РЕШЕНИЕ
№ 17941
гр. София, 06.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20231110151511 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба за защита от домашно насилие, подадена от И. Й. М., подадена
в лично качество и като баща на малолетното дете Е. И. М., срещу П. С. А., лице, от което
молителят има дете и майка на пострадалото дете.
В молбата се твърди, че ответницата е извършила актове на домашно насилие, както
следва:
през нощта до около 04:00 часа сутринта на 13.06.2023 г., на 20.06.2023 г. и на
11.07.2023 г. ответницата звъняла по телефона на молителя, който се намирал по
работа в гр. Банско, и му крещяла, обиждала го и го обвинявала, че й изневерява, като
изискала от него да й изпраща постоянно снимки и видеа, както и да провежда видео
разговори, за да разбере с кого се намира във всеки един момент, при което молителят
М. блокирал телефонния й номер, но тя продължила тормоза по социалните мрежи,
звъняла на колегите му, както и от скрит телефонен номер;
на 17.07.2023 г. около 14:00 часа в жилище, находящо се в гр. София, , по време на
телефонен разговор, осъществен между П. С. А. и И. Й. М., ответницата буйствала,
като крещяла ,чупила вещи в дома, отправяла следните обидни думи и заплахи към
молителя И. Й. М.: „боклук, мизерник, ще умреш с майка си, няма коя жена да те
вземе, понеже си беден, на квартира, нямаш кола, ще си намеря някой с кола, майка ти
е курва, баща ми е я ебал на р. Тунджа, леля ти е бездетна, няма деца, брат ти също,
счупих компютъра и плазмата, сега ще изпочупя и всичко останало вкъщи“. Около
00:00 часа на 18.07.2023 г. ответницата се обадила по телефона на молителя и
1
продължила да му крещи, да го обижда и да го заплашва;
на 17.07.2023 г. около 18:00 часа в жилище, находящо се в гр. София, , ответницата
буйствала, като крещяла, чупила вещи в дома, отправяла следните обидни думи и
заплахи спрямо Венетка И. Велинова /майка на молителя и баба на малолетното дете/
и Веска И. Велинова /сестра на молителя и леля на малолетното дете/: „курви“,
„мърши“, „имам хора, които ще извикам да ви пребият и убият, нямате право да
влизате в тази къща“, както и ги удряла, като тези действия били извършени в
присъствието на малолетното дете Е. И. М.. Около 23:00 часа на същия ден
ответницата в продължение на 1 час се опитвала да влезе в жилището, блъскайки
вратата на същото, крещейки да й отключат, като по това време в апартамента се
намирало детето, което много се изплашило от действията на П. С. А.;
на 11.08.2023 г. в гр. Банско, в телефонен разговор, проведен с ответницата, молителят
разбрал, че последната от известно време го била следяла посредством личния му
телефонен апарат и неговите местоположения в google. П. С. А. му казала, че е видяла,
че той се е разхождал и/или е спрял на улица, намираща се в близост до магазин за
сувенири, чийто управител била жената. Заявила му, че се е свързала с въпросната
жена, тъй като решила, че след като е спрял на улица, в близост до този магазин, има
нещо общо с управителката му. Ответницата потърсила повече информация за
магазина в интернет и открила фейсбук страницата на магазина и телефонния номер
на управителя, осъществила контакт с жената и заплашила, че ще ги запали. За
случилото жената подала жалба срещу П. С. А., по повод на което молителят бил
разпитан.
Ответницата оспорва изложените от насрещната страна фактически твърдения и изразява
становище за неоснователността на подадената молба за защита от домашно насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на § 30 ПЗР на ЗИДЗЗДН предвижда, че производствата по молби,
искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния
ред.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
По делото не е спорно, а и от приетото като писмено доказателство удостоверение за
раждане /л. 7 от делото/, се установява, че страните са били във фактическо съпружеско
съжителство и имат общо дете, поради което ответницата попада сред лицата, срещу които
2
може да се търси защита – чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН. Молбата е депозирана в тримесечния
преклузивен срок, предвиден разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН в редакция след изм. и доп.
с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно
компетентен съд, поради което се явява допустима.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 8 и л. 79 от делото/, в която
подробно са описани твърдените актове на насилие. Същата е обявена от закона за
достатъчно доказателство само когато по делото няма други събрани такива. При наличие на
други доказателства по делото декларацията не се ползва с обвързваща съда доказателствена
сила /чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от
01.01.2024 г./, а молителят следва да проведе пълно и главно доказване на твърдените актове
на насилие по време, място, начин на извършване, авторство на деянието, както и причинно-
следствената връзка между деянието и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни
последици.
По делото са приети по делото социални доклади /л. 90 л. 155 от делото/, изготвени на
основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт., които представляват допустимо доказателствено средство
съобразно чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗЗДН. От социалното проучване не се установяват релевантни за
предмета на доказване обстоятелства, доколкото детето споделя за други конфликтни
ситуации, които не са предмет на настоящото дело.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите Венетка И. Велинова /майка на молителя и баба на пострадалото дете/,
Красен Борисов /брат на молителя и чичо на пострадалото дете/ и Борислав Попов. Следва
да се отбележи, че преценката относно доказателствената стойност на всяко гласно
доказателствено средство е обусловена от анализа на неговото съдържание от гледна точка
на пълнота, последователност и вътрешна логика, а също така дали то се подкрепя и
кореспондира с данните за релевантните обстоятелства от другите материали по делото.
Обстоятелството, че свидетел и страна по делото са роднини само по себе си не обосновава
автоматичен, а още по-малко несъмнен извод, че депозираните показания са негодни за
установяване на фактите по делото и на взаимовръзките между тях, но обуславя
необходимост за съда да подходи със засилена критичност при оценката на достоверността
на тези показания, като има предвид възможната заинтересованост на свидетеля. Преценени
по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира, че обсъжданите показания са непротиворечиви,
логични и последователни, поради което ги кредитира. За съдебния състав не възниква
съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради което им се
доверява за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства.
От показанията на първия свидетел се установява, че през лятото на 2023 г. /м. юни- м.
юли/ той и молителят са били служебно ангажирани в гр. Банско, като по време на престоя
им ответницата многократно е звъняла на молителя, а когато той не й е отговарял, както и
след като я блокирал, тя се е обаждала на неговия колега, а именно на свидетеля.
Последният заявява, че разговорите са се провеждали по всяко време на денонощието и
страните по делото често се карали, тъй като ответницата ревнувала молителя и се
3
съмнявала, че той й изневерява.
На следващо място, свидетелката Велинова дава конкретна информация за случилото
се на 17.07.2023 г., като депозира подробни показания за поведението на ответницата, която
в присъствието на малолетното дете е отправяла обидни думи по адрес на свидетелката и на
лелята на детето, както и за други действия, които обаче не са включени в предмета на
доказване.
Показанията на брата на молителя кореспондират с тези, депозирани от неговия колега,
относно това, че ответницата постоянно е търсела по телефона молителя без да се
съобразява с неговото работно време и часове за почивка. В подкрепа на заявеното от
свидетеля Борисов са и материалите по пр. пр. 379400-35-46/2023 г. по описа на РУ – гр.
Банско. От завереното копие на ДП № 10112/2023 г. по описа на РП – гр. Благоевград, прието
като писмено доказателство по делото, се установява, че трето за настоящото дело лице –
Мариела А. Димитрова, е подало жалба срещу ответницата, която е отправяла обидни и
нецензурни думи, както и заплахи, тъй като е мислела, че молителят има интимни
отношения с жалбоподателката. По случая е била образувана проверка, в хода на която на
14.08.2024 г. молителят е следвало да даде сведение /л. 147 от делото/.
С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които
може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване
на актовете на домашно насилие, извършени през м. юни и м. август 2023 г., както и на
17.07.2023 г. около 18.00 часа и около 23.00 часа, поради което съдът счита, че молбата се
явява основателна и следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. От
данните по делото не се доказа ответницата да е извършила акта на домашно насилие от
17.07.2023 г. около 14.00 часа.
При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходяща се явява
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до
прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66
от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ последици. При определяне на мерките съдът отчете
тежестта на актовете на домашно насилие, настъпилите за пострадалите лица вредни
последици и интензитета на засягане на личността, обстоятелството, че страните живеят на
територията на различни населени места, както и че в случая се касае за системно, а не
инцидентно и изолирано поведение.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от
деянието, счита, че на ответницата следва да бъде наложена глоба в размер на 400,00 лева.
4
По разноските:
С оглед изхода на делото ответницата следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Право на разноски има молителя,
който не е претендирал такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
По действието на заповедта за незабавна защита:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от
2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /заповедта за незабавна защита има действие до издаването на
заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че следва да бъде
издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 25.10.2023 г. следва да бъде
изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 320/25.10.2023 г.,
издадена по гр. дело № 51511/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН,
и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
срещу П. С. А., ЕГН: **********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН П. С. А., ЕГН: **********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на Е. И. М., ЕГН: **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН П. С. А., ЕГН: **********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на И. Й. М., ЕГН: **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П. С. А., ЕГН: **********, че неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН П. С. А., ЕГН: ********** глоба в размер на
400,00 лева.
ОСЪЖДА П. С. А., ЕГН: **********, да заплати по сметка на СРС на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6