О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 911
гр.Пловдив, 23.04.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав
СЪДИЯ: Росица Кюртова,
разгледа докладваното от съдията т.дело №38 по описа на съда за 2019 г., и като
констатира, че е проведена процедурата по размяна на книжа по реда на глава
XXXII ГПК, предприе действия по подготовка на делото в закрито заседание,
извърши проверката по чл.374, чл.377 и чл.140 ГПК, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба на П.И.Б., ЕГН **********,***, чрез пълномощник
адв.Е.К., съдебен адрес ****, подадена против „Ловно-рибарско сдружение
Съединение-1906“, ЕИК *********, представлявано от Г.С.Ч., седалище и адрес на
управление гр.Съединение, обл.Пловдив, пл.“Съединение“ №2.
В искова молба и в
уточняваща молба към нея се твърди, че ищецът е член на ответното сдружение,
както и, че същият е уведомен за това, че на заседание на управителния съвет на
сдружението, проведено на 25.09.2018 г., е взето решение да бъде изключен,
поради непристойни постъпки, уронващи доброто име и авторитета на сдружението.
Твърди, че не му е връчено горното решение, не е присъствал на заседанието на
управителния съвет, не са искани от него обяснения и пр. Поддържа, че по този
начин са нарушени правата му на информираност и на защита. Възразява, че не е
спазен законоустановеният ред за изключването му, както и че не е извършил
нарушенията, заради които е изключен като член на сдружението. Формулира
петитум на установителен иск, по повод който да бъде признато за установено по
отношение ответника, че „същият възпрепятства правото на информираност и
правото на защита на ищеца – да разбере какви точно и кога непристойни
постъпки, уронвайки доброто име и авторитета на сдружението се твърди да е
извършил, за да го изключат от редиците на сдружението, както и, че ответното
сдружение не му предоставя и възпрепятства възможността му да получи препис от
решението за изключването му от редиците на сдружението, в следствие на което
да бъде установено също така, че за ищеца посоченият в чл.15, ал.4 от устава на
сдружението тридесет дневен срок все още не е започнал да тече, както и, че
същият ще започне да тече от датата на връчването му срещу подпис на решението
за изключване, както и да се приеме за установено, че членственото му правоотношение
с ответното сдружение съществува и не може да бъде прекратено без надлежното му
уведомяване и спазване на процедурата за това прекратяване и връчване на
необходимия акт, включително и че следва да бъде спазена процедурата по
обжалването, за да влезе в сила постановеното решение на сдружението за
изключване.“ Ведно с установителните искове,
въз основа на горепосочените фактически твърдения е предявен и иск за отмяна на
решението за изключване на ищеца като член на ответното сдружение.
В отговор на исковата
молба ответникът оспорва исковете. Възразява по тяхната редовност и
допустимост. Поддържа, че установителните искове не са допустими, тъй като
изискват установяване на факти с правно значение, което е възможно само в
изрично предвидени от закон хипотези, както и, че липсва интерес от същите в
лицето на ищеца. Възразява, че решението на управителния съвет не подлежи на
съдебен контрол и поради това недопустим е и искът за отмяна на същото.
Посочва, че при ответника е получена жалба на ищеца против същото решение,
която ще бъде включена в дневния ред на следващото общо събрание на
сдружението. Моли производството по делото да бъде прекратено. Претендира
деловодни разноски.
В допълнителната искова
молба ищецът, запознат със съдържанието на приложения към отговора на исковата
молба протокол от заседание на УС на ответното сдружение, отново възразява, че
не е извършил нарушенията, обосновали изключването му. Възразява по реда за
свикване и провеждане на заседанието на УС. Поддържа заявените искове. Претендира
разноски и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ответника.
В отговора на
допълнителната искова молба ответникът поддържа становището си за недопустимост
на исковете. Евентуално моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Във връзка с
възражението на ответника за недопустимост на предявения конститутивен иск за
отмяна на решението, с което ищецът е изключен като член на сдружението, съдът
констатира, че според обявения в търговски регистър устав на „ЛРС СЪЕДИНЕНИЕ-1906“,
гр.Съединение, ЕИК *********, членове на сдружението са ловци и риболовци,
обединени в ловни, рибарски и ловно-рибарски дружинки – чл.10, ал.1. В чл.15,
ал.1, т.4 от устава е предвидена хипотеза на прекратяване на членството с
изключване, като съгласно чл.15, ал.4 от устава решението за изключване се
взема от управителния съвет на сдружението. Решението на управителния съвет
подлежи на обжалване пред общото събрание на сдружението с писмена жалба в
30-дневен срок от получаване на решението. Посочените клаузи от устава са в
съответствие с разпоредбите на чл.22, ал.1, т.3 и ал.3 от Закона за
юридическите лица с нестопанска цел, според които решението за изключване се
взима от общото събрание на сдружението, освен ако в устава е предвидено изключването
да става с решение на управителния съвет, в който случай решението на
управителния съвет може да се оспорва пред общото събрание. В чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ
е предвидено, че само решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол
относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, докато според ал.5
на същата разпоредба решенията на органите на сдружението, които са взети в
противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат
да бъдат оспорвани пред общото събрание по искане на заинтересуваните членове
на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването
им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. В аспекта
на цитираните норми от закона съдът намира, че решението на управителния съвет
за изключване на член на сдружението не подлежи на съдебен контрол. От
приложените към отговора доказателства се установява, че ищецът е изключен като
член на сдружението с решение на управителния съвет от 25.09.2018 г. (л.42 и
сл.). Установява се още, че ищецът е подал жалба срещу това решение пред общото
събрание на сдружението, като такова още не е проведено и решение на този орган
на сдружението по повод жалбата не е прието. Следователно липсва подлежащ на
съдебен контрол акт за изключване на ищеца като член на ответното сдружение.
Искът за отмяна на решението за изключване е конститутивен и според
разпоредбата на чл.124, ал.3 ГПК такъв иск може да бъде предявен само в предвиден
от закон случай. Доколкото липсва законова разпоредба, допускаща съдебен
контрол върху актовете на управителния съвет на сдружението, а такъв контрол е
допустим само върху евентуално решение на общото събрание по повод жалбата на
ищеца, каквото все още не е постановено, то предявеният конститутивен иск е
недопустим, преждевременно заведен и производството по разглеждането му следва
да бъде прекратено.
Установителните искове
също са недопустими. Ищецът желае да бъдат установявани факти с правно значение
– относно това, че не му е връчен препис от решението за изключване, за това,
че не е запознал да тече срокът за обжалването му и прочие, което съгласно
чл.124, ал.4 ГПК отново е допустимо само в установени със закон случаи, какъвто
процесният случай не е. В ЗЮЛНЦ не е предвидена възможност за защита на
членствени права пред съответния окръжен съд, подобна на тази по чл.71 ТЗ.
Общата разпоредба на чл.124, ал.1 ГПК изисква наличие на правен интерес при
предявяване на иск за установяване съществуването на конкретно правоотношение,
в това число относно наличието на членствено правоотношение. С оглед изложените
от ищеца факти и обстоятелства, формиращи основанието на исковете, които сочат
на твърдения за незаконосъобразност на решението за изключване, било то поради
неспазване на конкретната процедура, или поради неизвършване на посочените в
решението нарушения, интересът на ищеца е да обжалва решението на управителния
съвет по предвидения в закона и в устава ред пред общото събрание на ответното
сдружение, а при постановяване на решение от последното за същия би възникнал
интерес от оспорване на това решение с отменителен конститутивен иск. В
производство по установителен иск за съществуване на членствено правоотношение
не може да бъде извършвана инцидентно проверка за законосъобразност и
съответствие с устава на решението за изключване, тъй като за това е предвиден
специален ред в закона. В исковата молба и в уточняващата молба към нея ищецът
не твърди ответното сдружение да нарушава негови членствени права, извън тези,
свързани с конкретното изключване. Твърдения за това, че ответникът оспорва
качеството му на член на сдружението, са изложени за първи път в допълнителната
искова молба, но в конкретния случай съществуването на членствено
правоотношение не предопределя изхода на делото и не се явява преюдициален
въпрос за процеса, за да е приложима разпоредбата на чл.372, ал.2 ГПК. Ето защо
съдът намира, че ищецът няма интерес от установителен иск за съществуване на
членствено правоотношение, когато твърди, че е изключен в нарушение на закона,
и посоченият иск сам по себе си също е недопустим. (В подобен смисъл е
Определение №646/15.12.2017 г. по ч.т.д.№2543/2017 г. на ВКС, І т.о.)
В обобщение, всички
кумулативно съединени искове са недопустими, поради което недопустимо се явява
и настоящото съдебно производството. Същото следва да се прекрати.
Ответникът претендира
деловодни разноски и има право на такива на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Установява се от приложения договор за адвокатска защита, че същият е заплатил
на упълномощения адв.М.Ч. възнаграждение в размер 750 лв., по отношение на
което ищецът е направил възражение за прекомерност. Съдът намира възражението
за основателно. В чл.7, ал.1, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е предвидено минимално възнаграждение за
процесуално представителство по дела с неоценяеми искове в размер 300 лв. Платеното
от ответника възнаграждение надвишава двойно посочения размер и не съответства
на правната и фактическа сложност на делото, ето защо на основание чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер, като в полза
на ответника се присъди сумата 300 лв.
По
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д.№38/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, ТО, ХVI
състав.
ОСЪЖДА П.И.Б., ЕГН **********,***,
да заплати на „Ловно-рибарско сдружение Съединение-1906“, ЕИК *********,
представлявано от Г.С.Ч., седалище и адрес на управление гр.Съединение,
обл.Пловдив, пл.“Съединение“ №2, сумата 300 лв. (триста лева) – адвокатско
възнаграждение за производството по т.д.№38/2019 г. по описа на Окръжен съд
Пловдив, ТО, ХVI състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: