Решение по дело №2352/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Кауфланд България ЕООД енд Ко“КД, чрез процесуален представител юрисконсулт Б. Ч.- Кенчадзе против Решение № 1011/18.10.2023г., постановено по НАХД № 2556/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено Наказателно постановление №002458/27.04.2023г., издадено от директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол със седалище [населено място] към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, вр. чл.68д, ал. 1 ЗЗП, на основание чл. 210а от ЗЗП, на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“КД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд не е отчел факта, че констатациите на административнонаказващия орган в процесното наказателно постановление („НП") са неправилни и недоказани. Липсва изследване на обстоятелствата относно предлагането на артикула. Първоинстанционният съд не е отчел факта, че не е изискано и становище от страна на Дружеството във връзка с извършената от Комисията проверка, касаеща твърдяното нарушение, обективирана с Констативен протокол № К- 2737139/17.02.2023 г. Не е отчетен фактът, че от страна на Кауфланд незабавно за предприети коригиращи действия след извършената проверка и етикета на артикула - спиртна напитка „Слънчев бряг" е актуализиран и съответства на този от производителя. Според него, първоинстанционният съд е допуснал нарушение като не е приложил правилно разпоредбите относно малозначителност в контекста на извършеното административно нарушение съобразно конкретно проявената обществена опасност на деянието и на неговия извършител. Поради това съдът е допуснал нарушение, изразяващо се в налагане на явно несправедливо наказание по смисъла на НПК, по-конкретно - неправилно е отказано прилагането на института малозначителност по смисъла на ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание не изпраща представител. С писмена молба, подадена по делото на 5.02.2024г. заявява, че поддържа жалбата и направените с нея, искания.

Ответникът директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД“Контрол на пазара“ при КЗП не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 17.02.2023 г., в [населено място], [улица], служители на КЗП извършили проверка в магазин „Кауфланд Бургас- Изгрев“, стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката било установено, че в секцията за алкохолни напитки е изложена за продажба спиртна напитка „Слънчев бряг“, като непосредствено пред бутилката има поставен търговски етикет „Слънчев бряг бренди 40 % 0,7 л бутилка, цена 11,99 лв (1л.=17,13 лв.)“. На гърба на бутилката имало трайно прикрепен етикет на български език от производителя, на който било изписано „Слънчев бряг, алк.40 об% by vol, Е 70кл/cl, Спиртна напитка, произведена от винен дестилат съзрял минимум 12 месеца в дъбови бъчви и етилов алкохол от земеделски произход в съотношение 70%:30% алк.съдържание. Произведено и бутилирано от „Винекс Преслав” АД.

С. Р. (ЕО) 110/2008 на Европейския парламент и Съвета,

Приложение II Спиртни напитки, т. 5в, обаче в напитката „Бренди“ не трябва да има етилов алкохол.

На 27.03.2023 г. св. В. Л. - инспектор в КЗП, съставила на жалбоподателя акт за нарушение на чл. 68в от ЗЗП, вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, за това, че във въпросния търговски обект е налице нелоялна търговска практика, изразяваща се в предлагане на стоки с невярна, заблуждаваща и подвеждаща клиента информация, като е поставен търговски етикет, от който е видно, че спиртна напитка „Слънчев бряг“ се предлага като „Бренди Слънчев бряг 40 %“.

На 27.04.2023 г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за допуснато нарушение на чл. 68в от ЗЗП, вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, и на основание чл. 210а от ЗЗП, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция [рег. номер].“.

Съдът е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалния закон е приложен правилно, като аргументирано е анализирал фактите и приложимите спрямо тях правни норми.

Преценил е, че в случая не са налице предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като е посочил, че нарушителят е дружество, стопанисващо голяма търговска верига, имаща множество служители, поради което и няма как да се приеме, че не разполага с капацитета да съблюдава разпоредбите на ЗЗП, вкл. да се прави опит за прехвърляне отговорността по отношение на трети лица - доставчици на спиртната напитка. Нещо повече, ежедневно процесният магазин се посещава от множество потребители, което води и до извода за въвеждане в заблуждение на голям брой лица, обосноваващо на свой ред и по - висока степен на обществена опасност на нарушението.

Произнесъл се е по всички наведени пред него, възражения.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

По делото е доказано, че на 17.02.2023 г. касаторът в стопанисван от него обект е предлагал за продажба спиртна напитка „Слънчев бряг“ като „Бренди Слънчев бряг 40 %“, което не отговаря по химически състав на напитката бренди.

Правилно първоинстанционният съд е преценил, че по този начин е използвана заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал.1 от ЗЗП, която представлява нелоялна търговска практика, забранена с нормата на чл. 68в от ЗЗП.

Възражението на касатора, че в хода на административнонаказателното и в съдебното производство не е извършено изследване на обстоятелствата относно предлагането на артикула, е неоснователно.

Фактът на предлагане на артикула е удостоверен с официален документ- констативен протокол № К- 2737139/17.02.2023г., чиято доказателствена сила не е оборена. Този факт е потвърден и с показанията на св. Льолева.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение в хода на административно наказателното производство, изразяващо се в липсата на изискано становище от страна на дружеството във връзка с извършената от Комисията проверка, касаеща твърдяното нарушение, обективирана с Констативен протокол № К- 2737139/17.02.2023 г.

Този протокол е бил връчен на представител на касатора- В. К. М. и при желание същият е имал възможност да изрази становище по констатациите, изложени в него.

Отделно от това следва да се посочи, че констативния протокол не е съставен в хода на развилото се административно наказателното производство, а го предхожда. На този етап на проверката липсва задължение за проверяващите лица да предоставят възможност за изразяване на становище, още по- малко да изискват такова.

Началото на това производство се поставя със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Такъв акт е бил съставен на 27.03.2023г. и връчен на представител на дружеството. В акта изрично е посочена възможността, освен при съставянето му, а и в 7 дневен срок от подписването му, да бъдат подадени възражения. Проверяваното лице не се е възползвало от тази възможност.

Поради това съдът намира, че правото на защита на касатора в хода на административно наказателното производство не е било нарушено.

Неоснователно е и възражението за наличие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и за неправилна преценка в тази насока на първоинстанционния съд.

Нормата на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН определя като маловажен случай този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В случая такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват извод за по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид не са налице.

Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, ежедневно процесният магазин се посещава от множество потребители, което води и до извода за въвеждане в заблуждение на голям брой лица, обосноваващо на свой ред и по - висока степен на обществена опасност на нарушението. Отделно от това следва да бъде отчетен и периода от време, през който е ползвана заблуждаващата търговска практика, тъй като нарушението е отстранено едва след извършване на проверката от служители на КЗП.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 1011/18.10.2023г., постановено по НАХД № 2556/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.