Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 01.09.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и втори април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Сн. Апостолова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5820 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 23719/26.01.2020г. по гр.д. № 3531 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 148-ми състав „Т.Д.”ЕООД,
ЕИК ******* е осъдено да заплати на „Г.к.”ЕООД,
ЕИК*******на основание на чл. 266, ал.1
от ЗЗД сумата от 13 383,76лв. с
включен ДДС, ведно със законната лихва от
17.01.2018г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за успех по
договор за консултантски услуги № 580/05.12.2013г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1858,17лв. представляващи съдебни
разноски по делото.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5028680/18.02.2020г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 13.02.2020г. от ответника
по исковете „Т.Д.”ЕООД, ЕИК *******
с адрес: гр. Момчилград, ул. „*******в частта, с която исковете са уважени.
Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочило е, че независимо че основния договор
от 05.12.2013г. и споразумението за прекратяването му от са подписани от едно и
също лице и донесени му от едно и също лице, районният съд приел валидността на
договора, но протоколът за прекратяването му не приел. Споразумението за
прекратяването било подписано на
28.01.2017г., а фактурата била издадена на 09.08.2017г., независимо, че ищецът
вече притежавал екземпляр от споразумението за прекратяване. След
прекратяването на договора бил сключил договор с друго лице, което да извърши
неизвършените от ищеца работи и платил
възнаграждение за същото.
Въззиваемият-ищец– Г.к.”ЕООД, ЕИК*******със
седалище и адрес на управление:*** в предоставения срок е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението е правилно. Установено било валидно сключен договор и
изпълнение на задълженията по договора, поради което и му се следвало
възнаграждение. Изработеното от ищеца проектно предложение за ответника било
одобрено и било получено финансиране от 446125,20лв., сключен бил договор за
същото. Договорът не бил прекратен по взаимно съгласие със споразумението от
28.01.2017г. Това споразумение не било подписано от управителя му и това се установявало от прието по делото
заключение по съдебно-графологическата експертиза. Доколкото договора бил със
срок от 3 години нямало основание след този срок да се сключва споразумение за
прекратяването му. Отделно, това
споразумение нямало отношение към претенцията, му защото тя се основавала на
изпълнение на задълженията по договора, това споразумение касаело друг проект,
а не процесния. Без значение било дали лицето подписало договора бил негов
управител, защото с последващите си действия бил потвърдил сключването му,
въззивникът нямал право да основава възраженията си като се позовава на този
недостатък. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2001228/17.01.2018г.
на Г.к.”ЕООД, ЕИК*******срещу Т.Д.”ЕООД, ЕИК *******, с която е
поискало от съда на основание на чл. 266
и чл. 86 от ЗЗД за осъди ответника да му заплати сумата от 13 383,76лв. с включен ДДС, ведно
със законната лихва от 17.01.2018г.
до изплащането й, представляващи възнаграждение за успех по чл. 5.2.3. вр. с
чл. 6.2. от договор за консултантски услуги № 580/05.12.2013г. Навело е твърдения,
че с ответника сключили договор, с който му било възложено да предостави
консултантнски услуги за реализиране на планове на ответника за усвояване на
средства по европейски, национални и други донорски програми за развитието и
разширяването на дейността му, ищецът изготвил
за ответника проектно предложение, озаглавено „Повишаване на производствения
капацитет на фирма „Т.д.” ЕООД по процедура „Подобряване на производствения
капацитет в МСП” в рамките на Оперативна програма „Иновации и
конкурентноспособност 2014-2020г.”, това проектно предложение било одобрено и
получило финансиране в размер на 446125,20лв., за което бил сключен договор от
23.12.2015г. Така за ответника
възникнало задължение да плати на ищеца възнаграждение за успех от в размер на
5% от одобрената сума по проекта, ответникът му платил първата част от това
възнаграждение с платежни нареждания от 16.03.2016г. и от 07.09.2016г.,
останала неплатена процесната сума, за което било издадена фактура №
2198/09.08.2017г. Падеж за плащане било 8 дни от авансовото плащане по проекта,
а в случай че такова няма – до 6 месеца от сключването на договора за
финансиране. Оспорил е автентичността на споразумението от 05.12.2013г. Претендирал
е разноски.
Ответникът Т.Д.”ЕООД, ЕИК *******в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил
е, че договорът между страните бил прекратен със споразумение от 05.12.2013г.,
с което страните се съгласили че не се дължи втората част от възнаграждението
за успех. Това споразумение сключили, защото ищецът спрял да изпълнява
задълженията си по договора, не било подписано пред управителя на ответника,
изпратено му било подписано.Действително били извършени работите, посочени в
разменената между страните електронна кореспонденция, получили били субсидията
, посочена в исковата молба.
С определение от о.с.з. от
09.05.2019г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е имало сключен валиден договор за
консултантски услуги, че ищецът е изготвил проектно предложение, по което
ответникът е получил финансиране по сключен договор за същото в размер от
446125,20лв.
По делото е приет неоспорен от страните договор №
580/05.12.2013г., носещ подпис за представители на страните, за ищеца подписа
от Т.Б., съгласно който Т.д.”ЕООД е възложило на Г.К.” ЕООД да му предостави
консултантнски услуги /мониторинг, периодичен преглед на програмите за
финансиране; консултации и предложения за изработване на проекти за участие в
програмите; изработване и редакция на проекти с пълна документация за
кандидатстване по програмите, избрани от възложителя; подава подписани от
възложителя проекти, поддържане на връзка с фифансиращата институция, следене
развитието на проекта до окончателното решение за финансирането му; изготвяне
на бизнес и финансови планове и анализ на рисковете; предлагане на консорциуми;
обгрижва одобрените проекти, по нататъшно контактуване с финансираща институция
и изготвяне от името на възложителя на изискваните по програмата доклади/ за
реализиране на планове на ответника за усвояване на средства по европейски,
национални и други донорски програми за развитието и разширяването на дейността
му за срок от 3 години срещу възнаграждение . Съгласно чл. 5.1 и чл. 5.2.3. вр.
с чл. 6 от договора дължимото възнаграждение е както следва: 5850лв. без
ДДС авансово възнаграждение , платимо до
8 дни от сключването на договор за финансиране и след издаване на фактура;
възнаграждение за успех в размер на 5% от одобрената сума по проект в размер от
350 001лв. до 700 000лв.,
което възнаграждение за успех се плаща на две части – първата част в срок от 8
дни от одобряването на проекта и втората част – до 8 дни от получаване на
авансово плащане по проекта, а ако такова няма – до 6 месеца от сключването на
договора за финансиране.
По делото са приети неоспорени от
страните формуляр за кандидатстване, приложение № 1 към Решение №
РД-16-1035/26.11.2015г. , списък на операции, писма по електронна поща, съгласно които ищецът е изготвил за ответника проектно предложение,
озаглавено „Повишаване на производствения капацитет на фирма Т.д.”ЕООД по
процедура „Подобряване на производствения капацитет в МСП” в рамките на
Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014г.-2020г., който
проект е за закупуване на техника, необходима за повишаване на капацитет на
предприятието – понт машина, оверлози, грайферен автомат, автомати за зашиване
на гайки и копчета, автоматични прави едноиглови машини, за зиг-заг шевове, за
изработка на илик око, софтуеър в система с плотер и дигитайзер, банцинг, п
образна машина, машина за изработка на седалищни шевове, за подгъв, пресоване и
парогенератор което проектно предложение е на обща стойност от 749 685лв.,
проект е одобрен за финансиране на 26.11.2015г. с общ размер на безвъзмездна
финансова помощ от 446 125,20лв.
Приети са неоспорени от страните
фактура № 1693/19.02.2016г., платежни нареждания от 07.09.2016г. и от
16.03.2016г., съгласно които ищецът е издал на ответника фактура за 13383,76лв.
с посочено основание консултантски
услуги и сумата е платена от ответника на ищеца на две равни части от по 6691,88лв. на 07.09.2016г. и на 16.03.2016г.
Приета е издадена от ищеца на
ответника неподписана от последния фактура № 2198/09.08.2017г. за сумата от
13 383,76лв. с посочено основание консултантски услуги по договор №
580/05.12.2013г. по ВУ-2-ра вноска.
Прието е споразумение от 28.01.2017г.
носещо подпис за представителите на страните по него , за ищеца – А.М.,
съгласно което страните са се съгласили да прекратят по взаимно съгласие
договора за консултантски услуги № 580/05.12.2013г, като са се съгласили, че изпълнителят не дължи на
възложителя втората част от възнаграждението за успех за изготвения в
изпълнение на договора проект за подобряване на производствения капацитет на
МСП, като са заявили че са удовлетворени от изпълнението на задълженията по
договора и нямат претенции една към друга занапред във връзка с този договор.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебнографическата експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото, оригинали на документи подписани от А.М. по
ЗТР и тези за издаване на документи за самоличност, е посочило, че подписа
положен за А.М. в споразумението от 28.01.2017г. не е положен от него. За този
извод вещото лице е посочило, че са
установени различия в транскрипция, степен на обработеност, наклон, размер,
свързаност, както и по частните признаци: форма на движението при изписването
на началния елемент и на средните елементи и на завършващия елемент. Разликите
били съществени, устойчиви и обосновавали категоричен извод, че подписът не е
положен от А.М..
Прието е уведомление от
23.11.2017г. от ищеца до ответника, известие за доставяне, съгласно които на 23.11.2017г. ищецът е съставил изявление
до ответника, с което изрично е оспорил споразумението от 28.01.2017г., като е
посочил, че то не е подписано от управителя на Г.К.”ЕООД и не го обвързва, не е
действително, то не било и в интерес на ищеца, на 27.11.2017г. ответникът е
получил писмо от ищеца.
Приет е договор от 01.04.2015г.,
с което и ищецът е възложил на А.М. управлението на дружеството.
При проверка в публичния Търговски регистър съдът установи,
че към 28.01.2017г. управител на ищеца е
бил А.М..
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така както са предявени, като е съобразил твърденията за факти и търсената
защита от ищеца. При така възприето правната квалификация на иска би могло да
се отрази само на правилността на решението в обжалваната част.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД- иск за плащане на
възнаграждение по ненаименован договор, обхващащ съглашения, уредени в
договор за изработка и в договор за поръчка.. Правната квалификация на
исковете се извежда от твърденията на ищеца за обстоятелствата, на които
основава исковете си. В случая твърденията на ищеца са били , че с договора са
възложени фактически действия, поради което и съдът приема че предявеният иск е
такъв по чл. 266 от ЗЗД.
Регламентирания в разпоредбите на
чл. 258 и сл. от ЗЗД договор за изработка може да има за предмет резултат както
от интелектуални, така и от физически усилия и труд. С този договор
изпълнителят срещу възнаграждение поема задължение да извърши конкретни
действия, като е възможно водещи да са интелектуалните такива ( предоставяне на
съвети, участие в преговори) или фактическите действия (изготвяне на документи,
планове, договори, вещи и др.). Престацията на изпълнителя е резултата от труда
му, съдържанието на която е определена от волята на страните. Независимо от
това дали водещо са интелектуалните или физическите действия изпълнителят се
избира с оглед на специалните му познания в областта на възложената работа.
Това само по себе си не означава, че договор е сключен с оглед на личността на
изпълнителя. За да се приеме, че договора за изработка е сключен с оглед на
личността на изпълнителя. За последното следва волята на страните да е ясно
изявена за това обстоятелство, тоест да се установи, че определящо за
сключването на договора е не спецификата на работата, а личността на
изпълнителя. (В този смисъл Решение № 5/15.03.2010г. по т.д. № 390/2009г. на
ВКС, І-во Т.О.; Решение № 12/31.05.2013г. по т.д.№ 239/2012г. на ВКС, І-во Т.О.
постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
Съдът приема за установено по
делото, че на 05.12.2013г. че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка, съгласно
което ответникът е възложил на ищеца и той е приел срещу възнаграждение да му
предостави за срок от 3 години консултантски услуги /мониторинг, периодичен
преглед на програмите за финансиране; консултации и предложения за изработване
на проекти за участие в програмите; изработване и редакция на проекти с пълна
документация за кандидатстване по програмите, избрани от възложителя; подава
подписани от възложителя проекти, поддържане на връзка с фифансиращата
институция, следене развитието на проекта до окончателното решение за
финансирането му; изготвяне на бизнес и финансови планове и анализ на
рисковете; предлагане на консорциуми; обгрижва одобрените проекти, по нататъшно
контактуване с финансираща институция и изготвяне на изискваните по програмата
доклади/ за реализиране на планове на ответника за усвояване на средства по
европейски, национални и други донорски програми за развитието и разширяването
на дейността , като с чл. 5.2.3 вр. с с чл. 6 от договора е уговорено
възнаграждение за успех в размер на 5% от одобрената сума по проект в размер от
350 001лв. до 700 000лв.,
платимо на две части – първата част в срок от 8 дни от одобряването на проекта
и втората част – до 8 дни от получаване на авансово плащане по проекта, а ако
такова няма – до 6 месеца от сключването на договора за финансиране. Тези обстоятелства не се оспорват от страните по делото, а и се
установяват от приетия по делото неоспорен от страните договор от 05.12.2013г.
Съдът приема за установено по
делото, че ищецът е изпълнил възложената му работа , като е изготвил
за ответника проектно предложение на обща стойност от 749 685лв,
озаглавено „Повишаване на производствения капацитет на фирма Т.д.”ЕООД по
процедура „Подобряване на производствения капацитет в МСП” в рамките на
Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014г.-2020г., който
проект е за закупуване на техника, необходима за повишаване на капацитет на
предприятието – понт машина, оверлози, грайферен автомат, автомати за зашиване
на гайки и копчета, автоматични прави едноиглови машини, за зиг-заг шевове, за
изработка на илик око, софтуеър в система с плотер и дигитайзер, банцинг, п
образна машина, машина за изработка на седалищни шевове, за подгъв, пресоване и
парогенератор което проектно предложение е на обща стойност от 749 685лв.,
проектът е одобрен за финасиране на 26.11.2015г.
с общ размер на безвъзмездна финансова помощ от 446125,20лв. Тези обстоятелства установяват от приети по делото
неоспорени от страните формуляр за кандидатстване, приложение № 1 към Решение №
РД-16-1035/26.11.2015г. , списък на операции, писма по електронна поща.
Съдът приема за установено по делото че
ответникът е приел извършената от ищеца работа по договора като качествено
извършена. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото неоспорени от
страните платежни нареждания за плащане
на първата част от възнаграждението за успех по чл. 5.2.3 от договора,
извършено с две платежни нареждания
на 07.09.2016г. и на 16.03.2016г. Възнаграждението за успех е
уговорено от страните като допълнително възнаграждение, задължението за което
възниква при постигнато финансиране по
програмите за финансиране. По делото не се спори, че такова финансиране
е постигнато за сумата от 446 125,20лв.,
установява се, че ответникът е платил на ищеца част от възнаграждението за
успех, не се твърди и не се установява
към момента на това плащане ответникът да е имал забележки към изпълнението на
задълженията на ищеца и да е направил възражения за същото, а това е бил
моментът съгласно чл. 264 от ЗЗД, в които е следвало да ги направи. В подкрепа
на извода на съда, че ответникът по исковете е приел изпълнението на работата
по договора без забележки е изявлението на въззивника в представеното от него и
прието по делото споразумение от 28.01.2017г., че е изцяло удовлетворен от
изпълнението на задълженията по договора от 05.12.2013г., направено от
ищеца. Това споразумение не се спори, че
е подписано от въззивника, то съдържа неизгодни за него признания за факти,
свързани с изпълнението на договора от ищеца, поради което и е противопоставимо
на въззивника за същите.
При така установеното съдът приема
за установено по делото, че ответникът е приел извършената от ищеца работа по
договора, поради което и за ответникът е
възникнало задължение за плащане на възнаграждението за успех, което в случая съгласно чл. 5.2.3. от договора е в общ размер
26 767,52лв. с ДДС.
Неоснователни са доводите на въззивника, че не дължи плащането на втората
част от възнаграждението за успех. Приетото по делото споразумение от 28.01.2017г. е оспорено от ищеца
своевременно. Приетото по делото заключение по съдебно-графическата експертиза
установява, че подписа положен за представителя на ищеца на това споразумение –
А.М., не е положен от него. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице
по съдебно-графическата експертиза като вярно и задълбочено, неопровергано от
останалите събрани по делото доказателства, неоспорено от страните. Вещото лице
е обосновало категоричен извод, като е установило съществени разлики в общите и
частните признаци на подписа. При така установеното съдът приема, че ищецът не
е обвързан от изявлението в това споразумение направено за ищеца, че се прекратява договора от 2013г. по взаимно
съгласие и че се отказва от втората част от възнаграждението за успех.
Поведението на ищеца по време на съдебното дирене, а и извънпроцесуалното му
поведение установяват последователно оспорване от него на автентичността на
споразумението от 28.01.2017г. и на валидността му. По делото е установено, че на 09.08.2017г. ищецът е съставил фактура за
процесната втора част от възнаграждението за успех, че на 27.11.2017г. е съставил
изрично изявление до ответника, с което оспорва автентичността и валидността на
изпратеното му от въззивника споразумение от 28.01.2017г., в първото по делото
съдебно заседание пред СРС ищецът е оспорил автентичността и валидността на
изпратеното му от представеното с
отговора на исковата молба споразумение от 28.01.2017г. При така установеното
съдът приема, че по делото е установено, че изявленията за ищеца , направени в
споразумението от 28.01.2017г., не са
направени от лице с представителна власт за ищеца, в последствие са
своевременно оспорени от ищеца пред ответника по исковете, поради което и съдът
приема, че това споразумение не обвързва ищеца.
Неоснователни са доводите на
въззивника, че както договора от 2013г., така и споразумението от 2017г. били
подписани от едно и също лице. Приетият по делото договор от 2013г. сочи , че
същият е сключен за ищеца чрез вписания
в ТР негов управител – Т.Б.. Този договор не е оспорен от страните своевременно пред СРС, не е
установено подписа за представителя на ищеца да принадлежи на друго лице.
Споразумението от 2017г. сочи, че е подписано за ищеца от А.М., който е
установено по делото, че е бил управител на ищеца към този момент, но
установено по делото е и че той не е
подписал това споразумение. Не е установено това споразумение да е подписано от
Т.Б., поради което и оплакванията на въззивника в тази част са неоснователни.
При така възприето съдът приема
за установено по делото валидно възникнало задължение на ответника към ищеца да
му плати възнаграждение за успех в
размер на общо 26 767,52лв. с ДДС. По делото е установено плащане на половината
от това възнаграждение от ответника на ищеца с платежните нареждания от
07.09.2016г. и на 16.03.2016г. По делото
не е установено ответникът да е платил на ищеца втората ½ част от това
възнаграждение. Падеж на това задължение е установено по делото, че е настъпил.
За този извод съдът съобрази съглашението по чл. 6.2. от договора.
С оглед гореизложеното и поради
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд
обжалваното решение следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да
се поставят разноските за въззиваемия по делото пред СГС в размер на 5лв. такса
за издаване на обезпечителна заповед и сумата от 1117,82лв. възнаграждение за
адвокат за производството пред СГС. Не следва да се изплащат разноски на
въззиваемия в размер на 90лв. за привеждане в изпълнение на обезпечителната
заповед, защото същите не попадат в хипотезата на чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23719/26.01.2020г. по гр.д. № 3531 по описа за 2018г.
на Софийски
районен съд, 148-ми състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.Д.”ЕООД, ЕИК ******* с адрес: гр.
Момчилград, ул. „*******да заплати на „Г.к.”ЕООД,
ЕИК*******със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1122,82лв.
(хиляда сто двадесет и два лева и 0,82лв), представляващи съдебни разноски за прозиводство
пред СГС, като отхвърля претенцията на „Г.к.”ЕООД,
ЕИК*******за присъждане на разноски в размер на 90лв. за привеждане в изпълнение на издадената по делото
обезпечителна заповед.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.