№ 158
гр. Велико Търново, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000168 по описа за 2022 година
С решение №39/30.06.2022г. по т.д. №56/2021г. 1 ТО, ВКС, е отменено
решение № 100197/20.07.2020г., постановено по в.т.д. № 361/2019г. на
Великотърновски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение
№ 45/17.06.2019г. по т.д. № 39/2018г. на Ловешки окръжен съд са отхвърлени
предявените от „Юробанк България" АД срещу М. И. И. и И. В. И. искове по
чл.79 ЗЗД вр.чл.430 ТЗ за разликата над присъдените 108 273,12
швейцарски франка до пълния предявен размер от 146 620,49
швейцарски франка, представляващи част от дължима главница по договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL41579/28.07.2008г., като делото е
върнато на Великотърновски апелативен съд за ново разглеждане от друг
състав в отменената част.
Дадени са указания при новото разглеждане на делото въззивният съд
да изложи съображения по твърденията на ищеца за настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, включително и
евентуално за обявяването й с връчване на препис от исковата молба, като в
случай, че приеме, че кредиторът е направил изявление, което е достигнало до
длъжниците, да приложи последиците от предсрочната изискуемост, а в
случай, че приеме, че вземането не е предсрочно изискуемо, да съобрази
разрешенията в цитираната практика на ВКС относно падежиралата част от
вземането, като ползва и заключение на вещо лице.
В останалата част, в която М. И. и И. И. са осъдени да заплатят
солидарно на осн. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ на „Юробанк България“ АД-
София, сумата 300 лева нотариални такси и сумата 108 273,12 швейцарски
1
франка, представляващи част от дължимата главница по договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL41579/28.07.2008г., ведно със законната лихва
от 02.04.2018г., решение № 100197/20.07.2020г., по в.т.д. № 361/2019г. на
ВТАС е влязло в сила.
Следователно предмет на настоящото производство е преценката
налице ли е предсрочна изискуемост на целият непогасен остатък от кредита,
включително и евентуално чрез обявяването й с връчване на препис от
исковата молба и от там какъв е размерът на задължението- главница, като се
вземе предвид, че същата е частично претендирана в настоящото
производство.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по
делото и указанията на ВКС на РБ в отменителното решение, намира за
установено следното:
Въззивното решение №100197/20.07.2020г. по в.т.д.№361/2019г. по
описа на ВТАС е влязло в сила в частта, с която предявеният частичен
осъдителен иск е уважен за главницата в размер 108 273,12 швейцарски
франка, представляващи част от дължима главница по договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL41579/28.07.2008г.
Предмет на настоящото производство е претенцията за разликата над
присъдените 108 273,12 швейцарски франка до предявеният частично размер
от 146 620,49 швейцарски франка / 38 347,37 шв.фр./- главница по процесния
договор за кредит.
Настоящият съдебен състав съобразява, че със сила на пресъдено нещо е
установено, че между „Юробанк и еф джи България„ АД /“Юробанк
България“ АД/ и М. И. И. и И. В. И. е възникнало правоотношение по
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL41579/28.07.2008г., по
силата на който банката като заемател /кредитодател/ им е предоставила, като
заемополучатели /кредитополучатели/ кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 204 000
евро, при условията на договора; кредитът е усвоен на 30.07.2008г.;
кредитополучателите са заплащали до 16.02.20212г. вноски по кредита,
изчислени в експертизата /л.84/ от 01.04.2020г. на в.л. Ц. /при изключване
извършената с допълнителните споразумения капитализация/, като към
датата на исковата молба 02.04.2018г. падежиралата главница е 128 959
шв.фр., общата дължима главница по договора към датата на исковата молба
е 319 082,18 шв.фр. от общо усвоена главница 339 769 шв.фр. /погасената
главница е в размер на 20 686,82 шв.фр. /; след 16.02.2012г. не е извършвано
погасяване на вноски по кредита.
Видно от допуснатата и изслушана по настоящото дело съдебно-
икономическа експертиза размерът на дължимата /падежиралата/ главница по
договора за кредит от 28.07.2008г. към датата на съдебното заседание по
същото- 12.10.2022г., е 206 874,05 шв.фр. / т.е. това са падежиралите до този
момент вноски, при положение, че кредитът не е предсрочно изискуем/.
С исковата си молба „Юробанк България“ АД е претендирала
заплащане на сумата от 146 620,49 швейцарски франка, представляващи част
от дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL41579/28.07.2008г., като изрично се е позовала на обявена предсрочна
2
изискуемост на вземането с отправени нотариална покана с peг. №
11762/15.12.2017г. до М. И. И. и нотариална покана с peг. №
11764/15.12.2017г. до И. В. И., получени на 31.01.2018г. /л.3/. Банката е
направила изявление в тези нотариални покани, че не са изпълнени
задълженията по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41579
от 28.07.2008г., като е посочила, че на основание чл.18 от договор за банков
кредит HL42407 от 15.08.2008г. и чл.60, ал.2 ЗКИ обявява цялото задължение
към 06.10.2017г. в размер на 574536, 15 швейцарски франка за незабавно
изискуемо и дължимо без да се прекратява действието на договора.
Факт е, че банката не е осчетоводила предсрочна изискуемост на
кредита, както е посочило и вещото лице в заключението си пред първата
инстанция. Видно е също, че именно в частта, в която се обявява кредита за
предсрочно изискуем с цитираните две нотариални покани, „Юробанк
България“ АД е посочила друг номер и дата на договор, а не този, сключен от
ответниците, описан в цялата друга част на текста им. От една страна, в
посочените покани във всички други части, касаещи договора и цесиите, е
отразен коректно номера и датата на сключеният с тези кредитополучатели
договор за кредит, но от друга страна конкретно и само в частта, в която се
обявява предсрочната изискуемост, е посочен съвсем различен договор като
номер и дата, който няма данни да е сключен от тях- т.е. не е налице нито
недвусмислено, нито конкретно волеизявление от страна на банката спрямо
вземането, нито спрямо задължените лица. Дори това да е допусната
техническа грешка, както се твърди в молбата от 17.08.2022г. пред
настоящата инстанция, същата не е била отразена, посочена, нито отстранена
по надлежният ред. По този начин потестативното право на кредитора да
направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено с
посочените нотариални покани, тъй като волеизявлението му не е
недвусмислено и конкретно по кой договор се претендира вземането, а от
там- какъв е размера му и кое е задълженото лице. Едва с подаване на
исковата молба и прилагане на нотариалните покани към нея, може да се
приеме, че е установено и вече не е налице съмнение за кой кредит става
въпрос и кое е задълженото лице- в исковата молба е описан коректният
номер и дата на договора, по който банката заявява, че е обявила кредита за
предсрочно изискуем.
Предвид изложеното настоящият състав на съда намира, че към датата
31.01.2018г., на която са получени представените: нотариална покана с peг.№
7702/07.12.2017г. /номер на нотариално удостоверяване на подписите/ и рег.
№ 11762/15.12.2017г. /номер на представяне на поканата/ до М. И. И. и
нотариална покана с peг. № 7701/07.12.2017г. /номер на нотариално
удостоверяване на подписите/ и peг. № 11764/15.12.2017г. до И. В. И.,
предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закон за
кредитните институции /ЗКИ/ не е настъпила, тъй като банката не доказала, че
е уведомила длъжниците- заемополучатели /кредитополучатели/ за
настъпване на предсрочната изискуемост именно на сключеният от тях
договор, цитирайки договор с друг номер и от друга дата.
Банката обаче се е позовала на последиците от настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит и с исковата си
молба, като е посочила конкретно изявление, с което е обявила на
3
длъжниците, че същите губят преимуществото на срока. След като
изявлението на банката за обявяването на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба, към която са приложени и цитираните нот.
покани от 2017г., то това изявление вече е конкретно и недвусмислено,
изчиства възможността да е налице съмнение по отношение на кой договор
става въпрос и кои са задължените лица по него и на практика коригира
грешката, ако се приеме, че такава е допусната. Същото поражда правни
последици с връчването на препис от исковата молба и приложенията към
нея на ответниците- кредитополучатели, което е на 11.06.2018г., тъй като са
налице предвидените в конкретният договор за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт, който следва да се
съобрази на осн. чл. 235 ал.3 ГПК в рамките на претендираната частично
сума, предвид и безспорно установените по делото предпоставки за това-
обективният факт на неплащането от страна на длъжниците и упражненото
право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Следователно частта от главницата, предмет на настоящото
производство, в размер на сумата 38 347,37 шв.фр., представляваща разликата
над присъдената сума 108 273,12 шв.фр. до предявеният частично размер
146 620,49 шв.фр., е дължима поради настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита и уведомяването на кредитополучателите чрез връчване на препис от
исковата молба на 11.06.2018г., а и предвид настъпилите падежи на
месечните вноски към момента на формиране на силата на присъдено нещо-
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
Върху сумата 38 343,37 шв.фр. следва да се дължи и законната лихва от
датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем- 11.06.2018г. /ТР
3/2017г. ОСГТК ВКС/
Разноски: С оглед изхода на делото М. И. и И. И. следва да бъдат
осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД- София направените
разноски- за касационното производство: сумата 796,95 лева ДТ и 6 291,58
лева адвокатско възнаграждение; за настоящото производство сумата 200
лева /депозит експертиза/; допълнително сумата 6 160, 97 лева за
първоинстанционното и първото въззивно производство, тъй като
претенцията е изцяло основателна- общо сумата 13 449,50 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 45/17.06.2019г. по т.д. № 39/2018г. на Ловешки
окръжен съд и в частта му, в която предявеният иск на осн. чл. 79 ЗЗД вр. чл.
430 ТЗ е отхвърлен за разликата над присъдените 108 273,12 швейцарски
франка до пълния предявен размер от 146 620,49 швейцарски франка,
представляващи част от дължима главница по договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL41579/28.07.2008г., вместо което постанови :
ОСЪЖДА М. И. И. ЕГН:********** и И. В. И. ЕГН:**********, и
двамата от гр. Плевен, ********, да заплатят солидарно на осн. чл. 79 ЗЗД
вр. чл. 430 ТЗ на „Юробанк България“ АД- София, с ЕИК000694749, сумата
4
38 347,37 швейцарски франка, представляващи част от дължимата главница
по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL41579/28.07.2008г.,
ведно със законната лихва от 11.06.2018г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА М. И. И. ЕГН:********** и И. В. И. ЕГН:**********, и
двамата от гр. Плевен, ********, да заплатят на „Юробанк България“ АД-
София, с ЕИК000694749, направените разноски по делото за всички съдебни
инстанции в размер на сумата 13 449,50 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5