ОПРЕДЕЛЕНИЕ
номер………, 16.06.2020г. гр.Бургас
Бургаският районен съд, осми наказателен състав,
на шестнадесети
юни, две хиляди и двадесета година,
в закрито
заседание в следния състав:
Председател : Петя Г.
Секретар
………………………..
Прокурор
……………………….
като разгледа
докладваното от съдия Г. наказателно частно дело номер 2043 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.243, ал.5 от НПК и е образувано по повод жалбата на М.С.Г. с адрес *** в
качеството и на пострадало лице, против постановлението на Бургаска районна
прокуратура за прекратяване на наказателното производство ДП № 3388-330/2018г.
по описа на Пето РУ на МВР-гр.Бургас от 03.01.2020г.. Иска се отмяна на
обжалвания прокурорски акт и връщане на делото на Бургаска районна прокуратура
със задължителни указания относно прилагането на закона, като в жалбата се
сочат доводи в подкрепа на искането.
Жалбата е подадена в преклузивния
срок за обжалване от надлежно
легитимирано лице и е допустима.
Съдът, като взе предвид постановлението на
Бургаска районна прокуратура,
материалите по приложеното досъдебно производство, като съобрази закона
в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери следното:
Досъдебно производство №3388-330/2018г. по описа на
Пето РУ на МВР-гр.Бургас е образувано на основание чл.212, ал.2 от НПК на дата
03.05.2018г. за това, че на 03.05.2018г., около 18.20 часа, в гр.Б., ж.к.“И.“
бл.**, вх.*, ет.*, ап. *, причинил на М.С.Г. средна телесна повреда, изразяваща се
в избиване на преден горен зъб - престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
След анализа на
събраните доказателства прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 03.05.2018г., около 18 часа,
в гр.Б., ж.к.“И.“, бл.**, вх.* се провело събрание на живущите в етажната
собственост, като темата била поставяне на апарат в асансьорната
кабина на входа и заплащането му от живущите. Съпрузите И. С. и И. С. присъствали
на събранието, като след края му се отправили към апартамента си. При
преминаване край апартамента, където живеела свидетелката С. Д., свидетелката И.
С. се отбила при нея, след което последвала размяна на обидни реплики и
отправени персонални клетви от свидетелката Г., която по същото време била там
и помагала на С. Д. Скандалът се разразил по повод стопанисването на етажната
собственост и незаплащане на разноските касаещи ползването на общите части.
Чувайки клетвите на
свидетелката М.Г., свидетелят И. С. влязъл в апартамента на С. Д. за да се
намеси. Свидетелката М. Г. го захапала за пети пръст на дясна ръка. Той я
стиснал за носа с другата си ръка за да отвори пострадалата устата си, след
което механично издърпал пръста си от устата на М.Г., тъй като го е заболяло от
захапката и. При това действие свидетелят С. одраскал лицето на пострадалата Г.,
а зъба и паднал на пода.
По повод получено обаждане на телефон „112“ на
място пристигнали полицейски служители. Извършен е оглед на местопроизшествие на апартамента, находящ се на адрес гр.Б., ж.к.“И.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*.
При извършване на огледа е бил намерен и иззет 1 брой зъб. Описаното действие
по разследването е било извършено на 03.05.2018г., за което е бил съставен
надлежен протокол. Протоколът за оглед на местопроизшествие е бил представен за
одобрение от съдия, в частта на извършеното изземване на вещественото
доказателство.
Първоначално назначената съдебномедицинска
експертиза №251/18г. е констатирала увреждания на И. Г. С. от инцидента - рани
на пети пръст на дясна ръка отгоре на пръста 1 см. рана и 6 см. рана и от
вътрешната част на пръста 7 мм. кървяща рана, които според експертизата
отговарят по време и начин да са получени чрез захапване и кореспондират на
твърденията на С., че е бил захапан от М.Г..
Втората съдебно медицинска експертиза по делото,
касаеща уврежданията на пострадалото лице М.С.Г. сочи за увреждания в т. ч.
драскотини в лявата половина на лицето и лява горна устна, липса на 11 зъб с
отворена алвеола и избиване на предната стена на алвеолата, луксация
на 21 зъб от първа степен и на 41 и 31 зъби от втора степен. Липсата на кръвонасядания по устните и брадата, както и факта, че е
избита предната стена на алвеолата на 11 зъб е дало основание на експерта да
приеме, че силата избила 1 зъб и луксирала останалите зъби е с посока отвътре на вън. Причинено
е трайно затруднение на дъвченето във фаза отхапване.
При
така коментираните доказателства прокурорът е заключил, че версията на С. за
инцидента е напълно приемлива и доказана, а именно че пети пръст на дясна му ръка
е бил захапан от М.Г., когато той е влязъл в апартамента, където е бил
инцидента, като при опита да го измъкне навън от устата на пострадалата с
дърпане, нейният зъб е паднал навън от устата, заедно с изваждането на пръста
на С. оттам. Според прокурорът това косвено доказва и установените няколко
драскотини от лявата страна на лицето на Г. към окото и, които явно не са
получени от удар с юмрук, както твърди тя. При удар с юмрук пръстите биха били
свити и не биха причинили такива драскотини под окото и към окото от лявата
страна на лицето на Г.. Няма достатъчно данни С. да е причинил увреждането с удар с юмрук, тъй
като вредите биха били други, а не тези описани в експертизата.
Действително свидетелката С. Д.а
твърди, че видяла, че С. ударил
Г. и тя била с окървавено лице по-късно, но няма данни как какъв е бил
механизма.
София Димитрова
твърди, че
е попречила
на свидетеля Диян Тодоров, който е неин съсед да влезе в апартамента при
инцидента, тъй като бил приятел на С., което според обвинението навежда на
мисълта, че тази свидетелка не е безпристрастна по случая и показанията не могат
да се приемат за достоверни в тази им част.
Свидетелката Г. Т., чиято хазайка по време
на инцидента е била свидетелката С.Д. сочи, че С. бил ударил Г. с юмрук няколко
пъти, а жена му държала главата и. Същевременно твърди, че в коридора където
станал инцидента било тъмно. Свидетелката Танева не си носила тогава очилата, а
без очила не виждала добре. В разпит пред съдия свидетелката Г. Т. твърди, че
не е видяла С. да удря Г., но го е видяла да размахва ръка. По тези причини прокурорът
не е кредитирал достоверността на нейните показания, тъй като тя не е могла да
възприеме адекватно случващото се пред очите и.
В потвърждение на горното в постановлението
се сочи, че според твърденията на Г. при разпита и, тя била ударена само веднъж с юмрук от С., но това обстоятелство
не кореспондирало с експертизата. Свидетелите М. и Д. Т. твърдят, че С. се
оплакал, че М.Г. го е ухапала по пръста, а М.а е чула клетви от Г. по адрес на
С., от които се е стигнало до скандал между тях на инкриминираната дата.
При проведена очна ставка М.Г. твърди, че е
била затисната от С. в коридора и нищо не виждала. Не видяла и С. по време на
деянието, но счита че той е избил зъба и. За С., Г. разбрала, че е бил в
апартамента едва след като сем.С. се оттеглили по коридора и квартирантката Г.
се развикала също в коридора. Предвид горното показанията на свидетелката М.Г. не
могат да обосноват обвинителна теза за извършено престъпление от С. спрямо нея.
Според представителя на държавното обвинение от заключението на назначената експертиза и показанията на свидетели очевидци, че инкриминираното увреждане избиване на 11 зъб на свидетелката М.Г. се е случило, след като тя е захапала пети пръст на дясната ръка на С. и той инстинктивно от болката дръпнал пръста на ръката си от устата на Г., за да го освободи от болезнената захапка, при което зъба на Г. се откъртил от мястото му и паднал на пода. Впоследствие същият е бил намерен и иззет от пода до вратата на апартамента при извършения оглед на местопроизшествие.
От заключението на извършената проведената съдебно психиатрична експертиза се установява, че И. С. е психично здрав и е можел да възприема правилно фактите от действителността и да дава достоверни показания за тях, както и не е бил в състояние на физиологичен афект.
Установените
фактически положения според обвинението сочат на липса на съставомерно
поведение по чл.129,
ал.2, вр. ал.1 от НК. Предвид гореизложеното и на
основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.24, ал.1,
т.1 от НПК прокурорът е прекратил досъдебното производство, поради липса на
данни за престъпление от общ характер.
За да постанови акта си прокурорът от
Бургаска районна прокуратура е извършил обстойна оценка и анализ на събраните
доказателства. При преценката на законосъобразността обосноваността на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, съдът като
контролен орган не е оправомощен да се произнася по
въпроси от компетентността на държавното обвинение чрез различна от изложената
в постановлението за прекратяване интерпретация на доказателствата. Независимо
от това, след преценка на материалите по приложеното досъдебно производство,
съдът намери изводите на прокурора за обосновани и законосъобразни. Не са
налице нито преки, нито косвени доказателства водещи до категоричност относно съставомерността на деянието. Показанията на пострадалата
са изолирани и не кореспондират с показанията на останалите свидетели и с
останалата доказателствената съвкупност. Заключението
на съдебномедицинската експертиза сочи, че липсата на кръвонасядания по устните и брадата, както и факта, че е
избита предната стена на алвеолата на 11 зъб навеждат на извод, че силата,
избила 11 зъб и луксирала другите зъби е била с
посока отвътре –навън, т.е. при издърпване на затиснатия пръст на свидетеля С.,
което напълно кореспондира с неговите показания, както и с тези на свидетелите
И. С. и Д. Т. Няма достатъчно данни С. да е причинил инкриминираното увреждане
на М.Г., нанасяйки и удар с юмрук, тъй като вредите биха били други, а не тези
описани в експертизата.
В
рамките на приключилото наказателно производство деянието не съставлява
престъпление, като разследването е проведено обективно, всестранно и пълно. Не
се констатират съществени нарушения на процесуалните правила. Обжалваното
постановление е постановено при обстойна оценка на доказателствения
материал, основана на всички събрани по надлежен ред и проверени в досъдебното
производство доказателства за и против обвинителната теза. Извършени са всички
възможни следствени действия, включително и очна ставка за преодоляване на
противоречията с оглед разкриване на обективната истина. Постановлението на
Бургаска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство е
обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложените съображения
Бургаският районен съд на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановлението на Бургаска
районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство ДП №
3388-330/2018г. по описа на Пето РУ на МВР гр.Бургас от 03.01.2020г..
Определението подлежи на обжалване и
протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му пред Бургаския окръжен съд.
Председател
: