РЕШЕНИЕ
Номер 23723.10.2020 г.Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Стара ЗагораII Граждански състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
Секретар:Катерина И. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20205500503014 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
Община Опан, против решение № 604 от 12.06.2020 г., постановено по гр.д.
№ 351/2020 г. на Старозагорския районен съд, с което са уважени
предявените от В. Р. С. искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради
нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила. Това довело до един необоснован акт.
Твърди, че в отговора на исковата молба посочили, че утвърдените със
заповед № 381 от 06.12.2019 г. на кмета на Община Опан промени в щатното
разписание са продиктувани от обективна необходимост за оптимизация на
работната сила. Твърди, че в периода, когато ищцата е била в отпуск по
майчинство, не са били възможни промени. Не е налице злоупотреба с право,
защото целта на промяната била продиктувана от нуждите на общината.
Жалбоподателят счита за неправилен и изводът на съда, че е
извършено съкращение на щата и затова разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ
била неприложима. Не било налице намаляване на длъжностите. Длъжността
била преобразувана и освен дейността, която е изпълнявала ищцата, включва
и друга дейност – счетоводител. Това изисквало различно образование от
1
образованието, което притежавала ищцата. Това давало възможност на
работодателя да прекрати трудовия договор. Моли съдът да постанови
решение, с което да отмени решение на РС Стара Загора и да постанови
друго, с което да отхвърли исковата претенция изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
а по същество - неоснователна. Съображенията за това са следните:
Пред районния съд са били предявени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2
и 3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; за
възстановяване на предишната работа, както и за присъждане на обезщетение.
Ищцата В. Р. С. е твърдяла в исковата си молба, че по силата на
трудов договор, сключен през 2015 г., заемала длъжността „Младши експерт
„Административно обслужване и човешки ресурси“ в Община Опан. При
встъпването в длъжност й била връчена длъжностна характеристика с
посочени в нея изисквания за притежавано висше образование за заемане на
длъжността. Твърдяла е, че в периода от м.09.2017 г. до 03.10.2019 г. ползвала
последователно отпуски за бременност, раждане и отглеждане на дете до
2-годишна възраст. На 13.12.2019 г. се върнала на работа. Тогава й били
поискани документите за притежавано образование, след което й била
връчена заповед № 36/13.12.2019г. на кмета, с която трудовото й
правоотношение за заемане на длъжността „Младши експерт
Административно обслужване и човешки ресурси“ било прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. Като причини за прекратяване на трудовия
договор се сочело: „Промяна на длъжностното разписание на общинска
администрация Опан. Служителят не притежава необходимото образование
2
за изпълняваната длъжност“. Ищцата е считала, че извършеното уволнение е
неправилно и незаконосъобразно и упражнено в злоупотреба с правата на
работодателя по възникналото трудово правоотношение. Не била извършена
промяна в изискванията за заемане на длъжността „Младши експерт
Административно обслужване и човешки ресурси“ в Община Опан. Искала е
съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед; да
признае извършеното уволнение за незаконно; да я възстанови на заеманата
преди уволнението длъжност, както и да й присъди обезщетение за
оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение в размер на
3 136,62лв. за периода от 13.12.2019 г. до 13.06.2020 г.
Ответникът е оспорил исковете. Признал е, че ищцата е работила
по трудов договор с Община Опан на длъжност „Младши експерт
Административно обслужване и човешки ресурси“. За тази длъжност се
изисквала образователна степен „Бакалавър“. Признал е, че за периода
м.09.2017 г. до 03.10.2019 г. ищцата ползвала отпуски за бременност, раждане
и отглеждане на дете до 2 години, след което й било разрешено ползването на
полагащите й се платени годишни отпуски до 12.12.2019г. Твърдял е, че
поради малката численост на общинската администрация и малкия обем на
административното обслужване в общината, натовареността на младшия
експерт „административно обслужване“ била малка. Същевременно
дирекцията разполагала само с две длъжности, които осъществявали
счетоводните дейности. Оптимизацията на работната сила налагало да се
направи промяна в щатното разписание, като се преобразува бройката
„Младши експерт „Административно обслужване и човешки ресурси“ в
„Младши експерт „Счетоводител и управление на човешки ресурси“. Във
връзка с това кметът на Общината издал заповед № 381/06.12.2019 г., с която
утвърдил щатно разписание с приложение №1 в сила от 09.12.2019 г., в което
били отразени промени в щата, които не касаели ищцата, и с приложение № 2
в сила от 13.12.2019 г., където била отразена промяната в длъжността,
заемана от ищцата. За новата длъжност „Младши експерт „Счетоводител и
управление на човешките ресурси“ по длъжностна характеристика се
изисквало образователна степен „Магистър“, специалност „Счетоводство и
контрол“. Ищцата не притежавала такова образование. Дипломата, която
притежавала била за образователна степен „Бакалавър“, специалност
3
„Стопанско управление“. Предвид на това й била връчена заповед за
прекратяване на трудовия и договор на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че
ищцата е била в трудово правоотношение с ответника и е заемала
длъжността “Младши експерт „Административно обслужване и човешки
ресурси”. За периода м.09.2017 г. до 03.10.2019 г. ищцата ползвала отпуски
за бременност, раждане и отглеждане на дете до 2 години, след което й било
разрешено ползването на полагащите й се платени годишни отпуски до
12.12.2019г до 13.12.2019 г., когато със заповед № 364/13.12.2019г. е било
прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от
КТ. Приел е, че със заповед № 381/06.12.2019г. на кмета на Община Опан,
считано от 09.12.2019 г. било утвърдено ново длъжностно разписание за
дейност „Общинска администрация“ и от 13.12.2019 г. е утвърдено
длъжностно разписание на дейност „Общинска администрация“ при Община
Опан. Неразделна част от заповедта са приложение № 1 и приложение № 2.
В приложение №1, което е в сила към 09.12.2019 г. фигурира длъжност
„Младши експерт „Административно обслужване и Човешки ресурси“, за
която е отбелязано, че се изисква образователна степен бакалавър. В
приложение №2, в което са описани длъжностите на общинската
администрация на Община Опан към 13.12.2019 г. липсва длъжност
„Младши експерт „Административно обслужване и човешки ресурс“, като
на нейно място е вписана длъжност „Младши експерт „Счетоводител и
управление на човешките ресурси“, за която е отбелязано, че се изисква
образователна степен магистър. Приел е за безспорно, че ищцата притежава
образователно-квалификационна степен бакалавър.
От правна страна районният съд е приел, че е налице съкращаване
на щата на „Младши експерт „Административно обслужване и Човешки
ресурси“ при ответника, тъй като работодателят трансформира длъжността
„Младши експерт „Административно обслужване и човешки ресурси“ в
длъжност „Младши експерт „Счетоводител и управление на човешките
ресурси“. Промяната на изискванията за образование по смисъла на чл.328
ал.1 т.6 КТ била налице само при запазване на съответната длъжност,
каквото в случая не било налице. Приел е, че на практика работодателят
заобикаля закона, като формално променя образованието за заеманата
4
длъжност и прекратява трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1
т.6 КТ, което основание не попада в кръга на защитата по чл.333 КТ. Приел
е, че е налице злоупотреба с право, тъй като със законово допустими
средства работодателят цели да постигне единствената цел – прекратяване
на трудовия договор с конкретния работник или служител. Затова е приел,
че атакуваната заповед е незаконосъобразна и я е отменил.
Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото не е спорно, че страните са били в трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор за длъжността
„Младши експерт „Административно обслужване и човешки ресурси“. За
периода м.09.2017 г. до 03.10.2019 г. ищцата ползвала отпуски за бременност,
раждане и отглеждане на дете до 2 години. На 13.12.2019 г. тя се върнала на
работа. На същата дата й била връчена заповед № 36 от 13.12.2019 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1,т.6 КТ.
Като причини за прекратяването на трудовия договор е посочено: промяна на
длъжностното разписание на общинска администрация Опан и че служителят
не притежава необходимото образование за изпълняваната длъжност.
По делото не е било спорно и това, че със заповед № 381 от
06.12.2019 г. кметът на Община Опан е утвърдил две длъжностни разписания
на дейност „Общинска администрация“ – първото в сила от 09.12.2019 г., в
което съществува длъжността „Младши експерт „Административно
обслужване и човешки ресурси“, и второто в сила от 13.12.2019 г., в което
посочената длъжност не съществува, а на нейно място е длъжността „Младши
експерт „Счетоводител и управление на човешките ресурси“. Видно от
длъжностните характеристики за тези две длъжности, новата длъжност
съдържа като преки задължения дейности, свързани със счетоводството. За
тази длъжност се изисква образование по счетоводство и контрол с
образователна степен магистър. В длъжностната характеристика за
длъжността „Младши експерт „Административно обслужване и човешки
ресурси“ не са предвидени дейности, свързани със счетоводство. За заемане
на тази длъжност се е изисквало само образователна степен бакалавър.
Правото на уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ възниква при
настъпило след сключването на трудовия договор изменение на изискванията
5
за изпълнение на длъжността за образование или професионална
квалификация. Тази промяна на изискванията за изпълнение на работата по
смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице само при запазване на съответната
длъжност. Когато се променя самата длъжност и се създава нова (т.н.
трансформация на длъжност) има съкращаване на щата. Такова е налице и
когато в комплекса от трудови функции са включени съществено нови по
своята характеристика трудови функции. Това е т.нар. преобразуване
(трансформация) на длъжност по щатното разписание. В този случай не се
намалява общото количество на щатните бройки, но се променя характерът на
трудовите функции. Новата длъжност трябва да има различна длъжностна
характеристика, както е в случая. При сравнение на двете длъжностни
характеристики се вижда, че в трудовите функции на длъжността „Младши
експерт „Счетоводител и управление на човешки ресурси“ са предвидени
нови трудови функции (от т.1 до т.4 и т.32) – да контролира и спазва
установените правила за оформяне на счетоводните документи, свързани с
движението на финансовите средства, стоково материалните запаси и
активите на общината; проверява по форма и съдържание първичните и
вторичните счетоводни документи за извършените стопански операции;
извършва текущо счетоводно отразяване на стопанските операции, като
отговаря за правилното им отразяване чрез счетоводни статии по
сметководните сметки, спазвайки вътрешния сметкоплан, правилата за
документооборота на счетоводните документи и счетоводната практика на
общината; анализира резултатите от стопанските операции, които
осчетоводява; при отсъствие на длъжностното лице „старши специалист –
касиер“ изработва ведомостите за заплати на всички работници и служители
от общината и подава декларации и други необходими документи (на хартиен
или електронен носител) в ТД на НАП и РУСО към НОИ. Затова е
неоснователно възражението, изложено във въззивната жалба, че, за да е
налице съкращаване на щата, е необходимо броят на длъжностите да бъде
намален. Закриването (премахване) на длъжност от щатното разписание е
само едната от възможните форми на съкращаване в щата, но не и единствена.
Както бе посочено по-горе, съкращаването в щата може да се изрази и в
преобразуване (трансформация) на длъжност по щатното разписание, както е
и станало в случая. Работодателят е смесил две различни основания за
прекратяване на трудовия договор, поради което приложеното от него
6
фактическо основание за уволнение не съответства на действителното.
Основателно е другото възражение на въззивника, че не е установена
злоупотреба с право. С оглед установената в чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за
добросъвестност доказателствената тежест за установяване на
недобросъвестността на работодателя се носи от ищцата, която обаче не е
ангажирала доказателства, а и твърдения в тази насока освен декларативното
становище, че прекратяването на трудовото правоотношение и промяната в
изискванията за заемане на длъжността е незаконосъобразно и упражнено в
злоупотреба с правата на работодателя по възникналото трудовото
правоотношение. Няма значение, че основанието, посочено в уволнителната
заповед не попада в кръга на защитата по чл.333 КТ, тъй като в исковата
молба ищцата не твърди основания (факти и обстоятелства), които са
релевантни за нея. Няма основание и да се приеме, че работодателят е целял
единствено прекратяването на трудовия договор с конкретния служител, тъй
като такива доказателства не са били събрани. В тази връзка следва да се има
предвид, че работодателят има право да променя с щатното разписание и с
длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация
за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а
дори и когато са нормативно разписани, щом новите изисквания не влизат в
противоречие с тях. Волята на работодателя в този случай е подчинена на
негова суверенна преценка и съдът не е компетентен да се произнася каква
квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има
обективна производствена необходимост от въведената промяна. Това обаче в
случая не ползва въззивника, защото, както бе посочено по-горе,
приложеното от него фактическо основание за уволнението на въззиваемата
не съответства на действителното фактическо основание и поради това
уволнението е извършено незаконосъобразно и няма основание исковете по
чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа, както и за
присъждане на обезщетение да бъдат отхвърлени.
Предвид на изложените съображения съдът намира, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. С оглед изхода на спора, на въззиваемата следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за един
7
адвокат в размер на 732 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 604 от 12.06.2020 г., постановено по гр.д.
№ 351/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Община Опан,,
представлявана от кмета инж. Г.К., ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на В. Р.
С. с ЕГН **********, от ***, сумата от 732 лв., представляваща направените
от него разноски за един адвокат пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8