Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261252 Година 12.11.2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански
състав
На петнадесети октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14265 по описа за 2018
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен
иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „БАНКА ДСК"
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника Г. юрк. В. И. Т., със съдебен адрес:***,
против В.С.К. ЕГН ********** ***, П. област ул. ***, с която се иска от съда да признае за установено, че дължи на Банка ДСК ЕАД
сумата от 690,52 лева, съставляваща главница по договор за кредитна карта от 11.03.2014 г., ведно със законна лихва, считано от 07.12.2016 год. до окончателното
плащане, сумата от 260, 76 лева редовна лихва за периода 11.03.2014 г. до 07.12.2016 г., и сумата от 0,50 лева санкционираща лихва за периода от 11.03.2014 г. до 07.12.2016 г. и сумата 175,29 лева заемни такси, съдебни разноски по делото в размер на 25,00 лева и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ. Претендира разноски в настоящото производство.
Ищецът твърди, че на 11.03.2014 г. в гр. П.бил
сключен Договор за кредит за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица между „Банка ДСК"ЕАД, ЕИК ********* от
една страна като кредитор и В.С.К. ЕГН ********** *** размер на 1 000,00
лева с възможност за подновавяне като кредитополучател, който договор за кредит
бил обезпечен с бъдещи вземания.
Твърди, че
кредитът
бил разрешен и усвоен на 11.03.2014 г. в размер на 1
000 лева с възможност за револвиране и видно от приложени извлечения от
разплащателна и кредитна сметка на В.С.К. като на 16.012016 г. същият бил
трансформиран в линия.
Твърди, че кредитът бил
изцяло усвоен на 11.03.2014 г. От момента на усвояване до превръщането му в
предсрочно изискуем длъжницата по кредита обслужвала редовно същият. Не били
внасяни дължимите вноски по кредита съгласно погасителния план. Кредитът станал
предсрочно изискуем на 01.12.2016 г., на която дата били начислени и заемни
такси в размер на 175, 29 лева.
Твърди, че не били платени
12 броя месечни вноски по лихва и/или главница до датата на изискуемост Брой,
размер и падеж на непогасените (частично погасени) месечни вноски по лихва
и/или главница, лимити до датата на предсрочната изискуемост.
Твръди, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на ИЛ и ЗИ - 07.12.2017 г. съгласно приложено извлечение
от сметка не били погасени 12 броя погасителни вноски от 20.11.2015 г. до
20.10.2016 г.
Твърди, че на Длъжникът В.С.К.
била изпратена Нотариална покана на 08.09.2016 г. за предсрочна изискуемост
чрез *****, която била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ЗЗД след 3 посещения
на постоянен адрес на длъжницата оформено на 01.11.2016 г.
На 02.12.2016 г. на
основание забава в плащанията повече от 90 дни /неплатени 12 пълни вноски/ и
настъпила предсрочна изискуемост и след редовно уведомяване на длъжницата
вземането им по гореописания договор за кредит било осчетоводено като изцяло
изискуемо съгласно чл.31 и сл. от раздел 15. "Отговорности и санкции"
на Общите условия, неразделна част от договора за кредит. Започнало начисляване
на санкционна лихва върху целия размер на главницата.
Към тази 02.12.2016 г. били
начислени и дължимата редовна лихва, както и дължимата санкционираща лихва по
кредита.
На 07.12.2016 г. кредиторът
предприел действия за принудително събиране на вземането си, като подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и
кредитът станал съдебен. Заявлението било уважено и по ЧГД № 16877 от 2016 г.,
по описа на Пловдивски районен съд 22 състав срещу В.С.К. с ЕГН **********.
С уточняваща молба от
24.01.2019 г. ищецът заявява, че основанието на претендираните заемни такси в
размер на 175,29 лева е че първоначално при преминаване на кредита в кредитна
линия съгласно чл. 30 и чл. 31 от Общите условия по договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК ЕАД извършено на
20.04.2016 год. заемните такси са били в размер на 233,75 лева, като от тях са
били платени частично на 22.04.2016 г. сумата от 58,46 лева, а остатък на
същите в размер на 175,29 лева претендирали с исковата молба. Тези заемни такси
били присъдени със Заповед за изпълнение № 9814 от 09.12.2016 год. и
Изпълнителен лист от 09.12.2016 год. издадени по ч. гр. дело № 16877 от
2016год. на Районен съд Пловдив 22 състав. Твърди, че основание за
начисляването на тези такси била Тарифа за лихвите, таксите и комисионните
които БАНКА ДСК ЕАД прилагала по извършвани услуги на клиенти /в сила от
27.02.2014 г./ съгласно Протокол на КУАП № 02 от 21.12.2013 г./ позиции № 2103
Годишна такса за основна карта / 40 лева/. Прилага извлечение от кредитната
сметка от дата 21.01.2019 г. и Тарифа за лихвите, таксите и комисионните конто
БАНКА ДСК ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти /в сила от 27.02.2014
год.
Начислени неплатени суми по кредитна карта ВИЗА ГАЛАКСИ
от 20.11.2015г. :
-на 20/11/2015г. -
1,68 лева - неплатена сума за револвиране.
-на 21/12/2015г.- 84,07
лева - неплатена сума за револвиране, съдържаща и 15 лева дължима
такса закъснение
-на 08/01/2016г.-
34,19 лева - неплатена начислена годишна такса - на 20/01/2016г.-113,81 лева - неплатена сума за
револвиране
На 20/01/2016г., вследствие
на дължимите неплатени суми в размер на 233,75 лева кредитната карта преминала
в кредитна линия *** /формирана главница в размер на 690,52 лева, редовна лихва
260,76 лева, санкционираща лихва 0,50 лева и заемни такси в размер на 175,29
лева/
Твърди, че претендираната
редовна лихва в размер на 260,76 лева била формирана за периода от 11.03.2014
г. до 07.12.2016 г. съгласно чл. 29 т.2 и сл. 31 от Общите условия по договор
за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК ЕАД
към договор по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит на БАНКА ДСК ЕАД, Виза Галакси
от 11.03.2014 г. които изрично са били подписани и приети от
кредитополучателката В.К..
Твърди, че Редовната лихва
била формирана върху главница в размер на 690,52 лева.
Уточнява че лихвен процент
по договор по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит на БАНКА ДСК ЕАД Виза Галакси от 11.03.2014 год. бил 17, 95 % като
същият е/не е бил завишаван след датата на подписване на договора за кредит до
днес.
ОТВЕТНИКЪТ
В.С.К., чрез пълномощника й адв. Д.Б., с отговора на исковата молба заявява, че
исковата претенция е изцяло неоснователна, поради липса на валидно обявена
предсрочна изискуемост на претендираното от банката вземане по договора за
кредитна карта. Съгласно решение № 148/02.02.2016г. по т.д. № 2072/15г., I т.о.
на ВКС, волеизявлението на банката - кредитор за настъпила предсрочна
изискуемост следвало да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните
институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В
приложената по делото нотариална покана не се съдържали конкретните факти и
правното основание въз основа на които е настъпила предсрочната изискуемост.
Твърди, че в исковата молба не било посочено, предсрочната
изискуемост въз основа на кое правно основание е настъпила.
Твърди, че освен описаното
до тук, връчването на нотариалната покана било опорочено. Трайно утвърдено
положение в съдебната практика било, че за да е редовно връчването по чл. 47,
ал.5 ГПК, следвало при условията на кумулативност да са налице следните
предпоставки; 1. длъжникът да не може да бъде намерен на адреса и 2. да не е
намерено лице, което да е съгласно да получи съобщението. Още преди
законодателните изменения в чл. 47 ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.), съдебната практика
безпротиворечиво приемала, че за да е надлежно удостоверена невъзможността
лицето да бъде намерено на адреса, адресът следва да е посещаван най-малко три
пъти за повече от месец, като посещенията следва да са по-различно време.
Неизменно изискване било връчителят да положи усилия да разбере пребивава ли
длъжникът на адреса и при положителен извод в тази насока, да събере информация
в кой час от денонощието е у дома си и поне едно от посещенията да е в този час
(решение № 233 от 03.07.2014 г., по гр. д. № 7723/2013 г. на ВКС, решение № 282
от 27.11.2017 г., по гр. д. № 1394 / 2017 г. на ВКС, IV т.о., решение № 160 от
30.10.2017 г. по гр. д. № 1549 / 2017 г. на ВКС, III т.о., решение № 47 от
26.02.2018 г. по гр. д. № 69 /2018 г. на ВКС, IV т.о.). В конкретния случай,
ведно от приложените към исковата молба и в заповедното производство писмени
доказателства, е че посещенията свързани с връчването на нотариалната покана за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита са три за повече от месец, но
документирани усилия в кое часово време може да бъде намерена ответницата няма
положени.
Моли съда, да има
предвид, че през деня К. била на работа и се прибирала у дома си след 17 часа.
Освен това не били положени необходимите усилия адресът да бъде посетен и в
почивни дни през които най-вероятно е в дома си.
И на последно място,
нямало представени към исковата молба каквито и да било доказателства, какво
уведомление било залепено на вратата й и какво е неговото съдържание.
Твърди, че след като не била
обявена редовно предсрочната изискуемост на кредита преди датата на депозиране
на заявлението по чл.417 ГПК в съда, то претендирането на исковата сума било
неоснователно и искът подлежал на отхвърляне.
Твърди, че Договорът
за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 11.03.2014 г. бил
недействителен, тъй като в него нямало размер на договорения лихвен процент и
начинът на прилагането му в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК (ред. ДВ. бр.
18/2010 г.).
Твърди ,че договорът бил
недействителен поради липса на посочване на начина на формиране на общата сума
дължима от потребителя, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК (ред. ДВ. бр.
18/2010г.). Нормата на § 1, т.2 ДР ЗПК, определяла, че тя представлява сбор от
общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита.
Твърди, че последните били регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и представлявали
годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно
законовата дефиниция, се включвала възнаградителната лихва и всички други
разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита.
Твърди, че заемната сума по
процесния договор била в размер на 1000 лева, съгласно т.ІІІ от него. Общата
дължима сума в размер на 1 139.87 лева, която съгласно чл.1, ал.З от договора
следвало да се върне с изплащането на 12 равни месечни вноски за срок от 1
година. ГПР бил фиксиран на 27.08%.
В чл.47 от общите
условия (ОУ) били посочени перата от които била съставен ГПР - лихва, такса за
издаване на карта, годишна такса за карта и комисионно възнаграждение за
посредник. По делото нямало приложени каквито и да било писмени доказателства,
нито имало твърдения в исковата молба, какъв бил размерът на лихвата по
кредита. Също не било ясно имало ли е начислена такса за издаване на карта,
годишна такса за същата, както и комисионно възнаграждение. Ето защо не било
ясно ГПР от какви пера е съставено и по какъв начин същият е изчислен. Това
водело до нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, който изисквал да се посочи
общата сума дължима от потребителя, която включва стойността на отделните пера
в ГПР. В случая това не било спазено и договорът бил недействителен на
основанието по чл.22 ЗПК (ред.ДВ.бр. 18/2010г.).
Твърди, че Договорът
бил недействителени на основанието по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.11 ЗПК (ред.
ДВ.бр.18/2010г.). Съгласно текста на нормата, към договора за потребителски
кредит следвало да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. По делото нямало приложен погасителен план, а дори и такъв да се
приложел, не било ясно по какъв начин се разпределя изплащането на всяка вноска
измежду дължимите суми по договора. Затова договорът бил недействителен на
основанието по чл.22 ЗПК (ред.ДВ.бр.18/2010г.).
Договорът бил
недействителен на основанието по чл.22, вр. чл.11, ал.1, Т.12 ЗПК (ред. ДВ.бр.
18/2010г.) - информация за правото на потребителя при погасяване па главницата
по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент
или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Информацията не се
съдържа в договора и за това той е недействителен на посоченото основание.
Недействителността на
договора на посочените по-горе основания, означавала, че исковата претенция
следва да се отхвърли изцяло, тъй като тя била заявена на договорно основание.
Твърди, че независимо от горното, предвидената
клауза за заплащане на възнаградителна лихва в чл.71 от ОУ била нищожна. В
практиката било трайно утвърдено разбирането, че клауза, позволяваща на банката
едностранно да променя годишните лихвени процента или компонентите, които
формират годишния лихвен процент са допустими в договор за паричен кредит само
при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) обстоятелствата, при
чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в
договора или в общите условия (ОУ); 2) тези обстоятелства следва да са
обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или
приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3) методиката за
промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т.е. да е
ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при настъпването на тези обстоятелства
да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената
лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до
„значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя" съгласно чл. 143 от ЗЗП; 5) автоматизъм на действието, т.е
при настъпване на условията, промяната на лихвата да настъпва автоматично, без
да е опосредено от изричен акт на банката. Така решение по гр.д. № 1899/15г. по
описа на ВКС, IV г.о.
Твърди, че в
конкретния случай, възнаградителната лихва не отговаряла на тези изисквания,
тъй като изменението й е представено изцяло на преценката и решението на
банката; нямало никакви обективни критерии при които да се установи, при какви
условия може да бъде увеличаван базовият лихвен процент; не е налице
автоматизъм на увеличението, като увеличението на възнаградителната лихва е
обусловено с изричен акт на банката; няма ясно описана методика за промяна на
лихвата и относителната тежест на всеки един от компонентите й.
Ето защо клаузата за
възнаградителна лихва била недействителна, тъй като била неравноправна клауза.
При това положение заплатената от ответницата възнаградителна лихва било извършено
при начална липса на основание, респ. дължало
се връщането й. В случая твърди, че по договора К. заплатила общо
възнаградителна лихва в размер на 3 000 лева. Тази сума моли да бъде прихваната
от исковата, като поредността на прихващането била следната: първо,
прихващането да се извърши с претендираната главница от 690.52 лева, а при
нейното покриване да се извърши прихващане и с претендираната сума от 175.29
лева заемни такси.
Претенцията за възнаградителна
лихва от 260.76 лева следвало да се отхвърли, тъй като клаузата била
недействителна.
По отношение на представеното
споразумение от 09.02.2017 г., твърди, че това споразумение имало характер на
извънсъдебна спогодба, по силата на която дългът претендиран по договора следвало
да бъде изплатен разсрочено - чрез погасяване на 17 вноски, всяка от 80 лева
платими до всяко 25 - то число на месеца. По-горе изложила доводите си за
недействителност на процесния договор. Това споразумение също било
недействително, тъй като по същество с него се предоговаряло изплащането на
дълг по несъществуващо облигационно правоотношение.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
По делото е прието ч.гр.д. № 16877/ 2016 г. по описа на ПРС ХХІІ гр.с., от
което се установява, че на 07.12.2016 г. ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесната главница.
Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК за сумите по заявлението и изпълнителен лист от
09.12.2016 г.
Установява се, че не е образувано изпълнително производство въз
основа на издадения изпълнителен лист от 09.12.2016 г. нито въз основа на
издадения дубликат на изпълнителен лист от 02.10.2018 г.по чл.417 от ГПК.
Въпреки това, по делото е депозирано възражение от длъжника В.К., чрез
пълномощника й адв. Д.Б., което не е просрочено поради липса на заведено
изпълнително производство.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира образуваното производство за
допустимо.
По основателността:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, с който да бъде прието за
установено, че ответницата дължи на ищеца сума по вземане, произтичащо от Договор
за кредит за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица № *** от 11.03.2014 г.
Безспорно се установи по делото, че „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* и ответницата са сключили Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице от 11.03.2014 г.
Установява се и че сумата от 1 000,00 лева
по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит е
предодставена и усвоена от В. С.К. в
пълен размер на същата дата 11.03.2014 г.
Поетото от
банката задължение по договор за кредит за отпускане на заемателя на парична
сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента
на заверяване на сметкана на заемателя и за доказването на този факт не е
необходимо издаването на нарочен документ. В този смисъл е Решение № 125 от
12.07.2013г. по т.д.№ 910/2012г. II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК
и задължително за прилагане от съда.
В настоящия случай вещото лице в заключението си по експертизата
(л. 155 от делото) е категорично, че сметката по договора с титуляр ответника
била заверена със сумата 1 000,00 лева. Или съдът намира, че основното
задължение на банката за предоставяне на кредита е изпълнено.
Видно от приложените доказателства се установява, че кредитът не е
обслужван и не са погасени 12 бр. месечни вноски от 12.11.2015 г. до 20.10.2016
г. и съгласно чл.60 и сл. От ЗКИ, както и чл.31 и сл. От ОУ, неразделна част от
договора за кредит, същия е превърнат в предрочно изискуем на 02.12.2016 г.
На длъжника е била изпратена Нотариална покана на 08.09.2016 г. чрез ***,
която е оформена -като връчена след 3 посещения по реда на чл.47 от ЗЗД на
01.11.2016 г.
Видно от ч.гр.д.№16877/2016 г. на ПРС, банката е упражнила правото си да
направи целия остатък по кредита за предсрочно изискуем. Безспорно е по делото,
че към 07.12.2016 г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, такова изявление от банката, което да е
достигнало до знанието на длъжника липсва.
В т.18 от цитираното тълкувателно решение се дава разрешение на въпроса
за предсрочната изискуемост на вземането на кредитора по договор за банков
кредит, като същото има задължителен характер за съдилищата. Съгласно нея в хипотезата на предявен иск по
чл.422 от ГПК за вземане произтичащо от договор за кредит с уговорка, че целия
кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или други обстоятелства, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на
една от страните. Датата на настъпването й играе ролята на падеж, като това е
моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на
ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
уведомяването на длъжника представлява елемент от фактическия състав, без който
тя не може да настъпи.
Съгласно чл.50 ЗННД при връчването от нотариуса на нотариални покани се
спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК. При връчване на съобщения и книжа от
н., респ. негов упълномощен служител, се прилагат разпоредбите на чл. 37-58 ГПК
/виж определение № 141 от 2.02.2010 г. по ч. т. д. № 496/2009 г., ВКС, ТК, I т.
о. и определение № 517 от 5.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 187/2011 г., II т.
о./.
Видно от подробното удостоверяване както в разписките към уведомленията,
така и в тази към самата покана – действията по връчването не са прецизно и
надлежно изпълнени. Ответникът е бил търсен на посочения в договора и единствен
известен адрес.
ВКС е приел решение, уеднаквявящо
съдебната практика по отношение на предпоствките за връчване на съобшение по
реда на чл. 47 ГПК.
В Решение №233/03.07.2014 г. по гр. д. №7723/2013 г., ВКС, ГУ ГО,
решаващият състав на Върховния касационен съд дава отговор на пропесуалноправния
въпрос - какви са предпоставкнте за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК. Съответно, ВКС приема следното: когато
при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери
адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да
потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения било,
че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никого не е
пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. При
получени сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го
посещава повече. В случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на
адреса, той трябва да положи усилия да узнае по кое време може да бъде намерен
там, за да направи следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не
може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно
посещение, като времето между първото и последното трябва да е повече от един
месец. При последното посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в
него датата на поставянето му и го подписва."
Съгласно Решение № 4 от 24.03.2017 г., постановено от Върховннят
касационен съд на Републикя България, Второ гражданско отделение, по гр. дело №
4649/2016 г.: Налице са допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи
участието на молителя в делото. Когато при първото посещение на посочения по
делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или лице, което е
съгласно да приеме съобщението, той следва да потърси сведения дали адресатът
пребивава на адреса. При получени сведения, че лицето не живее на адреса, съдът
следва да даде указания на ищеца да представи адресна справка съгласно чл.47,
ал.4 ГПК.
В разглеждания случай връчителят е поставил
уведомление по чл.47,ал.1 ГПК, без
да е установено, че ответникът не може да бъде намерен там. Уведомлението е поставено на входната врата
на дворното място на посочения адрес, като е отбелязано, че достъп до
пощенската кутия на адресата не е имало.
Видно от Разписката за връчване на нотариалната покана, в последната
липсват и не са събрани никакви сведения от съседи за това живее ли адресатът В.К.
на адреса, ако не - защо отсъства от адреса, нито е направен какъвто и да е
опит от страна на връчителя да бъде връчена поканата на друго лице, съгласно да
я получи и предаде на адресата - В.К..
Предвид обусловеността на установителния иск по чл.422 от ГПК от
издадената заповед за изпълнение, то при предявена претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, предмет на установяване и признаване по исков ред е заявеното и
обективирано в заповедното производство право. Предвид преюдициалния характер
на заповедното производство в исковото такова, съдът следва да установи дали
ищецът има вземане по основание и размер съвпадащи със заявеното в заповедното.
След като в заявлението въз основа на което е образувано производството по ч.гр.д.№16877/2016
г. на ПРС заявителя изрично е записал, че основанието на паричното му вземане е
извлечение от счетоводните книги, то съдът дължи произнасяне по съществуването
именно на това вземане – по размер (общо
1 127,07 лева) и основание (настъпила предсрочна изискуемост). При
положение, че предмет на заявлението не са отделни вноски по кредита, изискуеми
и неплатени към датата на подаване на
заявлението, то съдът е недопустимо да се произнася по подобна претенция
по чл.422 от ГПК, тъй като това означава въвеждане на ново основание, различно
на това, за което е била издадена заповедта. В този смисъл е Решение №
53/18.05.2015г. на ВКС по т.д.№ 888/2014г. на II т.о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК и задължително за прилагане.
Поради това предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен
изцяло, като неоснователен, поради това, че длъжникът не е уведомен изрично за
предсрочната изискуемост на банковия кредит, преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора
следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника направени по делото разноски.
По заповедното производство следва да бъдат
присъдени 360,00 лева с ДДС за възнаграждение на един адвокат по чл.38 ал.1 от
ЗА на адв. Д.Б..
По настоящото исково производство, следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 460,00 лева, от които 100,00 лева за
възнаграждение на вещо лице по допусната експертиза на ответника и 360,00 лева с
ДДС за възнаграждение на един адвокат по чл.38 ал.1 от ЗА, на адв. Д.Б..
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БАНКА ДСК"
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника Г. юрк. В. И. Т., със съдебен адрес:***,
против В.С.К. ЕГН ********** ***, П. област ул. ***, иск с който се иска от съда да признае за установено, че дължи на Банка ДСК ЕАД, сумата от 690,52 лева, съставляващ главница по договор за кредитна карта от 11.03.2014 г., ведно със законна лихва, считано от 07.12.2016 год. до окончателното плащане, сумата от 260, 76 лева редовна лихва за периода 11.03.2014 г. до 07.12.2016 г., сумата от 0,50 лева санкционираща лихва за периода от 11.03.2014 г. до 07.12.2016 г. и сумата 175,29 лева заемни такси, съдебни разноски по делото в размер на 25,00 лева и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника Г. юрк. В. И. Т.,
със съдебен адрес:***, да заплати на В.С.К. ЕГН ********** ***, П. област ул. ****, направени
по делото разноски в размер на 100,00(сто)лева.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, чрез
пълномощника Г. юрк. В. И. Т., със съдебен адрес:***, да заплати на адв. Д.Г.Б.
***, със съдебен адрес:***, направни по делото разноски за възнаграждение на
един адвокат в размер на 720,00(едемстотин и двадесет)лева съответно в
заповедното производство по ч.гр.д.№16877/2016 г. на ПРС и в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Мария Личева-Гургова
Вярно с оригинала!
РЦ