РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Бургас, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120107750 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Г. К. М. против “Изи асет
мениджмънт” АД, за осъждане на ответното дружество да му върне сумата от
251.16 лв., с която се е обогатило неоснователно, получавайки я при начална
липса на основание - въз основа на нищожна неустоечна клауза за
непредставяне на обезпечение, съдържаща се в договор паричен заем №
*******, сключен между страните на *****.2017 год., ведно със законната
лихва, начиная от датата на депозиране на исковата молба - 03.11.2021 год. до
окончателното й изплащане.
Исковете са с правно основание в чл. 55, ал.1, пр.1 във вр. с
чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК, както и в чл.86, ал.1 от
ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа
исковете.
Процесуалният представител на ответното дружество
оспорва исковете с нарочна молба, моли за отхвърлянето им.
Въз основа на събраните по делото доказателства и
изявленията на страните, Бургаският районен съд намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между ищеца - заемополучател и
ответника - заемодател е сключен договор за паричен заем с №
****/*****2017 год., за сумата от 500 лв., която е следвало да се върне на 6
равни месечни вноски и краен падеж - 21.06.2018 год. Не са спорни и
останалите параметри по кредита - ГЛП от 35 %, ГПР - 41.35 %, общ размер
на плащанията - 552.24 лв., в т.ч. главница от 500 лв. и договорна лихва в
размер на 52.24 лв.
Съгласно чл.4.1 от договора, ищецът се е задължил да
предостави на заемодателя обезпечение – банкова гаранция или поръчители.
В чл.4.2 изрично е уговорено, че при непредставяне на обезпечение от
1
посочения вид в тридневен срок от сключване на договора, М. ще дължи
неустойка от 251.16 лв., платима разсрочено, към всяка една погасителна
вноска.
Страните не спорят също, че всички задължения по договора,
в т.ч. и за неустойка, са погасени.
Впрочем, в тази връзка са представения договор за заем,
придружен от погасителен план с отразени конкретни падежи и размери на
погасителните вноски и тези по разсроченото плащане на неустойката, както
и удостоверение, издадено от заемодателя на 28.07.2021 год., съгласно което
заемателят М. няма непогасени задължения по договора за заем.
Спорът е по правото и съдът, въз основа на така сложилата
се фактическа обстановка, намира предявените искове за основателни.
Без съмнение договорната неустойка за непредставяне на
обезпечение е изначално дължима, понеже разсроченото й плащане е
включено в погасителния план към договора за заем още при сключването му
(разсрочена е на вноски с еднакъв размер, чийто брой е равен на броя на
погасителните), т.е. е дължима не при неизпълнение на определено
задължение и за да обезщети евентуални вреди, а за да доведе (макар
прикрито) до недопустимо увеличение на възнаграждението на кредитора,
като се заобиколи ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което е
нищожна - чл.21, ал.1 от с.з. Но не само - неустоечната клауза е нищожна и
като противоречаща на добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, т.к.
непредставянето на обезпечение за кредитора не е равнозначно на
неизпълнение на задължението за връщане на сумата и не би могло да доведе
автоматично до вреди за него, подлежащи на репариране. Следователно още
при уговарянето й, тя е предпоставка за неоснователно обогатяване на
кредитора, което е в разрез с нейната обезпечителна, обезщетителна или
санкционна функция. Ето защо, получената въз основа на тази нищожна
клауза сума подлежи на връщане и главният иск следва да се уважи.
Основателен е и акцесорния иск - за лихва за забава. При
задължения без падеж, в т.ч. произтичащо от неоснователно обогатяване,
вземането става изискуемо веднага (чл.69, ал.1 от ЗЗД). Длъжникът, в случая
ответното дружество, е поставен в забава с исковата молба, поради което, на
основание чл.84, ал.2 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, дължи законната лихва върху
подлежащата на връщане сума, начиная от предявяване на исковете до
окончателното й изплащане.
Изложените мотиви налагат да се постанови решение в
горния смисъл, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се присъдят
деловодни разноски в размер на 350 лв.
Ето защо, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр.С***** представлявано от Г* Т* и А* М*, на основание чл.
55, ал.1, пр.1 във вр. с чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК,
както и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Г. К. М. от гр.Б****, ЕГН -
**********, сумата от 251.16 лв., с която се е обогатило неоснователно,
получавайки я при начална липса на основание - въз основа на нищожна
неустоечна клауза за непредставяне на обезпечение, съдържаща се в договор
паричен заем № ******, сключен между страните на *****2017 год., ведно
със законната лихва, начиная от датата на депозиране на исковата молба -
03.11.2021 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт“ АД да заплати на Г. К. М.
деловодни разноски в размер на 350 лв.
2
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3