РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Перник, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720200354 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. М. М.,ЕГН **********, от
********************************************, депозирана чрез адв. Г.Б.
- АК - гр.
Перник, съдебен адрес:**************************************, срещу
наказателно постановление НП № 22-1158-000263 от 21.02.22г. издадено от
н-к с-р „ПП“ – С.Л., при ОД на МВР - гр. Перник, с което за осъществени
състави на административни нарушения, както следва по чл.104б т.2 от
ЗДвП;и на основание чл. ЧЛ.175А АЛ.1 ПР3 от ЗДвП - глоба в размер на
3000лв., лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и за нарушеие на
чл.5, ал.1, т.1 ЗДВП на основание ЧЛ.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв.
Жалбоподателят чрез своя упълномощен представител-адв. Б. от
ПАК, е обжалвал наказателното постановление в законоустановения срок. В
жалбата, депозирана срещу него е изтъкнал доводи, че същото е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят се явява
лично, като се представлява и от своя упълномощен представител-адв. Б. от
ПАК, който доразвива доводите, изложени в жалбата. Защитникът на
1
жалбоподателя твърди, че акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени при липса на
установена фактическа обстановка. Навежда доводи, че при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и при издаване на
наказателното постановление от страна на актосъставителя и на
административно наказващия орган са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи, че още с изготвянето на акта е опорочено
административно-наказателното производство, защото е нарушено
императивното изискване на чл. 42, т.3 и т.4 от ЗАНН, като не е описано
подробно нарушението, като този порок е пренесен и при издаването на НП.
Също така излага, че и от събраните гласни докацателства в с.з. чрез
свидетелските показания на двамата разпитани свидетели, се установява, че
не е имало и умишлено форсиране на двигателя, и по делото се доказвало, че
автомобилът в резултат на лошите пътни условия, най-вероятно поради
несъобразена скорост, е поднесъл на пътното платно, завъртял се е в обратна
посока, и е спрял, което не се дефинира с посочената от чл. 104, б.“в“, т.2 от
ЗдвП, а има отделна квалификация, която подробно е изложил в жалбата, т.е.
налице е несъответствие между словесното описание на нарушението, както в
Акта, така и в НП, като твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.25 от ЗДвП,
а не е била нарушена посочената разпоредба. Посочените несъответствия
между дадената квалификация и словесното описание на нарушението в Акта
и в НП се явявали според защитата съществени нарушения на процесуалните
правила, които водели до порочност на постановлението. Излага, че е
недопустимо в едно административно-наказателно производство, което е със
строго формален характер, всички обстоятелства по обвинението и
доказателствата да не са посочени в Акта или в НП, а да се изясняват в
съдебното следствие, тъй като нарушената не могат да се санират.
Извън всичко изложено, счита, че самият състав на нарушението по чл.
104б, т.2 от ЗДвП, изисквал от субективна страна, същото да бъде
осъществено умишлено. Но видно от доказателствата именно това в съдебно
заседание не се доказало, че жалбоподателят е действал умишлено. Още
повече, че процесният автомобил е със задвижване на предните колела, при
който тип автомобил е нормално предните колела да не можели да се
превъртат на място при рязко подаване на газ, повишаване мощността на
двигателя, както е посочено в АУАН и в НП, и именно този факт не е бил
съобразен при изготвянето на НП.
И не на последно място посочва, че има подадено възражение и никой
от АНО не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, като е
следвало преди да издаде НП, да провери АУАН, с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, а при необходимост да извърши
допълнително разследване на спорните обстоятелства, което не е извършено и
не е взето отношение по направеното възражение и моли съда, да отмени
процесното НП като незаконосъобразно по подробни съображения, които съм
изложил в подадената жалба.
2
Моли, на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН да му се присъдят разноски,
съгласно Договор за правна защита и съдействие, приложен към делото.
Въззиваемата страна , редовно призована не изпраща представител за
съдебното заседание, като в придружителното писмо, с което е изпратила
преписката моли атакуваното НП да бъде потвърдено, като прави възражение
и за разноските на другата страна.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради
което и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и
за основателна по следните съображения:
Съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено на процесуално основание, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и съответно издаване на
наказателното постановление, както и поради недоказаност на двете вменени
обвинения.
От фактическа страна:
В акт за установяване на административно нарушение № GA249071, от
24.01.2022 г. и НП№ 22-1158-000263 от 21.02.22г. издадено от н-к с-р „ПП“ –
С.Л., при ОД на МВР - гр. Перник, издадено въз основа на него, в което
дословно и тъждествено са възпроизведени констатациите от АУАН е
посочено, че Ц. М. М., с ЕГН/ЛНЧ **********, адрес гр./с. **********,
бул./ул.(ж.к) *********************, на 24.01.2022 г. в 22:20 часа, в
ГР.ПЕРНИК на ******** като Водач на лек автомобил, АУДИ А 4 АВАНТ,
**********, БЪЛГАРИЯ при следните обстоятелства: В ГРАД ПЕРНИК ПО
ПЪТНА ОТСЕЧКА МЕЖДУ СПОРТНА ЗАЛА БОРИС ГЮДЕРОВ,
КВАРТАЛ ПРОУЧВАНЕ И АВТОМИВКА МАНИЯ УПРАВЛАВАЛ ЛЕК
АВТОМОБИЛ АУДИ А 4 АВАНТ С РЕГИГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
**********, НЕГОВА СОБСТВЕНОСТ КАТО ЧРЕЗ ФОРСИРАНЕ НА
ДВИГАТЕЛЯ НА АВТОМОБИЛА УМИШЛЕНО ПРЕДИЗВИКВАЛ
СТРАНИЧНО ХЛЪЗГАНЕ НА АВТОМОБИЛА И ЗАВЪРТАНЕ ОКОЛО
ОСТА МУ, С КОЕТО ПОЛЗВАЛ ПЪТЯ НЕ ПО НЕГОВОТО
3
ПРЕДНЗНАЧЕНИЕ, А ИМЕННО ЗА ПРЕВОЗ НА ХОРА И ТОВАРИ. С
ДЕЙСТВИЯТА СИ ВОДАЧЪТ СЪЗДАВАЛ ОПАСНОСТ ЗА ОСТАНАЛИТЕ
УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО - ПРЕМИНАВАЩИ ПОКРАЙ НЕГО
АВТОМОБИЛИ, КАТО ПРИНУЖДАВА ВОДАЧИТЕ ИМ ДА ИЗМЕНЯТ
ПОСОКАТА СИ НА ДВИЖЕНИЕ, е РЕАЛИЗИРАЛ следните състави на
административни нарушения, както следва по чл.104Б т.2 от ЗДвП;и на
основание чл. ЧЛ.175А АЛ.1 ПРЗ от ЗДвП - глоба в размер на 3000лв. ,
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и за нарушеие на чл.5,
ал.1, т.1 ЗДВП на основание ЧЛ.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв.
Свидетелите на АНО АКТОСЪТАВИТЕЛЯТ – П. Е. П., на длъжност
- командир на отделение към Първо РУ- ОДМВР-Перник и свидетелите по
акта-Я. Г. С., старши полицай в Първо РУ-ОДМВР-Перник, и св. П. В. А.,
началник група „ООР“ към Първо РУ-ОДМВР-Перник, се явяват в съдебно
заседание, като поддържат АУАН и изложената в него фактическа
обстановка. Видно от заявеното от свидетелите –очевидци – св. С. и св. А., то
същите в разпита си пре съда твърдят, че по време на работа на процесната
дата, посочена в акта- 24.01.2022 г. около 22.20 часа били на работа на
територията на ОДМВР –Перник, като двамата били нощна смяна с като
автопатраул на Първо РУ-ОДМВР-Перник и при извършване на обход на кв.
Клепало и оттам по ул. ********* се насочили към зала „Борис Гюдеров“,
като били със служебен патраулен автомобил. Срещу тях по данни и на
двамата свидетели- от улица „*********“, в отходната отсечка пред зала „Б.
Гюрдеров“ с десен завой навлязъл посоченият автомобил „Ауди“, с посочен в
акта регистрационен номер, като полицейският автомобил се движел след
него и с ляв завой навлязъл в същата пътна отсечка. Непосредствено след
навлизане в пътната отсечка пред автомивката св С. твърди, че се чул, че
двигателят на автомобила да се форсира и да се предизвика странично
занасяне в ляво и в дясна посока в задната част на автомобила на пътното
платно, като сочи, че не помни дали е бил изчистен пътя и дали е имало сняг.
В разпита си посочва, че на около 10-15 метра от автомобила в тъмната част
на денонощието, но в осветен участък пред автомивката могли със свидетеля
А. да наблюдават автомобила, и как същият направил странично плъзгане
пред автомивка „Мания“, около 20-30 метра при отклонението за входа на
зала „Б. Гюдеров“, чрез форсиране на двигателя автомобила и се завъртял на
почти кръг, като имало движение и на други автомобили. Св. С. посочва, че те
4
последвали автомобила и след като спрял на отклонението автомобила спрял
и полицейският автомобил, управлявал от св. С., и той пръв слязъл от
патраулния автомобил и установил самоличността на водача, а именно-
жалбоподателят М.. В автомобила, сочи, че е ичало и друго лице на предна
дясна седалка до водача. Св. С. обяснил на водача, че извършва нарушение с
тези действия, но тъй като нямал правомощия към въпросната дата да съставя
актове, за съдействие бил извикан на място и актосъставителят П. Е. П.,
който дошъл и състави акта на водача, видно от показанията на св.П., то актът
е съставен по изложеното то св. С. и А.. Лицето било запознато с акта на
място, като свидетели по акто били вписани С. и А.. На изричен въпрос на
защитата св. С. посочва, че автомобилът на полицията е бил на 10-15 метра
от автомобила на водача, когато –„ чухме форсирането на двигателя”, като
изложеното от този свидетел в по-голямата си част, се припокрива като
фактология и от описаното в разпита досежно фактическата обстановка от св.
А., който е бил на предната седалка до водача С., с тази разлика, че на същия
въпрос, цитиран по –горе, този свидетел сочи-„Беше достатъчно осветено.
Няколко минути карахме след него на разстояние около 50-ина метра. Чухме
форсиране на двигател. Когато спряхме автомобила водачът не обясни
поведението си. Извикахме друг колега да състави акта, тъй като колегата
С. нямаше правоомощия за това. На място дойде колегата П.П. и аз съм
вписан като свидетел. Подписал съм акта. Актът се връчи на
жалбоподателя… чу се форсиране на двигателя. Автомобилът ние го
спряхме. Автомобилът обърна посоката на движение. Автомобилът се
движеше в посока зала „Борис Гюдеров“ и обърна движението от
„Б.Гюдеров“ към кв. Проучване с предната част на автомобила…. Не мога
да твърдя на сто процента каква е била пътната настилка…”.
Показанията на двамата полицейски слежители са почти смислово
тъждествени, с изключение на описанието за т-нар. „дрифтене”, което
първият свидетел сочи, че е чул от 10-15 метра, а вторият от 50 метра…
което е съществена отлика при положение, че двамата са се намирали в
един и същи автомобил. За тези факти данни не заявява изрично св. П., който
сочи, че актът е съставил по данни на колегите си и не е бил пряк очевидец на
твърдяното деяние.
Относно процесната фактическа обстановка са ангажирани гласни
доказателства посредством разпита на двама свидетели и на жалбоподателя,
5
които разпитани в с.з. не отричат, че процесната вечер на водача е съставен
акта, като единият свидетел е бил в автомобил, а другият твърди, че е
шофирал автомобил зад процесния, като обаче и двамата свидетели на
защитата отричат да е имало „дрифтене”, а сочат, че автомобилът на
санкционираното лице просто е поднесъл от хлъзгавия и непочистен участък
и оттам се е чул така двигателят / така в показанията си св. Р.Р.Р.,
сочи-„..Искахме да се срещнем с приятели в град Перник, пред зала „Борис
Гюдеров“. Това беше през зимата на 2022 г . Отидохме с Ц.М., с неговия
автомобил, и след нас караше още една кола с наши приятели. Колата на М.
беше „Ауди А4 комби“. Мисля, че беше през тъмната част на денонощието.
След нас караше другият свидетел. Той беше пасажер. Имаше друг водач на
другия автомобил. Те караха непосредствено след нас. Те бяха с „Ауди А3“,
но мисля че беше сиво на цвят. Мисля, че жалбоподателят е собственик на
първата кола. Отидвахме на зала “Борис Гюдеров“. Идвахме от паркинга на
магазин Билла, в центъра. Всъщност не беше мокро. Пътят беше добре
почистен докато не завихме наляво към зала “Борис Гюдеров“, където беше
заледено. Не ми е направило да движим с висока скорост. Категорично
нямаше дрифтене. С маневрата за навлизане на паркинга на залата, беше
заледено, колата поднесе, но той за щастие успя да я овладее. Сигурен съм,
че ръчната спирачка не работеше. Нямаше как да бъде използвана, защото
жилото беше скъсано, трябваше да я оаправя след няколко дни. Успя да
овладее автомобила. Сигурен съм, че нямаше форсиране на двигателя,
защото щеше да се усети. Телефонът ми звънна и това нещо ме накара да
погледна нагоре и напред, и видях полицейските буркани. Те бяха срещу нас,
ако не се лъжа, но идваха от другата страна на паркинга. Нашата кола се
завъртя на 180 градуса, когато вече я беше овладял. Те бяха срещу нас и го
спряха. Той си свали колана и и слезе от колата. Аз бях в колата. Да,
всъщност беше му съставен акт и доколкото знам му е взет синия талон….
Другата кола мисля , че зави, но не зная дали поднесе… пред спортната зала
беше заледено. Ако не се лъжа на следващия ден някой ден засне, като
доказателство това, че е било заледено…”, като в същия смислов диапазон
са показанията и на другия свидетел на защитата- св. Д.Р.Б.-„…Беше
зимата на 2022 г., когато аз и моята приятелка, която караше зад Ц. -
жалбоподателя. Моята приятелка се казваше С.. Тя караше и ние бяхме зад
тях. Ние бяхме със сиво Ауди А3, а той си беше с неговата кола „Ауди А4“
6
комби, сиво. Ние тръгнахме от светофарите от кръстовището, точно
преди болницата, и завихме наляво към залата. От Кауфланд като се тръгне
се кара само напред и завой надясно към залата. Към залата пътят беше
изчистен. Ние бяхме зад него. Той беше примерно на около 20 метра от
нашата кола. Той зави на завоя, а ние също чакахме едни приятели и
тръгнахме към залата. Стори ми се, че пътя след завоя не беше изчистен.
След автомивката беше заскрежено. И дори ние като взехме завоя с колата
след Ц., първо видяхме, че Ц. се завъртя на коло 180 градуса. Не съм чул
форсиране на двигател, не съм чул да прави дрифтене. Ние също се
хлъзнахме. Ние също бяхме с кола на предно предаване. Той в момента на
хлъзването беше на около 15-ина метра от нашия автомобил. В неговия
автомобил се возеше свидетелят преди мен, и още едно момче, което не дойде
днес на делото. Когато той се завъртя полицаити изкочиха и го спряха.
Полицаите дойдоха от срещуположната посока. Аз ги видях полицаите след
като се завъртяхме и ние. Те излязоха пред колата и ние паркирахме отстрани
и застанахме….Пред зала „Б. Гюдеров“ пътната настилка беше заскрежена,
определено, при положение, че и нашата кола се завъртя. Ние на завоя
влязохме с малка скорост и тя се завъртя…”. Тоест основият спорен момент
по делото във фактическата обстановка, обрисувана от двете групи свидетели
и от полицейските служители се свежда до това – какъв е бил участъкът- сух
или заледен, почистен или не, и имало ли е дрифтене или само поднасяне на
автомобила на водача- жалбоподател, като в тези два компонента показанията
на двете групи свидетели си противоречат, като в останалата им част не се
наблюдават съществени смислови отлики, но именно за това са и двете
вменени нарушения и около този основен факт е концентриран предмета на
делото.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН
№ GA249071, от 24.01.2022 г. и НП№ 22-1158-000263 от 21.02.22г. издадено
от н-к с-р „ПП“ – С.Л., при ОД на МВР - гр. Перник, снимковият материал,
представен към жалбата, съдът не поставя в основата на изводите си, като
същите снимки няма яснота кога и от кого са направени, дори и да е посочена
на тях дата –един ден след твърдяното деяние, то същите не са изготвени по
реда на НПК. Съдът кредитира материалите по преписката- заповед- на стр13
7
от делото на министъра на вътрешните работи, които кореспондират и със
свидетелските показания на тримата полицейски служители, като съдът
намира, че следва да даде вяра на показанията на св- С. и А., досежно
мястото, начина, по който сочат, че се е реализира процедурата по съставяне
на акта и как се е стигнало до съставянето му, като смисловите отлики в
показанията на двамата свидетели са именно по ключовия въпрос –е ли имало
дрифтене, на какво се е дължало същото и как единият свидетел то е чул от
15 метра, другият от 50 метра при затворени прозорци, тъмната част от
денонощието, макар и при осветена видимост, като свидетелите не сочат
еднозначно и каква е била пътната настилка- суха или заледена, и дали е
можела да става въпрос за поднасяне и хлъзгане на автомобили на пътен
участък, който не е бил добре почистен, както сочат свидетелите на защитата.
Именно по този ключов момент, съдът намира, че макар и обективни,
показанията на свидетелите –очевидци от полицейските служители /тъй като
актосъставителят е дошъл впоследствие и само е обективирал казаното от
колегите си/, не водят до еднозначен извод за реализиране на деянието, при
оспорване от страна на защитата и не оборват тезата на защитата,
имплементирана в показанията на свидетелите на защитата, също очевидци,
че се е касаело за хлъзгане, а не за дрифтете, като при положение, че всяко
съмнение, се третира в полза на обвиняемото лице, то следователно
обвинението, което тежи на АНО, който не изпраща представител в с.з.,
остава недоказано, поради което и жалбата се явява основателна, като
досежно фактическият състав на всяко едно от вменението нарушения, при
тази доказателствена съвкупност, съдът намира, че следва да посочи
следното:
От правна страна:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от административно
наказателен характер при което е необходимо да се установи налице ли е
деяние, същото представлява ли административно нарушение по смисъла на
чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено
ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
8
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен
орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да
се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно
извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно
задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление административното нарушение, което е
вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде
описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни
и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния
нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното, като
нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление. Не на
последно място съставеният акт за установяване на административно
нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от
ЗАНН.В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е
подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя за запознаване с неговото съдържание, като в случая тези
изисквания са изпълнение по процедурен ред. В срока по чл. 44 ЗАНН
нарушителят не е депозирал възражения.Издаденото въз основа на него
наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени
в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган / в случая същия е
оторизиран видно от приложената Заповед/.
Изводът на състава е, че при съставяне на процесния АУАН и издаване
на Наказателното постановление НЕ са спазени установените към
съдържанието им императивни изисквания в чл. 42 /"чл. 42. Актът за
установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 1.
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2.
датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на
нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6.
9
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния
му адрес и местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните
адреси на свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или
възраженията на нарушителя, ако е направил такива; 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от
1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
за пазене. "/ и съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН /"чл. 57. (1)Наказателното
постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име
и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата
на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното
и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански
номер; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са
били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. вещите, които
се отнемат в полза на държавата; 9. размера на обезщетението и на кого
следва да се заплати; 10. дали наказателното постановление подлежи на
обжалване, в какъв срок и пред кой съд"/,
По отношение на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП:
Чл. 104б, т. 2 от ЗДвП регламентира, че на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Приложената санкционна разпоредба на чл. 175а, ал.
1, пр. 3 от ЗДвП указва, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който
oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата,
отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Съдът констатира, че в АУАН и в НП процесното нарушение е
описано в разрез с императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, като той е съществен, тъй като не дава възможност на
жалбоподателя да разбере, въз основа на какви факти е подведен под
10
отговорност за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за да организира
адекватно защитата си. Абсолютно задължително е в двата документа
санкционираното нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо,
с посочване на всички признаци на посочената като нарушена норма от
съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението,
съдържащо всички елементи от състава на съответното нарушение е основна
гаранция за осъществяване на съответно на административното обвинение
право на защита.
В настоящия случай липсва конкретика по отношение на деянието и
обстоятелствата, при които е извършено. Описаният в НП и от самия
актосъставител начин, по който е бил управляван автомобила от
жалбоподателя е бланкетен, като възпроизвежда почти дословно текста на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, съотнесен и към второто вменено нарушение по чл.5, ал.1,
т.1 ЗДВП, без да са изложени релевантни обстоятелства, които да обуславят
извод, че жалбоподателят е използвал пътя за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари (напр.
рязко да е ускорил скорост, да е извършил преднамерено изваждане на
моторното превозно средство от контрол чрез предприемане на
демонстративно поднасяне и завъртане на автомобила на пътното платно,
което да е довело до загуба на сцеплението на гумите в резултат на което
автомобилът странично да се е приплъзнал, което е известно с
общоупотребимото понятие "дрифт", при положение, и че свидетелите на
защита сочат, че участъкът е бил заледен и автомобилът е поднесъл, както и
че същият е бил с неизправна ръчна спирачка). Анализът на цитираната
разпоредба установява, че съставомерността на нарушение по чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП е обусловена и от наличието на специфична цел, а именно ползването
на пътищата за обществено ползване с дадена цел, различна от тази за превоз
на хора и товари, като тази цел следва да намери своето отражение при
надлежното описание на деянието в съставения АУАН и издаденото НП.
Доколкото законодателят е предвидил наличието на тази специална цел като
един от обективните елементи на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, то
във всеки един случай на квалифициране на деянието на дадено лице като
нарушение на тази разпоредба е абсолютно задължително, както посочването
на тази цел в АУАН и НП, така и установяването й по несъмнен начин,
основан на събраните в хода на административнонаказателното производство
11
доказателства. В конкретния случай направеното в АУАН и НП словесно
описание на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно което
жалбоподателят използва пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, не съдържа посочване на
съответната цел, която както беше посочено е елемент от състава на
нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Визираното от съда отсъствие на релевантно за обективната
съставомерност описание на инкриминираното нарушение съществено засяга
правата на санкционираното лице и препятства възможността му да разбере в
какво точно е обвинено и да организира реципрочна на
административнонаказателното обвинение защита, което предпоставя отмяна
на НП, в частта му с която на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3-то от ЗДвП за
нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Същевременно от представените по делото писмени доказателства и от
кредитираните свидетелски показания не се установява по несъмнен и
безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя
нарушение, тъй като НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка,
което води до извод за недоказаност на нарушението. В тежест на АНО е да
установи и докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност. В случая не е изяснено с каква
скорост жалбоподателя е навлязъл в участъка, какви конкретни действия е
извършил, т. е. извеждал ли е преднамерено извън контрол управлявания от
него автомобил, което да е довело до загуба на сцепление на гумите.
Задължително е било да се изследва изцяло поведението на водача, тъй като
извеждането на автомобила от посоката му на движение може да бъде в
резултат от пътните условия, в каквато насока са направените възражения от
жалбоподателя, или на несъобразена скорост при навлизане в участъка. При
това положение липсват безспорни доказателства за извършено нарушение по
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно че движението на автомобила се е дължало
на умишлено форсиране на двигателя и целенасочено отклоняване на
автомобила, поради което НП е необосновано и недоказано.
В допълнение следва да се посочи също, че що се касае до понятието-
12
ДРИФТ- "Дрифт" е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено
извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън
първоначалния контрол, чрез "презавиване", така довеждайки до загуба
сцеплението на задните гуми.В това положение, ъгълът на приплъзване на
задните колела е по-голям от ъгъла на приплъзване на предните, което налага
контрирането им в посока обратна на посоката на завоя, за да се запази
контролът на автомобила и правилната му траектория на завиване. При
дрифт, автомобилът се предвижва латерално (странично, напречно на завоя),
ползвайки своята тежест и инерционен момент. Успешният дрифт е свързан
със задържането на задната част на автомобила, колкото се може по-дълго,
като страничното приплъзване се придържа към максимален слип ъгъл. В
същото време, предизвиканото презавиване трябва да се държи "стабилно"
при запазване на едно важно условие - поддържане на висока и постоянна
скорост.Трудността идва от това, че гумите са на лимита на своето сцепление
и следователно автомобилът се кара на ръба на контрола. Малка грешка, като
подаването на твърде много газ може да намали сцеплението до такава
степен, че задържането на задната част на автомобила става невъзможно.
Най-често дрифт автомобилите са със задно предаване, олекотени купета и
широки диапазони от мощност. Важно е автомобилът да бъде подготвен за
целта, за да бъде максимално бърз и контролируем при приплъзване. От
значение са мощността, окачването, скоростната кутия, теглото, гумите и
множество други елементи. Поради тази причина един обикновен
автомобил/или афтоматични скорости/ трудно би осъществил продължителен
и контролиран дрифт. За целта се ползват автомобили с по мощни двигатели,
приоритетно със задно задвижване и в частност с променени ъгли на колелата
с оглед конкретната функция, която следва да изпълняват. Разбира се това не
означава, че с обикновена кола, дори с двигател със малка мощност и предно
задвижване, НЕ би могло да се извърши въпросния дрифт, но това би
изисквало допълнителни умения и способности на водача. Горното от своя
страна предполага синхронизиране на действия, значителни умения,
подходяща среда, персонификация и индивидуализация. Без наличие на
горните предпоставки, всяка друга на първи поглед сходна обстановка би
било предположение, допуск или вменяване на нещо, което не отговаря на
реалната обстановка. Използването на отделни термини от предпологаема
обстановка НЕ прави същата реална и обективна, и при положение, че в
13
случая са наведени възражение, че автомобилът е бил с неизправна спирачка,
че пътят е бил непочистен, като безспорно, видно от датата, се касае за
зимата, и е възможно да е имало заскрежаване на участъка, като АНО не е
оборил това твърдение и дори и полицейските служители, не го заявяват
еднозначно, като св. А. добросъвестно посочва пред съда, че не може да
посочи какъв е бил участъкът, и при положение, че се касае и за автомобил с
предно предаване, комби, и с ангажирани свидетели, които да оборят
обвинението, което следва да се докаже от АНО в пълнота, то всичко дотук
изложено води до извод за недоказаност на обвинителната теза, а оттам и до
отмяна на НП, за това нарушение, като същите доводи са относими и за
второто вменено нарушение на чл.5, ал.1, т.1 ЗДВП. За да се ангажира
административнонаказателна отговорност НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ, в тежест
на органът, издал наказателното постановление е по безспорен начин
установи, правопораждащият фактически състав на вменените нарушение,
което условие в случая не е изпълнено.
По отношение на чл.5, ал.1, т.1 ЗДВП.
Тази законова разпоредба въвежда задължението на участниците в
движението с поведението си да не създават опасности и пречки за
движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да
причиняват имуществени вреди. В акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление относно това вменено
нарушение е описано следното:”….Ц. М. М., с ЕГН/ЛНЧ **********, адрес
гр./с. **********, бул./ул.(ж.к) *********************, на 24.01.2022 г. в
22:20 часа, в ГР.ПЕРНИК на ******** като Водач на лек автомобил, АУДИ А
4 АВАНТ, **********, БЪЛГАРИЯ при следните обстоятелства: В ГРАД
ПЕРНИК ПО ПЪТНА ОТСЕЧКА МЕЖДУ СПОРТНА ЗАЛА БОРИС
ГЮДЕРОВ, КВАРТАЛ ПРОУЧВАНЕ И АВТОМИВКА МАНИЯ
УПРАВЛАВАЛ ЛЕК АВТОМОБИЛ АУДИ А 4 АВАНТ С
РЕГИГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР **********, НЕГОВА СОБСТВЕНОСТ
КАТО ЧРЕЗ ФОРСИРАНЕ НА ДВИГАТЕЛЯ НА АВТОМОБИЛА
УМИШЛЕНО ПРЕДИЗВИКВАЛ СТРАНИЧНО ХЛЪЗГАНЕ НА
АВТОМОБИЛА И ЗАВЪРТАНЕ ОКОЛО ОСТА МУ, С КОЕТО ПОЛЗВАЛ
ПЪТЯ НЕ ПО НЕГОВОТО ПРЕДНЗНАЧЕНИЕ, А ИМЕННО ЗА ПРЕВОЗ НА
ХОРА И ТОВАРИ. С ДЕЙСТВИЯТА СИ ВОДАЧЪТ СЪЗДАВАЛ
ОПАСНОСТ ЗА ОСТАНАЛИТЕ УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО -
14
ПРЕМИНАВАЩИ ПОКРАЙ НЕГО АВТОМОБИЛИ, КАТО
ПРИНУЖДАВА ВОДАЧИТЕ ИМ ДА ИЗМЕНЯТ ПОСОКАТА СИ НА
ДВИЖЕНИЕ, е РЕАЛИЗИРАЛ следните състави на административни
нарушения, както следва по чл.104Б т.2 от ЗДвП;и на основание чл. ЧЛ.175А
АЛ.1 ПР3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000лв. , лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца и за нарушеие на чл.5, ал.1, т.1 ЗДВП на
основание ЧЛ.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв.
В случая освен, че едва в разпитите си полицейските служители С. и
А. сочат, че е имало и други автомобили, то такива данни отсъстват описани в
конкретика в акта и в постановлението, като просто е възпроизведена
диспозицията на нормата, описана за нарушена, което е недостатъчно без
конкретно изложени факти, да се приеме, че нарушението е било
реализирано. По този начин по разбиране на съда на първо място
административно наказателното обвинение се явява недоказано. Налице е и
процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 4 респ. чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, въвеждащи изискването и акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление да съдържат описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Мотивиран от
горното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено в тази си част.
По изложените съображения, съдът счита, че неправилно и
необосновано наказващият орган е достигнал до правен извод, че в случая
жалбоподателят е извършил вменените му нарушения, като актът и НП се
явяват необосновани, поради недоказване на повдигнатите с тях обвинения.
Освен всичко до съдът намира, за необходимо да отбележи, че иначе
АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи съгласно и при
спазване на разпоредбите на ЗАНН. В заключение при липса и предвид
констатираните пороци се налага единствено обоснования извод, процесното
НП да бъде отменено, като същото е било издадено в нарушение на закона и
процесуалните правила арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се дължат
и следва да се заплатят разноски в производството по делото. Претендира се
заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 300, 00
15
лв.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен
Договор за правна защита и съдействие по а. н. дело № 354/2022 г. пред
Районен съд Перник, в който е уговорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300, 00 лв. в полза на адв. Б., като е
удостоверено, че същото е запратено в брой. Надлежен ответник по
претенцията е ОДМВР-ПЕРНИК, юридическо лице на бюджетна издръжка и
е легитимирана да отговаря за сторените в производството разноски. С оглед
на гореизложеното, ОДМВР-Перник следва да заплати на жалбоподателя
разноски в размер на 300, 00 лв. /триста лв. / за осъществено процесуално
представителство по делото, като предвид възражението за прекомерност,
наведено в придружителното писмо от АНО, следва да се посочи, че предвид
обстоятелството, че се претендира минимума, определен в Наредбата, съдът
не разполага с процесуална възможност да го намалява под този праг.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 22-1158-000263 от
21.02.22г. издадено от н-к с-р „ПП“ – С.Л., при ОД на МВР - гр. Перник, с
което на жалбоподателя – Ц. М. М.,ЕГН **********, от
********************************************, депозирана чрез адв. Г.Б.
- АК - гр.Перник, съдебен адрес: **********************, за осъществени
състави на административни нарушения, както следва по чл.104б, т.2 от
ЗДвП;и на основание чл. ЧЛ.175А АЛ.1 пр.3 от ЗДвП му е наложена - глоба
в размер на 3000 /три хиляди/ лв. , и лишаване от право да управлява МПС за
12 месеца и за нарушеие на чл.5, ал.1, т.1 ЗДВП и на основание ЧЛ.185 от
ЗДвП му е наложена- глоба в размер на 20лв.
ОСЪЖДА, на осн. 63д от ЗАНН ОД МВР – Перник, с адрес гр.
Перник, ул. "Самоков" № 1, да заплати на ЦВ. М. М.,ЕГН **********, от
********************************************, разноски в размер на 300,
00 лв. /триста лв. / за осъществено процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален
кодекс пред Административен съд-гр. Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
16
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
17