РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. Варна, 06.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Каран.
при участието на секретаря Таня Г. И.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Каран. Административно
наказателно дело № 20243110204418 по описа за 2024 година
установи следното:
Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Н. М., с адрес с.Долно Козарево, област
Търговище, ул. "Оборище" № 5 против Наказателно постановление № 24-
0436-000644/28.10.2024 г., издадено от на Началник Сектор в ОД на МВР,
Второ РУ- Варна, с което са наложени административно наказание "глоба" в
размер на 500.00 /петстотин/ лв., както и административно наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, като с НП са отнети и 8 /осем/ контролни точки.
1
В жалбата се изразява несъгласие с определените в НП наказания,
поради това се моли за неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателя е изпил
една бира, поради което е останал учуден от показанията на техническото
средство. Твърди се, че не е съгласен с извършеното изследване в МБАЛ
„Света Анна“ – Варна и резултатът от кръвната проба. Счита, че са нарушени
правилата по чл.42, ал.1, т.3, пр.2 и чл.57, ал.1, пр.3 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат И., АК-Търговище, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания. В пледоарията си по съществото на делото, моли за отмяна на НП
на посочените в жалбата аргументи.
Излага и допълнителни съждения за нарушение на чл. чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Сочи, че деянието е не съставомерно. Моли съда за присъждане на
разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в съдебно
заседание и не се представлява. Депозирани са писмени бележки от ю. к. Л. –
ОД МВР - Варна, с които изразява становище по съществото на делото и
прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Възз. С. Н. М. е правоспособен водач на МПС за категория "В",
считано от 2021 г. В периода от 2021 г. до 2024 г. срещу него били издадени
общо 3 - АУАН и 25 - фиша за различни нарушения на ЗДвП.
На 09.10.2024 год., въззивникът управлявал л. а. "Мерцедес Ц 320
2
ЦДИ" с рег. № ******, когато около 04: 40 часа, в гр. Варна, по бул. "Васил
Левски", в посока на движение бул. "Цар Освободител " бил спрян за проверка
от св. Т. А. и М. Н. – полицейски служители във Второ РУ-ОД на МВР-Варна.
В хода на проверката въззивникът бил изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство- алкотест Дрегер 7510 с № ARNJ0043, което отчело
съдържание на алкохол в издишвания въздух в размер на 0.62 промила. С
оглед показанията на дрегера и предвид обстоятелството, че той не приел
показанията на техническото средство, на въззивника бил издаден талон за
медицинско изследване № 276889/09.10.2024 г., който му бил връчен в 05:00 ч.
на 09.10.2024 г.
Възз. С. М. на 09.10.2024 г. бил отведен от полицейските
служители в МБАЛ „Св. Анна“ -Варна за даване на кръвна проба за
химическо изследване, където в 05:10 ч. на 09.10.2024 г. пред дежурния лекар
Ем. Л. той дал кръвна проба за изследване.
На същата дата срещу въззивникът бил съставен АУАН серия GA №
1297581/09.10.2024 год., в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът бил надлежно предявен и връчен на
въззивникът, който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не е постъпило възражения срещу
съставения АУАН.
АНО приел фактическите и правните констатации в АУАН, като
приел установената алкохолна концентрация от техническото средство и
издал атакуваното НП. В същото приел, че въззивника е нарушила
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от
ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 500.00 лв. и адм. наказание
лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца, като с НП били отнети и
осем контролни точки.
В хода на съдебното производство бе приобщен протокол за
3
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 1101/09.10.2024 г на МБАЛ „Св. Анна“ -
Варна, ведно с резултатите от двукратното изследване на кръвната проба на
възз., от които е видно, че концентрацията на алкохол в кръвта на възз. към
момента на нейното изследване е 0.54 промила.
В хода на съдебното следствие бе разпитан и св. Т. А. М. Н. –
полицейски служители във Второ РУ-ОД на МВР-Варна, присъствал на
проверката на възз.М., който разясни, че на въпросната дата и час с М. Н. са
спрели и извършили проверка на възз. М., който е управлявал автомобил, след
което му бил направен тест за алкохол, като уредът отчел – 0.62 промила.
Съдът напълно кредитира показанията на полицейския служител св.
Т. А., като безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото,
кореспондиращи със събраните писмени доказателства. Тук следва да се
посочи, че съдът не приема тезата на възз. посочени в жалбата. Поради
горното и твърденията в жалбата не се споделят от настоящия съдебен състав,
като последният по този въпрос се доверява на твърденията на органите на
реда и го възприема като защитна теза.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени приложени към АНП и събрани в с. з, така и гласни, които преценени
поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
4
страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона
14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и
пред надлежния съд – по место извършване на твърдяното нарушение. Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началник сектор при Второ РУ в ОД на МВР - Варна, съгласно заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и типова
длъжностна характеристика, приложени по АНП. АУАН също е съставен от
компетентен орган – полицай при Второ РУ в ОД МВР - Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е съществено, т. к. не ограничава правото на защита.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя– трите
имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Непосочването на
резултата от кръвното изследване, при положение, че същото не е зачетено от
наказващия орган не нарушава правото на защита на възз. М. да разбере в
5
какво е обвинена. А както е известно в административно наказателното
производство имат значение само тези нарушения, които препятстват
адекватната защита на наказания субект. Поради това и не бе възприета тезата
на защитата, че в хода на АНП са допуснати нарушения на производствените
правила от категорията на съществените.
Като прецени всички доказателства по делото по отделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, от правна страна, следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДП на водачът на
ППС е забранено да управлява МПС под въздействието на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Забраната е скрепена с предвидената
в чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно наказателна санкция за
водачите, управляващи ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда до 0, 8 на хиляда включително, установена с медицинско изследване
и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишвания въздух.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира, че С. М. е осъществил от обективна и субективна на страна състава на
посоченото в НП нарушение, доколкото в съдебното производство с
необходимата категоричност се установи от показанията на св. Т. А., и от
приложените писмени доказателства, неправомерната деятелност на
жалбоподателя при управление на МПС, намерила адекватен
административно-наказателен израз в атакуваното наказателно
постановление.
Показанията на разпитания свидетел – полицейски служител са
последователни, логични и в пълнота разкриват проверката, която е
извършена на място, след завършване управлението на автомобила от страна
на въззивника, както и резултатите от извършената проба с техническото
средство, отразило процесната концентрация на алкохол. Събраните
6
доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод,
различен от направения, а именно, че жалбоподателя М. е осъществил
нарушението.
Жалбоподателят С. М. има качеството на "водач" по смисъла на § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП. Съгласно легалната дефиниция на ЗДвП "Водач" е лице,
което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или
стада по пътищата. Изпълнителното деяние, "управление на МПС" включва
всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните
превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или
машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици /Виж Постановление на
пленума на ВС на Р България № 1 от 1983 година/. Безспорно в случая възз. е
имала качеството на водач на МПС, като същия е бил възприет да управлява
МПС от полицейските органи- М. Н. и Т. А.. Доколкото са безспорни
доказателствата, че възз. е управлявал автомобила, извършените от него
действия са тези по привеждането му в движение и това не е оборено по
надлежният ред, то съдът приема, че действително на посочената дата той е
управлявал лек автомобил.
В случая в хода на съдебното следствие по категоричен начин се
установява и, че на въззивника след завършване на управлението му е била
извършена проверка за алкохол, като пробата за алкохол с техническо средство
е отчела наличие на алкохол в кръвта му над 0.5 промила – 0.62 промила, а
резултатът от впоследствие направената кръвна проба е с по-ниска стойност –
0. 54 промила.
Съгласно чл. 174, ал. 4 ЗДвП, редът, по който се установява
употребата на алкохол, се определя от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл.
3, ал. 2 и ал. 3 от приетата от тях Наредба за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни
средства, при съставянето на АУАН при констатиране на концентрация на
7
алкохол над 0.5 на хиляда или друго упойващо вещество длъжностното лице
от съответната служба за контрол по ЗДвП съставя и талон за медицинско
изследване, първият екземпляр от който се връчва на водача срещу подпис
като в него се посочват лечебното заведение, в което трябва да се яви за
вземане на кръвна проба за изследване и срокът, в който трябва да стори това.
Според чл. 6, ал. 7 от Наредбата (в редакцията към датата на
нарушението), крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния
орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на
установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и
вземане на биологични проби за лабораторно изследване и възможността за
ползване на обществен или друг превоз за отИ.е до него. Съгласно чл. 6, ал. 9
от Наредбата (в редакцията към датата на нарушението), концентрацията на
алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото
средство в случаите на отказ на лицето да подпише или получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или даване на проби за
изследване.
Съгласно чл. 10 от цитираната Наредба, при освидетелстването
лекарят описва поведението, общото психично и соматично състояние на
лицето, поведенческите реакции, степента на съзнанието, ориентацията,
паметта, както и абстинентните прояви, когато има такива. Резултатът от
освидетелстването, събраните анамнестични и клинико- диагностични данни,
доказващи заболявания (диабет, епилепсия и др.) и приетите от водача
лекарства през последните 24 часа, се вписват в протокол за медицинско
изследване. Видно от приложения по делото протокол за медицинска
експертиза и употреба на алкохол или друго силно упойващо вещество,
същият отговаря на приложение 2 на Наредбата. В него са вписани и всички
изискуеми реквизити, като освидетелстващият лекар е описал и необходимите
обстоятелства, в това число и че лицето е употребило алкохол- водка в
количество – 200.00 /двеста/ мл., както и че няма заболявания.
Правилно от АНО е приложена и санкционната разпоредба на чл. 174,
8
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно последната, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско изследване при концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително /какъвто е настоящия случай /
– се наказва с наказания лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лв. Наложените на
въззивницата наказания са в пределите предвидени в закона, като на
основание чл. 27 от ЗАНН за съдът не съществува възможност да ги редуцира.
В заключение – конкретно нарушение, за което М. е бил санкциониран
не може да бъде третирано и на плоскостта на маловажния случай съгласно
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Настоящият случай не носи характеристиките
на маловажен случай по смисала на чл. 28 ЗАНН. Извършеното от С. М.
осъществява признаците на състава на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, което касае
правно защитените отношения, свързани с правилното управление на
транспортната дейност, със спазване на съвкупността от правни норми и
императивни забрани, гарантиращи безаварийното и правомерно
осъществяване на транспортна дейност при експлоатиране на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, която дейност е правно
регламентирана и съставлява източник на повишена опасност. Нещо повече,
видно от справката за нарушител водач, на възз. са налагани и други санкции
/общо 3 - АУАН и 25 - фиша/ за нарушение на ЗДвП. Поради това и няма как
да се охарактеризира извършеното от водача като маловажен случай на
нарушение. Нарушението не следва да се толерира, а следва да се накаже, с
оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред.
Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл. 12 от
ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към
изискванията на българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива
нарушения. Отделно от това новата редакция на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изключва възможността за прилагане на чл. 28
от ЗАНН за нарушения на ЗДвП.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя,
9
като наложените му кумулативни наказания са правилно и законосъобразно
индивидуализирани, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди изцяло.
Отнемането на контролни точки не е наказание по смисъла на ЗАНН,
поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на
разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка
на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и предвид искането, съдържащо се в
изготвеното от пълномощника на въззиваемата страна писмено становище, на
основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ОД МВР - Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е. от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80.00 до 150.00 лева. Според разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя
от съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като е
проведено едно съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80.00
/осемдесет/ лева.
10
Предвид изхода на делото искането от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски се явява неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24 - 0436 -
000644/28.10.2024 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР-Варна, Второ
РУ - Варна, с което на С. Н. М., с адрес с.Долно Козарево, област Търговище,
ул. "******" № ** са наложени административно наказание "глоба" в размер
на 500.00 /петстотин/ лв. и административно наказание "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С. Н. М., с адрес с.Долно Козарево, област Търговище, ул.
"*******" № ** да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна сумата от
80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по
АНД № 4418/2024 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
11
че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати по
компетентност на Наказващия орган.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12