Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 25.07.2017г.,
постановена по НОХД №6988/2016г., СРС, НО, 133-ти състав, е признал
подсъдимата Л.Г.Р. за ВИНОВНА в това, че на 13.06.2014г., в автосервиз,
стопанисван от „Д.*” ООД, находящ се в гр. София, кв. „Република”, ул. „******,
с цел да набави за себе си имотна облага / да получи лек автомобил марка „
Крайслер“ модел „Вояджър” с ДК № ******на стойност 2 000.00/ две хиляди/ лева/
възбудила заблуждение у В.Й.Д. /началник сервизна дейност в автосервиза/, че
има право да получи лек автомобил марка „Крайслер”, модел „Вояджър” с ДК № ******на
стойност 2 000.00 /две хиляди/ лева, собственост на починалия й брат А.Г.А.ЕГН **********
/починал на 28.12.2011г./, след като знаела, че съгласно изготвено от А.Г.А.саморъчно
завещание, обявено на 10.01.2012г., лек автомобил марка „Крайслер”, модел
„Вояджър” с ДК № ******е собственост на С.М.Д. /наследница по завещание/, и с
това причинила на С.М.Д. имотна вреда в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева,
като на същата дата /13.06.2014г./ предала гореописания автомобил за скрап в
център за разкомплектоване, стопанисван от „М.Е.” ЕООД, находящ се в гр. София,
ж.к. „Хаджи Д.”*** - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 54
от НК й е НАЛОЖИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1
/една/ година, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК, е
ОТЛОЖИЛ за изпитателен срок от 3 години.
С
присъдата, на основание чл.45 от ЗЗД, съдът е ОСЪДИЛ подсъдимата Р. да заплати
на гражданския ищец С.М.Д. сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
13.06.2014г. до окончателното й изплащане, сумата от 80.00 лева, представляваща
държавна такса в размер на 4% върху уважения размер на ГИ, която да бъде
заплатена по сметка на СРС.
Със
същата присъда, подсъдимата е ОСЪДЕНА на
основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати по сметка на СДВР направените
разноски в ДП в размер на 50.00 /петдесет/ лева, по сметка на СРС сумата от
80.00/осемдесет/ лв., представляваща разноски в съдебна фаза и сумата от
5.00/пет/лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е ОСЪДИЛ подсъдимата Л.Р. да заплати на ГИ
и ЧО – С.М.Д. и сумата от 600.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за повереника.
Срещу тази присъда е
подадена жалба, ведно с допълнение към нея, от защитника на подсъдимата – адв. Б.Б.
***, в които се изразява позиция, че атакуваната присъда е неправилна,
незаконосъобразна, необоснована и постановена в нарушение на процесуалния
закон. Излагат се твърдения, че присъдата е постановена при непълнота на
доказателствения материал, както и че е налице липса на мотиви към постановения
първоинстанционен акт. Сочи се в допълнението към въззивната жалба, че
районният съд не е подложил на обсъждане събраните по делото доказателства, не
е изложил съображения кои от тях цени и на кои не дава вяра, който пропуск според
защита води до постановяването на т.нар. „клиширани мотиви“, приравняващи се на
липса на мотиви, поради което се иска отмяна на атакуваната присъда и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Алтернативно, в
случай, че въззивният съд намери, че няма недостиг на доказателства, се отправя
искане за оправдаване на подсъдимата по предявеното й обвинение.
В разпоредително заседание на 18.06.2019г. въззивният съд по реда на чл.327 НПК е
преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото и с оглед заявеното във въззивната
жалба, че на подсъдимата не е дадена възможност да даде обяснения пред районния
съд, се налага разпит на подсъдимата Р., но не се налага провеждането на разпит
на свидетели и експерти, както и събирането на допълнителни доказателства извън
посоченото.
В съдебно заседание от
24.06.2019г. въззивният съдебен състав е допуснал и допълнителен разпит на
свидетеля В.Д., изискал е за послужване
и гражданско дело №428/2012г. на РС-Перник.
Пред въззивния съд
представителят на СГП оспорва жалбата, намира присъдата на първия съд за
правилна и законосъобразна. Счита, че от доказателствата по делото безспорно се
установява, че именно подсъдимата е получила инкриминирания автомобил, като е
знаела, че няма право да го получи, целяла е да получи автомобила и да се
разпореди с него, каквото право не е имала, поради което пледира за
потвърждаване на атакуваната присъда както в наказателната, така и в
гражданската й част.
Повереникът на ЧО и ГИ –
адв. Д., претендира за потвърждаване на присъдата, постановена от районния съд,
иска да бъдат присъдени в тежест на подсъдимата и разноските, направени от доверителката
му във въззивното производство.
Частният обвинител и
граждански ищец – С.Д., няма какво да допълни към заявеното от повереника й.
Защитникът на
подсъдимата – адв. Б., поддържа жалбата. Пледира подзащитната й да бъде
оправдана по възведеното й обвинение, като навежда същите доводи, изложени и
във въззивната жалба. Намира доказателствата по делото за недостатъчни да
обосноват авторството на деянието в лицето на подсъдимата, алтернативно претендира
за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.
Подсъдимата Л.Г.Р., в
правото си на лична защита, няма какво да добави, в последната си дума заявява,
че очаква справедливо решение.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната
жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за
нейното отменяване и постановяване на нова оправдателна присъда по обвинението
за извършено от подсъдимата Р. престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, като съображенията
за това са следните:
Въз основа на събраните от първата и въззивната
инстанция доказателства, въззивният съд прие фактическа обстановка близка до приетата от районния съд, която е следната:
От фактическа
страна:
Подсъдимата
Л.Г.Р. е родена на *** ***, българка е, българска гражданка, вдовица, с
полувисше образоване, работи в Спешен център за Спешна медицинска помощ - гр.
Перник като медицинска сестра, с ЕГН: **********,***.
Свидетелката
С.М.Д. и А.Г.А.живеели на семейни начала без сключен граждански брак. На
16.06.2003 г. А.А.съставил саморъчно завещание, съгласно което след своята
смърт завещавал на свидетелката С.Д. всички притежавани от него движими и
недвижими вещи, фирми, предприятия, пари, ценности, ценни книжа, влогове и др. Част
от завещаното на Д. имущество, бил и лек автомобил марка „Крайслер”, модел
„Вояджър” с ДК № ******.
Описаното
завещание на 11.07.2003г., било представено за съхранение в запечатан плик на
нотариус Р.М.с рег. №141 в РНК, в нотариалната му кантора, находяща се в гр.
Перник, ул. „******.
Приживе,
на неустановена дата преди 28.12.2011г., А.А.посетил автосервиз, стопанисван от
„Д.*” ООД, находящ се в гр. София, кв. „******, където като началник сервизна
дейност работел свидетелят В.Д.. Тъй като била констатирана повреда в
скоростната кутия на лекия автомобил марка „Крайслер”, модел „Вояджър” с ДК № ******, А.оставил
моторното превозно средство в автосервиза за ремонт, но не заплатил
необходимата ремонтна услуга.
На
28.12.2011 г. А.А.починал. След смъртта му, на 10.01.2012г., свидетелката С.Д. посетила
кантората на нотариус М., находяща се на посочения по-горе адрес и депозирала
молба за обявяване на съставеното от А.саморъчно завещание. На същата дата
/10.01.2012 г./ завещанието било обявено от нотариус М., за което бил съставен
протокол, подписан от нотариус Р.М.и свидетелката Д..
След
обявяване на завещанието, подсъдимата Л.Р. /сестра на починалия А.А./
депозирала в Районен съд - гр. Перник искова молба, с която оспорвала
авторството на саморъчното завещание,
обявено на 10.01.2012г. от нотариус Р.М.. С решение на PC - гр. Перник от
15.11.2012г., потвърдено с решение на ОС - гр. Перник от 17.06.2013г., искът на
подсъдимата бил отхвърлен. Подсъдимата Р., чрез процесуалния си представител –
адв. Х., депозирала касационна жалба срещу решението на ОС - гр. Перник, като с
определение от 06.02.2014 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, не било
допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на ОС - гр.
Перник. На подсъдимата Р. не било изпратено съобщение, с което да бъде
уведомена за определението на ВКС.
Към
лятото на 2014г., лекият автомобил марка „Крайслер”, модел „Вояджър” с ДК № ******, собственост на А.А.,
все още се намирал в автосервиза в гр. София, кв. „Република”, ул. „******и не бил
ремонтиран. Тъй като автомобилът не бил потърсен в продължение на няколко
години, управителят на автосервиза – свидетелят Д., прегледал документите на
превозното средство, където намерил телефонен номер. Д. позвънил на номера,
открит в документите и така се свързал с подсъдимата Р., която му казала, че е
сестра на собственика на автомобила А.и че същият е починал. Свидетелят В.Д. й
казал, че трябва да вземе автомобила, тъй като вече трета година пречи в
сервиза.
След
обаждането на свидетеля Д., Р. позвънила на свой познат – свидетелят К.Б., с
когото споделила за проведения разговор с
управителя на сервиза. Подсъдимата и свидетелят Б. заедно посетили автосервиза,
като при това посещение подсъдимата се осведомила за състоянието на автомобила.
След няколко дни, на 13.06.2014г., Р. и свидетеля Б. отново посетили сервиза. При
второто си посещение в автосервиза, подсъдимата Р. представила на свидетеля Д.
акт за смърт на А., удостоверение за наследници и личната си карта, с които
документи удостоверила обстоятелството, че тя е сестра и наследник по закон на А..
Свидетелят Д. направил копия на посочените документи и предал на подсъдимата Р.
лекия автомобил марка „Крайслер”, модел „Вояджър” с ДК № ******, който бил придвижен от сервиза с репатрак, защото
скоростната му кутия не била отремонтирана и не бил в движение. Още същия ден
/13.06.2014г./, подсъдимата предала автомобила за скрап в център за
разкомплектоване, стопанисван от „М.Е.” ЕООД, находящ се в гр. София, ж.к.
„Хаджи Д.”***. За предадения за скрап автомобил, подсъдимата Р. получила сумата
от 550 лева.
Съгласно
заключението на АТОЕ /л.97-98 от ДП/ и допълнителните пояснения на вещото лице,
направени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, стойността на лекия
автомобил марка „Крайслер”, модел „Вояджър” с ДК № ******към 13.06.2014г. била
2000 лева.
Няколко
дни, след като подсъдимата Р. взела описания автомобил от сервиза, свидетелката
Д. заедно с М.М.посетили автосервиза, за да вземат лекия автомобил. На място
установили, че автомобилът вече не е в сервиза и след проведен разговор със
свидетеля Д., разбрали, че автомобилът е
бил взет от подсъдимата. Д. им показал съставения приемо-предавателен протокол.
След това свидетелката Д., в присъствието на адвоката си, се свързала с
подсъдимата Р. по телефона и в проведения между двете разговор, подсъдимата й
казала, че ще й даде сумата от 500 лева, получена от предаването на автомобила
за разкомплектоване. Свидетелката Д. отказала да получи посочената сума и сигнализирала
за случая Районна прокуратура - гр. Перник.
По доказателствата:
Посочената фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните по делото
свидетели – С.Д., В.Д. /депозирани пред първия и въззивния съд, както и тези,
приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК/, Р.М.и К.Б.; заключението
на АТОЕ; писмените доказателства: заверени копия от приемо-предавателен
протокол (л.17 от ДП), удостоверение и др. документи от „М.Е.” ЕООД (л. 66 - 72
от ДП), саморъчно завещание и протокол за обявяването му (л.76 -79 от ДП), нотариално
заверена декларация (л.26-27), свидетелство за регистрация на МПС - част I (л.
28 от ДП), решение на PC - Перник (л. 29 от ДП), решение на ОС - Перник (л. 30
- 32 от ДП), определение на ВКС (л. 33 - 35 от ДП), препис извлечение от акт за
смърт (л. 37 и 85 от ДП), удостоверение за наследници (л. 38 и 83 от ДП),
заверен препис от влязлото в сила решение на PC - Перник (л. 54 - 55 от ДП), заверен препис на решение
на ОС - Перник (л. 58 - 59 от ДП), заверен препис на определение на ВКС (л. 62
- 64 от ДП), справка за съдимост и изисканото за послужване гражданско дело №428/2012г. на РС-Перник.
В
мотивите към атакуваната присъда липсва анализ на доказателствата. Районният
съд се е задоволил да посочи единствено, че по безспорен и категоричен начин доказателствата
и доказателствените средства установяват описаната фактическа обстановка и
доколкото фактите не били оспорени от страните, е приел, че подробен анализ на
доказателствата се явява безпредметен. Посочил е в мотивите си, че спорът е
единствено правен и касае субективната страна на деянието.
Основните
възражения, обективирани във въззивната жалба и допълнението към нея, са
свързани именно с липсата на доказателствен анализ в мотивите към атакуваната
присъда, поради което се иска и отмяна на присъдата, постановена от районната
инстанция и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първостепенния
съд.
Въззивният
съдебен състав изцяло споделя мнението на защитата, че в мотивите на първата
инстанция липсва какъвто и да било анализ на доказателствата и доказателствените
средства. Такъв подход при излагане на мотивите към постановената присъда е
недопустим, защото за страните остава неизяснен въпроса, по какъв начин
съдебният състав е формирал вътрешното си убеждение по фактите, които е приел
за безспорно установени, респ. въз основа на кои доказателства и
доказателствени средства е формирал изводите си по правото. Наличието на такъв
порок в мотивите всякога съставлява съществено процесуално нарушение, но в
настоящия случай, доколкото с новата присъда на въззивния съд подсъдимата бе
призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение, за преодоляването
на този порок, допуснат с мотивите на първия съдебен състав, не се налага
делото да бъде върнато за ново разглеждане от районния съд, тъй като с оправдаването
на Р. се санират всички процесуални нарушения, допуснати при разглеждане на
делото в първата инстанция. Това обаче не освобождава въззивния съд от
задължението да изложи подробни съображения във връзка с оценката на
доказателствата в мотивите към въззивната оправдателна присъда.
Гласните
доказателствени средства, събрани по делото, са единни досежно
местонахождението на процесния автомобил преди инкриминираната дата, начина, по
който подсъдимата е била уведомена за местонахождението му, обстоятелствата по
преместването на автомобила и предаването му от подсъдимата Р. в центъра за
разкомплектоване. В показанията на разпитаните по делото свидетели, не се
откриват вътрешни противоречия, последователни са и взаимно се допълват, в
по-голямата си част са съответни и на писмените доказателства по делото, поради
което въззивният съдебен състав ги прецени като правдиви и истинни в частите
им, съответни на останалите доказателства и се позова и на тях, за да приеме
горната фактическа обстановка.
При
преценката за достоверност на гласните доказателствени средства, въззивният съд
подходи с особено внимание по отношение показанията на свидетелката С.Д., която
е и страна в процеса /конституирана е като ЧО и ГИ/, респ. при оценката на
нейните показания бе взета предвид възможната й заинтересованост от крайния
изход на делото. Посредством показанията на свидетелката Д. се установява по
какъв начин тя е станала собственик на инкриминираната вещ, как е узнала, че
именно подсъдимата е взела процесния автомобил от сервиза, установяват се
предходно обтегнатите отношения между Р. и Д., в резултат от водените от тях
граждански дела. Нейните показания са информативни и досежно вида и резултата
от делата с гражданскоправен характер, с предмет саморъчното завещание на
починалия А., изхода от същите, както и за предложената й от подсъдимата сума,
получена от предаването на автомобила в центъра за разкомплектоване. Въпреки
посоченото по-горе във връзка с процесуалното качество на свидетелката Д. и
нейния интерес от осъждането на подсъдимата, въззивният съд се довери на
нейните показания в цялост и ги прецени като правдиви, непреднамерени и
достоверни. Причината изнесеното от свидетелката Д. да бъде ценено по този
начин е, че заявеното от нея намира опора в показанията на останалите свидетели
– В.Д., Р.М.и К.Б., подкрепя се от писмените доказателства – заверени копия от
приемо-предавателен протокол, удостоверение и др. документи от „М.Е.” ЕООД,
саморъчно завещание и протокол за обявяването му, нотариално заверена декларация,
свидетелство за регистрация на МПС - част I, заверен препис от влязлото в сила
решение на PC - Перник,
заверен препис на решение на ОС - Перник, заверен препис на определение на ВКС
и изисканото за послужване гражданско
дело №428/2012г. на РС-Перник.
С
доверие бяха кредитирани и показанията на свидетеля В.Д., дадени пред районния
и въззивния съд, както и приобщените в хода на първоинстанционното съдебно
следствие, по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК. В трите разпита на
свидетеля Д. не се установяват противоречия, налице са определени непълноти в
показанията на този свидетел, депозирани пред съда в първата инстанция, което е
наложило да бъдат прочетени в цялост показанията му от досъдебното
производство. След прочитане на показанията,
свидетелят Д. обяснява отчетените от първия съд несъответствия с изтеклото
време от датата на събитията, за които дава показания, до датата на разпита му
пред съда. Непълнотите в показанията на Д. касаят начина, по който е намерил
телефонен номер на подсъдимата и се е свързал с нея. В показанията си от ДП,
свидетелят Д. е посочил, че е намерил в документите на процесния автомобил, в
полицата за гражданска отговорност, телефонен номер, на който се е свързал с подсъдимата,
като я уведомил, че автомобилът вече три
години престоява на паркинга на сервиза и трябва да бъде премахнат, тъй като
пречи. Макар и показанията на този свидетел от досъдебното производство да се
приобщени по реда на чл.281, ал.4 НПК, за тях не е в сила забраната, предвидена
в чл.281, ал.8 НПК, тъй като за обстоятелствата по намирането на телефонния
номер на подсъдимата и обаждането на свидетеля Д., свидетелства и К.Б., разпитан в хода на
първоинстанционното съдебно следствие. В депозираните пред въззивния съд
показания, свидетелят Д. сочи, че по време на работата си в сервиза,
стопанисван от „Д.*“, е имало и други случаи, когато автомобил е престоявал
дълго време в сервиза и вместо собственикът, е идвало друго лице да го вземе,
като това е ставало по уговорка в телефонен разговор със собственика на
превозното средство. Свидетелят излага още и твърдения, че когато не е проведен
разговор със собственика, а е дошло друго лице за автомобила, са правели копие
на документите кой го взима, за да имат документ, че са предали колата. За
случая с Р. уточнява, че тя е представила удостоверение, че е наследник и
автомобилът е неин. Показанията на В.Д., депозирани в първоинстанционното и
въззивното съдебно следствие, както и тези от досъдебното производство, намират
опора в показанията на свидетелите С.Д., К.Б. и писмените доказателства – заверени
копия от приемо-предавателен протокол (л.17 от ДП), удостоверение и др.
документи от „М.Е.” ЕООД (л. 66 - 72 от ДП), поради което въззивният съд ги
цени като достоверни и се позова, и на тях, за да изгради изводите си по
фактите и правото.
Показанията
на свидетеля К.Б. са източник на преки доказателства в частта, в която
свидетелят дава сведения за двете му посещения заедно с подсъдимата в
автосервиза, за придвижването на инкриминирания автомобил до центъра за
разкомплектоване и за предаването му за вторични суровини от подсъдимата. В
останалата част, в която свидетелят Б. дава сведения досежно начина, по който
подсъдимата е узнала за местонахождението на колата и нуждата да бъде изнесена
от автосервиза, показанията му са производни на разказаното му от подсъдимата Р..
Въпреки че показанията на Б. не представляват в цялост пряк източник на
доказателства, в посочените части бяха ценени с доверие от въззивния съд, тъй
като се потвърждават от изнесеното от свидетеля Д. в хода на досъдебното
производство и от заявеното от свидетелката Д.. Въззивният съд не се довери на посоченото
от свидетеля Б., че при получаването на автомобила, както и при предаването му
в центъра за разкомплектоване, подсъдимата не е представила никакви документи и
не е попълвала такива. В тази част изнесеното от Б. се оборва от заявеното от
свидетеля Д. и от писмените доказателства: приемо-предавателен протокол (л.17
от ДП), удостоверение и др. документи от „М.Е.” ЕООД (л. 66 - 72 от ДП), препис
извлечение от акт за смърт (л. 37 и 85 от ДП), удостоверение за наследници (л.
38 и 83 от ДП). Некредитираната с доверие част от показанията на свидетеля Б.,
въззивният съдебен състав прецени като предназначена да изгради защитна версия
за подсъдимата, поради което и не се позова на нея при обосноваване на фактическите си изводи.
С
доверие бяха ценени в цялост показанията на свидетеля Р.М., който дава сведения
за изготвеното саморъчно завещание на починалия А., приемането му за съхранение
и неговото обявяване. Изнесеното от свидетеля М. намира пълна опора в
показанията на свидетелката Д., както и в писмените доказателства – саморъчно
завещание и протокол за обявяването му (л.76 -79 от ДП), нотариално заверена
декларация (л.26-27).
Въззивният съд изцяло се довери и на
писмените доказателства по делото, тъй като изхождат от органите и лицата,
посочени като техни автори, съставени са по съответния ред и са приобщени към
доказателствата по делото по реда, предвиден в НПК, с оглед на което за съда не
остана съмнение в достоверността им. Посредством писмените доказателства се
установява, че приживе А.А.е съставил саморъчно завещание, с което е завещал
цялото си движимо и недвижимо имущество на свидетелката Д., дата на смъртта на А.,
датата на обявяване на завещанието, вида и броя на водените граждански дела с
предмет оспореното саморъчно завещание, датата на влизане в сила на съдебните
актове, получаването на процесния автомобил от подсъдимата, представените от Р.
документи във връзка с предаването на превозното средство именно на нея,
предаването му в центъра за разкомплектоване от подсъдимата.
От свидетелството за съдимост се установява, че Р. е
с чисто съдебно минало.
От изисканото за послужване гражданско дело
№428/2012г. на РС-Перник, се установява, че по делата на РС-Перник, на
ОС-Перник и на ВКС, липсват отметки, отбелязвания, съобщения, удостоверения,
които да сочат, че подсъдимата Р. е била по някакъв начин уведомена за
определението от 06.02.2014г. на ВКС, с което не е допуснато до касационно
обжалване решението на ОС-Перник.
От правна
страна:
Въз основа на така описаните и обсъдени от въззивния
съд доказателства и доказателствени средства, районният съд е приел, че от
обективна и субективна страна подсъдимата Л.Р. е осъществила състава на
престъплението по чл. 209, ал.1 от НК, с който извод въззивният съдебен състав
не може да се съгласи. Въззивният съд, анализирайки събраните по делото
доказателства, от правна страна намери, че деянието, осъществено от подсъдимата
Р. не изпълва обективните и субективни признаци от състава на престъплението по
чл.209, ал.1 НК.
Обект на наказателно правна
закрила от престъплението измама са обществените отношения, свързани със
свободното формиране на воля при разпореждане с движимо или с недвижимо
имущество. Актът на имущественото разпореждане се осъществява от измаменото
лице, поради неговата неправилна представа относно основанието или условията за
това разпореждане, като неправилните представи у измаменото лице се формират в
резултат от действията и бездействието на дееца. Освен това, необходимо е да се
констатира кумулативно наличие на два елемента - имотна облага за дееца или за
другиго и имотна вреда за пострадалия.
От обективна страна, за да е осъществен състава на
измама, по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК, е необходимо извършителят да е
предприел действия за въвеждане на пострадалия в заблуждение, т.е. да са
предприети действия за формирането у него на погрешна представа за конкретни
факти, които не съответстват на действителността. В резултат именно на тези
действия, деецът следва да е мотивирал измаменото лице да се разпореди със свое
или чуждо имущество, което се намира във фактическата власт на измамения, като
по този начин причинява имотна вреда на измаменото лице или на собственика на
вещта.
В настоящия случай подсъдимата е била потърсена от
свидетеля Д., който е намерил телефонния й номер в полицата за сключена
застраховка „ГО“. При първия им телефонен разговор, подсъдимата го е уведомила
за смъртта на собственика на автомобила, казала му е, че тя е сестра на
починалия, които нейни твърдения са абсолютна истина. Свидетелят Д., разбирайки
че собственикът на колата е починал, е казал на Р., че трябва да вземе
автомобила от сервиза, тъй като вече трета година пречи, установимо от
показанията на свидетеля, приобщени по реда на чл.281, ал. 4 НПК. При срещата
им в автосервиза, преди да получи лекия автомобил, подсъдимата е представила на
Д. акт за смърт на А., удостоверение за наследници и личната си карта, с които
документи удостоверила обстоятелството, че тя е сестра и наследник по закон на А.,
които обстоятелства също отговарят на обективната истина. Заявеното от
свидетеля Д. пред въззивния съд, че Р. му представила удостоверение, че е
наследник и автомобилът е неин, този съдебен състав прие за лични съждения и изводи
на свидетеля, тъй като и при трите проведени негови разпита, Д. не излага
твърдения Р. да му е казала, че след смъртта на брат й, тя е собственик на
автомобила, защото е наследник по закон на А.. Свидетелят единствено сочи, че
са му били представени описаните документи, на които той е направил копия, след
което предал на Р. превозното средство. За този извод на въззивния съд, принос
има и изявлението на свидетеля Д. в хода на проведеното въззивно съдебно
следствие, че когато в сервиза са идвали да вземат превозно средство лица,
различни от собственика, те прилагали копие на документ, за да се знае, че
автомобилът е предаден от сервиза. Всичко това сочи, че служителите в
автосервиз „Д.*“ не са се интересували кой е собственик на оставеното им за
ремонт превозно средство, а са се стараели при тях да остане следа, че са го
предали на някого, което от своя страна води на извод, че Д. е предал процесния
автомобил на Р., не защото е бил въведен в заблуждение, че тя е собственик по
наследство и има право да го получи, а защото е родственик на починалия и
автомобилът е пречел. Описаните от държавното обвинение и инкриминирани
действия на подсъдимата Р., не са били от естество да възбудят заблуждение у
свидетеля Д., тъй като представените от подсъдимата документи са установявали истински
факти – че тя е наследник по закон на починалия собственик. Твърденията в
описателната част на ОА, че Р. е казала на Д., че има право да получи
процесната вещ, не намират опора в нито едно от доказателствата по делото,
включително и в показанията на свидетеля, поради което и бяха приети за
недоказани от този съдебен състав. При така установените по делото факти, въззивният
съд намери, че действията на подсъдимата не са били измамливи, не са били от
естество да възбудят заблуждение у свидетеля Д., доколкото не се установява от
доказателствата, Р. да е извършила каквото и да е действие, което да не
отговаря на обективната действителност. Дори и да се приеме, че у Д. все пак е
възникнало заблуждение, че именно Р. се явява собственик на процесния
автомобил, то това заблуждение се дължи на субективната преценка на свидетеля,
а не е резултат от измамливи действия, реализирани от подсъдимата, доколкото
последната е представила документи, установяващи истинни факти и не се
установява вербално да е уверявала свидетеля, че има право да получи превозното
средство.
За да постанови осъдителната си присъда,
първостепенният съд е приел, че свидетелят Д. е извършил увреждащото
разпоредително действие – предал автомобила на подсъдимата Р., с което причинил
на свидетелката Д. имотна вреда, като в нейното имущество настъпило отрицателно
изменение – същото намаляло безвъзмездно и невъзстановимо. Въззивният състав
изразява категоричното си несъгласие с тези изводи на районната инстанция. Измамата е резултативно
увреждащо престъпление и за да е налице, трябва да е настъпила имотна вреда в
имуществото на измамения или на трето лице. Имотната вреда се изразява в
неблагоприятно изменение в съотношението между активите и пасивите на
увреденото чуждо имущество /намаляване на активите или увеличаване на
пасивите/. Безспорно инкриминираният лек автомобил, съгласно съдържанието на
саморъчното завещание, е част от активите на имуществото на свидетелката С.Д.. Моторното
превозно средство безспорно е движима вещ, но за да е налице имуществено
разпореждане с МПС не е достатъчно фактическото му предаване във владение на
конкретно лице. Законът е предвидил специален ред, по който да става
разпореждането с такава вещ, а именно с писмен договор с нотариална заверка на
подписите. Процесният лек автомобил е моторно превозно средство и за да бъде
осъществено действие на разпореждане с него, е необходимо да бъдат изпълнени
посочените изисквания на закона. В случая такъв договор не е бил наличен, което
означава, че лекият автомобил марка „
Крайслер“ модел „Вояджър” с ДК № ******, не е напускал
патримониума на Д. с фактическото му предаване във владение на подсъдимата,
съответно активите на нейното имущество не са намалели, доколкото не е налице
разпоредителна сделка с процесния автомобил, а простото му фактическо предаване
във владение на подъсдимата. В действителност, СРП е инкриминирала и
предаването на автомобила от подсъдимата за скрап, но това нейно последващо
действие не е част от състава на престъплението измама, доколкото с предаването
на автомобила във фактическата власт на подсъдимата, деянието е довършено. Това
действие на подсъдимата, извършено след като е установила своя фактическа власт
върху процесната вещ, би могло от обективна страна, да се разглежда на
плоскостта на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, доколкото в ОА се съдържат
такива твърдения, но не и като част от фактическия състав на престъплението по
чл.209, ал1 от НК.
По тези съображения въззивният съд не сподели правните
изводи на контролираната инстанция за наличието на всички елементи от обективната
страна на деянието, осъществено от Р. и намери, че извършеното от подсъдимата
деяние не изпълва признаците от обективната страна на престъплението по чл.209,
ал.1 НК, доколкото за Д. не е настъпила имотна вреда с фактическото предаване
на автомобила на подсъдимата Р., изразяваща се в намаляване на активите на
нейното имущество.
От субективна страна съставът на престъплението измама
изисква деецът умишлено да въведе в заблуждение пострадалия или лицето, в чиято
фактическа власт се намира увреденото чуждо имущество, посредством конкретни
действия, чрез които то се стреми да създаде погрешни представи у другиго, с
цел да го мотивира да извърши някакво разпоредително действие със свое или
чуждо имущество. Погрешните представи са пряко и непосредствено свързани с
правното основание или условията, при които се предприема акта на имуществено
разпореждане.
От доказателствата по делото не се установява да е
налице и субективната страна на това престъпление. Измамата е умишлено
престъпление, което може да бъде осъществено само с пряк умисъл. Действително
подсъдимата е знаела за съставеното от брат й саморъчно завещание, знаела е, че
съгласно неговото съдържание, всички движими и недвижими вещи, собственост на
починалия й брат, след смъртта му са завещани на свидетелката Д., но също така
е била наясно и с воденото от нея гражданско дело за оспорване автентичността
на това завещание. От доказателствата, събрани по делото, включително и
изисканото за послужване гражданско дело, не се установява Р. към датата на
деянието да е била уведомена, че решението на ОС-Перник е влязло в сила и е
окончателно, респ. не се установява да е знаела, че предявеният от нея иск е
отхвърлен окончателно. Не се установява по никакъв начин, камо ли пък с
изискуемата от закона категоричност и безспорност, че подсъдимата към датата на
деянието е била наясно, че оспореното от нея завещание е окончателно признато
от съда за действително. При липсата на безспорни доказателства за знание у
подсъдимата, че оспореното завещание е
окончателно признато от съда за автентично, не може да се приеме за категорично
установено, че Р. е знаела, че тя няма право да получи инкриминираната вещ и
въпреки това да е предприела действия да убеди свидетеля Д., че има такова
право, тъй като именно тя е законен наследник на починалия А.. Доколкото Р. е
знаела, че оспорва саморъчното завещание, в нейното съзнание е била отразена
възможността именно тя да се окаже собственик на процесната вещ, поради което
въззивният съд прие, че липсва и субективната страна на престъплението, за
което подсъдимата е предадена на съд.
Несподеляеми са и изводите на районния съд, че е без
значение за предмета на настоящето дело, дали и кога подсъдимата Р. е разбрала, че
първоинстанционното решение на съда е влязло в сила. За да достигне до този си извод, първият съд се е позовал на
предположение, приемайки че подсъдимата като ищец по делото, е
най-заинтересована от изхода му, съответно се предполага, че своевременно се е
осведомила за крайния изход от него и към датата на деянието е имала знание, че
решението на РС-Перник е окончателно. Подхождайки по
този начин, районната инстанция е постановила присъда, която е в нарушение на
чл.303, ал.1 НПК, въвеждащ забрана присъдата да се основава на предположения.
Във всички случаи, когато от доказателствата по делото обвинението не се
доказва по безспорен, категоричен и несъмнен начин, правилното решение е
подсъдимият да бъде признат за невиновен
и оправдан по недоказаното с категоричност обвинение.
От обективна и субективна страна не са
налице задължителните елементи, които да правят деятелността на подсъдимата Р.
престъпна по смисъла на чл. 209, ал.1 НК. Инкриминираната вещ не е напускала
патримониума на нейния собственик с фактическото й предаване във владението на Р.,
респ. не е настъпило намаляване на активите на имуществото на С.Д. със самото
предаване на вещта. Наистина, в последствие подсъдимата е предала автомобила за
разкомплектоване, но както бе посочено вече по-горе, тези последващи действия
на подсъдимата, от обективна страна, осъществят състав на престъплението по
чл.216, ал.1 НК, но доколкото липсват доказателства за наличието на
субективната страна и на това престъпление, тъй като не се установява по
безспорен начин, че преди датата на деянието Р. е била уведомена, че решението
на РС-Перник е влязло в сила, то не може да бъде ангажирана наказателната й
отговорност и по този текст от особената част на НК. Поради всичко това, правилният
изход от делото е признаването на подсъдимата Л.Г.Р. за невинна и оправдаваното
й по обвинението за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
С оглед изложените основания за оправдаване на
подсъдимата по обвинението за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК,
приетият за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск,
с правно основание чл. 45 ЗЗД, от С.М.Д. срещу подсъдимата Р. за обезщетяване
на причинените от престъплението по чл.209, ал.1 НК имуществени вреди в размер
на 2000 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2014г. /датата на
деянието/, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 НПК, разноските по делото следва да останат в тежест на държавата.
С оглед на всичко изложено
въззивният съд постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.