Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1169
гр.Русе, 28.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
в публично заседание на двадесет
и девети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора
…………………
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело
№ 1463 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищцата С.П.Л. твърди,
че се е снабдила срещу ответника със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 110/2019 г. за сумата от 590,24 лв., представляваща част от
неоснователно събрано на 15.01.2014 г., в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,
вземане в полза на взискателя по изп.дело № 20108320402186 по описа на ЧСИ
рег.№ 832 на КЧСИ, образувано въз основа на издаден на ”Топлофикация-Русе” ЕАД изпълнителен лист от
18.11.2010 г. по ч.гр.дело № 7814/2010 г. по описа на РРС.Длъжникът възразил
срещу акта във визирания в закона срок.Счита доводите на насрещната страна за
неоснователни.
Твърди, че на 18.11.2010
г. в полза на ответника срещу нея бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 7814/2010
г. по описа на РРС, образувано въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, за
сумата от 607,78 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода 01.01.07 г.-26.05.2010 г. по 26 бр. фактури, 127,04 лв.-лихва за
забава, със законната лихва от
24.09.2010 г. и 127,50 лв.-разноски за него производство.
На 17.12.2010
г. по искане на “Топлофикация-Русе” ЕАД срещу нея било образувано изп.дело №
20108320402186 по описа на ЧСИ рег.№ 832 на КЧСИ.В молбата взискателят посочил
изпълнителните способи за събиране на вземането, а именно: запор на трудово възнаграждение или пенсия па
длъжника, запор на собствени МПС, възбрана на недвижими имоти, запор на банкови
сметки и опис на движимото имущество на длъжника. Дружеството възложило на ЧСИ
правомощията, предвидени в чл.18 ЗЧСИ.
Твърди, че
след образуване на изпълнителното производство, в рамките на две години от
17.12.2010 г. до 17.12.2012 г., по него дело били изисквани справки за нейното имотно
състояние и доходи, без обаче да са били предприемани валидни изпълнителни
действия, които да прекъснат погасителната давност.С уведомление от 14.09.2011
г. ЧСИ я известил, че е насрочил опис на движимите й вещи.В документа обаче не била
визирана конкретна дата.Счита, че в случая не се касае до валидно предприето изпълнително
действие.В следващия двугодишен период от 14.09.2011 г. до 14.09.2013 г. по
изпълнителното дело отново не били предприети други действия, водещи до прекъсване на погасителната давност.В тази връзка счита, че
производството е било прекратено ех 1еgе на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК най-късно на
14.09.2013 г.
Твърди, че на 15.11.2013
г. по изпълнителното дело постъпила сума
в размер на 1 115,80 лв., която не е предмет на настоящото производство.Счита
че това плащане не е прекъснало давността по отношение на вземането, за което е
издаден изпълнителния лист, тъй като към него момент изпълнителното дело е било
прекратено ех 1еgе.
На 15.01.2014
г. по сметката на ЧСИ постъпила сума в размер на 649,82 лв., от която в полза
на взискателя била разпределена
процесната сума от 590,24 лв., включваща главница от 580,39 лв. и натрупана
лихва от 9,85 лв., а в полза на
ЧСИ-такси от 59,58 лв.С това било прието, че задължението й по изпълнителното
дело е било напълно погасено.
Счита, че е
заплатила на ответника 590,24 лв. без правно основание по перемирано
изпълнително дело, поради което дружеството неоснователно се е обогатило за
нейна сметка. Намира, че след депозиране на молбата пред ЧСИ, в която са били посочени
различни изпълнителни способи за събиране на вземането и възлагане на
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, от взискателя не са били предприемани други
изпълнителни действия в двугодишен период от 17.12.2010 г., имащи за резултат
прекъсване теченето на погасителната давност, включително и след насрочване на опис
на движими вещи на 14.09.2011 г.Такива действия не били предприемани и от
страна на ЧСИ.
В тази връзка
счита, че всички суми, събрани след 14.09.2013 г. са били разпределени в полза на ответното
дружество без основание, без значение, че не е бил постановен акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, като се позовава и на т.10 от ТР № 2 / 2013 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК,
ВКС.
Иска да се
признае за установено по отношение на ответника, че й дължи присъдената сума по
ч.гр.дело № 110/2019 г. по описа на РРС.Претендира разноски за двете
производства.
Ответникът ”ТОПЛОФИКАЦИЯ-РУСЕ”
ЕАД оспорват иска.Претендират отхвърлянето му и присъждане на разноски по
делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 110/ 2019 г. по описа на РРС, в полза на ищцата в
настоящото производство била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответното дружество за
сумата от 590,24
лв., представляваща част от неоснователно събрано, в хипотезата на чл.433 ал.1
т.8 от ГПК, вземане на 15.01.2014 г. в полза на взискателя по изп.дело №
20108320402186 по описа на ЧСИ рег.№ 832 на КЧСИ, образувано въз основа на
издаден по искане на ”Топлофикация-Русе”
ЕАД изпълнителен лист от 18.11.2010 г. по ч.гр.дело № 7814/2010 г. по описа на
РРС, както и 325 лв.-разноски.
В срока по чл.414 от ГПК
длъжникът подал възражение.На ищцата било указано да предяви претенцията си по
общия исков ред.Разпореждането е връчено на страната на 11.02.2019 г.Исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е подадена на
11.03.2019 г.Спазен е преклузивният 1-месечен срок, предвид което претенцията е
допустима.
Страните не
спорят по изложените в исковата молба факти.
От
представените в производството доказателства става ясно, че на 18.11.2010 г. в полза на
ответника е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 7814/2010 г. по описа
на РРС, образувано въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, за сумата от
607,78 лв., представляваща главница за доставена на ищцата топлинна енергия за
периода 01.01.2007 г.-26.05.3010 г. по 26 бр. фактури, 127,04 лв.-лихва за
забава, със законната лихва от 24.09.2010
г. и 127,50 лв.-разноски за него производство или общо 862,32 лв.
На 17.12.2010
г. по искане на “Топлофикация-Русе” ЕАД било образувано изп.дело №
20108320402186 по описа на ЧСИ рег.№ 832 на КЧСИ.В молбата взискателят посочил
изпълнителните способи за събиране на вземането-запор на трудово възнаграждение
или пенсия па длъжника, запор на собствени МПС, възбрана на недвижими имоти,
запор на банкови сметки и опис на движимото имущество на длъжника.Дружеството
възложило на ЧСИ правомощията, предвидени в чл.18 ЗЧСИ.
На 07.01.2011
г. на длъжницата била изпратена покана за доброволно изпълнение.Освен сумите,
предмет на изпълнителния лист, към вземането били включени 400 лв.-разноски по
изпълнителното дело за юрисконсулт и 108 лв.-авансово събрана от взискателя такса
по изпълнителното дело (л.7).Така общо дългът възлязъл на 1 370,32 лв.
На 11.01.2011
г. длъжностното лице е удостоверило, че е залепило уведомлението на входната
врата на адреса.
На 15.09.2011
г. на ищцата било изпратено напомнително съобщение с покана за изпълнение,
както и уведомление за насрочване на опис през 2011 г. (без отбелязана дата) на
движимите вещи, находящи се в жилището й.Уведомлението било залепено на
входната врата.Длъжностното лице удостоверило, че има данни, че длъжницата от няколко години живее в чужбина.
На 15.11.2013
г. ищцата превела по сметка на ЧСИ сумата от 1 115,80 лв.С нея били
погасени 108 лв.-авансова такса, 400 лева-юрисконсултско възнаграждение по
изпълнителното дело, 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение по гражданското
дело, 27,50 лв.-разноски по гражданското дело, 127,04 лв.-присъдена в полза на
взискателя лихва за забава, 196,46 лв.-натрупана лихва върху главницата и 27,39
лв.-главница, както и 129,41 лв.-такси на ЧСИ.
На 15.01.2014
г. по същата сметка били преведени още 649,82 лв., от които 9,85 лв.-натрупана
лихва върху главницата, 580,39
лв.-главница, и 59,58 лв.-такси на ЧСИ.
На 24.01.2014
г. ЧСИ постановил прекратяване на изпълнителното дело, поради пълно погасяване
на задължението от длъжника.
При тези
данни, съдът намира претенцията за основателна.
По делото
безспорно се установява, че след
иницииране на изпълнителното производство на 17.12.2010 г., когато посочил
изпълнителните способи за събиране на вземането си, както и възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, взискателят,
ответник в този спор, не е поискал извършването на други изпълнителни действия
по отношение на длъжника.Такива не са били предприети и от ЧСИ.Съдът намира за
основателен доводът на ищцата, че в процесния случай няма валидно насрочен опис
на нейни вещи, тъй като за това не е била определена конкретна дата.В
Тълкувателно решение №2/2013 г. от 25.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, е визирано кои изпълнителни действия могат да бъдат съобразени, за да се
счита, че е прекъсната давността по
чл.116 б.”в” ЗЗД.Такива са насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагане на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността, според този
акт, образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.В т.10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433
ал.1 т.8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.Обявено е за
изгубило сила Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, съгласно което погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
Ответникът
излага доводи, че възприетите разрешения с тълкувателното решение от 2015 г.
могат да се прилагат занапред,считано от датата на обявяването му, само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това, какъвто е процесния случай.В тази връзка
страната се позовава на Р № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д№ 2382/2017 г. на ВКС,
ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.Настоящият състав намира, че в
случая е без значение дали ще се възприемат разясненията в постановлението или
тези по тълкувателното решение, всяко от тях задължително за органите на
съдебната и изпълнителната власт към съответния момент.Ищцата е уточнила, че не
се позовава на изтекла в нейна полза погасителна давност към момента на плащане
на спорната сума по изпълнителното дело, а на нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, аналогична в тази част с чл.330 ал.1 б.”д” от ГПК (отм.), според която
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.В тълкувателното решение е казано, че перемцията
по изпълнителното дело настъпва по право, без да е
необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител.Взискателят
има ангажимент да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8
ГПК.В
процесния случай това е станало след 17.12.2012 г.
Ответникът е
навел доводи, че ищцата е признала дълга с факта на плащане на сумите през 2013
г. и на 15.01.2014 г. Доколкото обаче парите са били преведени по сметка на
ЧСИ, то погасяването на дълга е станал не доброволно, а в рамките на
принудителното изпълнение.Според Решение № 139 от 28.08.2013 г. на ВКС по т.д.№
98/2012 г., ІІ т.о., ТК, извършеното
по изпълнителното дело плащане не представлява нито признание на вземането по
чл.116 б.”а“ от ЗЗД, нито изпълнение по смисъла
на чл.118 от ЗЗД, тъй като плащането по образуваното
изпълнително дело предполага предприета процесуална принуда срещу длъжника, при
която отпада онзи елемент на доброволност, на лична преценка на длъжника дали
да се позове на изтеклия давностен срок или да изпълни задължението си въпреки
изтичането му.При преценка дали
изпълнението, извършено при образувано изпълнително производство, може
да се квалифицира като доброволно, следва да се изхожда от задължителните
разяснения по т.13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК.Според тези разяснения, под „доброволно
погасяване на вземането“, се имат предвид плащания от длъжника
на кредитора (без сумите първоначално да са постъпили по сметката на съдебния
изпълнител), както и осъщественото погасяване чрез други погасителни способи – прихващане,
даване вместо изпълнение, опрощаване.В случая няма спор, че ищцата е внесла
спорната сума не по сметка на взискателя, а на съдебния изпълнител.Взискателят
не е предприел действия по изпълнението, годни да прекъснат давностния срок,
респективно срока по чл.433 от ГПК.От 17.12.2012 г. всички евентуално
предприети действия по изпълнителното дело ще са лишени от правно основание,
тъй като са извършени, след като производството е било прекратено. В тази
връзка е налице фактическият състав на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, при
който възниква отговорност за неоснователно обогатяване.Ищцата е
платила принудително процесната сума, при липса на основание.Към момента
на плащането не е съществувала
правно призната причина за разместване на благата, по силата на която
ответникът да има право да задържи полученото по прекратеното по силата на
закона изпълнително производство.Не е имало пречка, с оглед обстоятелството, че
към него момент не е била изтекла предвидената в ЗЗД погасителна давност,
взискателят да реализира правата си в рамките на нов изпълнителен процес,
иницииран по съответния ред.
В
тежест на ответника са разноските по двете производства, включително следващото
се възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, оказал безплатна
правна помощ по това дело.В хода на заповедното производство сума по това перо
е присъдена в полза на представляваната.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на
”ТОПЛОФИКАЦИЯ-РУСЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.”ТЕЦ-Изток” № 1, че дължи на С.П.Л., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, офис 28, чрез адв.С.В. ***, сумата от 590,24 лв., представляваща
част от неоснователно събрано, в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, вземане
на 15.01.2014 г. в полза на дружеството, взискател по изп.дело № 20108320402186
по описа на ЧСИ рег.№ 832 на КЧСИ, образувано въз основа на издаден в тяхна полза изпълнителен лист от 18.11.2010 г. по
ч.гр.дело № 7814/2010 г. по описа на РРС, за което е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 219 от 24.01.2019 г. по
ч.гр.дело № 110/2019 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ”ТОПЛОФИКАЦИЯ-РУСЕ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ-Изток” № 1, да заплатят на С.П.Л., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, офис 28, чрез адв.С.В. ***, в брой, сумата от 25 лева-разноски по делото,
както и 325
лв.-разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА ”ТОПЛОФИКАЦИЯ-РУСЕ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ-Изток” № 1, да заплатят на адв.С.В. ***,
офис 28, по посочена от нея банкова сметка, ***.-адвокатско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/