Р Е Ш Е Н И Е
№398/28.2.2023г.
Град Пловдив, 28.02.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в
открито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3230 по
описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „РЕНТ А КАР БГ 7“ ЕООД срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0333-000231 от 22.11.2022
г. на началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с която на дружеството е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни.
Дружеството-жалбоподател моли оспорената заповед да бъде отменена по
съображенията, изложени в писмената му защита.
Ответникът в писменото си становище оспорва жалбата и моли тя се отхвърли като
неоснователна.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от заповедта, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването,
извършено чрез управителя на дружеството на 09.12.2022 г., поради което е
допустима. Разгледана по същество, обаче, жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.10.2022 г.,
около 20,40 часа, в с. Йоаким Груево на ул. „4-та“ пред № 44, лек автомобил „Фиат
Крома“, с рег.№ ***, собственост на „РЕНТ А КАР БГ 7“ ЕООД, е бил управляван от
Р.А.Б., ЕГН **********, без да притежава СУМПС – неправоспособен водач, заради
което е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно
производство.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение № 077489 от
22.10.2022 г. е отразена описаната фактическа обстановка, т.е., налице е
официален писмен документ, ползващ се с материална доказателствена сила, която
не е оборена в хода на съдебното производство, който официален писмен документ
по безспорен начин доказва извършеното административно нарушение от
неправоспособния водач Р.А.Б., и този факт не се оспорва от
дружеството-жалбоподател. А дали управителят познава водача и дали на него
лично е предоставил под наем автомобила, са обстоятелства, които са ирелевантни
за законосъобразността на оспорената заповед. Самият факт, че неправоспособен
водач е управлявал автомобила, е абсолютно достатъчно основание за издаване на
заповед за прилагане на принудителната административна мярка – прекратяване
регистрацията на ППС. В този смисъл неотносими към предмета на спора са
приложените към жалбата писмени доказателства – договор за наем на МПС от
04.10.2022 г. (наемодателят е друго дружество, различно от
дружеството-жалбоподател) и лични документи на Д.С.И.и Д.С.Г., посочен като
наемател в цитирания договор за наем. Следва да се отбележи изрично, че
фамилията на наемателя в личната карта и в СУМПС е различна, което не е
попречило на управителя на дружеството-наемодател да сключи договора и което
говори за липса на достатъчна грижа на добър стопанин по отношение на лицата,
на които се предоставят под наем собствените на „РЕНТ А КАР БГ 7“ ЕООД автомибили.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В
настоящия случай по безспорен начин е установено наличието на всички елементи
от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“, пр.3 ЗДвП – дружеството-жалбоподател е
собственик на МПС съгласно свидетелството за регистрация (л.9), което е
управлявано на 22.10.2022 г. от неправоспособно лице. Т.е., по категоричен
начин е доказано нарушението на чл.150 ЗДвП, съгласно който, всяко ППС, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач.
Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на
преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на задължителна администрация и
задължително следва да приложи мярката, като издаде заповед, защото преценката
по прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни
административни мерки е направена от законодателя при създаване на самата
правна норма.
Мярката
се прилага както по отношение на нарушителя, така и по отношение на собственика
на МПС, какъвто е дружеството, именно в това му качество на собственик на МПС,
с което е извършено административно нарушение по ЗДвП. Очевидно след като със
собствения на дружеството автомобил е извършено административното нарушение,
заради което е издадена оспорената заповед, представляващият „РЕНТ А КАР БГ 7“
ЕООД не е положил необходимата грижа на добър стопанин, за да не допусне
неправоспособно лице да управлява автомобила и да не се извърши нарушение на
правилата за движение.
Ирелавантно
за законосъобразността на мярката е незнанието на управителя на дружеството, че
управлението на автомобила е осъществено от неправоспособен водач. Нормата на
чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП не поставя разграничение на случаите, в които собственикът не знае, че МПС
се управлява от неправоспособно лице, от случаите, в които собственикът
предоставя за управление МПС на лице, за което знае, че не притежава валидно
свидетелство за управление, и категорично разпорежда, че се прекратява регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, без да е правоспособен водач, какъвто е настоящият
случай. Т.е., в хипотезата на правната норма на чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП незнанието не
е предвидено като елемент от фактическия състав, при реализирането на който
нормата няма да прояви правните си последици.
Оспорената
заповед съдържа мотиви, лаконични, но в достатъчна степен точни и конкретни,
които дават ясна представа за извършеното административно нарушение,
представляващо основание за прилагане на принудителната административна мярка.
Срокът, за който е наложена мярката, е минималният, определен от законодателя –
180 дни или 6 месеца, поради което за административния орган не е налице
задължение да посочи мотиви за така определения срок на мярката. Следва да бъде
отбелязано, че прецизността изисква административният орган да определя срокът
на мярката в месеци в издаваните по реда на чл.171 ЗДвП заповеди, доколкото в самия закон законодателят
е определил този срок в месеци.
В
оспорената заповед са посочени фактическите основания за нейното издаване –
извършеното административно нарушение по ЗДвП, което се състои в нарушение на
чл.150 ЗДвП – управление на МПС от неправоспособен водач, като са описани в
достатъчна степен ясно и подробно времето, мястото и обстоятелствата, при които
нарушението е извършено. Изрично е посочено правното основание за издаване на
заповедта – чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП.
Принудителната
административна мярка е съобразена с целта на закона и с принципа на чл.6 АПК.
При издаване на оспорената заповед административният орган е упражнил
правомощията си добросъвестно и точно е приложил закона, а самата заповед не
засяга други права и законни интереси на дружеството освен правото на ползване
на притежавания лек автомобил за
определен срок, за да бъде постига целта на закона – да се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения на ЗДвП със същия автомобил. Т.е.,
не е налице засягане на права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава – да се осигури безопасността на
движението по пътищата, защита на живота и здравето на всички участници в
движението, включително на нарушителите и собствениците на МПС, и да се
преустановят административните нарушения по ЗДвП, която цел е постигната именно
чрез временното прекратяване на регистрацията на МПС и отнемането на
възможността на нарушителите и на собствениците да управляват конкретното МПС,
за да не извършват нови нарушения на правилата за движение по пътищата. В този
смисъл балансът между личните и обществените интереси винаги е в полза на
обществения интерес, който е по-значимият интерес, доколкото касае цялото
общество и държавата.
При
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл.146 АПК съдът констатира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-3162 от 15.04.2022
г. на директора на ОДМВР Пловдив, в предвидената от закона форма на писмена
мотивирана заповед, съдържа установените в закона задължителни реквизити и при
нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „РЕНТ А
КАР БГ 7“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, район „Централен“, ул. „Балкан“ № 7, представлявано от управителя И.П.М.,
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0333-000231 от 22.11.2022 г. на началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ
Стамболийски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: