Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
гр. Велико Търново, 19.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело №537 по описа на Административния съд за 2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО.
Жалбоподателят Н.Й.Н. ***, е оспорил като незаконосъобразно решение
№Ц1012-04-46#1 от 29.07.2020 година на изпълняващият длъжността директор на ТП на НОИ
– Велико Търново, с което са отхвърлени жалбата му срещу разпореждане №041-00-1598
– 16 от 25.06.2020 година на оправомощено лице за ръководител на осигуряването
за безработица в ТП на НОИ – Велико
Търново като неоснователна.
В жалбата се прави оплакване, че ответникът неправилно е приел, че
жалбоподателят не е полагал труд при работодателя и осигурител „МААТ РЕКС
КОНСУЛТ“ ЕООД с оглед събраните по преписката множество доказателства – трудов
договор, длъжностна характеристика и прочие. Сочи, че и от трудовата книжка се
установява кога е полагал труд и какво възнаграждение е получавал за това.
Голословно е според него твърдението, че е недобросъвестен когато лично е
декларирал прекратяването на трудовото правоотношение. След като е изпълнявал
съвестно трудовите си функции и и за това е получавал възнаграждение, то той се
явява добросъвестен. Освен посоченото, прави се оплакване, че не е уведомен за
производството по реда на чл.35 от АПК и затова решението на ответника :което е
предмет на спора/ е издадено при неспазени административно-производствени
правила. Сочи в този контекст, че доколкото става въпрос за възобновяване на
производството, то са налице нарушения на разпоредбите, съдържащи се в чл.99 от АПК. Необоснована е според него тезата на ответника и на органа, издал
потвърденото с решението на ответника разпореждане, че констативния протокол,
издаден в хода на проверката на работодателя е ново доказателство, което има
значение за определяне на правото му на парично обезщетение за безработица. Разпоредбата
на чл.10 от КСО следва да се тълкува според него в синхрон с разпоредбите на
КТ. Правопораждащ факт за индивидуалното трудово правоотношение е трудовия
договор, като осигурителният орган не може да подлага под съмнение сключването
и изпълнението му. Липсата на заплащане
на труда, както и некоректното поведение на осигурителя чрез неспазване от
негова страна на осигурителното законодателство не следва да се тълкува във
вреда на работника/осигуреното лице. В случая не е налице хипотезата на чл.75,
ал.5 от КТ и ответника не може да се позовава на недействителност на трудовото правоотношение.
В открито заседание чрез процесуалния си представител ***Т. поддържа
оплакванията си в жалбата, като претендира разноските по делото.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр.Велико Търново, чрез
процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. В
писмената защита на процесуалния представител на тази страна се съдържат
подробни аргументи за този претендиран резултат. Ответникът сочи, че от
материалите по АД №2/2019 година по описа на настоящият съд се установява, че
осигурителят/работодателят на настоящия жалбоподател е обжалвал задължителни
предписания №ЗД-1-074-00478959/29.10.2018 година на инспектор по осигуряването
при ТП на НОИ, с които на този осигурител е било оказано да заличи данните на 7
лица, сред които и жалбоподателят. Спорният по това дело въпрос е бил
законосъобразността на тези предписания с оглед упражняването на действителна
трудова дейност от тези лица, вкл. и от жалбоподателя по повод на трудовото му
правоотношение с осигурителя му. В това производство е прието е извършена и
проверка на констативния протокол, по повод на който е отменено разпореждането
за отпускане на обезщетението на жалбоподателя, като констатациите в него са
приети за меродавни и установяващи липсата на трудова дейност от жалбоподателя
при посочения осигурител. Според ответника, обратно на твърдяното от
жалбоподателя, последният е недобросъвестен, като тази недобросъвестност е
съществувала в момента на получаването на обезщетенията, тъй като с оглед
общите принципи на правото, недобросъвестно е лицето, което е знаело или
предполагало, че няма право да получи съответните обезщетителни плащания. Ответникът
аргументира в тази връзка, че в процесният случай се твърди добросъвестност с
оглед налично трудово правоотношение и престиран труд по него, като обаче
данните и доказателствата, събрани и в посоченото дело, а и понастоящем
опровергават извода за наличие на трудова дейност при посочения осигурител. В
тази връзка ответникът изрично претендира недостоверност на показанията на свидетеля
И., с оглед на обстоятелството, че и за него е констатирано, че не е полагал
труд при същият осигурител, а е целял единствено получаване на обезщетение. С
тези и други аргументи ответникът моли жалбата да се отхвърли, като претендира
разноските по делото.
Оспорването е редовно и допустимо, като извършено в срок срещу подлежащ
на оспорване акт и от лице с правен интерес. От преписката, с която съдът
разполага се установява, че процесното решение на ответника е връчено на
настоящият жалбоподател на 18.08.2020 година, като от датата на товарителницата
на оператора „Еконт“ се установява, че жалбата е подадена на 28.08.2020 година,
т.е. в 14 дневния решителен и преклузивен срок.
Съдът, след като прецени приложените към административната преписка и представените
в съдебното заседание доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и
становищата на страните, приема за установено следното:
С решението, чиято законосъобразност е предмет на делото, е отхвърлена
жалбата на Н.Н. срещу разпореждане №041-00-1598-16 от 25.06.2020 година на
оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ-Велико Търново. С него, на основание чл.54ж, ал.3 от КСО, във връзка с
чл.114, ал.1 от КСО, е разпоредено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно
полученото парично обезщетение за безработица за периода от 11.10.2017 година
до 10.08.2018 година в размер от 2349, 23 лв. и лихвите върху тази сума от 531,
73 лв. Според мотивите на посоченото разпореждане, при проверката по разходите
за ДОО на дружеството „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ от контролен орган при ТП на НОИ и
съставен констативен протокол №КП 5-04-00478916/29.10.2018 година е установено,
че през 2017-18 година са наемани от това дружество лица, които не са
упражнявали трудова дейност, като са издадени задължителни предписания от
29.10.2018 година за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО от
осигурителя за тези лица, които са потвърдени по съдебен ред. Тези пданни са
заличени и за жалбоподателя Н.. При това
е констатирано, че Н. не е осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от
ДР на КСО и при подаването на заявление
№041-00-1598 от 10.11.2017 година е действал недобросъвестно. По последното
заявление е разпореждане от 29.05.2020 година е отказано отпускането на обезщетение
за безработица.
Видно е от преписката, приложена по делото, че на 11.10.2017 година
жалбоподателят е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица, декларирайки, че правоотношението му с посочения работодател е
прекратено на 11.10.2017 година, не упражнява трудова дейност, за която да
подлежи на задължително осигуряване и прочие. Приложил е заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и други документи.
Въз основа на именно това заявление, с разпореждане №041-00-1598 от
16.10.2017 година на ръководител на осигуряването при безработица, на заявителя
е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер от 21,26 лв. дневно
според ЗБДОО за 2017 година за срок от 11.10.2017 година до 10.08.2018 година. Впоследствие
от жалбоподателя е подаден декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане
на парично обезщетение за безработица, като е декларирано, че упражнява трудова
дейност от 30.10.2017 година за трудов договор при престиране на труд на 4
часов работен ден. Съответно, издадени са разпореждания от 4.12.2017 година,
2.01.2018 година, 2.02.2018 година, 2.03.2018 година, 2.04.2018 година,
30.04.2018 година, 4.06.2018 година, 28.06.2018 година, 30.06.2018 година,
3.09.2018 година, и 2.10.2018 година според които разпореждането от 16.10.2017
година е следва да се изплащат за съответните периоди обезщетения н размер от
10, 63 лв. дневно /50 процента от първоначално определената сума от 21, 26 лв.
дневно/.
С оглед на постъпил сигнал в ПТ
на НОИ – Велико Търново, на основание чл.108, ал.1,т.3 от КСО на осигурителят
„МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ са издадени задължителни предписания
№ЗД-1-04-00478959/29.10.2018 година, като е предписано подаването на коректна
информация по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за общо шест лица, сред които е и жалбоподателят
чрез заличаващи декларации, образец №1. Посочените предписания са мотивирани с
удостовереното в констативен протокол №КП-5—4-0478916 от 29.10.2018 година,
издаден при извършена проверка на разходите на ДОО за дружеството осигурител.
От обстоятелствената част на този протокол е видно, че по специално досежно
жалбоподателят Н. е прието, че въпреки сключеният трудов договор с дружеството,
жалбоподателят не е престирал ефективно труд в полза на същото, като е назначен
на длъжността „пазач въоръжена охрана само за пет работни дни - от 4.10 до
11.10.2017 година.
Видно от материалите, съдържащи се в приобщеното Д№2/2019 година по
описа на АСВТ, описаните по-горе задължителни предписания са обжалвани пред
ответника, като с решение №1012-04-104#4 от 7.12.2018 година,
той ги е потвърдил. Съответно дружеството-осигурител „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ е
обжалвало това решение пред АСВТ, като с решение №126 от 18.03.2019 година по
това дело, оставено в сила с решение №1574 от 30.01.2020 година по АД №5755 от
2019 година на ВАС, тази жалба е отхвърлена.
Съответно, на 29.05.2020 година ръководителят на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Велико Търново е издал разпореждане
№041-00-1598-14, с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменил
разпореждане №041-00-1598-1/16.10.2017 година за отпускане на парично
обезщетение да безработица на жалбоподателя, като е аргументирано, че са
представени нови документи – описания по-горе констативен протокол, от данните
в който се приема за установено, че Н. не е упражнявал трудова дейност за
периода 4.10.2017 година – 10.10.2017 година.
Няма данни за обжалването на това разпореждане, при което следва да се
приеме, че е стабилен административен акт. На същата дата е издадено
разпореждане №041-001598 0 15 на същият административен орган, с което при
аналогични съображения, е отказано отпускането на парично обезщетение за
безработица по заявлението на лицето от 11.10.2017 година. И за това
разпореждане липсват данни да е обжалвано по реда на чл.117 и сл. от КСО, при
което следва да се приеме, че е влязло в сила.
Какви са изводите на съда?
На първо място следва да се отбележи, че решението на ответника, чиято
законосъобразност с аргумент от разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО е предмет
на делото, е валиден административен акт, издаден от компетентен по материя,
степен и територия административен орган в условията на заместване с оглед на
представената заповед №1016-40-666 от 3.6.2016 година на директора на ТП на НОИ
– Велико Търново. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, буква „б“ от КСО
„Пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или
неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.
Съответно според разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО „Ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането.“. Видно от нормата е, че при
реализирането на административното обжалване на разпорежданията като процесните
/по чл.54ж, ал.3 от КСО/ ответникът е именно съответният ръководител на ТП на
НОИ, като следва да се произнесе писмено с мотивирано решение, в което да
изложи доводите си по същество, както е процедирано в случая.
При проявлението на описаните по – горе обстоятелства съдът счита, че
правилно с решенето на ответника е отхвърлена жалбата на жалбоподатателя срещу
частта на разпореждане №041-00 - 1598-16/25.06.2020 година на изпълняващия
длъжността ръководител на осигуряването за безработица, с която е разпоредено
възстановяването на полученото без основание обезщетение за безработица за
периода от 11.10.2017 година до 10.08.2018 година. По делото не се спори
получаването на това обезщетение, като не
е спорен и размерът му, който се установява както от вече маркираните
по-горе разпореждания, така и от справката,
намираща се на лист 15 от делото.
Не е спорно и, че възстановяването е обосновано с нови доказателства – коментираният
констативен протокол, издаден при проверката на работодателя „МААТ РЕКС
КОНСУЛТ“.
Правото на посочените обезщетения е учредено с разпореждане
№041-00-1598-1 от 16.10.2017 година, който акт представлява и основанието за
извършените плащания. След като е отменено основанието, въз основа на което е
заплащано обезщетението за безработица на жалбоподателя е налице хипотезата на
чл.54ж, ал.3 от КСО, тъй като получените
обезщетителни плащания не почиват на действащо правно основание и към момента
на издаването на това разпореждане се явяват неоснователно получени. В този
контекст е несподелимо оплакването на жалбоподателя за неспазване на
разпоредбите на чл.99 от АПК при отмяната на разпореждане №041-00-1598-1 от
16.10.2017 година чрез разпореждане №041-00-1598-14 от 29.05.2020 година.
Посоченият институт на възобновяване е неприложим, тъй като в случая приложение
следва да намери специалният закон чрез разпоредбата на чл.54ж, ал.2 от КСО,
която касае възобновяване на административно производство във връзка с издадени
разпореждания, касаещи учредяването, изменянето, прекратяването и отказа на
обезщетенията за безработица. Както съдът отбеляза по-горе, именно по посочения
процесуален ред чрез разпореждане №041-00-1598-14 от 29.05.2020 година е
отменено основанието, въз основа на което жалбоподателят е получавал
обезщетенията си за безработица, като в случая отмяната е на база на
новосъздадено писмено доказателство, при което извън факта на добросъвестност,
приложимо е изключението на чл.114, ал.2, т.2 от КСО във връзка с чл.54ж, ал.3
от КСО.
Извън горното следва да се отбележи, че на практика спорно е решението
на ответника, потвърждаващо разпореждане №041-00-1598-16 от 25.06.2020 година
на ръководителя за осигуряването за безработица досежно олихвяването на
неоснователно получените обезщетения с оглед недобросъвестността на
жалбоподателя. Всъщност както наведените в жалбата оплаквания, така и събраните
по инициатива на жалбоподателя гласни и писмени доказателства касаят установяването
на добросъвестността му с оглед на посоченото в разпореждането досежно
недобросъвестното получено обезщетение за безработица и прилагането на разпоредбата
на чл.114, ал.1 от КСО.
В контекста на тази част от спора следва да се отбележи, че мотивите на
ответника в решението му, както и посоченото в писмената защита на процесуалния
му представител касаят именно факти и обстоятелства, които сочат на
недобросъвестността на жалбоподателя. Видно от мотивите на решението на
ответника е, че е прието, че жалбоподателят, за времето, през което е имал
валидно сключено трудово правоотношение с „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“ ЕООД, не е
упражнявал трудова дейност и не може да се счита за осигурено лице по смисъла
на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Според ответника именно това сочи на
недобросъвестността му, тъй като липсата на трудова дейност е осъзнат факт,
като сключването на трудовия договор без ефективното му изпълнение цели
злоупотреба с осигурително право.
В това отношение ответникът се позовава както на констативния протокол,
издаден по повод на проверката на осигурителя и събран като доказателство по
делото, така и на мотивите на съдебните решения на Административен съд – Велико
Търново и на Върховния административен съд.
Следва да се посочи обаче, че посочените съдебни решения са
непротивопоставими на настоящият жалбоподател. Спорът, който е решен с влязлото
в сила решение на АСВТ по АД №2/2019 година е досежно законосъобразността на
задължителни предписания, чиито адресат не е жалбоподателят, а осигурителят
„МААТ РЕКС КОНСУЛТ“, съответно едната страна по делото е това дружество, а
другата страна е административният орган.
Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1 от АПК „Решението има сила за
страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има
действие по отношение на всички.“. Видно от съдържанието и, тя очертава както
субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, така и
задължителната сила на правните последици на решението. При отхвърлянето на
жалбата /какъвто е случаят с оставеното в сила решение на АСВТ по АД №2/2019
г./ силата на пресъдено нещо обхваща единствено страните по делото, като
задължителната сила на решението се състои в зачитането на субективните и
обективни предели на така формираната сила на пресъдено нещо.
Настоящият жалбоподател не е бил страна по делото, той не е обхванат от
субективните предели на силата на пресъдено нещо и за него това решение има
единствено задължителна сила.
Обратно, след като по делото е приобщен като писмено доказателство
констативен протокол №КП-5-04-00478916/29.10.2018 година, то същият следва да
се цени от съда, независимо, че е издаден в хода на друго административно производство.
В този контекст е уместно да се посочи и, че посоченият протокол от процесуална
гледна точка представлява официален удостоверителен документ, който притежава материална
доказателствена сила за удостоверените в него действия и констатирани при
извършването им обстоятелства.
Следователно, следва жалбоподателят от една страна да опровергае
констатираните в този документ обстоятелства, които сочат на липсата на
извършвана от него трудова дейност за осигурителя „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“, като от
друга страна следва да установи факти и обстоятелства, които да сочат на добросъвестността
му, т.е. да сочат, че той е полагал труд за този работодател за периода, през
който се е намирал в трудово правоотношение с него.
За да установи тези обстоятелства, жалбоподателят се позовава на
изслушаните по негова инициатива показания на свидетелите Ю.Й.А./управител на
осигурителя „МААТ РЕКС КОНСУЛТ“/ и И.Т.И. /вуйчо на жалбоподателя/, като освен
това представи удостоверение на дирекция „Бюро по труда“ – Горна Оряховица и
подадените от работодателя заявки – спецификации за свободно работно място.
Според показанията на свидетелката Асенова, с жалбоподателят го е
запознала вуйчото на последния, който също е бил служител на управляваното от
нея дружество. Последният е бил на длъжността „охрана“, като е предупредил, че
ще отсъства от работа поради предстоящи медицински интервенции и е запознал
свидетелката с Н.. Свидетелката сочи, че е имала нужда и от лице, което да се
занимава с документацията на дружеството, като е въвела и длъжността
„охранител“ с оглед авторитета на съответните служители. Имала е заявени
работни места в бюрото по труда, като жалбоподателят е бил на четири часов
работен ден. Определено е било работно време на жалбоподателя от 11 часа до 15
часа, като е искала той да присъства в моментите, когато клиентите са
обслужвани в офиса. Свидетелката дава показания, че жалбоподателят е изпълнявал
дребни поръчки, свързани с деловодна
работа. Всъщност жалбоподателят е бил нает като охрана по лични причини с оглед
заплахи към личността на управителката на дружеството работодател. Въпреки
даването на заявки, дружеството не е наемало лица, изпратени от тази институция
поради липса на подходящи такива.
Според свидетеля И., свидетелката Асенова си е търсила работник, като
самият той е работил като охрана в управляваното от нея дружество. Функциите му
са били както охранителни, така и деловодни. Не помни с тази свидетелка да се е
случвало нещо неприятно в личен план. Казали му от бюрото по труда, че
дружеството търси пазач и той казал на племенника си. Управителката на
дружеството не е имала взаимоотношения с жалбоподателя преди това. Последният
ходел на работа. Бил от Стражица, като свидетелят го завел на местоработата.
Останалите показания касаят работата на самия свидетел, както и причините, по
които преустановил работата си.
Следва да се посочи, че в материалите по АД №2_2019 г. на АСВТ се
намират доказателства, които са част и от доказателствата по настоящото дело,
като те са анализирани по това дело с оглед доказателствената им стойност. Тези
доказателства са трудовия договор, сключен между работодателя и дружеството - осигурител, дадените в хода на проверката
на осигурителя обяснения от настоящият жалбоподател, заповедта за прекратяване
на трудовото му правоотношение, карта за предварителен медицински преглед на
жалбоподателя, длъжностна характеристика за длъжността пазач - невъоръжена
охрана, справка от ПР на НОИ досежно осигурителните периоди 1.1.2017 година –
31.12.2017 година.
Настоящата инстанция намира, че доказателствената оценка на тези
доказателства, направена в решение №1574 от 30.01.2020 година на ВАС понастоящем
не може да се промени предвид представените пред настоящият съд доказателства.
В това отношение, на първо място следва да се отбележи, че съдът не
кредитира показанията на свидетеля И.И. досежно изнесените в тях факти, касаещи
трудовите функции на жалбоподателя при посочения работодател. Всъщност в
показанията му не се съдържат факти и обстоятелства които да сочат на
изпълнение на някакви конкретни трудови функции от жалбоподателя. Извън това
следва да се отбележи, че по отношение на свидетеля от страна на ответника е
представен в открито заседание констативен протокол №КП –
5-04-00899713/24.03.2021 година, от съдържанието на който се установява, че и
за този свидетел е налице констатация, че за периода, през който е бил назначен
на работа при същият осигурител, не е изпълнявал трудови функции. Посоченото,
извън констатираното по-горе, дискредитира стойността на показанията му. Този
извод на съда не се разколебава от представените доказателства за
манифестирнето в Бюрото по труда на работни места за длъжността пазач
невъоръжена охрана. Както правилно отбелязва ответника в писмената си защита, тези доказателства са неотносими към
добросъвестността на жалбоподателя, който така или иначе не е назначен на база
на насочване от Бюрото по труда на посочената позиция.
Показанията на свидетелката Асенова също не са в състояние да променят
дадената от ВАС доказателствена оценка на събраните в хода на проверката на
осигурителя и събрани и в настоящото производство писмени доказателства. В
показанията на тази свидетелка всъщност не се съдържат никакви факти за
конкретни и ясни трудови функции на жалбоподателя по време на действието на
трудовия му договор, които да съответстват на задълженията, посочени в
длъжностната характеристика. Извън това следва да се отбележи, че описаните в
обяснението на жалбоподателя дейности не сочат на яснота относно функционални
задължения, които да удовлетворяват работодателски интерес. В тази връзка
следва да се има предвид, че, както е отбелязал и ВАС, трудовият договор с
жалбоподателя е със срок на изпитване, като е прекратен на основание чл.71,
ал.1 от КТ, която разпоредба се отнася до хипотезата, при която до изтичането
на срока за изпитване страната, в полза на която е уговорен срока, може да
прекрати договора без предизвестие, като в договора липсва изпитателен срок,
при което е очевидно липсата на намерение у работодателя да изпитва
действителните трудови умения на работника за посочената в трудовия договор
длъжностна позиция.
Посочената доказателствена оценка
сочи на недобросъвестност на жалбоподателя. Както е аргументирано например в
решение №12132 от 30.09.2020 година на ВАС добросъвестността по смисъла на чл.
114, ал. 2 от КСО при получаване на сумите за осигурителни плащания е
обстоятелство, погасяващо задължението за връщането им, като добросъвестността
е налице, когато получателят е със съзнанието и субективното отношение, че
сумите му се дължат. След като не е полаган труд по възникналото трудово
правоотношение, то е необосновано твърдението, че е налице добросъвестно
поведение на лицето, черпило осигурителни права, тъй като неполагането на труд
е волево бездействие, детерминирано от осъзнаването на липсата на необходимост
за упражняване на трудови функции.
Следва при
това положение жалбата да се отхвърли.
При този
изход на спора на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение съобразно
разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
НЗПП в размер от 150 лв.
Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Й.Н. ***, ЕГН **********, против решение №Ц1012-04-46#1 от 29.07.2020 година на изпълняващия длъжността директор на ТП на НОИ –
Велико Търново.
ОСЪЖДА Н.Й.Н. ***, ЕГН **********, да заплати на Националния
осигурителен институт разноски по делото от 150 /сто и петдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: