Р Е Ш Е
Н И Е
№ 46
град Шумен, 27.02.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в открито заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1.Йордан Димов
2.Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. гр. д. №486 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №982/07.11.2018 г. постановено по гр. д. №1678/2018 г. на Шуменски районен съд (ШРС) е бил отхвърлен предявеният от Д.Г.П., ЕГН-********** иск против М.А.В., ЕГН-********** за връщане на сумата от 17 590.50 лв. като получена без правно основание, с което ответницата се е обогатила за сметка на ищцата, като неоснователен. Ищцата е осъдена да заплати на ответницата сумата от 1 340 лв. за водене на производството.
Недоволна от
така постановеното решение е останала ищцата, която е подала въззивна жалба, в
която сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено. Сочи се, че съдът не отчел факта, че са дадени на ответницата
всичките спестявания на ищцата в размер на 9000 евро. Сочи, че наистина ищцата
е помогнала на дъщеря си в труден момент, но сумата била голяма и страните
имали уговорка същата да бъде върната на части. Твърди, че свидетелките на
ответницата са явно заинтересовани, поради роднинските си връзки с ответницата,
но въпреки това е дадена вяра на техните показания. Оспорва това, че парите са
дадени в изпълнение на нравствен дълг, като се твърди, че ищцата е имала 22
пъти болничен престой, а ответницата не я е посещавала. Сочи, че свидетелката В.
установява намерението сумата да бъде предоставена в заем, като е следвало да
бъде върната на части. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционният
съд като неправилно, необосновано и незаконосъобразно като бъде постановено
ново решение, с което да бъде осъдена ответницата да заплати претендираната
сума като получена без основание.
От страна на въззиваемата М.А.В. е депозиран отговор на въззивната жалба. В него се сочи, че последната е неоснователна. Намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено. Намира, че фактическата обстановка е установена, а правните изводи на първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни. Твърди, че ищцата към момента на даване на сумата е имала съзнателното намерение да изпълни един свой нравствен дълг, като намерението да се иска връщане на средствата става реалност едва година по-късно, когато ищцата изпада в затруднено положение. Намира, че произходът на средствата и влошеното здравословно състояние на ищцата към днешна дата са ирелевантни в настоящото производство. Предвид изложеното моли да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение.
В съдебното заседание за въззивницата се явява процесуалният ѝ представител – адв. Н.Т. от ШАК. Последната излага своето несъгласие с първоинстанционното решение, като се придържа към възраженията изложени с отговора на въззивната жалба. Процесуалният представител на въззиваемата сочи, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата на въззивницата да бъде оставена без уважение. Излагат се твърденията залегнали в отговора на въззивната жалба. Прави се коментар на цененето на свидетелските показания, като се казва, че първоинстанционният съд е посочил защо не дава вяра на свидетелските показания на свидетелката В. и това е поради обстоятелствата, че последната не познава лично ответницата и че тя черпи впечатленията си и това което знае за случая единствено от казаното ѝ от жалбоподателката. Оспорва твърденията на ищцата, че това са ѝ единствените спестявания предвид обстоятлеството, че това се твърди едва пред въззивната инстанция, не е обективирано като твърдение преди това и в тази връзка не е провеждано доказване.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество последната е неоснователна.
След като се запозна с материалите в настоящото производство съдът намери за установено следното от фактическа страна: Ищцата и ответницата са майка и дъщеря. Бащата на ответницата и бивш съпруг на ищцата – А.В.А. е починал на 17.09.2013 г., като единствен негов наследник е ответницата М.В.А. (Удостоверение за наследници №....2013 г. на Община Велики Преслав – л.34 по делото). Бракът между ищцата Д.П. и починалият е бил прекратен през 1994 г. по силата Р №1882/13.12.1994 г. по гр. д. №1948/1994 г. на ШРС. Родителските права върху детето били предоставени на бащата. В качеството на единствен наследник на баща си ответницата поела негови задължения – по два потребителски кредита и кредитна карта – молба от 24.09.2013 г. (л.42 от делото) адресирана до „Банка ДСК” ЕАД, с която последната сочи, че ще поеме издължаването по договорите за посочените кредити и кредитна карта. По делото е представено пълномощно заверено пред гръцки нотариус, от което е видно, че ищцата на 08.10.2013 г. е упълномощила ответницата, като нейна дъщеря да изтегли парите от сметките ѝ в клоновете на ОББ и Ситибанк в гр. Шумен напълно, като ги закрие. Не е спорно между страните, че тегленията от сметките на ищцата са извършени от ответницата. Видно е от представен документ – Удосотверение изх. №474/17.10.2013 г. на „Банка ДСК „ ЕАД, че е погасен единият от заемите изтеглен от починалият баща на ответницата за 25 000 лв., като с оглед представено платежно от 14.10.2013 г. сумата заплатена за пълното погасяване е 17 296 лв.
Изложеното по-горе като приета фактическа обстановка по делото не само се установява от доказателствата, но не е спорна между страните. Не се оспорва предоставянето на сумата, не се оспорва липсата на основание за извършеното плащане, не се оспорва начина, по който сумата е преминала в патримониума на ответницата. Спор обаче възниква по отношение на правната преценка на действията на страните, предвид наличието на направено от ответницата възражение за недължимост от нейна страна на дадената сума, поради наличие на един нравствен дълг, който майката е изпълнила давайки претендираната сума на дъщеря си.
Следва да се упомене, че от правна страна твърденията на ищцата са неиздържани и са в нарушение на изискванията на формалната логика. От една страна твърди се, че сумите са дадени без правно основание, за да се обоснове претенция по реда на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, а от друга се твърди (във въззивната жалба), че е било налице уговорка същите да бъдат върнати, което ако се твърди би следвало предявената претенция да бъде такава за връщане на сума дадена в заем.
Всъщност от правна страна между страните не са спорни наличието на всички елементи обосноваващи отговорност по реда на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Твърди се и се установява имуществено разместване на сума пари от патримониума на ищцата към този на ответницата, както и не е установено каквото и да е правно основание за това. Въпреки това съдът намира, че не може да бъде ангажирана отговорността на ответницата за връщане на посочената сума пари. Това безспорно е във връзка с направеното възражение, че ищцата като майка давайки посочената сума пари е изпълнила съзнателно един свой нравствен дълг. Нормата на чл.55, ал.2 от ЗЗД гласи, че „Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.”. За да бъде приложена към конкретен казус следва последният да отговаря на няколко условия – 1).да е налице нравствен дълг между далия нещо и получателя; 2).този нравствен дълг да е изпълнен съзнателно и 3).да липсва друго правно основание за имущественото разместване – стр.125 от „Неоснователно обогатяване по чл.55-58 от ЗЗД”, К.М., „Сиби”, 2014 г.
Въззивният съд намира, че горните елементи са установени в настоящото производство и се доказват от разпитаните по делото свидетели. В това отношение съдът не дава вяра на свидетелските показания на свидетелката на ищцата - М.Н.В... Причина за това е от една страна твърдението на последната при снемането на свидетелските показания, че сочените от нея обстоятелства тя е научила опосредствано – от казаното от ищцата. От друга страна решението на ищцата да се разпореди в полза на дъщеря си с претендираната сума е взето, докато последната се намира в Гърция, видно от заверените от гръцки нотариус пълномощни. Ето защо към момента на вземане на решението свидетелката В. не може достоверно да твърди имало ли е уговорки между страните и какви точно са били те, особено било ли е уговорено между тях да се връщат парите. Напротив свидетелките М.В. – баба на ответницата по бащина линия и С.К.излагат собствени впечатления за случилото се и имат познания за обстановката. В това отношение не са верни твърденията на жалбоподателката, че свидетелите на ответницата са заинтересовани, тъй като са роднини на последната. Това е напълно вярно за бабата на ответницата, но е невярно за свидетелката К.която няма родствени връзки със страните и познава и ищцата и другият родител на ответницата от много отдавна, има впечатления, както за ищцата, така и за ответницата и за техните взаимоотношения. Последната следва да се счете за непредубеден свидетел и дадените от нея сведения по делото напълно съответстват с твърденията на свидетелката В., както и с останалия доказателствен материал. Свидетелката К. сочи, че познава ищцата от 1982 г. Съпрузите на двете били приятели. Познава и ответницата от момента на раждането ѝ. Последната сочи, че страните имали съхранена връзка като майка и дъщеря въпреки, че дълги години ищцата работила в Гърция. (Свидетелката В. сочи, че жалбоподателката заминала в Гърция през 1998 г.) К. сочи, че ищцата П. дори ѝ е гостувала, когато се върнала в България през 2007 г. за великденските празници. Сочи, че след смъртта на бащата на ответницата, последната била притеснена как ще изплати наследените от баща си дългове. Сочи, че при среща с ответницата, последната ѝ споделила, че майка ѝ ще ѝ помогне за погасяването на дълговете като даде пари. Тези показания напълно се потвърждават от останалите доказателства, които не са оспорени в производството. Видно е, че бащата е починал на 17.09.2013 г., ответницата е поела неговите задължения към банката на 24.09.2013 г., а пълномощното, което дава възможност на ответницата да тегли пари от сметки на ищцата е подписано на 08.10.2013 г., въпреки че не е ясно, кога това пълномощно е достигнало до ответницата е видно, че към 17.10.2013 г. е погасен най-големият от заемите на бащата и то в размер на 17 296 лв., което е малко под претендираният размер. Тези доказателства разгледани съвкупно установяват една взаимовръзка, която напълно правдоподобно установява фактическият състав обосноваващ правото на ответницата да се позове на нормата на чл.55, ал.2 от ЗЗД. Очевидно е нейното затруднение да обслужва заемите, които са били сключени от бащата – към онзи момент тя е била току-що завършила висшето си образование (била е на 26 г.), обстоятелство, което не се спори между страните, не е имала постоянен доход и начин да посрещне тези задължения. По това време ищцата е пребивавала в Гърция. Ясните данни, че страните са имали съхранени взаимоотношения като майка и дъщеря, обясняват и решението на майката да се разпореди в полза на дъщеря си за посочената сума. Явно е, че това е станало след проведени разговори по телефон, доколкото последната е работила като гледач на възрастни хора в Гърция. В представените на ответницата от майка ѝ документи не се сочи нито задължение за връщане на сумата, нито условие пред даването на парите, нито основание за даването им.
Съдът намира, че при вземането на това решение е проговорило майчинското чувство на ищцата, която е платила парите на своето дете, за да му помогне да се справи със свой имуществен проблем, като това решение е вероятно мотивирано от обстоятелството, че още от най-ранна детска възраст ищцата не е упражнявала родителските права върху ответницата, а още през 1998 г., когато ответницата е била на 11 г. ищцата е заминала за чужбина. Това е строго личен акт и преценка на всеки родител, но той е в съзвучие с изискванията на морала, такъв какъвто е установен в нашето общество – толкова близки роднини да си помагат при материално затруднение. Ето защо по делото е напълно установено наличието на нравствен дълг. Тук следва да се вземе предвид постановеното от т.2 по ППВС №1/1979 г., че „когато се поддържа, че е дадено нещо без основание, необходимо е да се изясни дали не е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг, и когато се констатира, че извършилият престацията е съзнавал при изпълнението моралното си задължение, даденото не следва да се присъжда обратно”. Посоченото Постановление отбелязва, че „съдилищата прилагат твърде ограничително тази норма”, както и че „тези положения не намират място в случая, когато за едно лице съществува законно задължение да изпълни нещо” – напр., когато лицето има задължение да плаща издръжка. Съдът намира, че се установява и вторият елемент за прилагане на нормата на чл.55, ал.2 от ЗЗД, а именно, че нравственият дълг е изпълнен съзнателно, предвид обстоятелството, че разпореждането със сумата е станало вследствие на поредица от правно значими действия на ищцата свързани с разпореждането със сумата и най-вече съставянето на пълномощно даващо на ответницата правото да се разпореди със спестявания на ищцата. Това може да е само съзнателен акт, който предвид данните по делото е мотивиран единствено от морални подбуди. В подкрепа на подобно разглеждане на проблема е и обстоятелството, че при съставянето на тези документи – пълномощно касаещо разпореждане със спестявания на ищцата, както и пълномощно даващо права на дъщерята да се разпорежда със суми на ищцата внесени като пенсионно осигуряване в Гърция, ищцата не е посочила каквото и да е основание за даване на сумата , което без проблеми е можела да стори. Предвид това явно е наличието и на третият елемент – липсата на правно основание за имущественото разместване.
Ето защо съдът намира, че поради обстоятелството, че ищцата е изпълнила един свой нравствен дълг като е платила посочената сума правилно е бил отхвърлен предявеният иск. Преценката за наличието на елементите по чл.55, ал.2 от ЗЗД е към момента на извършване на самото разпореждане и последващите изменения в обстоятелствата няма как да влияят върху отговорността на ответницата. В това отношение влошаването на здравословното състояние на ищцата, ниските ѝ доходи към момента, под формата на изплащана пенсия не са основание за друга преценка на съда и са ирелевантни за решаването на спора, въпреки, че те могат да дадат основание за друга претенция към ответницата.
Предвид изложеното и поради пълното съвпадение на мотивите на въззивното и първоинстанционното решение последното следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид претенцията на въззиваемата за присъждане на разноски отправена в съдебно заседание въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата и 500 лв. разноски за адвокат във въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №982/07.11.2018 г. постановено по гр. д. №1678/2018 г. на Шуменски районен съд.
ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН-********** иск против М.А.В., ЕГН-********** сумата в размер на 500 (петстотин) лева, адвокатски хонорар за водене на въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд чрез Окръжен съд – Шумен в едномесечен срок от узнаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.