Решение по дело №369/2020 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260101
Дата: 2 август 2021 г.
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20201870200369
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ...102

гр. Самоков, 02.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

        РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ 

 

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 369 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

„П..“ ООД, гр. Самоков, обжалва Наказателно постановление № 505171-F528702, издадено на 09.04.2020 г. от Л. П. Х., на длъжност Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Националната агенция за приходите, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

В молба, постъпила преди даване ход на съдебното следствие, адв. Д. Д. – пълномощник на жалбоподателя заявява, че поддържа жалбата и излага допълнителни съображения в подкрепа на нейната основателност.

В писмена защита, постъпила преди даване ход на съдебното следствие, юрк. М. Е. – пълномощник на ответника по жалбата, изразява становище за неоснователност  на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.  

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП). 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на 25.11.2019 г. от свидетеля В.В., на длъжност „старши инспектор по приходите“ в Централно управление на НАП, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), установено при извършена на 22.11.2019 г. проверка на стопанисван от жалбоподателя търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бар-динър „..“, находящ се в гр. Самоков, бул. „И.“ № 2в и изразяващо се в извършена на 21.08.2019 г. продажба на стойност 19,50 лв., видно от приложен служебен бон, за която не е издаден фискален бон, което е установено след разпечатка КЛЕН от наличното в обекта фискално устройство, модел DATECS .., номер .., номер на фискална памет 02498408.

Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващият орган е издал атакуваното НП, в което изцяло е възприел фактическите констатации на актосъставителя и описанието на нарушението в акта, от своя страна също е приел, че с него е нарушен чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е квалифицирал деянието като административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС като за него е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер 500 лв.

От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил административното нарушение, за което е санкциониран.

От съвкупната преценка на протокола за извършена проверка, съставен на 22.11.2019 г. от свидетелите В.В. (актосъставител) и Г.Д. (свидетел по АУАН), на нефискалния бон, с посочени дата и час на издаване 21.08.2019 г., 13,08 ч. за сумата 19,50 лв. и носещ наименование „сметка 15“ (л. 69 от делото) и на показанията на свидетелите В. и Д. се установява, че тези свидетели са извършили на 22.11.2019 г. проверка в стопанисвания от жалбоподателя обект, за да установят дали по този нефискален бон, който бил предоставен от неизвестно лице – подател на сигнал до НАП, е бил издаден фискален бон. При проверката чрез разпечатка КЛЕН от функциониращото в обекта фискално устройство свидетелите установили, че на датата и часа, посочени в нефискалния бон и за отразената в него стойност на стоките, не е бил издаден фискален бон.

От доказателствата обаче не се установява нефискалният бон, по който свидетелите са извършили проверката, да е бил издаден в стопанисвания от жалбоподателя обект на посочената в него дата. Обстоятелствата, при които е издаден този бон (кога, къде и кой го е издал), са неустановени. Никой от свидетелите не е възприел лично издаването му в обекта на жалбоподателя, а за това обстоятелство други доказателства не са събрани.

По повод същото нарушение, за което е издадено обжалваното НП, със Заповед № ФК-С182-0034784 от 28.11.2019 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект“ (на стопанисвания от жалбоподателя обект в гр. Самоков, бул. „И.“ № 2в) и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е отменена с влязло в сила решение № 601/25.06.2020 г. по адм. д. № 1566/2019 г. по описа на Административен съд – София област (АССО), тъй като в съдебното производство е било установено, включително и чрез заключение по съдебно-техническа експертиза (СТЕ), че процесният нефискален бон от 21.08.2019 г. съществено се отличава по форма и реквизити от издаваните такива в търговския обект на жалбоподателя, поради което не може да се направи доказателствено подкрепен извод, че този нефискален бон е издаден в този обект на посочената в него дата и за отразената в него стойност на стоки, предлагани в обекта, т. е. не може да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за което му е наложена ПАМ.

Вярно е, че предметът на настоящото съдебно производство и на това по адм. д. № 1566/2019 г. на АССО е различен, но е вярно и това, че фактическото основание за издаване както на атакуваното в настоящото производство НП, така и на заповедта за прилагане на ПАМ, е едно и също деяние. Затова решаващите изводи на съда по адм. д. № 1566/2019 г. на АССО, обосновани с кредитираното заключение по съдебно-техническата експертиза, както и крайният изход на това съдебно производство, подкрепят извода на настоящия състав, обоснован от доказателствената съвкупност в настоящото производство, че обстоятелствата, при които е издаден нефискалния бон от 21.08.2019 г. са неустановени. Такъв извод е обоснован от доказателствената съвкупност по настоящото дело, а решението на АССО го подкрепя, макар и да няма нормативно-определена обвързваща сила. От друга страна, назначаването на СТЕ в настоящото производство със задачи, идентични с тези, на които експертизата е отговорила по адм. д. № 1566/2019 г. на АССО, би било принципно допустимо, но такава експертиза не е поискана от ответника по жалбата, а той носи тежестта на доказване за обстоятелството, че нефискалният бон от 21.08.2019 г. е издаден в обекта на жалбоподателя, тъй като това обстоятелство е пряко релевантно за обосноваване на административно-наказателното обвинение.

Само в случай, че търговецът издаде нефискален бон относно стоки, предлагани за продажба в стопанисвания от него обект, за него би възникнало задължение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС да издаде фискален бон при продажбата на тези стоки. По делото това не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин и затова не може да се приеме, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е санкциониран.

Ето защо обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 505171-F528702, издадено на 09.04.2020 г. от Л. П. Х., на длъжност Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Националната агенция за приходите.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 17, ет. 3, да заплати на „П..“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. „Ж. Ч.“ № .., сумата 300 лв. за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му. 

                                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: