Решение по дело №122/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 27а от Закона за закрила на детето, вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Производството е образувано по жалба на Г.Н.К. ***, против Заповед №ЗД/Д-Я-027/16.03.2023г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, с която е настанена временно непълнолетната М.Г.К. с ЕГН **********, родители: майка – В. Г.Г., ЕГН **********, и баща – Г.Н.К., ЕГН ********** , в семейството на Г.Г.Г. и П.Т.Г.(дядо и баба по майчина линия) с адрес:*, *, със срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона.Посочва се, че не са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, не са налице фактически обстоятелства за определяне на детето М. като „дете в риск".Не се оспорва наличието на Заповед за защита № 8/18.06.2021 год., издадена от Районен съд Ямбол със срок на действие 18.12.2022 год. След отпадане на действието на ограничителната заповед, бащата бил воден единствено и само от своето голямо желание да се грижи за своите две деца. Поради това отправил искане до Дирекция „Социално подпомагане” - Ямбол за предприемане на необходимите действия, за да бъде възможно да осъществява контакт с децата. От страна на Дирекция „Социално подпомагане - Ямбол бил информиран, че са предприети необходимите действия и двете деца са консултирани и насочени да ползват социална услуга - психологическа подкрепа, с цел мотивиране за среща и улесняване контакта им с бащата - писмо с изх. № СЛ/Д-Я/1707- 025/06.01.23 год. Не съществува законова причина децата да бъдат временно настанени в дома на своите баба и дядо по майчина линия .Изготвена е социална оценка от Община Несебър, Управление „Социални грижи и услуги” - град Несебър, Център за обществена подкрепа - град Несебър, от която е видно, че няма причина бащата да не отглежда своите две деца. Счита, че разпореденото временно настаняване на М. в дома на бабата и дядото /по майчина линия/, при жив, здрав, обичащ и желаещ баща да се грижи за децата си и да упражнява правата си не съответства нито на целите на закона, нито на интересите на детето. От страна на Дирекция Социално подпомагане - Ямбол не била проявена никаква активност, инициативност, желание за това бащата да има контакти със своите две деца след отпадане действието на ограничителната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят Г.Н.К., редовно призован, чрез адв.И.М. от *, не се явява, не изпраща процесуален представител.

Ответната страна – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" –Ямбол, се представлява от юрисконсулт А., който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства е видно, че заповедта на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, с която детето М.Г.К. временно до произнасяне на съда в Районен съд – Ямбол по реда на чл. 28 от ЗЗД е настанил детето М. в семейството на нейните дядо и баба по майчина линия, се явява правилна и законосъобразна. От същата е видно, че е бил взет под внимание интересът на детето, а именно желанието му да бъде отглеждано в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия. Не на последно място, видно от събраните по делото доказателства е, че детето в хода на издаването на административната заповед писмено е заявило своето желание да бъде продължено нейното настаняване в семейството на нейните баба и дядо по майчина линия, поради обстоятелството, че и към настоящия момент същата изпитва страх от преживяното насилие.Предвид това счита, че същата заповед е правилна и законосъобразна, издадена е от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и същата следва да бъде оставена в сила, а жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна - М.Г.К., чрез процесуален представител адв.Ж.Г. *** изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че изцяло в интерес на детето е да бъде настанено при своите дядо и баба по майчина линия. С оглед на това моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Заинтересованите страни - Г.Г.Г. и П.Т.Г., се явяват лично и с адв.Д. от *.Представили са писмено становище за неоснователност на жалбата.Адв.Д. счита, че категорично от събраните по делото доказателства, се установява, че не само детето желае да остане при неговите роднини, а именно баба и дядо по майчина линия, но тя продължава да изпитва страх от едно вероятно последващо повторно агресивно поведение от страна на бащата, а именно упражняване на домашно насилие от бащата, което би оказало неблагоприятен ефект върху нейното физическо, психическо, нравствено и морално развитие, т.е. от представените доказателства категорично се установява наличието на основанията, предвидени в специалния закон, чл. 25, ал. 1 ЗЗДет. В тази връзка административният акт отговаря на всички изисквания по смисъла на чл. 59 от АПК за законосъобразност, с оглед на което моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна, да остави в сила обжалвания административен акт и съобразно представените доказателства към становището да присъди сторените разноски за реализирана адвокатска защита.Заинтересованото лице П.Т.Г. заявява, че молбата им е детето да остане при тях, да живеят заедно с брат си, защото наистина имат изключително силна връзка, както и те с тях, понеже са ги отгледали от малки. Молбата им е съдът да постанови да останат при тях.Заинтересованото лице Г.Г.Г. поддържа становището на съпругата си.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушване на детето М.Г.К. по реда на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето, приема за установено следното:

Заповед №ЗД/Д-Я-027/16.03.2023г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, с която е настанена временно непълнолетната М.Г.К. с ЕГН **********, родители: майка – В. Г.Г., ЕГН **********, и баща – Г.Н.К., ЕГН ********** , в семейството на Г.Г.Г. и П.Т.Г.(дядо и баба по майчина линия) с адрес:гр.Ямбол, *, със срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Няма представени доказателства за връчване на заповедта на Г.Н.К., жалба срещу същата е подадена чрез Дирекция „Социално подпомагане“-Ямбол на 05.05.2023г. Мярката е с временен характер до произнасяне на районния съд по настоящия адрес на детето по реда на чл.28 от ЗЗДет – в настоящото производство е представен постановен съдебен акт от 15.05.2023г. по гр.д.№888/2023г. на Районен съд Ямбол, който не е влязъл в сила .

Видно от Удостоверение за раждане, издадено на 15.09.2020г. от община Бургас детето М.Г.К. с ЕГН ********** е дъщеря на жалбоподателя Г.Н.К., поради което съдът счита, че жалбата е допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.27а, ал.1 от ЗЗДет и в рамките на 14-дневния срок за обжалване.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето, според която норма настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Не е спорно по делото, че лицето издало оспорената заповед заема именно тази длъжност, както и че настоящият адрес на детето по смисъла на §1, т.15 от ДР на ЗЗдет, т.е. адресът на който детето пребивава, е в гр. Ямбол. Следователно, проверяваната в настоящото производство заповед изхожда от материално и териториално компетентен орган.

Съдът намира, че оспорената заповед отговаря на изискванията за форма предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК- издадена е в писмен вид и съдържа всички предвидени реквизити, вкл. фактически и правни основания за издаването й. Изложени са мотиви за това, че непълнолетната М.Г.К. е дете в риск, тъй като майката на детето е починала на 08.03.2021г., а бащата е бил във временна невъзможност да полага грижи за детето, предвид издадената Заповед за незабавна защита от Районен съд Ямбол, с която бащата е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето М.Г.К..Извършено е социално проучване, в хода на което е установено, че починалата майка В. Г. е оставила М.Г.К. на грижите на родителите си и те полагат основни грижи за детето в семейна среда, заявили са писмено съгласие за настаняване на детето в тяхното семейство и отдел“Закрила на детето“ е изразил положително становище относно годността на двамата - Г.Г.Г. и П.Т.Г., да полагат грижи за нормалното развитие на непълнолетната в семейна среда.По тази причина е била издадена и заповед за временно настаняване на детето М., считано от 16.03.2021г., в семейството на бабата и дядото по майчина линия.С Решение №224 от 02.09.2021 г. по гр. д.№1136/2021 г. на ЯРС, влязло в сила на 21.09.2021 г., детето е настанено при своите баба и дядо за срок от две години. М.Г.К. е подала Заявление от 06.01.2023 г. до директора на ДСП - Ямбол, че предвид преживяното от нея домашно насилие от страна на баща си не желае да живее в семейството му и че има нужда от психологическа подкрепа и време за да преодолее страха, който все още изпитва от него. Със Заявление от 07.03.2023 г. до директора на ДСП -Ямбол е заявила, че желае да бъде отглеждана от баба си и дядо си по майчина линия, тъй като в тяхното семейство се чувства спокойна и щастлива.

Мотивите на заповедта са съответстващи.По делото е наличен Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете от 16.03.23 г. на Отдел”Закрила на детето” при Д”СП”-Ямбол, Становище от ОЗД при Д”СП”-Ямбол от 16.03.23г., видно от които детето има изградена емоционална връзка с неговите баба и дядо, при които живее, те осигуряват потребностите му от храна, облекло, емоционална стабилност и притежават необходимия ресурс за полагане на добри и качествени грижи за детето. По делото са представени и Декларации за даване на съгласие 07.03.2023 г. от П.Т.Г. и Г.Г.Г., с която те са заявили желанието си за отглеждане на детето.

Детето М.Г.К. е подало заявление до Д“СП“-Ямбол на 06.01.2023г., че има нужда от психологическа подкрепа, за да преодолее страха, който все още изпитва от своя баща; впоследствие и заявление, че желае да бъде отглеждана от баба си и дядо си по майчина линия в гр.Ямбол, при тях се чувства спокойна и щастлива, има приятели и учи на мястото, където желае.При изслушването в настоящото производство на детето по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето в присъствие на социален работник, заявява, че живее при баба си и дядо си в гр. Ямбол.Учи в Математическа гимназия и много харесва училището, защото много добре се разбира с всички, участва във всякакви социални събития.Много добре се чувства и като живее при баба и дядо. Спокойни са и живеят заедно с брат си. Имат много силна връзка с него, винаги са били заедно.Не е виждала баща си скоро.Иска да живее при баба си и дядо си, защото се чувства добре. Не иска да се връща в Несебър, защото се притеснява и се страхува от баща си и от това да не започне отново да ги бие. Той не им давал да ядат, държал ги гладни. Има лоши спомени от престоя си там.

Заинтересованите лица П.Т.Г. и Г.Г.Г. изразяват становище, че желаят детето да продължи да живее при тях и занапред да полагат грижи за отглеждането му в тяхното семейство.

Предприетата мярка за закрила "Настаняване на дете в семейство на роднини и близки" е предвидена в чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. Основанията за прилагане на тази мярка са посочени в чл. 25, ал. 1, т. 1-т. 6 от ЗЗДет, като в конкретният случай са изложени съображения за наличие на основанията на т.1 и т. 4 от същата разпоредба, предвиждащи настаняване извън семейството, в случаите когато родителите са починали(т.1) или което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие (т. 4).Съдът счита тези нормативни основания за осъществени, предвид безспорния факт, че майката на детето е починала, а детето има лоши спомени от живота си с бащата, налице е родителско отчуждение, което не е преодоляно към датата на постановяване на мярката за закрила.

Бащата Г.К. заявява желание да отглежда децата си в * и да се грижи за тях.В тази връзка е представена и социална оценка от Дирекция“Социално подпомагане“-Несебър с положително становище за родителския капацитет на бащата да отглежда децата.Оценката е със заключение, че бащата показва разбиране и е наясно, че за подобряване отношенията по между им ще е нужно много време. Заявява готовност за съдействие и желание за сътрудничество за преодоляване на отчуждението на децата от него.По време на проведените срещи проявява необходимите активност, чувствителност и отговорно отношение. Оказва пълно съдействие по всякакъв начин с информация, необходима за работата по случая. Финансово и материално е осигурен, показва развитие в професионално отношение.Екипът на Център за обществена подкрепа - гр.Несебър счита за необходимо да се работи в посока индивидуална работа с бащата и децата, с цел постигане на трайни резултати и до пълното преодоляване на дефицитите помежду им и стабилизиране на взаимоотношенията родител-дете. Основният интерес на децата е да поддържат отношения с бащата, за което трябва да бъдат създадени благоприятни условия от страна на същите и разширеното семейство. От своя страна бащата е готов да поддържа отворена комуникация и сътрудничество с институции по теми свързани с израстването и развитието на децата.

Горепосочената социална оценка съдът счита, че следва да се цени във връзка с изявлението на детето при изслушването му по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДет. М.Г.К. категорично заяви, че желае да продължи да живее при баба си и дядо си, които полагат грижи за нея, там живее и брат й, с който има емоционална връзка, ходи в желаното училище.С оглед на това съдът приема за обосновано, че най-добрият интерес на детето към настоящия момент е да остане да живее в семейството на роднини – Г.Г.Г. и П.Т.Г.(дядо и баба по майчина линия) с адрес:гр.Ямбол, *, до приключване на гр.д.№888/2023г. на Ямболски районен съд с влязъл в сила съдебен акт. Промяна в семейната среда, в която живее, би препятствала желанието на М. да учи в училището, в което заявява, че й харесва. Видно от представената характеристика от Природо-математическа гимназия-гр.Ямбол(изх.№377/05.05.2023г.) – М. е отличен ученик с изявени интереси в областта на природните и хуманитарните науки, поради което промяна на местоживеенето й при неприключила учебна година е обстоятелство, което би въздействало неблагоприятно на детето.В тази връзка съдът счита, че най-добрият интерес на детето, е този в съответствие с неговите желания и чувства и съобразно последиците, които ще настъпят за детето при промяна на местоживеенето му(арг. от §1, т.5, б.“а“ и б.“е“ от ДР на ЗЗДет), като мярката временно настаняване на М. в семейството на бабата и дядото по майчина линия не е пречка за осъществяване на контакти с бащата и за продължаване на работата за преодоляване на дефицитите и стабилизиране на взаимоотношенията родител-дете.

Издадената заповед е съответстваща на целта на закона да се даде временна защита на детето, представлява и съразмерен акт, който отчита приоритетно най-добрия интерес на детето.

Обобщено съдът приема, че по отношение на обжалваната заповед не са налице отменителни основания.

В производството претенция за разноски е заявена от страна на заинтересованите лица Г.Г.Г. и П.Т.Г., представлявани от адвокат. По делото е наличен договор за правна защита и съдействие и доказателства за платен от П.Т.Г. адвокатски хонорар в размер 720лв., които следва да й се присъдят съобразно изхода на спора.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК вр. с чл.27а, ал.5 от Закона за закрила на детето, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.К. ***, против Заповед №ЗД/Д-Я-027/16.03.2023г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол.

ОСЪЖДА Г.Н.К. ***, да заплати на П.Т.Г., с адрес:г***, разноски по делото в размер 720(седемстотин и двадесет)лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му.

	Съдия:	/п/ не се чете