Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2021г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на осми юли 2021г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Светла
Великова
и прокурора Александър
Атанасов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КАНД № 571/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Дирекция „Северна морска” в Агенция „Митници”, предявена чрез процесуален
представител – ст.ю.к.А.Ш.а, срещу Решение № 163/18.12.2019г. по АНД №
218/2019г. на Районен съд – Девня, с което е отменено наказателно постановление
№ 112/23.08.2018г. на Началника на Митница Варна /сега Териториална дирекция
Северна морска/, с което за нарушение на чл.234 ал.1 т.1 от Закона за митниците
/ЗМ/, на основание чл.234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 от ЗМ на „Б. Био“ ЕООД ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Вл.Варнечик“ № 260,
представлявано от управителя Д.Х.Б., е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 078.72 лв., представляваща 100 % от
размера на избегнатите публични държавни вземания.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение
е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния
закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи, че неправилно
РС-Девня е приел, че решаващият критерий за тарифно класиране на процесната
стока е преобладаващата количествено съставка, като този извод не кореспондира
на приложимите разпоредби относно тарифното класиране. Водещо в случая, е че
макар и дървесните влакна да преобладават процентно в състава на просеното
изделие, то по отношение на дизайн, стабилност, общия вид и усещане, необходими
за подходящото използване на стоката за храни/напитки, пластмасата е
определяща. Приложението на декларирания за стоките код по ТАРИК ********** се
изключва, съгласно текстовете на глава 44 от КН „Дървен материал и изделия от
дървен материал, дървени въглища“, тъй като в нея се класират изделия от дърво,
каквито внесените стоки не представляват. Начинът на тяхната изработка чрез компресионно
формоване при висока температура на биоразградим материал, използвайки
формоващи машини, препраща към приложение на глава 39 „Пластмаси и пластмасови
изделия“. В резултат на извършена проверка по чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ е
констатирано, че стоката представлява „пластмасов съд за сервиране – чаша,
изработена от меламин – формалдехидна
смола и съдържаща бамбукови влакна и царевично нишесте като пълнител“ и
съгласно Общите правила за тълкуването на комбинираната номенклатура на ЕС,
основния характер на стоката се определя от вложената в изделието пластмаса –
меламин – формалдехидна смола, която му придава форма, вкл. качества на твърдост и здравина, въз основа на което се
класира в тарифна позиция 3924, код по КН 39241000 и предвид произхода на
стоката от Китай, попада в обхвата на код по ТАРИК ********** със ставка на
мито в размер на 6.5%. Поради това с НП
е прието, че „Б. Био“ ЕООД е осъществил състава на митническо нарушение по чл.
234 ал.1 т.1 от ЗМ, тъй като с процесната митническа декларация е декларирало
внасяната стока, описана като бамбукови чаши с тарифен код ********** с вносно
мито 0%, вместо коректния код по ТАРИК ********** със ставка на мито в размер
на 6.5%, като по този начин е избегнало заплащането на част от дължимите
публични държавни вземания. По изложените съображения касаторът твърди, че РС-Девня не ценил правилно, в тяхната
съвкупност доказателствата по делото, поради което е постановил порочен акт, с
който се отменя НП. На изложените основания претендира отмяна на въззивното
решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди процесното
НП.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален
представител – гл.ю.к.К., поддържа касационната жалба. Моли същата да се уважи
на основанията, подробно изложени в нея. Моли при постановяване на решението си
съдът да се съобрази с решението на СЕС по дело С-76/20. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съобразно списък по чл.80 от ГПК – в размер на
1 800 лв. за четири съдебни инстанции, на осн. чл.63д ал.1 и ал.4 от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба – „Б. Био“
ЕООД, в депозирани чрез пълномощник - адв.Я. отговор на касационна жалба и
писмени бележки, по подробно изложени съображения, оспорва същата. Навежда
доводи за това, че митническите органи неправилно се позовават на експертизата
на ЦМЛ и на ОТИ за други стоки. Позовава се на експертиза по протокол №
1107/20.12.2017г. за определяне на състава на продукт „бамбукова чаша“
изготвена от независима лаборатория към Научно-изследователски сектор при
Лесотехнически университет за изследване на състава на чашата, предмет на внос,
в която след анализ на изделието, както и на съотношението на вложените
материали, същото е определено като „бамбукова чаша“, която се състои от 72,33
% целулоза, химицелулози и лигнин, т.е. растителни лигноцелулозни влакна,
съдържанието на свързващо вещество (меламинова смола) в продукта е 25,2%,
поради което продуктът не може да се класифицира като пластмаса, т.к.
съдържанието на синтетични материали в него е значително под 50%. Излага и
подробни доводи защо класирането на стоката следва да се извърши по правило 3а)
от Общите правила за тълкуване на КН. Навежда доводи за маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка сочи, че предвид липсата
на практика относно тарифното класиране на стоки като процесните, дружеството
не е действало нито умишлено, нито по непредпазливост. Едва с решението на СЕС
по дело С-76/20 се създава задължителна практика за съдилищата, поради което
счита, че са налице смекчаващи обстоятелства, понижаващи конкретната степен на
обществена опасност на нарушението, спрямо типичните нарушения от този вид. По
изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание се представлява от адв.И.
В., която оспорва касационната жалба и поддържа отговора. В допълнение сочи, че
не е осъществен фактическия състав на нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ,
т.к. от субективна страна не е налице вина от страна на дружеството в една от
двете форми - умисъл или непредпазливост, т.к. същото не е избегнало и не се е
опитало умишлено да направи опит да избегне пълно или частично заплащане или
обезщетяване на вреда, или на други публични държавни вземания, които се
събират от митническите органи. Моли решението на Районен съд – Девня да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Прави възражение за размера на
претендираните от касатора разноски.
Участващият по делото
прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за
отмяна на обжалваното решение на ДРС като незаконосъобразно и потвърждаване на
НП, предвид постановеното решение по дело С-76/2020 на СЕС.
Съдът, след преценка на представените по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което
е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява
основателна, поради следното:
Районният съд е приел от
фактическа страна, че при извършена проверка на основание чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ на 18 бр. митнически декларации с получател на стоките „Б.
***, сред които и процесната MД № 16BG002002H0146822/09.12.2016г., от проверяващите са
констатирани нарушения, касаещи неправилното тарифно класиране на внасяните
стоки. С митническите декларации са допуснати за свободно обръщение и крайна
употреба стоки - „бамбукова чаши“ с код по ТАРИК **********, респ. **********.
Стоките са с произход Китайска Народна Република, дружеството-получател не
заплатило суми за мито, тъй като при така декларираните данни, дължимото мито
по отношение на трети страни е 0 %. Изпращач на стоките бил „Хефей еко бамбу”. Същите
били придружени от опаковъчен лист, търговска фактура и транспортни документи,
както и декларация от 02.08.2016г., подпечатана от изпращача, че стоките са
съставени от 45 % бамбукови фибри, 35 % царевично нишесте и 20 % меламин, както
и тест-репорт за изследване на стоката. От стоките предмет на била иззета и изпратена
в ЦМЛ за изследване проба, с цел установяване на вида на стоката и на нейното тарифно
класиране. След извършения анализ, ЦМЛ направила извода, че изпитаната стока
представлява чаша, пластмасов съд за сервиране, съдържащ меламин. В резултат на
това заключение на ЦМЛ, митническите органи приели, че стоката, декларирана
като „бамбукови чаши”, следва да се декларира вместо с тарифен код ********** с
вносно мито 0%, с код по ТАРИК ********** с мито 6,5%. Конкретно по декларация
№16BG002002H0146822/09.12.2016г. е прието, че дружеството е избегнало
заплащането на част от дължимите публични държавни вземания в общ размер 3 078.72
лв., от които 2 551.07 лв. мито и 527.65 лв. ДДС. На 07.06.2018г. срещу „Б. Био“ ЕООД бил
съставен АУАН за нарушение по чл.234, ал.1 от ЗМ, а въз основа на него и
процесното НП № 112/2018г., с което на дружеството за нарушение по чл.234,
ал.1, т.1 от ЗМ и на основание 234, ал.2, т.1 от ЗМ, е наложена имуществена
санкция в размер на 3 078.72 лв., представляваща 100 % от размера на
избегнатите публични държавни вземания.
От правна страна РС-Девня е приел, че АУАН
и НП са съставени от компетентни длъжностни лица и при спазване на процедурите
в ЗАНН досежно тяхното съставяне и връчване. По същество е прието, че основния
спорен въпрос по делото е какъв е вида на внесените от дружеството стоки и въз
основа на какви доказателства следва той да се определи. Във връзка с
разрешаване на спора съдът е приел, че липсата на акредитация на ЦМЛ да
изследва процесния продукт не води до негодност на извършените изследвания,
поради което не са налице основания да не се кредитира извършената експертиза.
Отделно от това по делото е приета експертиза, съгласно заключението на която
процесната чаша е произведена от композитен материал, включващ растителни
влакна около 70% и меланинова смола около 25% /т.е. точно 3 пъти по-малко/. Според в.л. всеки един от компонентите има
своя принос за свойствата на материала, като изделието не би могло да
съществува както без растителните влакна, така и без свързващото вещество –
меланинова смола.
За да отмени издаденото наказателно
постановление РС-Девня сочи, че класирането на артикули, съставени от повече от
един материал се класират, съгласно правило 3 от Общите правила за тълкуване на
хармонизираната система. В случая най-специфичната позиция - правило 3а, се
определя не само от процентното съотношение на двата съставни материала на
композитния продукт, но и от функцията им в изделието, позовавайки се на СХЕ. В
мотивите си първостепенният съд приема, че материалът растителни влакна, макар
и свързан с друг материал меламин-формалдехидна смола, е материалът, който е
водещ и количествено, и в качествено отношение и определя позицията, която най-
специфично определя стоката. Стоката попада в раздел IX „Дървен материал и
изделия от дървен материал, дървени въглища, корк и изделия от корк, тръстикови
и кошничарски изделия“, Глава 44 „Дървен материал и изделия от дървен материал,
дървени въглища“ от КН. В тази връзка според РС-Девня правилно „Б. Био“ ЕООД е
класирало стоката в позиция 4419 „Съдове и прибори за сервиране или за кухня от
дървен материал“, подпозиция 44191900 – други, поради което и не е извършило
нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ и неправилно е ангажирана отговорността му
с издаденото НП.
Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо,
но неправилно поради погрешно тълкуване и прилагане на закона.
РС-Девня е обсъдил събраните по делото
доказателства и доводите на страните, но поради неправилно приложение на
материалния закон е стигнал до неправилен извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Спорът между страните е относно тарифното
класиране на стока „бамбукова чаша“, състояща се от 72.33% растителни
лигноцелулозни влакна и 25.2% свързващо вещество (меламинова смола) и конкретно
по въпросите: 1/ дали за класирането на тази стока следва да се приложи правило
3а) от Общите правила за тълкуване на КН и за „позиция, която най-специфично
описва стоката“, да се приеме тази, в която попада материалът, който е
преобладаващ в количествено отношение; 2/ в случай че правило 3а) е неприложимо
и следва да се приложи правило 3б), по какви признаци следва да се определи
материалът, който придава основния характер на изделието.
За разрешаване на спора следва да се
съобрази тълкуването дадено от СЕС в Решение от 3 юни 2021г. по дело С-76/20,
образувано по преюдициално запитване на Адм.съд-Варна по идентичен спор. Според
т.55, т.61 и т.62 от Решението, разглежданите стоки, а именно чаши, са
съставени от 72.33% растителни влакна (бамбук и царевица) и от 25.2% меламинова
смола (меламин-формалдехидна смола), следователно тези стоки представляват
„сложни артикули“ по смисъла на правило 3 от „Общите правила за тълкуване на
ХС“. Разглежданите стоки могат да съответстват на текста както на позиция 3924,
така и на позиция 4419 от КН, поради което класирането им следва да се извърши
съгласно правило 3 от Общите правила за тълкуване на КН, в което се предвиждат
приложимите методи за класиране, когато сложен артикул, изглежда, трябва да се
класира в две или повече позиции.
Според т.63 от Решението, правило 3а) от
Общите правила за тълкуване на КН — съгласно което позицията, която
най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с
по-общо значение — в случая не е от решаващо значение. Всъщност с оглед на
данните, съдържащи се в точки 67—69 от решението и формулировката на второто
изречение от това общо правило /където се уточнява, че когато всяка от две или
повече позиции се отнася само до една част от материалите, съставящи смесен
продукт или сложен артикул, тези позиции следва да се считат, по отношение на
този продукт или този артикул, като еднакво специфични дори ако една от тях
дава по-точно или по-пълно описание/ нито позиция 3924 от КН, нито позиция 4419
от тази номенклатура може да се счита за „позицията, която най-специфично
описва стоката“ по смисъла това общо правило.
В т.64 и т.65 от Решението СЕС е приел, че
при тези условия за целите на тарифното класиране на разглежданите стоки следва
да се приложи правило 3б) от Общите правила за тълкуване на КН, според
което, за да се извърши тарифното класиране на даден продукт, е необходимо да
се установи кой от съставящите го материали определя основния му характер,
което може да се направи, след като се постави въпросът дали продуктът би
запазил характеризиращите го свойства, ако бъде лишен от една или друга от
съставните му части. Както се посочва в точка VIII от Обяснителната бележка към
правило 3б) от ХС, която допълва тази от КН, факторът, който определя основния
характер, може в зависимост от вида на продукта да се изведе например от естеството
на съставния материал или на артикулите, които го съставляват, от техния обем,
количество, тегло, стойност или от значението на един от съставните материали с
оглед на употребата на тези продукти (решение от 15 ноември 2012г., Kurcums
Metal, C 558/11, EU:C:2012:721, т.37 и 38 и цитираната съдебна практика).
Така в т.66, 67 и 68 от Решението СЕС е
приел, че в настоящия случай се налага изводът, че макар растителните влакна да
преобладават в количествено отношение, това не променя факта, че меламиновата
смола, съдържаща се в разглежданите стоки, има преимуществено значение с оглед
на тяхната употреба. [В случая] абсолютно необходимият елемент, за да могат
разглежданите стоки да се използват като чаши за сервиране, е меламиновата
смола, тъй като тя се използва за агломериране на растителните влакна и
осигурява по-специално на тези стоки непромокаемост, здравина или защита от
повреди и от заобикалящата среда, както и формата им. Растителните влакна,
които са под формата на брашно или прах, придават на разглежданите стоки
свойства като топлоизолация, ниска плътност, биоразградимост и якост на
огъване, които имат акцесорен характер, тъй като без тези съставни части
посочените стоки биха запазили свойствата, които ги характеризират като чаши.
От това следва, че меламиновата смола трябва да се счита за материала, който
придава на разглежданите стоки техния „основен характер“ по смисъла на правило
3б) от Общите правила за тълкуване на КН. Ето защо тези стоки трябва да бъдат
класирани в позиция 3924 от тази номенклатура, и в частност в подпозиция 3924
10 00 от нея - т.69 от Решението. Според т.71 от Решението, от общите
разпоредби в ХС, съдържащи се в глава 39, е видно, че пластмасите могат да
съдържат пълнители като дървесно брашно, целулоза, текстилни материали, минерални
вещества, нишесте и др. и че запълващите материали, съдържащи се в пластмасите,
могат да бъдат „главно предназначени да придадат на готовия продукт специални
физически свойства или други желани качества“. Освен това в Обяснителните
бележки към позиция 4410 от ХС се посочва, че тази позиция не включва „плочките
и лентите от пластмаса, към които е добавено дървесно брашно като пълнител“,
като те трябва да бъдат класирани в глава 39 от КН. Освен това от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 276/2013 на Комисията от 19 март 2013 година относно
класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура (ОВ L 84, 2013г.,
стр.9) следва, че класирането на плоскост за настилка от дървесинна смес,
състояща се по-специално от влакна от отпадъчна дървесина и от рециклирани
пластмаси, в глава 44 от КН като дървен материал се изключва, тъй като
дървесните влакна представляват само запълващ материал и пластмасата, която
придава основния характер на продукта, съдържа последните, като съответно такъв
артикул следва да се счита за пластмаса - т.72 от Решението.
В
заключение СЕС е приел, че
„Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) №
2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа
номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС)
2016/1821 на Комисията от 6 октомври 2016г., трябва да се тълкува в смисъл, че стоки, описани като „бамбукови чаши“ и
съставени от 72.33 % растителни влакна и 25.2 % меламинова смола, трябва —
без това да засяга преценката на запитващата юрисдикция на всички фактически
обстоятелства, с които разполага — да се
класират в позиция 3924 от тази номенклатура, и по-специално в подпозиция 3924
10 00 от нея.“.
В конкретния случай от заключението на
изготвената от Централната митническа лаборатория експертиза, безспорно се
установява, че царевичното нишесте и влакната от бамбук, т.е. растителните
влакна, съдържащи се в разглежданите стоки — играят ролята на пълнител, поради
което в контекста на тълкуването, дадено в Решение на СЕС по дело С-76/20,
следва да се приеме, че процесните стоки следва да се класират в позиция 3924
по КН, и по-специално в подпозиция 3924 10 00 от нея. Следва да се посочи, че
от приетата по делото СХЕ се установява същото съотношение между вложените в стоката
материали, като вещото лице е определило, че
основните характеристики на бамбуковата чаша свързани със защита от
механични повреди, водоустойчивост, поддържане на форма, здравина, увеличаване
жизнения цикъл на продукта се определят именно от свързващото вещество, т.е.
синтетичната смола.
Наведените от дружеството доводи за липса
на виновно поведение, са неотносими към ангажиране отговорността на
юридическите лица. Неоснователно се твърди и наличието на основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН, т.к. предвид размера на избегнатите публични
държавни вземания, случаят не може да се определи като маловажен. Споровете по
прилагането на правото - какъвто е и въпросът за тарифното класиране на
стоките, съдебната практика, в т.ч. и решенията на СЕС, не попадат в обхвата на
понятието „смекчаващи обстоятелства“ и няма как да обосноват по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да се отмени като неправилно и вместо него се постанови друго, с
което да се потвърди процесното наказателно постановление.
При този изход на правния спор и при
своевременно искане, съдът следва да присъди юриск. възнаграждение на подателя
на жалбата, но само за касационната инстанция, тъй като няма своевременно
направено искане пред РС-Девня за присъждане на юриск. възнаграждение. Освен
това лишено от нормативна обосновка е становището на жалбоподателя, че му се дължи възнаграждение
за четири съдебни инстанции предвид връщане на делото за ново разглеждане от
районния съд, тъй като подобна регламентация
се съдържа в чл. 2, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения. Този
подзаконов нормативен акт не е приложим в случая, тъй като чл.63, ал.5 от ЗАНН препраща към чл.37 от ЗПП, който от своя страна препраща към чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, където е предвиден размера на възнаграждение в производства по
ЗАНН от 80 до 120 лв. В тази връзка ответникът по правния спор трябва да
заплати юриск. възнаграждения от 120 лв.
предвид по-високата фактическа и правна сложност на спора.
Водим от горното и на основание чл.222,
ал.1 от АПК, VІІ-ми касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 163/18.12.2019г. по АНД № 218/2019г. на
Районен съд – Девня, с което е отменено Наказателно постановление №
112/23.08.2018г. на Началника на Митница Варна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 112/23.08.2018г. на Началника
на Митница Варна, с което за нарушение на чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ, на основание
чл.234 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 от ЗМ на „Б. Био“ ЕООД ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, бул.“Вл.Варнечик“ № 260, представлявано от
управителя Д.Х.Б., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3 078.72 лв., представляваща 100 % от размера на избегнати
публични държавни вземания.
ОСЪЖДА „Б. Био“ ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Вл.Варнечик“ № 260, представлявано от управителя Д.Х.Б.
да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение за касационна
инстанция в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.