РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110137952 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Л. Х. Х. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело №г.
по описа на СРС, 33 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Л. Х. Х. за сумите от: сумата
от 297,03 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 26.04.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 47,34 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 08.04.2022 г., сумата от 32,31 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 26.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 5,80 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 08.04.2022 г. и 75,00 разноски по делото, а
именно: 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. на
ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до
1
30.04.2021 г. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр.
София, общ. Подуене, ж.к. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на
претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът Л. Х. оспорва исковете като неоснователни.
Сочи, че е подал заявление Г-23140/18.10.2018 г. за отказ от договора с „Топлофикация
София“ ЕАД съгласно чл.62 ЗЗП за отоплителния сезон 2018 – 2019г., както и че в
недвижимия имот радиаторите са свалени, а тръбите за парното са затапени от 2011 г.
Твърди, че в сградата не се доставя топла вода. Посочва, че радиаторите в общите
части на сградата са демонтирани, а апартаментът му е разположен на последния етаж
и поради това през имота му не преминават топли тръби, които да излъчват топлина.
Поради това оспорва дължимостта на сумите за доставена ТЕ и за дялово
разпределение, оспорва по размер такса сградна инсталация. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба. Сочи, че за процесния период по
отношение на топлоснабдения имот е разпределяна единствено топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
2
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 30.08.2022 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 10.11.2022 г. без
въцражения от страните, като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
е отделен фактът, че в процесния период ответникът е собственик на процесния
недвижим имот, а именно: ап. 82, находящ се в общ. Подуене, ж.к. „Левски В“, бл. 1,
вх. А, ет. 13.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделения за безспорен факт за доказано. Този факт се установява и от приетия по
делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за
държавни имоти от 13.08.1993 г. От същия се установява, че купувачи на процесния
имот са ответникът Л. Х. Х. и лицето Антоанета Александрова Х.а. От приетото по
делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Карлово въз
основа на Акт за граждански брак № 0227/12.11.1988 г., се установява, че Л. Х. Х. и
лицето Антоанета Александрова Х.а са сключили граждански брак на 12.11.1988 г.,
като към 22.11.2022 г. няма данни бракът да е прекратен. Поради изложеното може да
се направи извод, че имотът е придобит от съпрузите като съпружеска имуществена
общност по смисъла на СК /отм./, поради което ответникът е собственик на процесния
имот, респ. потребител на топлинна енергия.
Спорни по делото са обстоятелствата дали реално е доставяно процесното
количество топлинна енергия в процесния имот, стойността на които е в посочените
размери.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е бил с демонтирани отоплителни тела.
Посочено е, че топлинна енергия за отопление, както и за топла вода, не е начислявана
от ищцовото дружество. За процесния период била начислявана единствено топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация на база инсталирана отоплителна мощност на
инсталацията и денградусите за периода. Посочено е, че отдадената топлинна енергия
от сградна инсталация е изчислявана коректно.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в
процесния период е в размер на сумата от 297,03 лева, представляваща изцяло сума за
ТЕ, отдадена за сградна инсталация. Изчислено е, че с изравнителните сметки е
отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя
се изразява в сума за доплащане от 13,87 лв., като сумата е взета предвид от вещото
лице при определяне на дължимия остатък. Отразено е, че непогасената сума за
3
главница за услугата дялово разпределение за процесния период е в размер на 32,31
лева. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след
настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо
47,24 лева върху непогасената главница за топлинна енергия и сумата от 5,80 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за недължимост на сума за
сградна инсталация. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на
цена, се равнява на претендираното от ищцовото дружество, поради което искът за
главница за топлинна енергия следва да бъде уважен в пълен размер.
Напълно основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Установява се от документите за главен отчет и
изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. Искът
следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 32,31 лева.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
4
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски от общо
586,51 лева, пропорционално на уважените искове, включващи заплатена държавна
такса, възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в
първоначално определен минимален размер.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива
не следва да му бъдат присъждани.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 75,00 лв., като съобразно уважената част от исковете, в полза на
ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 64,57 лв.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Л. Х. Х., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 297,03 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. в имот с аб. № и адрес: гр.
София, общ. , както и сумата от 32,31 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.03.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.04.2022 г. до
погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
за установяване на вземания за сумата от 47,34 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 08.04.2022 г. и за сумата от 5,80 лева, представляваща
5
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане
на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 08.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 12.05.2022 г. по ч. гр. дело № 21973/2022 г. по
описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Х. Х., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 586,51 лева разноски в исковото производство и
сумата от 64,57 лева разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6