№ 12337
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110124620 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на А. Р. **********, Н. Р.
Р., Р. М. И., Р. М. Д., М. Й. И. и А. Й. И., с която е предявен отрицателен
установителен иск срещу ответниците З. ********** С., Х. Г. С., Ж. Х. С. и В.
Х. С. с искане за признаване за установено спрямо ответниците, че
ответниците не са собственици на 128/203 кв. м. ид. ч. от урегулиран
поземлен имот с идентификатор **********по Кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. ***********, при
граници: поземлени имоти с идентификатори *************
В исковата молба се твърди, че **********, починал на 29.01.1938 г.
закупил въз основа на крепостен акт № 632, дело № 1104/24.04.1910 г. по
описа Нотариус при Софииски окръжен съд недвижим имот, находящ се в
г***********, с настоящо наименование: бул. **********, поземлен имот,
съставляващ празно дворно място от 200 кв.м., без означени съседи по акт за
собственост, които имот се твърди да е идентичен с поземлен имот с
идентификатор ********** Починалата в хода на производството ищца Т. М.
Д. била наследник на **********. Посочва се, че по отношение на
ответниците З. ********** С. и Х. Г. С. бил издаден констативен нотариален
1
акт № 142/2005 г. на Нотариус Връблянска, с рег. № 268 на НК, за 128/203
кв.м. от посоченото дворно място, както и че нотариален акт № 13 /2016 г. на
Нотариус *********** при НК, ответниците З. ********** С. и Х. Г. С.
прехвърлили цялото дворно място на ответниците Ж. Х. С. и В. Х. С..
Поддържа се, че Ж. Х. С. и В. Х. С. и техните праводатели никога не са
упражнявали лично или чрез другиго фактическа власт върху това дворно
място. Твърди се, че от смъртта на наследодателя на първоначалния ищец и
до сезиране на съда последната и неиното семеиство са живели и владели
посочения имот и са построили жилищна сграда в поземления имот и през
този период от време ползват имота със знанието и без противопоставянето на
ответниците.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, в които оспорват предявения иск. Оспорват наследодателят на
ищците да е владял по какъвто и да е начин процесния имот и да е живяла в
имота. Твърдят, че процесният имот е тяхна собственост и че техният
праводател **** е закупила мястото с построеното в него. Въвеждат
възражение, че са придобили имота въз основа на давностно владение и са
владели същия непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от
40 години. Сочат, че през 2005г. бил съставен констативен нотариален акт въз
основа на обстоятелствена проверка и същият бил вписан в Агенция по
вписванията, с което демонстрирали пред трети лица намерението си, че
владеят процесния имот и го считат за собствен. Поради изложеното,
поддържат процесиите идеални части да са придобити по давност от
ответниците въз основа на осъществяваното непрекъснато и необезпокоявано
владение от страна на ответниците, което продължава и към момента.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Приет е крепостен акт № 632, дело № 1104/24.10.1910 г. за придобит от
********** недвижим имот, представляващ празно дворно място от 200 кв.м.,
находящ се в г***********.
2
Приет е нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на
публична продан от 26.02.1941 г., с който се признава Осман Билалов Яшаров
за собственик на дворно място от 75 кв. м., съставляващо част от парцел.
Приета е Записка от 21.10.1948 г. за вписване на нотариален акт за
недвижим имот, представена от **** и Договор от 27.09.1948 г., в който е
уговорено, че **** купува 1/2 ид. ч. от недвижим имот 75 кв.м. общо
застроено и незастроено място от имот, находящ се в гр. София, ул.
**********.
От приетия нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за
гледане и издръжка от 10.06.1986 г. се установява, че на ******** била
прехвърлена 1/2 ид. ч. от 75 кв.м. дворно място, находящ се в гр.
***********, бул. **********, парцел VIII, планоснимачен номер 882, в
квартал 278 А, заедно с 1/2 ид. ч от прилежаща едноетажна постройка,
състояща се от две стаи, антре и барака, цялата от 45 кв.м.
От приетия нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за
гледане и издръжка № 31 от 03.10.1995 г. се установява, че на З. В. С. била
прехвърлена 1/2 ид. ч. от 75/203 кв.м. от дворно място, находящо се в гр.
София, бул. **********, в квартал 80, заедно с 1/2 ид. ч от прилежаща
едноетажна постройка, състояща се от две стаи, антре и барака, цялата от 45
кв.м.
Приет е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 29.12.1998 г., в който е уговорено, че продавачът се е задължил да
прехвърли 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София, бул.
**********, заедно със съответната част от построената едноетажна
постройка от 45 кв. м. в полза на З. В. С..
От приетия нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
106 от 10.05.1999 г. се установява, че З. В. С. купува 1/2 ид. ч. от 75 кв.м.
дворно място, находящ се в гр. ***********, бул. **********, парцел VIII,
планоснимачен номер 882, в квартал 278 А, заедно с 1/2 ид. ч от прилежаща
едноетажна постройка, състояща се от две стаи, антре и барака, цялата от 45
кв.м.
Приет е констативен нотариален акт за собственост № 81 от 28.04.2005 г.
с който е признато, че З. В. С. и Х. Г. С. били собственици на основание
давностно владение на 128/203 ид.ч. от УПИ № VIII-882, от квартал 278 по
3
плана на гр. София, местността ж.к. ********, целият с площ от 203 кв.м.,
при граници по скица: **********“, УПИ № IX-883, УПИ № IX-879, УПИ №
VII-880.
Прието е удостоверение от „ГИС“ ЕООД от 12.12.2016 г.,
удостоверяващо, че настоящ адрес – бул. ********** се отнася за процесния
поземлен имот, заедно с построените в него сгради.
Приета е скица на процесния поземлен имот с идентификатор
********** находящ се в гр. София, бул. **********, с площ 174 кв.м., с
граници: поземлени имоти с идентификатори ************, с вписани
собственици: З. В. С. за 1/2 ид. ч. от 75/203 от правото на собственост въз
основа на нотариален акт № 31 от 03.10.1995 г., 1/2 ид. ч. площ 75 кв. м. от
правото на собственост въз основа на нотариален акт № 106 от 10.05.1999 г.,
ид. ч. от 128/203 от правото на собственост, въз основа на нотариален акт №
81 от 28.04.2005 г.; Х. Г. С. за ид. ч. от 128/203 от правото на собственост, въз
основа на нотариален акт № 81 от 28.04.2005 г.
По делото са разпитани свидетелите ********** и Н. Р. на страната на
ищците, както и *********** и Анче Миланова на страната на ответниците.
Свидетелката ********** – дъщеря на А. Р., с оглед на което съдът ще
цени показанията съобразно чл. 172 ГПК, дава показания, че майка живеела
на бул. **********, като на този адрес имало две къщи – едноетажна с две
стаи и една баня – в която живеела майка и една по-висока, която била
чужда. Между двете къщи имало двор без ограда. Свидетелства, че живеела
там от както е родена до преди да се омъжи, майка А. Р. живеела там от
1979-1980 г., преди това живяла нейната майка Т., а преди нея живял нейният
дядо. Дава показания, че мястото било на нейният дядо ******. От улицата
имало пътека през двора, по която се стигало до малката къща, която
представлявала две стаи, едно коридорче и една външна баня, която била
извън сградата в дясно, а покривът бил от греди, дъски и мушама. Заявява, че
къщата се водела на Т. – майка на нейната майка. Свидетелства, че не знае
кой плащал данъците, като в къщата имало ток и вода, които били на негово
име и се плащали от него. Съседите никога не са пречели да се стига през
двора до къщата. От 5-6 години имало спор със съседите, защото преди е
имало стара къща, която съборили, за да построят нова в двора, а съседите
казали, че бил техен. От тогава ги заплашили, че ще ги изгонят.
4
Свидетелката Н. Р. – сестра на А. Р., с оглед на което съдът ще цени
показанията съобразно чл. 172 ГПК, дава показания, че сестра живеела на
бул. **********. Свидетелства, че в имота имало вход и пътечка, която
водела до къща с две стаи и баня и сграда на З., която нямала достъп до
пътечката. Имало друг достъп до къщата на З. отпред, който се ползвал за
достъп до имота, като къщата на З. гледала към имота на А., но нямало достъп
от там. Свидетелства, че знаела, че имотът бил на нейният дядо Осман, като
след като починал, в имота живяла майка , след което сестра от 1979 г. А.
живеела в имота с мъжа си, който бил инвалид. Дава показания, че преди това
е имало стара къща, която била съборена от сестра и зет , за да построят
нова, но не са им позволили, като сега това място било празно. Къщата на А.
била тухлена, с две стаи, антре и външна баня, покрива бил от греди и
керемиди, нямало бетон, имало ел. енергия. Не знаела някой да е пречил на
сестра да си влиза в къщата. Сестра казвала, че партидите на тока били на
Найден, като той ги плащал, както и данъците.
Свидетелката *********** – съседка на имота, дава показания, че З.
живеела на бул. **********, заедно с мъжа и децата си. Сградата била на два
етажа и таван, като в имота се влизало от улицата. Навътре в имота живеели
А., заедно с мъж с количка в малка къща с малка стая.
Свидетелката *********** дава показания, че била съседка със З., която
живеела с мъжа и децата си на **********“ в двуетажна къща, която се
виждала отвън. Познавала А., която живеела с мъжа си в малка къща до
къщата на З.. Не знаела за спор между съседите. Свидетелства, че отдавна е
комшийка и А. все там си е живяла.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са житейски
последователни, допълват се помежду си и са непротиворечащи.
По делото е прието заключение по допусната СТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява,
че в процесния имот с идентификатор № **********са разположени две
сгради. В дъното на имота се намира едноетажна паянтова жилищна сграда (с
идентификатор по кадастрална карта **********1), тухлена с площ 21 кв.м.,
състояща се от две стаи и антре между тях. До нея, пред едната стая, е
построена баня с тоалетна. Постройката е обитавана от семейството на А. Р.
**********. В предната част на имота се намира двуетажна масивна жилищна
5
сграда (с идентификатор **********2), с площ 52 кв. м. Сградата е обитавана
от ответниците. В системата на ********* не е налична открита партида с
клиентски номер за заплащане на предоставени и ползвани В и К услуги. За
процесния обект има валидни договори за продажба на електроенергия между
***********, СнежА. Любкова Г. и З. В. С.. Установява се, че била подадена
декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за процесния имот от Ж. Х. С. и В. Х. С., но
няма информация от кого се извършва плащането на данъци за имота.
Установява се, че процесният поземлен имот с идентификатор **********и
сградите, построени в него се намират на **********“, чието старо име до
1926 г. било „Окръжен булевард“. От поставените в о.с.з. въпроси, вещото
лице отговаря, че процесният имот е идентичен с този, посочен в крепостният
акт (като съгласно Решение № 59/24.04.2020г. по гр.д. 3624 / 2019 г. на ВКС,
4-то гр. отделение, Дадените устни разяснения на вещото лице при излагането
на заключението в открито съдебно заседание представляват част от
заключението на вещото лице и съдът е длъжен, при обсъждането на
заключението, да вземе предвид и да обсъди както писменото заключение,
така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на вещото лице и
неговите отговори на поставените от страните въпроси). Електрифициран и
водоснабден е, като и двете сгради в имота отговарят на условията за
самостоятелни обекти. Малката сграда е построена преди 1979 г. Към 1931 в
имота са били реализирани две сгради.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК
Съдът е разпределил в тежест на ответниците да докажат, че са
собственици на процесния недвижим имот на твърдяното основание –
правоприемство от наследодателката ******* за част от процесния имот и че
същият е бил застроен към датата на закупуването, така и изтекла в тяхна
полза придобивна давност за другата част (т.е. за въпросната част, че са
упражнявали явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху
6
процесния поземлен имот за период повече от 10 години с намерението да го
своят за себе си).
В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът –
фактите, от които произтича правото му. В конкретния случай, ищците
навеждат да са придобили правото на собственост върху процесния недвижим
имот на основание наследяване на техния праводател **********, който
придобил процесния недвижим имот на основаните крепостен акт № 632.
Извеждат правния си интерес от обстоятелството, че ответниците заявяват
права върху същия за 128/203 ид. ч., за което са се снабдили с констативен
нотариален акт, както и с твърдението, че с нотариален акт № 13 от 2016 г.
бил прехвърлен изцяло имота на двама от ответниците.
От приетата СТЕ се установява, че процесният недвижим имот е
идентичен с този, обективиран в крепостният акт. Съвкупно от събраните по
делото доказателства се установи, че ответниците действително са се
снабдили с констативен нотариален акт № 81 от 28.04.2005 г. с който е
признато, че З. В. С. и Х. Г. С. били собственици на основание давностно
владение на 128/203 ид. ч. от процесния имот. От свидетелските показания
става ясно, че страните имат спор относно собствеността. С оглед
изложеното, производството е допустимо, като спорът се концентрира върху
въпроса дали ответниците са в съсобственост за 128/203 ид. ч., респ. дали са
ги придобили по давност.
Способите за придобИ.е на вещни права (в конкретния случай право на
собственост) са изчерпателно изброени в закона, като съгласно чл. 77 ЗС
правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по
други начини, определени в закона. Право на собственост върху недвижим
имот може да се придобие чрез давностно владение тогава, когато лице
упражнява фактическа власт върху имот с намерение за своене (т. е.
притежава animus и corpus) в продължение на 10 г., а когато е добросъвестно
(по смисъла на чл. 70 ЗС) – в продължение на 5 г. Владението трябва да е явно
и да се манифестира пред трети лица. В противен случай е налице държане,
което съгласно чл. 68, ал. 2 ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която не се държи като своя.
Съвкупно от събраните по делото нотариални актове, представени от
7
ответниците, заключението на вещото лице, както и от показанията на
свидетелите не може да се стигне до извода, че ответниците са придобили
спорните ид. ч., респ. че са придобили изцяло процесния недвижим имот по
следните съображения:
Претенцията на ответниците върху процесния поземлен имот изхожда от
правни сделки, обективирани в 4 бр. нотариални актове, с които се
прехвърлят ид. ч. върху 75 кв. м., като част от процесния поземлен имот.
Съдът приема за установено, че с нотариален акт № 31 от 03.10.1995 г. и
нотариален акт № 106 от 10.05.1999 г. ответницата З. В. С. е придобила право
на собственост върху 75/203 ид. ч. като част от процесния поземлен имот, т. е.
със съзнанието, че не е изцяло собственик, а е в съсобственост на поземления
имот. За да започне давностно владение върху останалите идеални части,
ответниците следва да отблъснат владението на съсобствениците за
останалите идеални части като установят фактическа власт над тях и я
манифестират пред трети лица (в който смисъл са и постановките в ТР 1/2012
на ОСГК на ВКС). В конкретния случай, от събраните свидетелски показания
се установи, че ищцата А. ********** живее в малката къща в поземления
имот от 1979 г., а преди това нейната майка – Т. Д., която е и наследодател на
ищците, както и че са ползвали дворното място за достъп до къщата през
годините. Доколкото е налице законова презумпция, съгласно чл. 69 ЗС се
предполага, че владелецът (т. е. този, който упражнява фактически власт над
имота) държи вещта като своя, докато не се установи противното. В
конкретния случай, в тежест на ответниците е да проведат успешно обратно
доказване, с което да установят, че са отблъснали владението на ищците за
128/203 идеални части, доколкото са придобили 75/203 ид. ч. чрез правни
сделки. В настоящото производство се доказва, че ищците владеят
процесните идеални части в поземления имот, като не се установяват факти,
от които да следва, че ответниците упражняват фактическа власт над тях
изключително за себе си, така и за преобръщане на владението, поради което
е ирелевантно и намерението (animus) за владение, за което са се снабдили с
констативен нотариален акт за същите, доколкото не притежават
фактическата власт (corpus).
С оглед гореизложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен.
С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху
8
недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително
производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този
нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно
съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този
нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с
констативния нотариален акт, може по исков път да установи
несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата
на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение,
което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по
отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият
нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната
на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото
лице / Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3 / 2012 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК/, поради което с оглед уважаване на иска
следва констативният нотариален акт, с който ответниците Х. С. и З. С. се
легитимират като собственици. Това е така, защото отмяната на нотариален
акт, издаден в производство по чл. 537 ал.2 ГПК, не може да се релевира със
самостоятелен иск, тя винаги е последица от разрешаването на спор за
собственост, с решението по който се отричат правата на титуляря на
нотариалния акт. В този случай съдът е длъжен да отмени нотариалния акт,
независимо от това дали ищецът, предявявайки своите права, е поискал
изрично той да бъде отменен респ.изменен (Решение № 24/27.04.2020г. по
гр.д. № 1919/2019г. по описа на ВКС, Първо г.о.).
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на разноски разполагат само ищците, но
липсва искане за присъждането им.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по
отношение на А. Р. **********, ЕГН: **********, адрес: гр. София, бул.
**********, Н. Р. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. „********“ №
17, Р. М. И., ЕГН: **********, адрес: гр. *********, Р. М. Д., ЕГН:
9
**********, адрес: гр. *********, М. Й. И., ЕГН: **********, адрес: гр.
*********, А. Й. И., ЕГН: **********, адрес: гр. *********, конституирани
като наследници на Т. М. Д., ЕГН: **********, че З. ********** С., ЕГН:
**********, Х. Г. С., ЕГН: **********, Ж. Х. С., ЕГН: **********, и В. Х. С.,
ЕГН: ********, всички с адрес: гр. София, бул. **********, не са
собственици на 128/203 ид. ч. от урегулиран поземлен имот с идентификатор
**********по Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота: гр. ***********, при граници: поземлени имоти с идентификатори
*************
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот придобит по давност № 142, том 1, рег.№
4150, дело № 134/2005г., на нотариус ********** в регистъра на
Нотариалната камара, с районен действие – Софийски районен съд, вписан в
Служба по вписванията с вх.рег. № 19636/28.04.2005г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10