившата му съпруга Р. и „*“ ЕООД. Счита, че не следва да
участва в делбата на процесния имот, защото не притежава право на собственост на идеални
части от него. Евентуално, счита иска за допустим и основателен. Признава същия и счита,
че не е дал повод за образуване на делото, поради което не следва да дължи разноски.
Ответницата Б. Г. В. е подал писмен отговор в срок. Твърди, че ответникът Г. В. не
притежава идеални части от процесния имот. Поддържа заявеното от Р. В. в нейния отговор.
Счита, че ищецът не е собственик на претендираните от него 277,04 кв.м. ид.ч. от имота, за
което е образувано и гр.д. № 16213/2021 г. на ВРС. Моли за спиране на настоящото
производство до приключване на преюдициалното производство.
Ответникът М. Г. В. не е подал отговор на исковата молба в срок. На 16.01.2024 г. е
подал молба, с която изразява становище, че не е страна по делото за делба. Посочва, че през
2008 г. ответниците са учредили на „*“ ЕООД право на строеж и прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, като твърди, че в нотариалния акт е
записано, че се прехвърлят идеални части от земята, която собственост ще настъпи едва
когато „*“ ЕООД изпълни поставеното условие в НА в рамките на уговорения срок, а
именно да изгради бъдещата сграда. Посочва, че преди настъпването на този момент не
съществуват реални обекти, които да имат прилежащи части от земята. Счита, че доколкото
дружеството не е изпълнило задължението си да построи сградата в 5 г. срок то правото му
на строеж се е погасило по давност и не е придобило и право на собственост върху идеални
части от земята, които биха били прилежащи към конкретните обекти, чието строителство е
следвало да се осъществи. Счита, че договорът от 2008 г. е нищожен. Посочва, че „*“ ЕООД
не е вписало новоучреденото вещно право на строеж, нито право на собственост, като през
2018 г. и 2019 г. са вписани възбрани на Г. В., който в СВп се води собственик на ½ ид.ч. от
имота. Твърди, че собственик на другата ½ ид.ч. е майка му Р. В.. Счита, че от
информацията в СВп се потвърждава, че „*“ ЕООД не е притежавало право на собственост
върху ид.ч. от земята, които да прехвърли на „*“ ЕООД. Посочва че според писмо от р-н
Приморски към 27.02.2020 г. собственици на имота са майка му и баща му. Счита, че
сделките между „*“ ЕООД и „*“ ЕООД от 2021 г. следва да се обявят за недействителни и
невалидни. Сочи, че е несправедливо родителите му да загубят собствеността си заради
некоректен строител, който не само не е изпълнил задължението си да построи сградата, но
и е продал неправомерно земя, която не притежава.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска за
делба.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, поддържат
оспорванията си. Ответникът Г. В. не се явява и не се представлява.
2
В съдебно заседание докладът на съда е допълнен с депозираните становища от
ответниците.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, т. *, дело № *от
20.09.1993 г. на нотариус * /л. 14-15, л. 264-265/ се установява, че* и * продават на Р. А. В. ½
ид.ч. от дворно място, цялото с площ 624 кв.м., находящо се в гр. *, представляващо парцел
*-в в кв. *по плана на *подрайон на гр. *, заедно с изграденото в него жилище на един етаж
без изба.
С Решение от 07.08.2004 г. по в.гр.д. № * г. на */л. 16-20/ е отменено Решение от
26.06.2002 г. по гр.д.№ * г. на */л. 21-32/ е отхвърлен иска за делба на УПИ* с площ 332
кв.м., като е прието, че това е самостоятелен имот собственост на Р. и Г. В.и.
От Нотариален акт за учредяване право на строеж и прехвърляне на собственост
върху поземлен имот срещу задължение за строителство № 82, т. I, рег. № * г., на нотариус *
/л. 33-39, л. 271-274/, се установява, че Р. А. В. и Г. Б. В. като съсобственици на поземлен
имот, придобит чрез покупко-продажба и съдебна делба, находящ се в гр. *, целият с площ
332 кв.м., съставляващ УПИ-*. на гр. Варна, в който имот е предвидено изграждането на
жилищна сграда на седем етажа, съгласно архитектурен проект и разрешение за строеж от
2007 г., учредяват право на строеж в полза на „***“ ЕООД за обекти от сградата – предмет
на бъдещо строителство, както и съответстващите към всеки обект ид.ч. от правото на
строеж върху земята и съответните ид.ч. от правото на собственост върху земята. Р. А. В. и
Г. Б. В. учредяват безвъзмездно в полза на М. Г. В. и Б. Г. В. правото на строеж върху
самостоятелни обекти в предвидената за строителство сграда. Г. В. учредява безвъзмездно в
полза на Р. В. правото на строеж върху самостоятелен обект в предвидената за строителство
сграда, за частта от която може да извършва действия на разпореждане, а последната си
запазва за нейната част-правото на строеж върху него. Срещу учреденото право на строеж
суперфициарят „*“ ЕООД се задължава да изгради със собствени средства обектите, по
отношение на които е учредено право на строеж.в срок от 30 месеца, считано от откриване и
издаване на протокол за откриване на строителна площадка и линия за обекта. Страните по
договора дават съгласието си всяка от тях свободно да се разпорежда с правото на строеж за
собствените си обекти, без да е необходимо да ги предлага първо на другата страна. В края
на нотариалния акт е записано като забележка, че на определени места в него се прибавя
текста „и прехвърлят правото на собственост върху идеални части от земята“.
Представено е писмо от Главен архитект, Общ Варна от 27.07.2015 г. /л. 278/ от което
се установява, че разрешение за строеж № 113/29.05.2007 г. във връзка със строеж на
жилищна сграда, находяща се на ул. *е загубило правно действие.
Представено е писмо от р-н Приморски, общ. Варна от 27.02.2020 г. /л. 244, л. 279/, от
което се установява, че Р. В. и Г. В. са поканени да положат грижа за неизползваем
изоставен имот на ул. „*, тяхна собственост, установена от направени справки.
От Нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу движима вещ № * г. на
нотариус* /л. 43-45, л. 280-281/ се установява, че „*“ ЕООД прехвърля на „*“ ЕООД само 2
кв.м. ид.ч. от следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *, с адрес: гр. Варна, ул. „*,
целият с площ 328 кв.м. по скица, а по документ за собственост 332 кв.м. В замяна „*“
ЕООД прехвърля на „*“ ЕООД движима вещ: права шевна машина.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * от 01.06.2021 г. на
нотариус * /л. 40-42, л. 283-285/ се установява, че „*“ ЕООД продава на съсобственика си „*“
ЕООД следния недвижим имот: 275.04 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *, с адрес: гр. *,
целият с площ 328 кв.м. по скица, а по документ за собственост 332 кв.м.
От Декларация за отказ от отстъпено право на строеж с нотариална заверка на
подписите от 01.06.2021 г. /л. 46-51, л. 275-277/ се установява, че „*“ ЕООД прави отказ от
отстъпено право на строеж съгласно чл. 100, ал. 1 ЗС за имот находящ се в гр. *, от който
3
притежава 277.04 кв.м. ид.ч., придобит с нотариален акт от 2008 г. за описаните имоти, за
които е учредено право на строеж в този имот.
Представен е неподписан проект от Договор за възлагане на проектиране и
строителство на строеж от 01.07.2021 г. /л. 324-331/ между Б. В., М. В., Р. В. и „*“ ЕООД.
От Справки от 06.08.2021 г. от АВп /л. 8-13/ се установява, че на 01.06.2021 г. е
вписан договор за замяна на 2 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с площ 328 кв.м., номер по
предходен план*, находящ се в гр.* На същата дата е вписан договор за покупко-продажба
на същия имот. Страните по сделките са „*“ ЕООД и „*“ ЕООД. На 02.06.2021 г. е вписан
отказ от вещни права по отношение на учредено право на строеж на обекти в поземления
имот. Представени са и още справки от АВп във връзка с имота и свързаните лица /л. 240-
243, л. 288-323/.
От Удостоверение от 23.09.2021 г. на Община Варна /л. 71/ се установява, че М. Г. В.
е неженен, а Б. Г. В. е разведена при сключен брак на 03.07.2014 г. и решение за развод от
02.07.2019 г.
С влязло в сила на 19.11.2022 г. Решение № 3231 от 27.10.2022 г. по гр.д. № * г. на
ВРС /л. 212-216, 350-353/ са отхвърлени предявените от Р. А. В. срещу „*“ ЕООД и „*“
ЕООД искове за 1/ разваляне на договор от 28.03.2008 г., в частта, с която на „*“ ЕООД са
прехвърлени срещу задължение за строителство 277,04 кв.м. от дворно място в гр. *, с площ
332 кв.м., идентичен с ПИ *с площ 328 кв.м., който договор е обективиран в НА № *г.; 2/
обявяване на относително недействителен спрямо Р. А. В. на договор за замяна от
01.06.2021 г. между „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, както и за обявяване на относително
недействителен спрямо Р. А. В. на договор за покупко-продажба от 01.06.2021 г. между *“
ЕООД и „*“ ЕООД. Представени са доказателства във връзка с обжалване на решението
/л.354/ В мотивите си съдът е приел, че правото на разваляне се е погасило по давност,
поради което и ищцата не може да го упражни, както и да иска обявяване за неотносително
недействителни на сделките, с които твърди, че е увредена, доколкото не притежава
качеството кредитор.
Представените доказателства /нотариални актове – л. 266-270; документи във връзка
изпълнителни дела – л. 355-372/ са неотносими към настоящото производство, поради което
и няма да бъдат предмет на отделно обсъждане. Първата група доказателства касаят други
разпореждания с други вещи, които не са свързани с процесния имот, освен вероятно със
снабдяването със средства за закупуването му, което не се оспорва. Втората група
доказателства касаят въпроса във връзка с изпълнението срещу ответницата Р. В. относно
разноските по влязлото в сила решение по гр.д. № *г. на ВРС. Същите нямат връзка с
настоящия спор.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск за допускане на делба на съсобствен недвижим имот, който е
квалифициран по чл. 34 ЗС.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че е налице съсобственост между страните по делото по отношение на описания в
исковата молба недвижим имот, възникнала на твърдените от него основания, в резултат на
което всеки от съделителите притежава посочените в исковата молба права в
съсобствеността. В тежест на останалите страни е било да докажат твърдените от тях права в
съсобствеността в претендираните от тях квоти. В тяхна тежест и да докажат, че са налице
пороци в сделките, от които ищецът черпи права, които да водят до тяхната
недействителност и липсва на право на собственост у ищеца на претендираните идеални
части от имота.
Между страните не се спори, че са сключени процесните сделки от 1993 г., 2008 г. и
2021 г., които имат отношение спрямо процесния имот. Оспорват се правните последици от
тези сделки. Не се спори по отношение на обекта на делба, а само по отношение на квотите
4
в съсобствеността.
Установява се от събраните по делото доказателства, че през 1993 г. Р. А. В. и Г. Б. В.
са придобили в режим на СИО правото на собственост върху ½ ид.ч. от дворно място,
находящо се в гр. *. Правото им на собственост върху конкретна площ е установено и с
решение от 2004 г. по проведената делба, като е прието, че същата площ е 332 кв.м. и се
касае за самостоятелен обект. През 2008 г. е подписан Нотариален акт за учредяване право
на строеж и прехвърляне на собственост върху поземлен имот срещу задължение за
строителство от страна на „*“ ЕООД по отношение на процесния недвижим имот.
Основният спорен въпрос в производството по делото е относно възникналите между
страните права и задължения във връзка със сделката, обективирана в този нотариален акт, и
как следва да се тълкува волята на страните.
Не се спори между страните и се установява от събраните доказателства, че с тази
сделка е учредено право на строеж на „*“ ЕООД на жилищна сграда, като са посочени
конкретните обекти, които следва да бъдат изградени и как се разпределя собствеността
върху тях. Това право не е било упражнено в предвидения в договора срок, а и към
настоящия момент. Издаденото разрешение за строеж също е изгубило действието си.
Съгласно чл. 67 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на
собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. В
настоящия случай правото не е било упражнено в срок от 5 години, поради което и се е
погасило в полза на собствениците на земята през 2013 г. Ако, обаче, лицето притежава
право на собственост върху земята, то същото строи върху нея упражнявайки правомощията
си като собственик, а не по силата на учредено вещно право на строеж. В тази връзка и
правото му на строеж не се погасява с изтичане на срок, доколкото същият не строи върху
чужда земя. Независимо от това през 2021 г. „*“ ЕООД е подал декларация, с която се е
отказал от отстъпеното му право на строеж, поради което дори и да е притежавал такова
право, то същият го е изгубил, доколкото е налице вписан отказ от право по смисъла на чл.
100 ЗС.
Представените от страните доказателства във връзка с това кои сделки са били
вписани в Агенция по вписванията, както и по партидите на кои лица, дали са вписвани
възбрани и на кого, за какви части от имота, както и дали правилно са отразени вписванията,
нямат значение за настоящото производство. Това е така, доколкото целта да вписването е да
се даде гласност за третите лица за съществуването на определени права у лицата, които
сключват сделките, или съответно да се създаде противопоставимост за определени
извършени правни действия (възбрани и др.). Вписването не поражда право на собственост
и е без значение как е отразена собствеността в АВп. Още повече, че съответното вписване
не може да промени правата на самите участници по сделката и няма действие спрямо тях, а
касае третите лица.
Установява се, че строителят не е изпълнил задължението си да построи сградата,
поради което и за възложителите се е породило правото да искат разваляне на договора, но
то не е упражнено и същото се е погасило по давност, както се установява в проведеното
вече съдебно производство. В настоящото производство съдът не може да разглежда
конститутивни искове за разваляне, а и такива права не се твърдят.
Следва да се разгледат, обаче, останалите възражения на съделителите, относно
правните последици от сключената през 2008 г. сделка, и да бъде извършена преценка какви
права притежава всяка от страните в настоящото производство по отношение на обекта на
делбата - поземлен имот с идентификатор *.
Няма спор, че към датата на сключване на сделката имотът се е притежавал в
обикновена съсобственост между Р. А. В. и Г. Б. В., доколкото е придобит по време на брака
в режим на СИО, а бракът между тях е бил прекратен с развод през 2004 г. /видно от
служебно изготвените от съда справки в НБДН/, което е прекратило и имуществената
общност при равни квоти.
Видно от процесния нотариален акт от 2008 г. Г. и Р. В.и са учредили право на
5
строеж на „*“ ЕООД на конкретно посочени обекти, като по отношение на всеки от
обектите е записано, че се учредяват и съответстващи за обекта идеални части от правото на
строеж върху земята и идеални части от правото на собственост върху земята. Като бъдат
събрани идеалните части от правото на собственост върху земята се получават
претендираните от „*“ ЕООД 277.04 кв.м. от общата площ на поземления имот. По същия
начин е учредено безвъзмездно право на строеж и на децата на прехвърлителите – М. и Б.
В.и, които също получават идеални части от правото на собственост върху земята. Г. В. е
прехвърлил своята част на Р. В.. Важен факт е, че в нотариалния акт е записано, че срещу
учреденото му право на строеж суперфициарят – „*“ ЕООД се задължава да изгради със
собствени средства всички обекти по договора. В този смисъл и това учредено право на
строеж не е безвъзмездно.
На особено тълкуване подлежи записаната в нотариалния акт Забележка, с която на
определени места в текста му се прибавят думите „и прехвърлят правото на собственост
върху идеални части от земята“. На първо място същата очевидно цели да поясни, че
действително се прехвърлят на съответните лица идеални части от земята, ако това не става
достатъчно ясно от другия текст. Същевременно тази забележка е добавена в края на
нотариалния акт, с друг печатен шрифт, който оставя съмнение у съда дали текстът не е
дописан след поставянето на подписите на страните. Още повече, че между последният ред
и подписите има много редове място за дописване, а практика при изготвяне на
нотариалните актове е всяко празно място да се запълва със символ (както е например
сторено в този нотариален акт, като са използвани тирета). В случай, че е била налице
грешка в нотариалния акт или неяснота е следвало същият да бъде поправен чрез
съставянето на нов нотариален акт, а не да се дописва. Това не е сторено. Достатъчно
доказателства в тази връзка не се събраха по делото. Няма данни и страните в настоящото
производство в по-ранен момент да са сезирали съда или други институции с твърдения, че е
налице дописване в нотариалния акт или извършено престъпление. Не е инициирано
производство по разваляне на договора или предявени искове за нищожност или
унищожаемост на сделката на база на това е период от 13 години.
Не могат да се споделят твърденията на ответниците, че договорът не е породил
действие по отношение на прехвърлянето на собствеността в полза на строителя, защото не
била уговорена насрещна престация или цена за продажбата. Видно от самия договор в
полза на суперфициарят се учредява право на строеж за определени обекти, които да
придобие в негова собственост, заедно със съответната част от земята, но и същият се
задължава да изгради със собствени средства и обекти, които да станат собственост на
учредителите и техните деца. В този смисъл ако строителството се беше осъществило В.и
щяха да получат правото на собственост върху няколко обекта без да заплащат цена за тях,
освен факта, че са разрешили да се построи на тяхна земя. Построяването на тези обекти не е
безвъзмездно. Срещу същото строителят получава не само правото да изгради собствени
обекти, но и съответното право на собственост върху земята във връзка с тези обекти,
доколкото това е уговорката между страните. Такъв вид сделка е валидна, не противоречи на
закона и поражда съответните правни последици.
Право на договорна свобода на страните е да уговорят какви да са насрещните
престации по сделката. В случая правото на собственост върху вече възникнал годен обект
(земята) не може да бъде във висящо състояние и да се прехвърли само ако се сбъдне
някакво условие (построяването на сградата). Такъв вид сделка може да се сключи само
касателно още невъзникнали обекти, каквито са бъдещите самостоятелни обекти в сградата,
както е и сторено. Няма данни волята на страните да е била опорочена. А волята на
прехвърлителите съответните лица да получат съответните обекти срещу учредяването на
правото на строеж (която воля ясно следва от договора) не се е осъществила поради
неизпълнение от страна на строителя, което е нещо различно от липсата на изразена такава.
Няма данни нотариалният акт да не е бил прочетен и ответниците да не са били наясно, че се
прехвърля право на собственост на строителя и върху земята.
Действително е налице неизпълнение от страна на задълженията на строителя, в
6
резултат на което обектите не са изградени и учредителите и техните деца не са получили
престация срещу прехвърлената част от земята. Построяването на обектите е бъдещо
несигурно събитие. Това неизпълнение, обаче, не е порок на сделката и не влече нейната
нищожност, а е основание за разваляне на договора, поради виновно неизпълнение на
уговореното задължение. За прехвърлителите се е породило правото в петгодишен срок от
изтичане срока за изграждане на сградата да предявят конститутивен иск за разваляне на
договора за учредяване на право на строеж и прехвърляне на право на собственост. Това
право не е упражнено в предвидения в закона срок, поради което и се е погасило по давност,
и правните последици от сделката са се заздравили. Законът допуска, че след изтичането на
този срок, за изправната страна вече не е налице интерес да оспорва неизпълнението на
другата страна. Правото на разваляне не може да се упражнява безсрочно чрез възражение.
Настоящото правно положение и наличието на съсобственост в съответните квоти е в
резултат единствено от бездействието на учредителите да упражнят правата си в
предвидения в закона срок. Дори и да изглежда несправедливо, същото съответства на
закона.
В резултат от неупражняване правото на разваляне „*“ ЕООД е останал собственик
на прехвърлените му 277.04 кв.м. ид.ч. от имота. Също така М. Г. В. е придобил 20.03 кв.м.
ид.ч., а Б. Б.а В. 26.17 кв.м. ид.ч. Съответно, Р. В. е получила от Г. В. 8.76 кв.м., поради
което и последният е останал без право на собственост върху земята.
През 2021 г. чрез сключването на две сделки „*“ ЕООД е прехвърлил правото си на
собственост върху земята на „*“ ЕООД, който е станал собственик на 277.04 кв.м. Тези
сделки не са нищожни и не е налице заобикаляне на закона, съобразно приетото от ВКС
тълкувателно решение по приложението на чл. 33 ЗС. Всички други твърдения от
ответниците за извършени от ищеца извънсъдебни неморални действия нямат значение за
правата на страните и тези действия не влияят по никакъв начин върху преценката на съда
по приложението на закона.
Предвид гореизложеното делбата следва да се допусне между съделителите при
квоти 277.04/332 кв.м. ид.ч. за *“ ЕООД, 20.03/332 кв.м. ид.ч. за М. Г. В., 26.17/332 кв.м.
ид.ч. за Б. Б.а В. и 8.76/332 кв.м. ид.ч. за Р. А. В.. Г. Б. В. следва да бъде изключен от
делбата, доколкото не притежава право на собственост върху процесния поземлен имот.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена делба, на основание чл. 34 ЗС, на поземлен имот с
идентификатор *, с адм.адрес: гр. *, с площ 328 кв.м. по скица и 332 кв.м. по документ за
собственост, номер по предходен план *, между съделителите „*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, Р. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. „*,
М. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *, и Б. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *, при
следните квоти:
277.04/332 кв.м. ид.ч. за *“ ЕООД;
20.03/332 кв.м. ид.ч. за М. Г. В.;
26.17/332 кв.м. ид.ч. за Б. Б.а В.;
8.76/332 кв.м. ид.ч. за Р. А. В..
ИЗКЛЮЧВА от делбата Г. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *, поради липса на
право на собственост върху делбената вещ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8