№ 231
гр. Плевен , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослава . Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава . Цонева Административно
наказателно дело № 20214430200181 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-004043 от
15.09.2020 година на ***, с което на основание чл. 183 ал. VІ във вр. с чл. 183
ал. V т. 1 от ЗДвП на К. Ц. П. от ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено административно
нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание и с адвокат С.М. - Адвокатска колегия – Плевен. Последната моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
тъй като счита, че посочената в същото фактическата обстановка и в
частност, че доверителят й е преминал на червен сигнал на светофарната
уредба, не се установи и доказа по несъмнен начин. Моли да й бъдат
присъдени направените разноски в настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
същата писмо с изх. № 316000-7673 от 25.02.2021 година ангажира
1
становище, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано
и следва да бъде потвърдено като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи е, че Директорите на ОД на МВР са овластени да издават
наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП.
На 05.09.2020 година в *** на К.П. от *** бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, а именно: като водач на лек
автомобил „***“ с регистрационен № ***/ таксиметров автомобил/, на същата
дата, около 21:23 часа, навлязъл и премиал през кръстовище, образувано
между бул. „***“ и ул. „***“ в същия град на неразрешен червен сигнал на
работещата в нормален режим светофарна уредба. Нарушението било
констатирано от полицейските служители К.П. и Л.Ц., които в този ден по
график изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението в
***. Жалбоподателят П. бил спрян за проверка на около 20 метра след
кръстовището където и му бил съставен акт за извършено нарушение по чл. 6
т. 1 ЗДП.
Жалбоподателят подписал акта без възражения. Въз основа на
изложените в акта за административно нарушение фактически констатации,
на 15.09.2020 година е издадено атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено административно
нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП. Нарушението било квалифицирано като
повторно предвид данните за влязло в сила на 20.03.2020 година друго на
наказателно постановление № 19-0030-000707 от 16.02.2019 година,
2
сакнциониращо същото нарушение.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - акт за установяване на
административно нарушение № 258072 от 05.09.2020 година на младши
автоконтрольор при ОДМВР - Плевен, сектор ПП; наказателно постановление
№ 20-0938-004043 от 15.09.2020 година на ***; справка за нарушител на
името на жалбоподателя К. Ц. П.; Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година
на Министъра на вътрешните работи.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и
показанията на свидетелите К.П. и Л.Ц.. Свидетелят П. установява, че той и
колегата му установили нарушението непосредствено тъй като се движели с
патрулният автомобил след този на жалбоподателя докато извършвал
маневрата завой наляво на процесното кръстовище. Свидетелката Ц. на свой
ред не си спомня подробности около случилото се, подържа изцяло
написаното в акта, за което и саморъчно се подписала.
В хода на въззивното производство са изслушани и показанията на
свидетелката К.А.. Последната не познава жалбоподателя и не подържа с него
каквито и да е отношения. А. установява, че на посочената в акта дата
пътувала с жалбоподателя като клиент в управляваното от него такси.
Наложило се да се придвижи до Национален парк „ ***“ за среща със своя
приятелка. Свидетелката А. установява и това, че с таксито се спуснали по
булевард „***“ в *** и на кръстовището с улица „ ***“ водачът на таксито
предприел маневра завой наляво в посока парк „ ***“. Навлязъл в
кръстовището на подаван зелен сигнал от светофарната уредба, изчакал
преминаването на автомобил движещ се направо в посока, противоположна
на тяхната собствена, след което преминал през кръстовището. Свидетелката
А. е категорична, че жалбоподателят навлязъл и преминал през кръстовището
на разрешен сигнал, както и че след тях не била видяла да се движи патрулна
кола.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
така депозираната жалба от К.П. за основателна.
Разпоредбата на чл. 6 т. 1 ЗДП въздига в задължение с императивен
3
начин водачите на МПС като участници в движението да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
В хода на проведеното против жалбоподателят административно
наказателно производство безспорно се установи, че на 05.09.2020 година в
*** управлявал лек таксиметров автомобил автомобил „***“ с
регистрационен № ***. Безспорно по делото е и че около 21:23 часа се
намирал в района на булевард „ ***“ и превозвал клиент – свидетелката К.А..
Безспорно установено е и че по същото време жалбоподателят се е движил в
посока парк „ ***“, което наложило пресичането на, образувано между
булевард ***“ и ул. „ ***“ посредством маневра завой наляво.
Спорно е обстоятелството дали жалбоподателят преминал на разрешен
зелен или забранителен червен сигнал, подаван от светофарната уредба на
посоченото по горе кръстовище.
Събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства в
тази насока са диаметрално противоречиви. Според показанията на свидетеля
К.П. същият непосредствено възприел факта на преминаване на
жалбоподателя през кръстовището на неразрешен червен сигнал. Според него
той и колегата му се движели с патрулният автомобил непосредствено след
жалбоподателя и лично възприели случилото се.
Показанията на свидетелката Л.Ц. от друга страна не може и не
установява каквито и да е обстоятелства, релевантни за предмета на
доказване, тъй като не си спомня нищо.
Свидетелката К.А. на свой ред е категорична, че на посочените в акта
дата и час жалбоподателят преминал през кръстовището между ул. „ ***“ и
бул. „ *** на разрешен зелен сигнал, подаван от светофарната уредба.
Налице са противоречия в събраните гласни доказателства. Съдът даде
вяра на показанията на свидетелката К.А. и ги кредитира пред тези, дадени от
полицейските служители. За разлика от последните, които са лаконични и
противоречиви, нейните показания са последователни, еднопосочни,
4
вътрешно непротиворечиви. Предвид това и с оглед липсата на каквото и да е
основание за съмнение относно безпристрастността на свидетелката А. съдът
възприе нейните показания като достоверни.
Административно наказателната отговорност е лична и е последица от
умишлено неизпълнение на конкретно правило за поведение, разписано в
съответния специален закон. Съдът счита, че в конкретният случай липсват
доказателства за осъществено въобще от жалбоподателя нарушение по чл. 6
т. 1 ЗДП както от обективната, така и от субективната му страна. В хода на
административнонаказателното производство е допуснато нарушение на
процесуалния закон, а именно на разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН - преди
да се произнесе по преписката наказващият орган е длъжен да провери всички
спорни обстоятелства, когато е необходимо и да проведе допълнително
разследване.
Предвид гореизложените съображения съдът намери, че Наказателно
постановление № 20-0938-004043 от 15.09.2020 година на ***, с което на
основание чл. 183 ал. VІ във вр. с чл. 183 ал. V т. 1 от ЗДвП на К. Ц. П. от ***,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за
извършено административно нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-004043 от 15.09.2020
година на ***, с което на основание чл. 183 ал. VІ във вр. с чл. 183 ал. V т. 1
от ЗДвП на К. Ц. П. от ***, ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл. 6 т. 1 от
ЗДвП.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
5
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6