№ 3546
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110205546 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. А. К., с адрес гр. София, ул. „***“ № 4, чрез адв. В. К.,
против наказателно постановление № 308036/24.03.2017 г., издадено от заместник-кмет на
Столична община на основание заповед № СОА16-РД09-1060/04.08.2016 г. за нарушение на
разпоредбите на чл. 18, т. 1, б. „а”, б. „б”, б. „в” и чл. 35, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата за
реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община /НРУПОГТТСО, отм./, за което на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 НРУПОГТТСО му е
наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
В жалбата се навеждат оплаквания в насока незаконосъобразността на АУАН и НП и
се прави позоваване на изтекла абсолютна давност, поради което се иска атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено.
За проведеното на 20.09.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Жалбоподателят се представлява от адв. К., а въззиваемата страна - от юрк. ВЛ..
В дадения ход по същество адв. К. пледира атакуваното НП да бъде отменено поради
допуснатите в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, невъзможност да се установи действителната фактическа
обстановка и настъпилата давност. Претендира присъждане на разноски в размер на
заплатеното от доверителя му адвокатско възнаграждение.
Юрк. ВЛ. застъпва становище, че към момента на съставяне на АУАН и издаването на
НП заканоустановените изисквания са били изпълнени, и че при образуването на
1
изпълнителното производство давностният срок не е бил изтекъл. Поради това моли
наказателното постановление да бъде потвърдено и в полза на Столична община да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата следва да се приеме като депозирана в законоустановения срок, предвид
липсата на доказателства относно наличието на основания за връчване на наказателното
постановление по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, респективно за влизането му в сила. Подадена
е от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, при което е
процесуално допустима.
От фактическа страна се установява, че на 10.03.2017 г. в гр. София свидетелката М. Е.,
заемаща длъжността контрольор по редовността на пътниците към „Център за градска
мобилност“ /ЦГМ/, при изпълнение на служебните си задължения в трамвай № 7 с
инвентарен № 2317, съставила против жалбоподателя К. АУАН № 0308036/10.03.2017 г. за
нарушение на разпоредбите на чл. 18, т. 1, б. „а”, б. „б”, б. „в” и чл. 35, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 3
от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община /НРУПОГТТСО - отм./. Въз основа съставения АУАН
против жалбоподателя било издадено и атакуваното наказателно постановление №
308036/24.03.2017 г. от заместник-кмет на Столична община на основание заповед №
СОА16-РД09-1060/04.08.2016 г., с което на К. била наложена глоба в размер на 200 /двеста/
лв.
Наказателното постановление не било връчено на жалбоподателя, тъй като не бил
открит на посочения в АУАН и НП адрес, и въпреки изготвена служебна справка /находяща
се в материалите по делото/, че адресът му не е променен, било преминато към процедурата
по чл. 58, ал. 2 ЗАНН, и върху наказателното постановление било отбелязано, че е връчено
на 01.08.2017 г., респективно влязло в сила на 20.08.2017 г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за изяснена въз основа
приложените по делото гласни и писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, следва правният извод, че към момента
на образуване на производството по делото пред СРС, респективно към момента на
произнасянето на съда с настоящето решение, е изтекъл абсолютният давностен срок за
наказателно преследване, регламентиран в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал. 1,
т. 5 НК. Аргументът, че към образуване на изпълнителното производство давностният срок
не е бил изтекъл, не е относим, доколкото предпоставките за връчване на наказателното
постановление по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН не са били налични. Предвид това и последното
не е влязло в сила на посочената дата, което обуславя допустимостта на настоящето
въззивно производство.
При изчисляването на относителната и абсолютна давност следва да бъде приложена
редакцията на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, актуална към момента на извършване на
2
инкриминираното административно нарушение - 10.03.2017 г. Съгласно тази редакция, в
сила и понастоящем, се предвижда тригодишен давностен срок за погасяване на
наказателното /в процесната хипотеза административнонаказателно преследване/ при
наказания, по-леки от „лишаване от свобода” за срок над една година. В настоящия случай е
налице именно визираната хипотеза, доколкото по ЗАНН са предвидени по-леки от
наказанието лишаване от свобода административни наказания - „глоби” и „имуществени
санкции”, „лишаване от права” и „обществено порицание”.
Нормата на чл. 81, ал. 3 НК постановява, че независимо от спирането или прекъсването
на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока, предвиден в предходния член. Тоест в настоящия случай абсолютната
давност за наказателно преследване е изтекла на 10.09.2021 г., или преди образуване на
производството по настоящето дело, респективно преди постановяването на настоящия
краен съдебен акт.
С оглед на това е налице правопогасяващо основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К., като обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено, без съдът да дължи изследване и
произнасяне по въпросите, касаещи материалната му и процесуалноправна
законосъобразност.
При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно изричното право на това. Претендираният размер от 350 лв. се явява съответен на
фактическата и правна сложност на делото, при което искането следва да бъде уважено в
цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 6 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл.
63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 308036/24.03.2017 г., издадено от заместник-
кмет на Столична община на основание заповед № СОА16-РД09-1060/04.08.2016 г. срещу
С. А. К. за нарушение на разпоредбите на чл. 18, т. 1, б. „а”, б. „б”, б. „в” и чл. 35, ал. 1 вр.
чл. 34, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт
на територията на Столична община /НРУПОГТТСО/, отм., за което на основание чл. 35,
ал. 7, т. 1 НРУПОГТТСО, отм., му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
ПРЕКРАТЯВА производството поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Столична община ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. А. К., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „***“ № 4, сума в размер на 350 /триста и петдесет/ лв. - направени по
делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
3
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4