Протокол по дело №802/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 417
Дата: 6 юни 2022 г. (в сила от 6 юни 2022 г.)
Съдия: Деян Иванов Денев
Дело: 20213100600802
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 417
гр. Варна, 26.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Ив. Денев
Членове:Марин Цв. А.

Петър Митев
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
и прокурора Ив. К. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213100600802 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим:
ЛЮБ. М. С. – редовно призован, явява се лично и с адв. М.Я. от АК-Добрич,
редовно упълномощен от преди.
Жалбоподател - гр.ищец:
ЦВ. СТ. Д. – редовно призован, явява се лично и с адв. З., редовно упълномощен от
преди.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
Ем. Анг. Ат. – редовно призован, явява се лично.
Ц. М. Ц. – редовно призован, явява се лично.
Т. П. Т.– редовно призован, явява се лично.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
Адв. Я.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, както и с
оглед правилното изясняване обстоятелствата по същото следва да изслуша вещите лица,
изготвили САтЕ, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Съдът пристъпва към снемане самоличността на вещите лица:
Ем. Анг. Ат. – 62 год., български гражданин, с висше образование, неосъждан, без
родство със страните.
Ц. М. Ц. – 63 год., български гражданин, с висше икономическо образование, женен,
неосъждан, без родство със страните.
Т. П. Т.– 60 год., български гражданин, с висше техническо образование, женен,
неосъждан, без родство със страните.
Вещите лица са предупредени за отговорността по чл. 291 от НК.
Обещават да дадат заключения по съвест и знание.
На въпросите на прокурора:
В.л. инж. Т.: Първоначалните скорости преди удара между двата автомобила
Мерцедеса и Реното са различни. Преди удара л.а.“Мерцедес“ се е движил с 79 км/ч, а л.а.
„Рено“ с 51 км/ч. Непосредствено след удара двата автомобила тръгват и първите няколко
стотни от секундата са с еднаква скорост 69 км/ч. От там-нататък освен, че траекториите им
са на л.а.“Рено“ в ляво, навлиза в затревената част, удря се в дърветата и пак се връща на
пътя, а водача на л.а.„Мерцедес“ вече е реагирал, освен че от удара забавя скоростта на 69
км/ч и водача е бил натиснал спирачка и задействал спирачната система. Той няма как да
спре, ако не натисне спирачка. На собствен ход не би спрял. Този автомобил е оборудван с
АВS. АВS системата оставя следи, които са много къси, т.е. имаме следа от триене в много
къс порядък, няма и метър и това се повтаря. Няма ги описани следите. Има няколко следи,
които не са от спиране, те са от момента на удара, когато задното колело блокира на предния
автомобил, на л.а. „Рено“.
В последната допълнителна експертиза има две задачи, едната да се определи
скоростта на л.а. „Опел Зафира“ и съответно втората задача като се елиминират показанията
на водача на л.а.“Мерцедес“, т.е. подсъдимият дали това би променило някои от
заключенията в предходната САтЕ. За да стане ясно са направени подробни изследвания,
т.е. тези 63 км/ч на движение са възможно най-високата скорост и три варианта сме избрали:
На най-вероятно разположение на л.а. „Рено“ спрямо л.а. „Опел Зафира“, на 4 метра след
него, предната броня на Реното на границата на задната броня на л.а. „Опел Зафира“ и
предната броня на Реното по средата на купето на л.а. „Опел Зафира“ когато настъпва удара
в Мерцедеса. И при тези изходни данни определяме евентуалните скорости при трите
положения – това е логиката. А как се определят скоростите, всичко е описано във формули
в експертизата.
Свидетеля, който е карал л.а. „Опел Зафира“ е погледнал в огледалото и видял само л.а.
„Рено“. На стр. 19 в предпоследната експертиза това е зрителното поле защрихованото на
2
всеки един водач през ляво и дясно огледало. Първо окулярните точки на водача, в случая
на свид. Петков седейки в автомобила си те не възприемат пряко движещите се отзад
автомобили, те ги възприемат като отражение на огледалото си, т.е. на 1 метър разстояние
от пътното платно при височина на автомобила 1.40 м, а л.а. „Мерцедес“ е с почти същите
габарити като височина и ширина и в този случай отражението в огледалото на образа на
л.а. „Рено“ припокрива близко разположения Мерцедес точно зад Реното, като в този
момент най-вероятно е настъпил първия удар между двата автомобила л.а. „Мерцедес“ и л.а.
„Рено“, защото свид. Петков не описва този удар, той писва удара, който се е получил в
дърветата вляво, след като е излязъл от пътното платно. В експертизата всичко това е
описано за възможните най-вероятни скорости на л.а. „Опел Зафира“. Логиката за
определяне скоростта на Опела е следната: В момента, в който става удара между Мерцедеса
и Реното почти съвпада с момента, който той е видял в огледалото Реното и когато е чул
удара в Реното в дървото, знаейки мястото на удара между двата автомобила Мерцедеса и
Реното, знаейки удара в дървото - това е един път, който е изминал автомобила „Рено“
съответно със скорост 69 км/ч изчисляваме възможно най-точно време на изминат път. За
същото време л.а. „Опел Зафира“ е изминал и той някакъв път, като за топи път определяме
трите най-възможни варианта в случая според показанията. И като разделим това същото
време, в което са се движили и трите автомобила едно и също време са се движили
съответно получаваме три различни скорости.
На л.15 в голямата експертиза, това което сме записали внезапност на маневрата ние я
приемаме от водача на л.а. „Мерцедес“ и на самия пострадал. Тълкуваме, че самия
пострадал е минал внезапно вляво.
На въпросите на адв. З.:
В.л. инж. Т.: Чертежа е схематично разпределение, която е изготвена към
експертизата с многото въпроси. Тя не касае отговорите в последната експертиза с двата
въпроса.
Задействането на въздушните възглавници е от порядъка на над 15 км/ч, общоприето е
20 км/ч при удар на автомобила в неподвижна бетонна преграда. Когато имаме разлика в
скоростите равняващо се на точно такъв внезапен удар с динамика ускорение, което се
равнява на удар с 20 км/ч и повече в неподвижна преграда, имаме задействане на
въздушната възглавница. В случая 51 км/ч на Реното стигаме приблизително до тази
граница, като казвам че конструкторите на различните марки автомобили залагат различни
параметри. До 15 км/ч се задействат коланите, до 50 км/ч колана е ефективен, а над 50 км/ч,
ако нямаме въздушна възглавница пораженията са драстични и могат да стигнат до летален
изход. И затова винаги колана се задейства малко по-рано от въздушната възглавница, а
след 15 км/ч говорим за удар в стена се задейства въздушната възглавница. Като в случая,
т.н. статистическа грешка, никой не ни дава гаранция, че тези възглавници не са настроени
на 18 км/ч, или 22 км/ч, така че приблизително разликата между скоростите на двата
автомобила преди удара е близка до 20 км/ч, така че по този начин имаме косвено
съобразяване и с този факт.
3
За конкретния модел „Мерцедес“ не е изследвано при каква скорост при челен удар се
задейства въздушната възглавница, позовали сме се на техническите параметри от
протокола за оглед.
Отчели сме и алкохолното опиянение, като сме дали вариант, че и без употреба на
алкохол, удара е бил непредотвратим.
На въпросите на съда:
Опасната зона е волево задействане на водача за спиране, дали аварийно рязко
спиране, или по-плавно спиране, т.е. когато водача реши да спре. Тук имаме две събираеми,
едното е времето за реакция с времето за задействане на спирачната система, второ времето
за нарастване на спирачното закъснение по стойността и второто събираемо е скоростта на
квадрат върху спирачното закъснение по 26. Тук в случая първото събираемо времето за
реакция е основното, което определя крайния резултат, т.е. при алкохолно повлияване имаме
по-голямо време за реакция, като времето за реакция 1 секунда при липса на алкохолно
повлияване и 1,5 сек. С алкохолно повлияване се съобразяват с възрастовата граница,
моментното състояние, няколко фактора.
В случая приемаме, че удара е станал непосредствено преди да реагира водача. Затова
нямаме точно данни. Във фотоалбума се вижда, че няма спирачни следи, това означава, че
водача е реагирал след удара. Удареният автомобил се е движил с 51 км/ч, като разрешената
скорост там е 60 км/ч. Приемаме, че единия ако се движи с 50 км/ч, другия с 60 км/ч, при
задействан спирачен механизъм и нарастване на отрицателно ускорение, като другия
продължава да се движи ще настъпи удар. Имаме още едно трето понятие това е
отстоянието, т.е. когато настъпва опасността. Когато червения автомобил Реното влиза в
лявата лента, 23.54 м. е било отстоянието, като в случая опасната зона не е толкова важна. В
случая за да се предотврати удара, не е необходимо водача на Мерцедеса са спре, просто
трябва да намали от 79 км/ч на 51 км/ч. Д 60 км/ч и с алкохол и без алкохол не би могъл да
предотврати удара. Времето като функция на разстоянието, което има, за да намали
скоростта и отстоянието, което е имал са със значителни разлики, т.е. 23.5 метра му е
отстоянието, което е започнал да се отклонява от мястото на удара. 28 метра е разстоянието,
значи около 5 метра има недостиг на разстояние.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат заплатени възнаграждения на вещите лица като
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждения на вещите лица Е.А. и Ц. Ц. в размер на от по 30 лв., на
вещото лице Т.Т. в размер на 100 лв. за изслушване в с.з. и пътни в размер на 123.17 лв.
/изд.3 бр.к.ор./
ПРОКУРОРЪТ: при изясняване на фактическата обстановка и на д.пр. и на съдебна
фаза е подходено по най-удобния за разследващите начин. Възлага се АтЕ. В много по-
голяма конкретика и точност фактическата обстановка преди ПТП може да се изясни и е
следвало да се изясни чрез следствен експеримент. Другия водач е тук той е заявил
4
категорично, че е видял, че в лявата лента се движи МПС, но е било много далеч и той с
огромния си стаж като шофьор е преценил, че може да си приключи маневрата без да спира.
Желая да се назначи следствен експеримент за да се установи това разстояние и на
какво разстояние е бил Мерцедеса когато той го е забелязал. Към момента има и друго
обстоятелство неизяснено, а именно какво и е било движението в дясната лента, защото в
свободна дясна лента движение би следвало да се извършва в нея, а не в лявата. И тогава да
тръгнем да разсъждаваме. Когато се установи на какво разстояние е бил Мерцедеса когато е
предприета маневрата, от там-нататък следва да се направят допълнителни, много по-точни
изчисления - Каква е била скоростта на л.а. „Мерцедес“ и съответно има ли някаква вина за
причиненото ПТП, или не? Това е моето искане!
Адв. З.: Относно искането на прокуратурата за извършване на следствен експеримент
предоставям на съда, но с оглед искането на прокуратурата да бъдат направени нови
изчисления на скоростта считам, че нито една от експертизите не е съобразила отварянето
на въздушната възглавница да бъде изчислена точно скоростта на л.а. „Мерцедес“ и на
пострадалия автомобил, като се имат предвид техническите характеристики именно на този
л.а. „Мерцедес“. Също така нито една от експертизите не съобразила и изчислила скоростта
на пострадалия автомобил и на автомобила, управляван от подсъдимия с мястото на удара
между двата автомобила и мястото на удара на автомобила на пострадалия в дървото. Т.е.
обясненията на вещите лица, че скоростта между двата автомобила е в рамките на около 20
км. превишение, а видно от заключението им лекия автомобил на пострадалия след удара се
е ударил в дървото на около 50 метра, считам този извод за несъстоятелен.
Адв. Я.: Намирам искането на прокурора за следствен експеримент за лишено от
смисъл. По делото са налице обективни данни, подкрепени частично от показанията на
свидетели, вкл. и от показанията на пострадалия, разпитан в съдебно заседание. Няма да
обсъждам качеството на разследването в неговата досъдебна фаза. Считам искането за
неоснователно и за допълнителна експертиза.
Моля да приемете писмени доказателства по делото, касаещи личността на
подзащитния ми.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат писмените доказателства.
Адв. З.: Не възразявам да се приемат писмените доказателства, представени от
защитата.

Съдът изслушвайки становището на страните относно извършване на допълнителни
действия по време на съдебното следствие, счита, че това не би допринесло за установяване
на обективната истина по делото, т.к. намира че обстоятелствата по делото са изяснени.
Относно искането за приемане на писмени доказателства по делото намира, че същите са
относими и допустими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:

5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за извършване на допълнителни действия като
неоснователно.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото заверени копия от
удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари, трудов
договор № 022/15.11.2021 г., трудов договор № 13/09.05.2022 г., удостоверение за сключен
граждански брак, свидетелство за управление на МПС, удостоверение за психологическа
годност, карта на водача, карта за квалификация на водач на МПС, контролен талон на
ЛЮБ. М. С., служебна бележка от Детска ясла № 8, удостоверение за раждане на М.Л. С.а.
Съдът намира делото изяснено от фактическа и правна страна, поради което дава ход
на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам напълно протеста на ВРП против оправдателната
присъда на ВРС. Считам, че вътрешното убеждение на съда би следвало да бъде изградено
върху АТЕ, изготвена на д.пр. Преди малко вещото лице посочи при отговорите и
преценката на фактите в заключението на АТЕ, изготвена в хода на наказателното
производство са взели под внимание обясненията на подсъдимия, които нямат никаква
процесуална стойност и за каквито той безспорно е заинтересован в най-голяма степен, а
именно, че маневрата на пострадалия е бела внезапна, рязка и неочаквана. Овен неговите
обяснения, никакви обективни доказателства, а и гласни такива не са налице. Пострадалия е
водач с изключително голям опит като шофьор. Доколкото е отивал към лозето си,
предполагам той е минавал този път стотици пъти. Възрастта му е видна, той е днес тук
пред нас. Кое би подтикнало този човек да извърши някаква рязка маневра в ляво? За такава
рязка маневра е споменал подсъдимия на обяснения, които нямат никаква процесуална
стойност и които определено са в негова изгода. Затова и когато това обстоятелство за
рязката маневра отпадне, считам че фактите са такива, каквито са установени в хода на д.пр.
В дясната лента няма данни да е имало движение и преди и към момента на ПТП л.а.
„Мерцедес“ би следвало да се движи в дясна лента. Няма основание да се движи в лява
лента, а лявата лента е скоростна и там 60 км/ч се наказват /образно казано/. Там скоростта е
по-висока. Каквато е била установена и в хода на д.пр. като скорост на изпреварване.
Завиването надясно не е било за избягване на ПТП, а най-вероятно за изпреварване отдясно.
Свид. Петков добросъвестно е казал, че видял изпреварващия го автомобил е с изключени
фарове, но не видял нов пътепоказател. В този момент л.а., управляван от пострадалия вече
се движи в лявата лента и то с разрешената от закона скорост. Задължение на участниците в
движението е да съобразяват скоростта си с условията, каквото тогава не е сторено. За
високата скорост намекна и гр.ищец, нямаме обективни данни, не можем да го докажем, но
не мога да приема обстоятелството, че виновен за ПТП е пострадалия. Затова сочи и
поведението на подсъдимия. Познавайки българската психика може ли виновен водач
блъснал се заради друг да спре, след което да изчезне от ПТП? Защо? Поведението му
изцяло е на виновен човек, който оставя автомобила си някъде и си това в къщи. Виновен
6
човек, който не дава никакви показания. Нищо! Установете това, което можете да
установите. Само, че това което е установено до момента е с много въпросителни, имайки
предвид САтЕ от съдебното производство.
Поради това считам, че оправдателната присъда следва да бъде отменена и подс. С.
признат за виновен и да му се наложи наказание, каквото и поискала РП-Варна.
Моля Ви за присъда в този смисъл.
Адв. З.: В случай, че уважите протеста на ВРП, моля да уважите и гражданския иск.
Не претендирам разноски за въззивната инстанция.
Адв. Я.: Поддържаме депозираното от защитата във въззивната жалба. Оспорвам
протеста на ВРП, поддържан днес от представителя на ВОП. Оспорвам в това число и
жалбата на гр.ищец в частта на гражданско-правните части от присъдата. Намирам, че
фактическата обстановка по делото е изяснена напълно, обстойно и детайлно. Факта,
причината за да продължи това следствие толкова дълго време може да бъде обяснена с
качеството на разследването, което е извършено потресаващо. Разпитите на свидетелите
очевидци, които са изключително важни са с по 10 реда. Конкретно свид. Станкулов е
разпитван на два пъти, разказва много подробности, които звучат коренно различно.
Не виждам никакви основания присъдата да бъде отменена и постановена нова
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. Мъгляви предположения се
изразиха, че видите ли той се чувствал виновен и затова избягал, че едва ли не свид.
Станкулов го бил видял в огледало си от дълго разстояние. Аз ще припомня на прокурора да
се запознае по-обстойно с показанията на свид. Станкулов, дадени при повторния му разпит
пред ВРС в с.з. на 08.09.2020 г. където изрично заявява, че не може да прецени разстоянието
на което се е намирал Мерцедеса и предполагал, че Мерцедеса ще намали скоростта си да го
остави да си направи изпреварването. Именно тези показния наложиха извършването на
нови експертизи. Това по отношение на протеста и жалбата.
Намирам депозираната от защитата жалба за частично основателна. Три са основните
съображения за същата, първото е допуснато процесуално нарушение, което е отстранимо и
аз съм сигурен, че Вие ще го отстраните. Второто е неправилно прилагане на материалния
закон в неговата осъдителна част по отношение обвинението на чл. 343б от НК и третото
явна несправедливост на наказанието.По отношение на процесуалното нарушение, съдът е
пропуснал да се съобрази с разпоредбата, съгласно която подсъдимият е бил осъден да
заплати само разноските по обвинението, за което е признат за виновен, поради което
всички разноски послужили за събиране на факти по обвинението за което е оправдан
следва да отпаднат. Той е признат за виновен да управление на МПС след употреба на
алкохол, и ако бъде потвърдена присъдата в тази част той следва да понесе само тези
разноски, а това са едни съдебно химически експертизи и едни алкохолни проби, други
разноски в тази насока няма. Ако решите, че следва да понесе отговорността по чл. 343 б от
НК да ревизирате присъдата в тази й част по отношение разноските, съобразявайки чл.
189,ал.4 от НПК.
7
Отделно приемем, че обвинението по 343б от НК не е доказано, предвид
обстоятелствата по делото и те са пределно ясни. Има разпитани свидетели по делото, които
сочат какво количество алкохол той е употребил. То е наличието на данни, макар и бегли че
след напускането на местопроизшествието до пристигането на полицейските органи той
също да е употребил алкохол и това е една допълнителна СПЕ, която указва и дава сведения
при употребения според свидетелските показания какво би било употребеното количество
алкохол в кръвта му и то се явява под 1.2 промила.
Отделно от това аз намирам, че присъдата и определените в нея наказания се явяват
явно несправедливи по няколко причини. Първата причина това е времето, през което
протича това наказателно производство - това са вече 5 години. Ясна практиката на ВКС, че
при констатиране на неразумност на срока на наказателното производство се прилага чл.55
от НК, и аз моля да го приложите. Второто съображение се съобразява с представените днес
писмени доказателства относно семейно положение, месторабота, дете и др. Видно от тези
доказателства същия е семеен, заедно със своята съпруга работят и се грижат за малолетната
си дъщеря, която посещава детска ясла. Освен това той си е направил извод от случилото се,
защото се е пострадал да се снабди с всички книжа, които му дават възможност да работи
като професионален водач. Моля да вземете предвид и тези обстоятелства и ако приемете,
че той е виновен и следва да понесе наказание по чл.343Г, то моля то да бъде под минимума.
Моля за Вашето решение в този смисъл.
СЪДЪТ дава ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия:
Подс.С.: Съжалявам за станалото. Нямам какво друго да кажа.

След тайно съвещание, съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 10.20 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8