№ 36073
гр. София, 11.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110139046 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
С постановеното по делото решение на 27.03.2023 г. съдът е уважил
изцяло -до пълния размер 4 545,70 лева, предявеният от ищеца „В.“ ЕООД
срещу ответника „П.“ АД осъдителен иск по чл. 266 ЗЗД, като е осъдил „П.“
АД да заплати на „В.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сторените по
делото разноски 181,86 лева за държавна такса, 250 лева за вещо лице и 600
лева за адвокатско възнаграждение.
По въззивна жалба на ответника „П.“ АД делото е изпратено на С. съд. С
определение от 29.09.2023 г. по в. гр. д. № ./2023 г. СГС е прекратил
производството и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне
на обективирано във въззивната жалба искане по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока на обжалване съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за
разноските. Във въззивната си жалба ответникът възразява, че адвокатското
възнаграждение на ищеца е прекомерно, както и че липсват доказателства
същото да е платено.
По тези възражения съдът намира за необходимо да посочи следното:
Посочените възражения ответникът въвежда едва във въззивната си
жалба /инкорпорираната в нея молба по чл. 248 ГПК/, като такива не се
съдържат нито в отговора на исковата молба, нито са заявени от ответника до
1
приключване на устните състезания по делото /представител на ответника не
се е явил в нито едно от проведените открити съдебни заседания, нито е
депозирал писмени становища/. Претенциите за разноски по чл. 80 ГПК, в
това число и възраженията срещу разноските на другата страна, може да
бъдат заявени валидно от страните най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция /вж.
Т./2012 г. на ОСГТК/. В този смисъл направените от ответника за първи път в
въззивната жалба /инкорпорираната в нея молба по чл. 248 ГПК/
възраженията срещу присъдените в полза на ищеца разноски са
преклудирани. Въпреки това пълнотата на изложението и установяването на
истината в гражданския процес изискват да се посочи, че уговореното между
ищеца и неговия процесуален представител адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева е заплатено по банков път, така както е записано в
договора за правна защита и съдействия на л. 2 по делото, на 15.07.2022 г., за
което е представено преводно нареждане /л. 51 по делото/. Адвокатското
възнаграждение е съобразено с вида и търговския характер на делото, както и
с размера на претенцията, поради което не е прекомерно.
Всичко изложено налага молбата на ответника по чл. 248 ГПК,
инкорпорирана във въззивна жалба от 04.05.2023 г., да бъде отхвърлена.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба от „П.“ АД, инкорпорирана във въззивна жалба вх.
№ . от 04.05.2023 г., за изменение на решение от 27.03.2023 г. в частта за
разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
След влизане на определение в сила, делото да се изпрати обратно на
СГС по въззивна жалба вх.№ . от 04.05.2023 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2