Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 27.03.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и осми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Св.А., като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 320 по описа за 2012
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано въз основа на
жалба Рег.инд.№ 26-00-4144/18.09.2012г. по описа на Община Шумен, депозирана от
„Енев”ООД, гр.Шумен, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.Васил
Левски № 6, ет.3, ап.4, ЕИК *********, представлявано от управителя Е.Д.Е.,
подадена чрез процесуален представител адв.Б.Б. от ШАК, против Заповед № РД-25-1817
от 29.09.2008г. на Кмета на Община Шумен. В жалбата се излагат аргументи за
незаконосъобразност на атакуваната заповед, поради издаването й от
некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Сочи се, че в заповедта липсва фактическото основание, въз основа
на което е издадена, което препятства възможността на съда и заинтересованите
страни да преценят нейната законосъобразност. Заявено е, че не става ясно кой е
адресат на заповедта, както и че като правно основание за нейното издаване е
посочена разпоредбата на чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ, която третира явна
фактическа грешка, каквото основание за изменение на ПУП-ПУР не е налице. Излагат
се аргументи и за материална незаконосъобразност на административния акт,
поради издаването му в нарушение на чл.15, ал.2, чл.81 и чл.115, ал.1 от ЗУТ, както
и поради обстоятелството, че с него са променени границите на процесния имот
без съгласието на собственика му. Отправено е искане съдът да обяви нищожността
на атакуваната заповед, а алтернативно – да я отмени като незаконосъобразна,
както и да присъди на оспорващия направените деловодни разноски.
С определение от 22.10.2012г. съдът е конституирал като страни по делото
„Енев”ООД – като оспорващ и Кмета на Община гр.Шумен - като ответник. Със
същото определение е констатирал, че доколкото се атакува заповед за одобряване
изменение на ПУП, оспорването подлежи на обнародване в „Държавен вестник” по
реда на чл.218 от ЗУТ (ред.ДВ бр.87/2010г.). С оглед на това е постановил
оспорването да бъде обнародвано в „Държавен вестник”, с указание, че лицата, за
които актът е благоприятен, имат възможност да се конституират като ответници
по делото при условията на чл.218 от ЗУТ (ред.ДВ бр.87/2010г.), като подадат
заявление в едномесечен срок от обнародване на оспорването. Съобщението е
обнародвано в Държавен вестник бр.84 от 02.11.2012г., като в срока по чл.218,
ал.1 от ЗУТ (изтекъл на 03.12.2012г. – понеделник, първият присъствен ден след
последния ден от срока) не са депозирани заявления за конституиране на други
лица като ответници по делото. С оглед
на това съдебното производство е продължило между първоначално конституираните
страни.
В проведените съдебни заседания оспорващият, чрез
процесуалния си представител адв.Б.Б., поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, като доразвива доводите си. Отправя искане за обявяване на
атакуваната заповед за нищожна, а алтернативно – за отмяната й като
незаконосъобразна. Претендира присъждане на деловодни разноски в общ размер от
1079 лева, в т.ч. 55 лева държавна такса, 304 лева депозит за съдебна инженерно-техническа
експертиза и 720 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – Кметът на Община Шумен, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител, респ. не взема становище по
допустимостта и основателността на оспорването.
Съдът, след анализ и оценка
на събраните в хода на производството писмени доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Оспорващият „Енев”ООД,
гр.Шумен е собственик на недвижим имот в гр.Шумен – поземлен имот с площ 1742
кв.м., разположен в урбанизирана територия, с идентификатор № 83510.664.60 по
КК на гр.Шумен, планоснимачен № 503 в кв.230 по плана на гр.Шумен. Посоченият
поземлен имот представлява част от УПИ І „Дворец на пионерите” в кв.230 по
плана на гр.Шумен. Описаните обстоятелства се установяват от приложената по
делото скица на поземлен имот № 11470/27.08.2012г., издадена от СГКК-гр.Шумен
(л.17), от нотариален акт № 145, том 6, рег.№ 1616, дело № 1643 от
03.08.1992г., издаден от Районен съд-гр.Шумен (на л.15), както и от
заключението по съдебната инженерно-техническа експертиза.
С атакуваната Заповед № РД-25-1817 от 29.09.2008г. на
Кмета на Община Шумен (л.11, 31) е одобрен проект за изменение на Подробен
устройствен план-План за улична регулация (ПУП-ПУР) за част от кв.230 по
регулационния план на гр.Шумен, с който се удължава с 80 метра улична отсечка
от осова точка 3 в северно направление до осова точка 1, като изменението на
ПУП-ПУР е одобрено съгласно измененията по кафявите линии, щрихи и надписи на
скица № 857/19.09.2008г., представляваща неразделна част от заповедта (л.12,
43). Като основание за издаване на заповедта са посочени съдебно решение №
74/2008г. по адм.дело № 346/2007г. по описа на ШАС и становище на ОбЕСУТ по т.1
от Протокол № 34 от 19.08.2008г., както и разпоредбите на чл.129, ал.2 от ЗУТ,
във вр.с чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ.
С цитираното в титулната част на заповедта съдебно
решение № 74/06.08.2008г. по АД № 346/2007г. по описа на ШАС, влязло в законна
сила на 06.08.2008г., е отменена предходна заповед № РД-25-1747/21.12.2005г. на
Кмета на Община Шумен в частта й, с която е допълнена Заповед № РД-25-1009 от
02.08.2005г. на Кмета на Община Шумен на
ред 16, със следните изречения: „Променя се уличната регулация от о.т.1 на
ул.Алеко Константинов в посока север до регулационната граница на населеното
място. Оформя се тупик с о.т.15”, и делото е върнато като преписка на
административния орган за ново произнасяне.
С посоченото в заповедта становище на ОбЕСУТ по т.1 от
Протокол № 34 от 19.08.2008г. е заявено, че във връзка с цитираното по-горе
съдебно решение, становището на експертния съвет е да се измени уличната
регулация по ул.Алеко Константинов от о.т.3 на 80 метра северно до о.т.1
(нова), като съществуващата о.т.1 се заличи поради липса на основание за
нейното съществуване, и заповедта да се обяви в имоти №№ 503, 501 и 502.
Цитираната заповед е изпратена с писмо с обратна
разписка на оспорващото дружество на адрес гр.Шумен, ул.Владайско въстание №
15, ет.4, ап.10, като същото е върнато в цялост с отметка, че посоченият адрес
не съществува.
Към делото са приобщени
писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по
издаване на обжалвания акт, както и материалите по АД № 346/2007г. по описа на
ШАС, по което е постановено цитираното в заповедта съдебно решение.
По искане на оспорващия е изслушана
и приета без оспорване от страните съдебна инженерно-техническа експертиза
(СИТЕ). Съгласно заключението по същата, доразвито в съдебно заседание,
притежаваният от оспорващия недвижим имот е бил включен в регулация с одобрения
през 1957г. първоначален план на кв.230, когато целият квартал е бил
предназначен за обществени нужди – „Дворец на пионерите”. С последваща Заповед
№ РД-25-916/15.10.1998г. на Кмета на Община Шумен е одобрен проект за изменение
на ЗРП на кв.230, като от бившия парцел „Дворец на пионерите”, който е обхващал
целия квартал, са образувани нови парцели – І – „Дворец на пионерите”, ІІ-9627,
ІІІ-9627, ІV-9632 и V-9631, като са определени и очертанията на уличната мрежа
в сектора от о.т.1, о.т.2 и о.т.3 в посока към о.т.4 (бъдеща). Съгласно
цитираната заповед, притежаваният от оспорващия имот е останал част от парцел І
– „Дворец на пионерите”, като предвидената със същата улица от о.т.1 до о.т.4 е
достигала до него (в о.т.1), без да го засяга. С последваща заповед №
РД-25-439/14.04.2004г. е одобрено ново изменение на ПР и ПЗ за кв.230, като са
обособени нови парцели, включващи няколко имота със съответен начин на
застрояване, без да е променяна уличната регулация. След посочената заповед
следват изменения на ПР, съответно със заповеди № РД-25-834/21.06.2005г. и №
РД-25-1009/02.08.2005г., касаещи обединяване на поземлени имоти №№ 483, 484,
485 и 477 с парцел УПИ VІ-495, 496, 497, 498, 499, 500 и 501 в общ УПИ VІ, без
да се променя уличната регулация. Такава промяна е извършена със Заповед №
РД-25-1747/21.12.2005г., допълваща заповед № РД-25-1009/02.08.2005г., като е
предвидено прокарване на улица през имота на жалбоподателя от о.т.1, в посока
север до регулационната граница на населеното място с оформен тупик в ПИ № 473,
кв.230 по плана на гр.Шумен, съседен на притежавания от оспорващия ПИ 503,
кв.230 по плана на гр.Шумен, която заповед в частта досежно въпросната улица е
отменена с решение № 74/06.08.2008г. по АД № 346/2007г. по описа на ШАС.При
това положение е издадена процесната заповед, с която е одобрен проект на
изменение на ПУП-ПУР, с който се удължава с 80м уличната отсечка от о.т.3 в
северно направление до о.т.1. Цитираното изменение засяга имот № 83510.664.60
по КК на гр.Шумен (собственост на „Енев”ООД), доколкото новопредвидената улица
преминава през него, като освен в улицата, части от имота остават западно в
съседство с ПИ 83510.664.458 и северно до ПИ 83510.664.22. В резултат на това,
от имота с обща площ 1742 кв.м., 272 кв.м. попадат под новопредвидената улица,
а 47 кв.м. остават вън от имота – западно и северно от новопредвидената улица,
като имотът остава с площ от 1423 кв.м. и лице към тази улица 35,30 м. Предвидената
с оспорваната заповед улица представлява събирателна такава от V клас, такава е
предвидена и съгласно транспортно-комуникационната
схема към ОУП-гр.Шумен. Същата е с обща ширина от 8 метра, в т.ч. ширина на настилката
5 м и ширина на тротоарите – по 1,5 м. Според вещите лица, улицата е одобрена в
съответствие с техническите изисквания, визирани в Наредба № 2 от 29.06.2004 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии и Наредба № 7
от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. Предвидената улица е задънена и е предназначена
да обслужва 3 имота западно и 2 източно.Установено е, че на място е налице
изпълнена настилка, която по своите характеристики съответства на изискванията на
улица от VІ клас (с изключение на изискването за максимален надлъжен наклон,
което е нарушено).
При така установените факти,
от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е
индивидуален административен акт – заповед № РД-25-1817/29.09.2008г. на Кмета
на Община Шумен, с която е изменен ПУП-ПУР досежно част от кв.230 по плана на
гр.Шумен, като е предвидено удължаване с 80 м на улична отсечка от о.т.3 в
северно направление до о.т.1. С цитираната заповед се засяга неблагоприятно ПИ
с идентификатор № 83510.664.60 по КК на гр.Шумен (пл.№ 503, кв.230 по плана на
гр.Шумен), притежаван от „Енев”ООд,
гр.Шумен, поради което същият се явява надлежна
страна, с право и интерес от обжалване, в качеството си на собственик на имот,
непосредствено засегнат от предвижданията на ПУП по смисъла на чл.131, ал.2,
т.1 от ЗУТ. Същевременно, от скица № 2 към СИТЕ и изявлението на в.л.А.О. в
съдебно заседание, става ясно, че атакуваната заповед засяга и незначителна
част от ПИ № 83510.664.61. Доколкото въпросният имот се явява съседен на
притежавания от оспорващия такъв, а с ПУП-ПУР, чието изменение е одобрено с
оспорваната заповед, се променя предназначението на засегнатата част от имота
за улица, „Енев”ООД притежава правен интерес от атакуване на заповедта и в тази
й част, съгласно чл.131, ал.1, т.4 от ЗУТ. В тази връзка, оспорващият както в
жалбата, поставила началото на съдебното приозводство, така и в проведеното на
24.01.2013г. съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, заявява, че
предмет на оспорване по делото е Заповед № РД-25-1817/29.09.2008г., издадена от
Кмета на Община Шумен, в нейната цялост.
На второ място, от
ангажираните по делото доказателства (известие за доставяне с обратна разписка)
се установява, че след издаване на заповедта, същата е била изпратена на „Енев”ООД
с писмо с обратна разписка, което се е върнало невръчено и с отметка, че
посоченият в разписката адрес не съществува. Видно от приложените доказателства,
в т.ч. писмено възражение от оспорващото дружество (л.22) и справка в
Търговския регистър (имащ публичен характер съгласно чл.11 от ЗТР), към датата
на изпращане на съобщението адресът на посоченото търговско дружество е бил
гр.Шумен, ул.”Владимир Вичев” № 15, ап.10, т.е. различен от отразения
в известието за доставяне. По данни на оспорващия, въпросната заповед е
била връчена на негов представител едва на 05.09.2012г., което е видно и от
приложената извадка от Електронната система за регистриране и контрол на документооборота
на Община Шумен – л.48. При това положение и доколкото жалбата, поставила
началото на настоящото съдебно производство, е входирана в деловодството на
административния орган на 18.09.2012г., същата се явява подадена в срока по
чл.215, ал.4 от ЗУТ.
С оглед всички изложени
съображения съдът намира, че жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата
е основателна, поради следните съображения:
Чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно производствените правила, противоречие с материално правни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
При така вменената от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗУТ (изм., в актуалната му към датата на издаване на заповедта редакция, преди изменението с ДВ бр.17/2009г.), ПУП по чл.128, ал.2 от с.з. се одобрява със заповед на кмета на общината, след приемането на проекта за ПУП от общинския експертен съвет. В чл.128, ал.3 от ЗУТ (изм., в редакцията му преди изменението с ДВ бр.17/2009г.) е посочено, че в случаите, когато проектът за ПУП е за част от населено място или селищно образувание в обхват до три квартала включително, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания,обявлението по ал. 2 (за изработения проект за ПУП) не се обнародва в "Държавен вестник", а се съобщава на заинтересуваните лица. Анализът на цитираните разпоредби води до извода, че одобряването на ПУП за част от населено място в обхват до три квартала вкл. е в правомощията на Кмета на общината, като цитираната разпоредба е приложима и в случаите на одобряване изменение на ПУП (чл.136, ал.1 от ЗУТ). При това положение, доколкото Заповед № РД-25-1817/29.09.2008г. се отнася до част от един квартал – кв.230 по плана на гр.Шумен и нейн издател е Кметът на Община Шумен, същата е издадена от компетентен административен орган и представлява валиден административен акт. В този смисъл, твърденията на оспорващия за некомпетентност на издателя на заповедта, не намират законова опора и се явяват неоснователни.
Атакуваната заповед е изготвена
в законоустановената писмена форма, но при допуснато
нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което обуславя извода за нейната
незаконосъобразност поради неспазване изискванията за форма. Съгласно сочената законова разпоредба,
административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за
издаването си. Същите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава
съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено
административно производствено нарушение, водещо до отмяна на административния
акт. Това е така, защото без тях не могат да се направят изводи досежно съображенията,
мотивирали административния орган да издаде съответното решение. В случая,
административният орган е посочил, че издава заповедта на основание чл. 129, ал.2 от ЗУТ, чл.134,
ал.2, т.4 от ЗУТ и във връзка със съдебно решение № 74/2008г. по АД № 346/2007г.
по описа на Адм.съд – гр.Шумен и становище на ОбЕСУТ по т.1 от Протокол № 34 от
19.08.2008г.
В чл.129, ал.2
от ЗУТ (изм., ред. преди изменението с ДВ бр.17/2009г.) е регламентирана
компетентността
на кмета на общината да издава заповеди за одобряване на ПУП с посочения в
чл.128, ал.2 от ЗУТ обхват, т.е. същият представлява само правното основание за
издаване на атакувания административен акт, но не съдържа в себе си фактическото
основание за неговото издаване.
Според цитирания в заповедта
чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ, влезлите в сила подробни устройствени планове могат
да се изменят, когато планът съдържа явна
фактическа грешка, която има значение за неговите предвиждания. На базата на
цитираната разпоредба може да се приеме, че административният орган е посочил наличието
на явна фактическа грешка в плана, имаща значение за неговите предвиждания, като
фактическо основание за издаване на атакувания акт. За да е налице посочване на
фактическото основание по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК обаче, не е достатъчно
административният орган да се позове на разпоредбата на чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ, а е необходимо да се конкретизира в какво се изразява допуснатата явна
фактическа грешка и по какъв начин същата рефлектира върху предвижданията на
влезлия в сила ПУП, за да се прецени дали има значение за неговите предвиждания.
В конкретния случай това не е направено в обжалваната заповед. Позоваването
единствено на нормативната разпоредба, явяваща се правно основание на заповедта
и съдържаща в себе си фактическото такова, само по себе си не е достатъчно, за
да се установи в какво според административния орган се корени установената от
него явна фактическа грешка.
Съдът приема, че няма
пречка фактическите основания, мотивирали административния орган да се
произнесе с даден административен акт, да се съдържат не само в него, но и в
друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. В настоящия
казус такова излагане на мотиви в документи, съпровождащи издаването на
процесната заповед липсват, доколкото и в решение № 1 по Протокол №
34/12.08.2008г. на ОбЕСУТ не са посочени такива конкретни обстоятелства. Посоченото
решение на ОбЕСУТ съдържа становище, идентично с обективираното в атакувания
акт волеизявление на административния орган, като от него не може да се извлече
информация досежно конкретните обстоятелства, послужили като основание
административният орган да одобри изменението на ПУП-ПУР по начина, по който
това е направено с атакуваната заповед.
С оглед
изложеното по-горе съдът приема, че заповедта, предмет на оспорване по
настоящото дело, е издадена при липса на мотиви, доколкото такива не се
съдържат нито в обстоятелствената част на същата, нито в съпровождащите
издаването й документи. Излагането на фактическите констатации, обусловили
издаването на административния акт, е винаги необходимо, а липсата им -
абсолютно основание за отмяна, тъй като не само не позволява съдебна проверка
за това дали са налице предпоставките за упражняване на предоставеното
правомощие, но и пряко сочи на отсъствието им. Задължение на административния
орган е да изпише в заповедта за одобряване изменение на ПУП-ПУР от фактическа
страна не само в какво се изразява обективираното в нея изменение, а и кое
обстоятелство налага това изменение. Повтарянето
и в решение № 1 по Протокол № 34/12.08.2008г. на ОбЕСУТ, и в заповедта на едни и същи фрази, без да има
конкретизация на факти, лишава акта от мотиви, въз основа на които да се
проведе съдебен контрол досежно законосъобразността му.
На следващо
място, от събраните по делото доказателства не се установява съществуването на
предпоставките по чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ, посочени като основание за нейното
издаване, а именно – наличието на явна фактическа грешка, имаща значение за
предвижданията на плана. Видно от заключението по СИТЕ, приобщена към
доказателствения материал без оспорване от страните, нито в в акта, нито в
протокола на ОбЕСУТ са посочени технически причини, обосноваващи наличие на
допусната грешка при одобряване на ПУП-ПУР, налагащо неговото изменение на
цитираното основание, нито е установено наличието на такава грешка и какво се
поправя с атакуваната заповед. Т.е. от събраните по делото доказателства не се
установява и съществуването на приетото за установено от административния орган
фактическо основание за издаване на административния акт.
За пълнота следва да се
посочи, че позоваването на съдебно решение № 74/06.08.2008г. по АД № 346/2007г.
по описа на ШАС не изключва задължението на административния орган да посочи
фактическото основание за издаване на заповедта за изменение на ПУП,
независимо, че издава същата в изпълнение на цитирания съдебен акт. С последния
е отменена предходна заповед за одобряване изменение на ПУП, в частта досежно
извършената с нея промяна в уличната регулация, засягаща и ПИ № 83510.663.60 по
КК на гр.Шумен (дв.пл.№ 503), т.е. в същия са изложени аргументи досежно
незаконосъобразността на друг административен акт, различен от явяващия се
предмет на настоящия съдебен спор. Освен това, с решението е отменена
въпросната предходна заповед в обжалваната й част поради издаването й при липса
на изложени фактически основания, препятстващи възможността за установяване
съответствието на последната с материалния закон, като преписката е върната на
административния орган за отстраняване на допуснатите при първоначалното
произнасяне пропуски. Вместо да проведе отново административната процедура
съобразно закона, като се произнесе с мотивиран акт, административният орган
отново е одобрил изменение на ПУП-ПУР, без да посочи обстоятелствата,
обусловили обективираното от него волеизявление.
При това положение, за съда става невъзможно да упражни контрол за законосъобразността на административния акт, тъй като не е ясно кое обстоятелство е мотивирало органа да издаде атакувания акт със съответното съдържание. Оспорената заповед не съдържа позоваване на каквото и да било относимо фактическо основание (с оглед и констатациите за липса на установена фактическа грешка, имаща значение за предвижданията на ПУП), поради което актът е немотивиран и подлежи на отмяна. Съобразно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, в тежест на административния орган е да докаже наличието на фактически основания и изпълнението на законовите изисквания за издаване на административния акт, което той не стори в настоящото производство.
Соченото от оспорващия нарушение на чл.59, ал.2, т.3 от АПК, изразяващо се в непосочване в заповедта до кого е адресирана, само по себе си не съставлява съществено нарушение на изискването за форма, доколкото не препятства възможността на съда и заинтересуваните субекти да разберат волята на административния орган. Тази констатация обаче не променя направения по-горе извод за незаконосъобразност на атакувания административен акт, предвид издаването му в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, явяващо се достатъчно основание за неговата отмяна.
Обсъденият по-горе порок – липса на фактически основания, довели до формиране на волеизявлението в атакувания акт, се явява пречка за осъществяване на съдебния контрол по отношение приложението на материалния закон и неговата цел, доколкото няма яснота по въпроса на кои факти следва да се търси нормативното регулиране. Все пак с оглед фактите, установени в хода на съдебното производство следва да се отбележи, че според настоящия съдебен състав, атакуваната заповед е издадена и в нарушение на материалния закон.
На първо място, според заключението по СИТЕ, доразвито в съдебно заседание, не се установява наличието на визираното в чл.134, ал.2, т.4 от ЗУТ основание за издаване на атакуваната заповед, предвид липса на допусната техническа грешка при одобряване на ПУП с предходен административен акт.
На второ място, създадената с процесния административен акт улица не съответства на техническите правила и норми. Съгласно заключението по СИТЕ, според одобрения с него ПУП-ПУР, улицата е предвидена като събирателна улица от V клас, с обща ширина от 8 метра, в т.ч. ширина на платното 5 м и на тротоарите – по 1,5 м (т.11 от заключението). Съгласно Таблица 1.3. към Приложение № 1 на Наредба № 2/29.06.2004г., събирателните улици от V клас следва да имат две пътни ленти за движение с ширина на всяка от тях 3,5 м или минимум 7 м. В чл.115, ал.3, т.4 от Наредба № 2/29.06.2004г. е предвидено, при улици от V клас, широчината на тротоарите да бъде най-малко 2,25 м, като същата може да бъде намалявана при условията на чл.115, ал.4 от наредбата, до 1,5м. В този смисъл е и изискването на чл.80, ал.5 от ЗУТ. При това положение и с оглед посочените минимални изисквания, ширината на процесната улица следва да бъде не по-малка от 10 метра, което изискване в случая не е спазено и обосновава и материална незаконосъобразност на атакуваната заповед. В този смисъл, съдът не споделя изложеното в СИТЕ в частта, сочеща съответствие на предвидената с плана улица с техническите изисквания, предвид констатираните по-горе отклонения от нормативно регламентираните такива.
По делото не се установява, че в хода на производството по издаване на оспорвания акт е спазено изискването за наличие на мотивирано предписание да се изработи проект за изменение на действащ устройствен план, въведено с разпоредбата на чл.135 от ЗУТ (изм. ДВ бр.71/2007г.), с оглед на което съдът намира за основателно възражението на оспорващия, че заповедта е издадена и в нарушение на административно-производствените правила.
С оглед изложеното, жалбата се явява основателна. Оспорената заповед № РД-25-1817/29.09.2008г. на Кмета на Община Шумен е незаконосъобразна, поради което следва да бъдат отменена.
При този изход на спора, съдът намира за основателно направеното от оспорващия искане за присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнагражданието за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая разноските на оспорващия са в размер на 1078 (хиляда седемдесет и осем) лева, представляващи: внесена държавна такса в размер на 50 лева и комисионна за банков превод в размер на 4 лева (видно от платежно нареждане № М00438/18.09.2012г. на Интернешънъл Асет банк АД, офис Община Шумен) (л.7); адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева, договорено и заплатено по договор за правна защита и съдействие №**********/14.09.2012г. (л.8); депозит за изготвяне на съдебна експертиза в размер на 300 лева и комисионна за банков превод в размер на 4 лева (видно от платежно нареждане № М00042/29.01.2013г. на Интернешънъл Асет банк АД, офис Община Шумен) (л.71), и същите следва да се присъдят в тежест на Община Шумен.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал.2, пр.2 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Енев”ООД, гр.Шумен,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, общ.Шумен,
обл.Шумен, ул.Васил Левски № 6, ет.3, ап.4, представлявано от Е.Д.Е., Заповед № РД-25-1817 от 29.09.2008г. на
Кмета на Община Шумен, с която е одобрен проект
за изменение на Подробен
устройствен план - План за улична регулация за част от кв.230
по регулационния план на гр.Шумен, с който се удължава с 80 метра улична
отсечка от осова точка 3 в северно направление до осова точка 1, съгласно измененията по
кафявите линии, щрихи и надписи на приложената скица с № 857/19.09.2008г.
ОСЪЖДА Община Шумен, представлявана от
кмета на общината, да заплати в полза на „Енев”ООД, гр.Шумен, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Шумен, общ.Шумен, обл.Шумен, ул.Васил
Левски № 6, ет.3, ап.4, представлявано от Е.Д.Е., направените по делото
разноски в размер на 1078 (хиляда седемдесет и осем) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок
от съобщаването.
На
основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: