№ 21718
гр. София, 27.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110149732 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
I. Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТО-ДОКЛАД:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.
200, ал. 1 КТ, в размер на 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и в размер
на 1000 лв. - обезщетение за имуществени вреди, резултат от претърпяна от ищеца
трудова злополука на 04.09.2020 г., както и иск по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава
върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв.,
дължимо за период от 04.09.2020 г. до 04.09.2023 г.
Ищецът М. Е. Г. , ЕГН ********** от гр. Плевен, ж.к. „Д**** чрез пълномощника си
адв. В. П., твърди, че на 04.09.2020 г., в гр.Марш ан Фамен, Кралство Белгия, около 19:40 ч.,
на товарно-разтоварна площадка на дружеството – ответник, поради възникнал технически
проблем със затварянето на щората на ремаркето, при приложена от работника физическа
сила, за да я задвижи и затвори, е получил травма в областта на рамото и бицепса на дясната
ръка. Твърди да е получил силна болка, която не преминавала, оток на ръката и ограничени
движения на същата. Въпреки това не могъл да потърси незабавно медицинска помощ, тъй
като по негови твърдения, получил устни нареждания от работодателя в България да закара
камиона и товара му във Франция, което той сторил, въпреки изпитваните болки, приемайки
обезболяващи медикаменти. Едва на 09.09.2020 г. работодателят създал организация и с
помощта на друг служител ищеца посетил клиника, където било констатирано „разкъсване
на сухожилията, захващащи дясната раменна става и на част от раменната
мускулатура“ като била препоръчана и оперативна намеса. Операцията не била извършена
във Франция, като ищеца се прибрал в България, където на 05.10.2020 г., във ВМА му била
извършена магнитно-резонансна томография, от която се установило: „травматична увреда
1
на мускулите на сухожилието на мускул супраспинатус и частично скъсване на останалите
ротаторни сухожилия – на мускул субскапуларис и мускул инфраспинатус. Потвърдена била
и необходимостта от извършване на операция. На 16.10.2020 г. на ищеца била извършена
оперативна интервенция в МБАЛ „АВИС – МЕДИКА“ ООД, Отделение по ортопедия и
травматология.
В периода след операцията, ищеца многократно е извършвал магнитно-резонансна
томография, провеждал е и физиотерапия и рехабилитация, но въпреки проведените
лечения, на 26.01.2022 г., почти година и половина след злополуката, при томографското
изследване се установило „влошаване на състоянието на раменната мускулатура, при данни
за изразена ретракция на сухожилието на мускул супраспинатус с мастна атрофия на
мускула.
За целия период от 04.09.2020 г. до настоящия момент, ищеца продължава да се
възстановява от претърпяната злополука, като освен физическите болки, които изпитвал и
ограниченията в движенията на водещата му дясна ръка, през този период ищеца изпитвал и
сериозни психологически проблеми – потиснатост, продължителна нервност, липса на
настроение, чувство за безнадеждност и песимизъм за бъдещото. Изпитвал страх и
безпокойство за бъдещето, както и страх от пълна инвалидизация. Уволнението му от
ответника още повече задълбочило тези негативни усещания и преживявания. Ищецът
оценява претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от трудовата
злополука от 04.09.2020 г. на 20 000 лв., като моли съда да осъди ответника му /негов
работодател/ да му заплати обезщетение в посочения размер, който намира за справедлив и
отговарящ на критериите залегнали в чл.52 от ЗЗД. За периода от датата на злополуката до
датата на завеждане на исковата молба в съда, ищеца счита, че ответника е в забава, поради
което е предявил и иск по чл.86 от ЗЗД в размер на 1000 лв., за обезщетяването й.
В резултат на злополуката, ищеца твърди да е претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение, което частично било компенсирано от
полученото обезщетение от ДОО, което обаче покривало само 90 % от стойността на
възнаграждението му, поради което и ищеца предявява иск за обезщетение на претърпените
имуществени вреди, резултат от злополуката, в размер на 1000 лв., представляващи
разликата между дължимото му се брутно трудово възнаграждение и полученото
обезщетение от държавното обществено осигуряване.
Във връзка с установяването на трудовата злополука, ищеца навежда твърдения, че с
разпореждане № 30960/18.04.2022 г. на ТП на НОИ София-град, е постановен отказ да бъде
приета злополуката от 04.09.2020 г. за трудова, тъй като не са налице предпоставките за това
по см. на чл.55 от КСО, т.е. липсвало внезапно увреждане на здравето, довело до
нетрудоспособност, възникнало в резултат на злополуката от 04.09.2020 г. в Белгия. Ищецът
твърди, че това разпореждане е обжалвано от него и към момента на завеждане на исковата
молба в съда има висящо административно производство пред Адм. Съд – Плевен, по АД №
96/2023 г. по описа на съда. В тази връзка настоящото исково производство е било спряно с
Определение № 41371/17.11.2023 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на АД №
2
96/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Плевен.
С писмо вх. № 135845/24.04.2024 г. Административен съд – гр. Плевен е уведомил
СРС, че производството по АД № 96/2023 г. е приключило с окончателен съдебен акт,
постановен по адм. дело № 6047/2023 г. по описа на ВАС, а именно Решение №
3816/01.04.2024 г., с което е потвърдено изцяло решение № 229/03.05.2023 г. на Адм.Съд-
гр. Плевен, по АД № 96/2023 г., с което пък е отменено решение № 1040-21-892/25.11.2022 г.
на Директора на ТП на НОИ – гр. София, с което е потвърдено Разпореждане №
30960/18.04.2022 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което е постановен отказ
да се приеме за трудова злополуката с ищеца от 04.09.2020 г.
Следователно, понастоящем са отпаднали пречките по движението на настоящото
исково производство, тъй като преюдициалния административен спор е приключил с влязло
в сила на 01.04.2024 г. решение.
Производството по гр.д. № 49732/2023 г. по описа на СРС следва да бъде възобновено
и същото да се насрочи в открито съдебно заседание, за разглеждане на предявените искове,
с участието на двете страни, доколкото процедурата по чл.131 от ГПК е проведена преди
производството да бъде спряно и от страна на ответника е постъпил писмен отговор на ИМ
от 06.11.2023 г.
Ищецът е представил само писмени доказателства и не е заявил други доказателствени
искания за установяване на твърдените от него факти и обстоятелства.
Ответникът „КАНГАРУ-ТРАНС“ ЕООД , ЕИК *********, оспорва исковата молба с
отговор в срока по чл. 131 ГПК.
На първо място, ответника счита, че не е безспорно установено, че описаната от ищеца
в ИМ злополука има характер на трудова такава, още повече предвид висящото
административно производство по повод издаденото разпореждане № 30960/18.04.2022 г. на
длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което е отказано да се признае злополуката от
04.09.2020 г. с ищеца за трудова, което ответника счита за правилно и законосъобразно.
В случай, че съдът отмени това разпореждане и се окаже, че претърпяната от ищеца
злополука е трудова, то ответника намира предявените от него искове за обезщетяване на
имуществените и неимуществени вреди, резултат от злополуката от 04.09.2020 г. за изцяло
неоснователни, в т.ч. за прекомерно завишени по размер.
Ответникът оспорва да е налице причинна връзка между полученото увреждане на
здравето, резултат от злополуката от 04.09.2020 г. и твърдяна нетрудоспособност за ищеца,
продължаваща и до настоящия момент. Категорично оспорва твърдението на ищеца, че
работодателят е издал нареждане ищеца да продължи курса, въпреки полученото
травматично увреждане, както и да не му е оказал нужното съдействие за получаване на мед.
помощ.
Оспорва по делото да са представени категорични доказателства, от които да се
направи обоснован извод, че на 04.09.2020 г. е настъпило внезапно увреждане на здравето
на ищеца, което да е станало през време и във връзка и по повод извършваната работа, в
3
интерес на ответника. Дори напротив, видно от вписаните данни в мед. удостоверение от
Клиника „Андре Ренар“, която ищеца е посетил на 09.09.2020 г., 5 дни след твърдения
инцидент в товаро-разтоварната база, се касаело за „пациент, пострадал при ПТП“, което е в
пряко противоречие с твърденията на ищеца, че е пострадал при инцидент по време на
работата му, т.е. при злополука, която да има характер на трудова.
Отделно, ответникът твърди, че по времето, посочено в декларацията за настъпване на
трудовата злополука на 13.10.2021 г. - 19:40 ч. българско време (18:40 ч. белгийско) ищеца
като водач на товарен камион е следвало да бъде в почивка, което се установявало и от
„Дневен протокол на водача“ и разпечатката от регистратора към товарителница CMR с №
003612 на товарния му автомобил, относима към 04.09.2020 г., съгласно които от 16:55 ч.
водачът е бил в „период на почивка“ и следователно не е следвало да извършва никакви
дейности свързани с товаро-разтоварване.
Оспорва да е налице трудова злополука, както и причинна връзка между твърдения от
ищеца инцидент от 04.09.2020 г. и търпените от него вреди, в т.ч. същите да възлизат в
посочените от ищеца размери, които ответника намира за прекомерни и в разрез с принципа
на справедливостта, установен с разп. на чл.52 от ЗЗД.
Оспорва твърдените от ищеца като претърпени вреди, техния интензитет и
продължителност, както и продължаването им и към настоящия момент, като счита, че
същите се опровергават дори от представените от самия ищец медицински документи, които
подробно анализира.
В условията на евентуалност, твърди ищеца да е допринесъл за настъпването на
злополуката, проявявайки „груба небрежност“ по см. на чл.201, ал.2 от КТ, поради което в
случай, че съдът приеме, че е налице трудова злополука и приеме за основателни
предявените искове за обезщетение, моли последното да бъде намалено, като се отчете
съпричиняване от страна на работника в размер на 95%. Сочи, че ищеца не е спазил
условията за безопасни и здравословни условия на труд, установени в ответното
предприятие, като е приложил физическа сила, за да задвижи щората и затвори ремаркето,
без преди това да положи усилия да установи причината за блокирането й. Това му
поведение било в разрез с установените в предприятието на ответника правила и мерки за
безопасност при работа. Нарушена била разп. на чл.33 от ЗЗБУТ, предписваща „всеки
работник е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и
безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие
с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.“Ответникът твърди, че
ищеца сам е създал реална възможност за настъпване на вредите, като сам се е поставил в
ситуация на повишен риск от увреждане, поради което безспорно и в съответствие с
практиката на ВКС, същия е съпричинил вредите.
Отделно от изложеното, ответникът сочи, че по време на инцидента ищеца е бил на 72
години, като е страдал и от множество заболявания като „захарен диабет с неврологични
усложнения и хипертонично сърце“, които макар да нямат пряка връзка с възникналата
злополука, според ответника е следвало да бъдат съобразени именно от ищеца, като
4
последния прояви по-висока степен на бдителност и внимание при отстраняване
последиците от възникналата повреда по камиона, което той не е сторил и така е
допринесъл за вредоносния резултат и получените увреждания. На следващо място, както
възрастта на ищеца, така и установените му придружаващи заболявания, обективно оказват
влияние върху възстановителния процес и периода на пълно възстановяване от получените
увреждания. Не без значение според ответника е и факта, че ищеца е постъпил в болница за
лечение на получените травматични увреждания едва на 05.10.2020 г., т.е. повече от месец
след твърдения инцидент и почти месец след завръщането си в България, което неминуемо е
оказало влияние върху възстановителния процес и възможността за пълно възстановяване, а
е възможно дори да е довело до усложнения и влошаване на състоянието на ищеца и
травмираната дясна ръка. Оспорва ищеца да е бил освидетелстван от орган на медицинска
експертиза (ТЕЛК) и да е установена трайно намалена работоспособност, процент
инвалидност и др.
Ответникът твърди също, че в качеството си на работодател е сключил задължителна
застраховка „Трудова злополука“ със ЗК „Уника Живот“ АД, съгласно застрахователна
полица № 580009790020, валидна за периода от 25.05.2020 г. до 24.05.2021 г., като ищеца М.
Г. бил включен в Списъка на застрахованите лица. В тази връзка и на осн. чл.200, ал.4 от КТ
ответника е заявил възражение за намаляване на отговорността на работодателя, като
определеното от съда обезщетение бъде намалено с изплатеното застрахователно
обезщетение, както и с изплатените от НОИ обезщетения по ДОО.
На осн. чл.358, ал.1, т.3 от КТ възразява и за погасяване на предявените от ищеца
искове по давност, на което основание също моли за тяхното отхвърляне.
Ответникът също е ангажирал писмени доказателства, като е заявил и допълнителни
доказателствени искания по чл.192 от ГПК за изискване от трети не участващи по делото
лица – „Уника Живот“ АД и НОИ, да представят по настоящото дело, намиращите се у тях
документи, свързани с инцидента и евентуално изплатените на ищеца обезщетения по
сключената застрахователна полица и от ДОО, за което прилага нарочни молби за връчване.
Не възразява да се приемат писмените доказателства, представени от ищеца, но възразява
срещу допускането на нови, в случай, че ищеца представи такива, като ги намира за
преклудирани и в т.см. недопустими. Счита, че ищеца не е ангажирал достатъчно писмени
доказателства за редица факти и обстоятелства, които са в негова доказателствена тежест и
са му били известни и е разполагал с тях още при завеждане на исковата молба, поради
което по-късното им представяне е процесуално недопустимо.
Моли за възможност след доклада по делото, да сочи и представи и други писмени
доказателства, както и да направи допълнителни доказателствени искания.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
До момента няма установени безспорни между страните обстоятелства, които да бъдат
обявени от съда.
Разпределение на доказателствената тежест:
5
В тежест на ищецът е да докаже следните обстоятелства: съществуването на трудово
правоотношение с ответника към датата на трудовата злополука; настъпването по време на
действието на това правоотношение на злополука, която е приета за трудова по
установения ред; обстоятелството, че злополуката е довела до настъпването на имуществени
вреди /разлика между получаваното от ищеца БТВ и получените от него обезщетения по
ДДО, в периода от 04.09.2020 г. до 04.09.2023 г./; неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, и постпсихологични травми /потиснатост, продължителна нервност,
липса на настроение, чувство за безнадеждност и песимизъм за бъдещото, страх и
безпокойство за бъдещето, както и страх от пълна инвалидизация./.
В тежест на ответника по делото е да докаже твърдяното съпричиняване на процесната
злополука, проявения от ищеца умисъл или груба небрежност, довели до настъпване на
злополуката, както и правопогасяващи, правоизключващи и правонамаляващите
отговорността му обстоятелства – наличие и размер на получено застрахователно
обезщетение, размер на получено обезщетение от общественото осигуряване.
ІІ. По доказателствените искания на страните:
Следва да бъдат допуснати като допустими, относими и необходими представените
писмени доказателства от ищеца с исковата молбa и от ответника с писмения му отговор.
Следва да се изискат от третите лица, не участващи по делото, ЗК „Уника Живот“ АД
и НОИ, изисканите от ответника документи и информация, като за целта им се връчат
представените нарочни молби.
В едноседмичен срок от съобщаването на настоящото определение, страните да заявят
допълнителните си доказателствени искания, с оглед разпределената доказателствена
тежест.
Съдът намира предявения иск за редовен и допустим, като след осъществяване на
процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 140, ал. 1 и чл.230, ал.2 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 49732/2023 г. по описа на СРС, поради
отпадане на пречките по движението му.
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 05.07.2024 г. от 11,10 ч., за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и екземпляр от
отговора на ответника и приложенията му.
ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца с исковата молба, както и
тези представени от ответника с отговора на исковата молба.
РАЗПОРЕЖДА на ЗК „УНИКА ЖИВОТ“ АД, с ЕИК ********* и НОИ с код по
Булстат *********, да се връчат молбите по чл.192 от ГПК, представени от ответника, като
третите лица, неучастващи в производството, да представят в едноседмичен срок от
6
получаването им, посочените в тях документи и информация, за вида и размера на
изплатените застрахователни и от общественото осигуряване, обезщетения на М. Е. Г., във
връзка с претърпяна от последния трудова злополука от 04.09.2020 г., настъпила в Белгия.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните, в едноседмичен срок от съобщаването на
настоящото определение, да изразят писмени становища във връзка с доклада по делото,
като най-късно до първото съдебно заседание да представят допълнителни доказателства и
посочат доказателствени средства, във връзка с указанията на съда и разпределената им с
проекто-доклада доказателствена тежест.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание не
направят доказателствени искания, във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК - ако твърдят нови
обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.
НАПЪТВА страните към спогодба, като указва, че в случай че такава бъде постигната,
на ищеца ще му бъде върната половината държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по
медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно.
Центърът по медиация се намира на бул. „Патриарх Евтимий” № 2, стая 7 (бившият
Нотариат). Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа,
пишете и на ел. адрес: ********@******.***
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, отделно от решението по
делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7