Решение по дело №546/2017 на Районен съд - Самоков

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 34

 Самоков,   08 март 2018  година.

                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                    

САМОКОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД,  І-ви   състав в публично  съдебно заседание  на двадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ  ПАВЛОВ

при секретаря Йорданка Малинова като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА гр. дело № 546 по описа за   2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от З.П.И.  иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, за осъждане на ответницата И.Б.Г. да заплати на ищцата по 500 лева месечно за времето от 4 март 2015 година до  съдебното решение претендирана като обезщетение за неизпълнение за същия период на задължение на ответницата за издръжка и гледане по сключен между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт НА № 15, том I, дело No 31/1993 г.на Самоковския районен съд.

Ищцата  З.П.И. поддържа в исковата молба, че ответницата И.Б.Г.  е неизправна страна по сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради което обективира искане за осъждането й  да заплати като неизпълнено задължение, трансформирано в компенсаторно обезщетение по 500 лева месечно за времето от  4 март 2015 година до постановяване и влизане в сила на решението по делото през което не е изпълнявала задължението си да гледа и издържа ищцата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответницата И.Б.Г.  чрез пълномощника си адв. Михайлов от САК навежда доводи за неоснователност на иска поради това че ищцата получава и за исковия период е получила престацията гледане и издръжка от другата си дъщеря което се въвежда като правопогасяващо основание за задължението предмет на настоящия иск.

В съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск чрез пълномощника си адв. Елена Йорданова от САК.

Ответницата И.Б.Г. в съдебно заседание оспорва иска чрез пълномощника си адвокат Борислав Михайлов.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

По силата на договор, сключен с нотариален акт НА № 15 от 15.01.1993 г., том I, нот.д. № 31/1993 год. на Самоковския районен съд ищцата З.П.И. и Василка Б. Христова – Павлина сестра на ответницата  са прехвърлили на И.Б.Г. ответник по делото собствените си съответно ½ и ¼ общо ¾ идеални части от следния недвижим имот: втория етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място образуващо парцел втори с планоснимачен № 62 в квартал 22 по плана на град Самоков срещу задължението на И.Б.Г. да поеме гледането и изръжката на майка си З.П.И. като й осигури спокоен и нормален живот какъвто е водила досега, като З.П.И. запазва правото си на безвъзмездно ползване на една стая от етажа до края на живота си.

След сключване на договора, включително и за времето от исковия период 04. 03. 2015 година до приключване на устните състезания по делото на 20. 12. 2017 година ответницата не изпълнявала задължението си поето с договора да гледа и издържа майка си, като в исковата молба се държа изявлението, потвърдено и от доказателствата по делото че ищцата се е справяла за гледането и издръжката си с помощта на другата си дъщеря Василка Б. Христова – Павлина.

През 2015 година ищцата З.П.И. се разболяла и с експертно решение на ТЕЛК, препис от което е приложен по делото й е призната 62% трайно намалена работоспособност. Не е спорно по делото, че поради износване на тазобедрените стави ищцата е трудно подвижна, пред исковия период се е движила с два бастуна.

Тъй като ответницата И.Б.Г. не изпълнявала задължението си по описания договор да гледа и издържа ищцата, последната й изпратила нотариална покана препис от която е приложен по делото. Нотариалната покана е чрез нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие РС Самоков , получена е от ответницата на 04. 03. 2015 година и с нея ищцата е поканила отв. И.Б.Г. да изпълнява задължението си по договора а именно да я гледа и издържа като я уведомява и за влошеното си здравословно състояние и че се нуждае от непрекъсната помощ във връзка с обслужването си. С цитираната нотариална покана ищцата уведомява ответницата и че е затруднена за издръжката си, тъй като има нужда ежедневно от лекарства и придружител. Потвърдено е и в нотариалната покана, че Василка сестра на ответницата и дъщеря на ищцата денонощно се грижи за майка си З.П.И. и се грижи за редовното взимане на лекарства, за храната на ищцата, за отоплението и почистването й, както за всичко каквото е нужно на ищцата. Видно от приложената по делото нотариална покана в нея се съдържа становището на ищцата че другата й дъщеря Василка, която я гледа има нужда от почивка и с оглед поетото от ответницата задължение по посочения нотариален акт ответницата е поканена да поеме част от грижите за З.П.И.. В заключение в цитираната нотариална покана ищцата моли ответницата да се ангажира с изпълнение на поетите задължения спрямо нея с оглед възрастта и здравословното състояние на ищцата, като си подели със сестра си времето и грижите в ежедневието на ищцата.

В тежест на ответницата е на доказване а не се установява от събраните по делото доказателства твърдението й, че се е грижила за ищцата лично и да е изпълнявала със свое поведение задължението за гледане и издръжка. В гражданския процес правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факт на който основава своите искания или възражения. В отговора на иска се съдържа твърдението че наред с грижите полагани от сестра й,  ответницата лично е да се е грижила за ищцата. Никой от свидетелите на ответницата не установява този факт с необходимото пълно доказване. Този факт не се установява от показанията на свидетелката Катерина Околска, която няма и не сочи за исковия период след 4 март 2015 година ответницата да се е грижила за ищцата. От показанията на свидетелката Снежана Костова Бонева също не се установява след 4 март 2015 година включително и до приключване на устните състезания ответницата да е изпълнявала с лично поведение задължението си да гледа и издържа З.П.И. нейните показания за гледане и издържане на ищцата са за времето до 2015 година но не и след март 2015 година, когато издръжката и гледането е поето изцяло от другата дъщеря на З.П. – Василка Б..

Преценени по реда на чл. 172 от ГПК показанията на свидетелката Ралица Благовестова Г. снаха на ответницата и заинтересувана в нейна полза също не установяват за времето от 04. 03. 2015 година до приключване на устните състезания по делото ответницата да е изпълнявала задължението си за гледане и издръжка на ищцата нейна майка.

Видно от показанията на свидетелката Василка Стоянова Илиева след разболяването й последните години  за ищцата се грижи само другата й дъщеря Василка Б..

Съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест и събраните по делото доказателства и в частност свидетелските показания, приема че за времето след 04. 03. 2015 година от когато е нотариалната покана включително и до предявяване на иска и до приключване на устните състезания ответницата нито е гледала ищцата, нито я е издържала  и след нотариалната покана , за времето от  04. 03. 2015 година до приключване на устните състезания  не е изпълнявала лично задължението си за гледане и издръжка на ищцата.

Потвърждава се от фактическа страна възражението на ответницата че за исковия период след 4 март 2015 година включително и до приключване на устните състезания по делото за ищцата се грижи сестрата й Василка Б., на която ответницата е прехвърлила собствената си ½ идеална част от първия етаж от същата двуетажна къща срещу задължението на Василка Б. Христова – Павлина да поеме гледането и издръжката на майка им З.П.И. ищца по делото като й осигури спокоен и нормален живот. Този договор е сключен на петнадесети януари 1993 год. с нотариален акт № 16, том І, нот. дело № 32/1993 година на Самоковския районен съд и препис от него е приложен по делото.   За правното значение на тези констатации съдът ще вземе отношение в правните си изводи.

Ищцата е на 91 години и съдът приема за установено, че поради възрастта си и здравословното й състояние се нуждае ежедневно от гледане и грижи във връзка с обслужването й, както и за ежедневните й нужди, включително храна, обличане, физиологични нужди, поддържане на хигиената лична и на обитаваните от нея помещения.

От представеното по делото  Експертно решение № 1512 от 16. 06. 2015 година се установява че ищцата е с 62% трайно намалена работоспособност, поради заболяванията констатирани със същото решение на ТЕЛК коксартроза (артроза на тазобедрената става), коксартрозис бил. Постфлебитен с-ом на лява подбедрица АХ ІІ степен, ум. ст. –сърдечна форма, хипертонично сърце без изяви на СН.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е ненаименован, тъй като съдържанието на насрещните права и задължения на страните не е установено в закон, а се определя от постигнатото между тях съгласие. По него престацията на едната страна е еднократна - прехвърляне на недвижим имот, изпълнима при сключване на договора в изискуемата форма. Престацията на другата страна е за постоянно изпълнение и е неделима - прехвърлителят трябва да бъде и гледан, и издържан до края на живота му, с обем на грижи и издръжка според договора. За изискуемост на това задължение е без значение че и друго лице има задължението било по закон, било по договор да гледа и издържа прехвърлителя кредитор. Както е казал ВКС в константната си практика в случая от значение е степента на грижата и именно в това се изразява правният интерес да се сключва такъв договор и когато по закон или друг договор и друг има задължение за гледане и издръжка. Поради това макар и доказано от фактическа страна е неоснователно от правна страна възражението на ответницата за неоснователност на иска от това че сестра й Василка Павлина осъществява гледането и издръжката на ищцата. Вярно е че Василка Павлина има собствено задължение за това гледане и издръжка на майка си ищца по делото и то произтича от договора й с ответницата, но това нейно задължение не отменя ответницата. Видно от процесния договор сключен с НА № 15 от 15.01.1993 г., том I, нот.д. № 31/1993 год. на СРС, с този договор не е установено това задължение на ответницата да гледа и издържа ищцата да може да се изпълнява и от друго лице. Щом това не е установено съдът приема че със собственото си изпълнение Василка Павлина не отменя ответницата за дължимото от нея изпълнение по процесния договор сключен с НА № 15 от 15.01.1993 г., том I, нот.д. № 31/1993 год. на СРС. Такова нещо не е уговорено и в договора сключен между ответницата и сестра й Василка Павлина, за който е съставен нотариален акт № 16, том І, нот. дело № 32/1993 година на СРС. Този договор е сключен на същата дата и веднага след процесния договор с НА № 15 от 15.01.1993 г., том I, нот.д. № 31/1993 год. на СРС. Ако при сключване на договора № 16, том І, нот. дело № 32/1993 година на СРС  е имало съгласие Василка Павлина да отмени прехвърлителката И.Б. това щеше да го има в договора. Съдът приема че по силата на цитираните два договора сключени с НА № 15 от 15.01.1993 г., том I, нот.д. № 31/1993 год. на СРС и нот. акт № 16, том І, нот. дело № 32/1993 година на СРС всяка от двете сестри независимо една от друга се е задължила да гледа и издържа майка си като цена на получените в собственост идеални части от втория и първия етажи на къщата.

С оглед границата на човешките възможности включително и за гледане и издръжка на стар човек с това че Василка Павлина изпълнява своето задължение за гледане и издръжка на ищцата, тя не отменя ответницата за нейното задължение, макар и престацията да е уговорена по един и същи начин. Не се касае за едно единствено стопанско благо, та с гледането и издръжката от едната сестра да се счита за изпълнено и дължимото от другата сестра. Касае се за продължаващо дължимо изпълнение на престацията за гледане и издръжка от всяка от двете дъщери на ищцата

Съгласно правилата за изпълнение на договора длъжникът по задължението за даване на издръжка в натура дължи само точното изпълнение на същото. Когато е готов да изпълнява задължението си така, както е уговорено, длъжникът поначало не може да бъде принуден вместо даване на издръжка в натура, да плаща нейния еквивалент в пари. Изключение е налице в случай, че длъжникът е неизправна страна по такъв договор и точно такъв длъжник е ответницата за времето след нотариалната покана от 04. 03. 2015 година до приключване на устните състезания по делото. В тази хипотеза кредиторът има право във форма на компенсаторно обезщетение да иска вместо изпълнение в натура, заплащането на паричния му еквивалент. Това следва от разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, според които, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение на поетото задължение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Последната възможност е тази, която дава право на изправния кредитор по алеаторен договор за издръжка в натура да иска от неизправния длъжник по такъв договор вместо изпълнение в натура, обезщетение за неизпълнение в пари. Такова право кредиторът има както за минало време, така и за бъдеще, щом длъжникът не изпълнява точно задължението си и с поведението си е направил невъзможно прякото изпълнение на поетото задължение за издръжка в натура /Тълкувателно решение № 96 от 28.VI.1966 г. по гр. д. № 65/66 г., ОСГК/. В случая ответницата не е изпълнявавала и задължението си да издържа ищцата, което по силата на закона е неделимо от задължението за гледане. В случая ответницата И.Б.Г. и Василка Павлина имат отделни престации, макар и с едно и също съдържание, не са солидарни длъжници за да се приеме, че с изпълнението на втората от тях се погасява задължението на ответницата.

При иск по чл. 79, ал. 1, предл.2 от ЗЗД за присъждане на компенсаторно обезщетение, съобразно правилата на чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца-прехвърлител е да докаже, че е сключен алеаторен договор, респ. че е изпълнено задължението за прехвърляне на собствеността. Това в случая е доказано от ищцата.

В тежест на ответника-приобретател, е да докаже ежедневното и пълно изпълнение на договорените задължения по вид, обем и начин съобразно уговореното или съобразно обичайното. Договорът поражда задължения занапред, т.е. периодът на изпълнение на договорените задължения е от датата на сключването до смъртта на прехвърлителя. За основателността на предявения иск е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнява по последици на пълно неизпълнение. В случая ответницата нито е гледала ищцата нито я е издържала за времето от 04. 03. 2015 година до приключване на устните състезания и неизпълнението е пълно, независимо от това че сестра й е изпълнявала своето задължение.

По изложените съображения предявеният иск е доказан по своето основание.

Ответницата не е оспорила иска и съдът намира че претендираната сума от 500 лева месечно за исковия период е доказан паричен еквивалент на неизпълненото задължение от ответницата за гледане и издръжка.

В разглеждания случай по силата на процесния договор ответницата придобива недвижим имот срещу задължение за гледането и издръжката на прехвърлителя. При тълкуване на волята на страните съобразно чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Начинът, по който са уговорени дължимите грижи и издръжка в договора, предпоставя постоянно и непрекъснато предоставяне на цялата необходима издръжка и всички грижи съобразно конкретните нужди на прехвърлителя, без значение дали същият е поискал престирането им или дали има възможност сам да си ги осигури. Задължението за гледане и издръжка е неделимо по обем и период.

За да бъде изправен длъжникът по такъв договор, трябва ежедневно и системно, през целия период на действие на договора, да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, облекло и др. и да полага грижи за здравето, личната и битовата хигиена и домакинството на прехвърлителя.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извода, че ответницата, в чиято тежест е на доказване, не е установила при условията на пълно и главно доказване надлежното, добросъвестно и непрекъснато изпълнение на поетите задължения съобразно уговорения обем. Напротив доказано е че след нотариалната покана за времето от 4 март 2015 година до приключване на устните състезания ответницата И.Г. като е оставила без отговор нотариалната покана не е полагала  преки и непосредствени грижи за ищцата и не й е предоставяла парични средства за издръжка. Нещо повече от показанията на разпитаните свидетели Катерина Околска и Снежана Бонева се установява дори е избягвала да вижда и да разговаря с майка си ищца по делото и кредитор по задължението й за гледане и издръжка.  

В настоящия случай срещу получените от ответницата идеални части от описания в процесния договор недвижим имот за исковия период няма и не е налице насрещна престация от страна на ответницата. В тази хипотеза ответницата приобретател би се считала за изправна страна, само ако е предоставила на прехвърлителката вместо изпълнение в натура изпълнение в пари в такъв размер, който да съответства на поетите задължения. Това следва от характера на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.  Получаването именно от ответницата на гледане и издръжка не е само мотив за сключване на договора, а и основание.

Следва да се посочи, че приобретателят по алеаторния договор дължи издръжка и гледане на прехвърлителя, дори когато той има свои средства да се издържа и може сам да се обслужва, да се грижи за дома и домакинството. В този смисъл е и практиката на ВКС. Независимо дали има свои парични средства или други лица задължени за гледане и издръжка, дължимите от ответниците гледане и издръжка не могат да се намаляват от имуществото на прехвърлителя. Неразделна част от това имущество като съвкупност на права и задължения е правото на такава престация от другата й дъщеря. Както собствените парични средства така и правото й да иска такава престация от другата дъщеря Василка Павлина, нито изключват нито намаляват задълженията на ответницата за гледане и издръжка и поради това тази престация е различно стопанско благо от собствените парични средства и облигационни права на ищцата към други лица. По изложените съоображения предявеният иск е доказан касе се трансформирано в пари неизпълнено задължение за гледане и издръжка, представляващо обезщетение компенсаторно по рода си за непредоставени грижи и издръжка в натура, дължими за определен период. 3адължението за предоставяне на издръжка и грижи в натура е ставало изискуемо ден по ден и всяко последващо неизпълнение е нов правопораждащ юридически факт за претенцията за заплащане на обезщетение.

Налага се извод, че предявеният иск се явява доказан по основание и неоспорен по размер.

 По отношение на размера на претенцията съдът съобрази следното:

Липсват законови норми, регламентиращи методика, по която да бъде извършена оценка на паричната стойност на алеаторното задължение. Това следва от специфичния характер на самия договор, при който една част от грижите са свързани и с личността на задълженото лице /гледане, чистене, готвене, грижа за ежедневните нужди на кредитора. 3а установяване на паричния еквивалент на непрестираните за исковия период гледане и издръжка  следва определената от съда сума да покрива всички нужди и потребности на кредитора ищца по делото, за задоволяването на които ответницата с процесния договор НА № 15 от 1993 год. е поела задължение с договора. Поради тази причина не следва да се държи сметка за материалното състояние на прехвърлителя и в частност на получавани от него доходи, освен ако от договора не следва друго /в този см. Р-410-1970 г. на ВС/. По аргумент от практика на ВС и ВКС в този смисъл също се налага изводът че и облигационното право по отношение на другата дъщеря на ищцата е неразделна част от имуществото и собствените доходи на ищцата З.П.И., това задължение макар и формулирано по същия начин не изключва нито намалява задължението на ищцата за гледане и издръжка и с изпълнението му от страна на Василка Павлина тя не е отменила ответницата и нейното неизпълнение на процесния договор е пълно за исковия период.

В настоящия случай, видно от уговореното в процесния договор ответницата И.Б.Г. самостоятелно е поела  задължение за цялостна издръжка и гледане на ищцата. Този обем на задължението не е ограничен от материалните възможности на прехвърлителя с изрична клауза в процесния договор. Именно в тези материални възможности и имущество на ищцата влизат както собствените парични средства, така и задължението на друго лице да я гледа и издържа. Ето защо съдът намира, че паричният еквивалент на задължението на ответницата е дори по-голям от претендираната сума 500 лева месечно. Тъй като няма изменение на иска съдът в рамките на претенцията следва да присъди по 500 лева месечно за исковия период.

Тъй като искът е доказан по своето основание съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 162 от ГПК намира че за исковия период сумата 500 лева месечно е минималната и затова доказана сума, необходима за живот на ищеца, представляваща паричен еквивалент на неизпълнената за посочения период престация за гледане и издръжка.  Този размер е определен от съда съобразяване възрастта на кредитора ищца, здравословното й състояние  и данните на НСИ за средно необходимите разходи за задоволяване на ежедневните потребности.

Тъй като престацията за гледане и издръжка се дължи и за в бъдеще съдът като съобрази неизпълнението на ответницата намира че следва да се уважи исковата претенция и за времето след приключване на устните състезания до влизане в сила на решението. Неизпълнението до приключване на устните състезания дава основание паричния еквивалент на неизпълнената до този момент престация да се присъди и до влизане в сила на решенето, както е поискано в ИМ.

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен изцяло и съдът следва да осъди ответницата да заплати на ищцата по 500 лева месечно за периода от 04. 03. 2015 година общо 15750 лева до датата 20. 12. 2017 година на приключване на устните състезания по делото.

 Тъй като присъжда издръжка на основание чл. 242 от ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответницата следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски по делото в размер на 500 лева платени за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата адвокат Йорданова.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК съдът следва да осъди ответницата да заплати на РС Самоков 630 лева за държавна такса в размер на 4% от присъдената сума.

Съдът следва да прекрати производството по делото по претенцията за присъждане на 500 лева месечно за времето от 20 декември 2017 година до влизане в сила на решението. За този период искът е преждевременно предявен и няма възможност за преценка на предпоставките за основанието на иска и в частност налице ли е неизпълнение за този период на процесния договор, какъв е конкретния период на това изпълнение.

  Мотивиран от гореизложеното, Самоковският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА И.Б.Г. ***, с ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, предл. второ от ЗЗД да заплати на З.П.И. с ЕГН ********** по 500 лева месечно за времето от 04. 03. 2015 година до 20. 12. 2017 година или общо 15750 лева, представляваща трансформирано в пари компенсаторно обезщетение за неизпълнение за периода от 04. 03. 2015 година до 20. 12. 2017 година на задължението й за издръжка  и гледане по договор от 15 януари 1993 година за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт НА № 15 от 15.01.1993 г., том I, нот.д. № 31/1993 год. на Самоковския районен съд.  

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената сума по 500 лева месечно за посочения период за времето от 04. 03. 2015 година до 20. 12. 2017 година.

 ОСЪЖДА И.Б.Г. ***, с ЕГН ********** на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК да заплати 500 лева за разноски по делото на З.П.И. с ЕГН ********** и адрес ***.

ОСЪЖДА И.Б.Г. с ЕГН ********** на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Самоковския районен съд 630 (шестстотин и тридесет) лева за държавна такса по делото.  

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по претенцията за присъждане на сумата 500 лева месечно за времето от 20. 12. 2017 година до влизане в сила на решението, поради недопустимост на иска за този период.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: