№ 488
гр. гр. Добрич, 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500331 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.420, ал.3 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№540/18.02.2022 г. на “НОВО
ФИНАНС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. ”Иван Страцимир” №2 против Определение №53/07.02.2022 г.
постановено по ч. гр. д. №216/2021 г. по описа на РС К, с което на основание
чл.420 от ГПК е спряно принудителното изпълнение по изпълнително дело
№2022***0400031 на ЧСИ Л.С., рег. №***, с район на действие ОС Варна,
образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, издадени по ч.гр.д.№ 216/2021г. на Районен съд К.
Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалвания съдебен акт с аргументи, че по делото не се установява нито
една от предвидените в ГПК хипотези за спиране на изпълнението.
Претендира се въззивният съд да отмени атакуваното определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна е подала писмен отговор
по жалбата. Поддържа се становище за правилност на атакуваното
определение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт,
който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по
1
следните съображения:
Производството по ч. гр. д. №216/2021 г. по описа на РС К е образувано по
заявление на “НОВО ФИНАНС” ООД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на несъдебно изпълнително
основание по чл.417, т.3 ГПК – нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека относно съдържащото се в него задължение за плащане на парична
сума и изпълнителен лист срещу Н. КР. П., ЕГН ********** от с.Б., община
К. Със заявлението се претендират суми, представляващи задължение по
договор за заем от 09.08.2018г. и договор за заем от 10.08.2019г., обезпечени
с договорна ипотека, сключена с нотариален акт №1 от 10.08.2018г., том 4,
рег.№9185, н.д.№484/2018г. на нотариус, вписан в регистъра на
Нотариалната камара под №** с район на действие Районен съд Варна,
вписан в СВп гр.Добрич с вх.рег.№**, акт №**, том VIII. Въз основа на
заявлението в полза на заявителя е издадена заповед №58/31.05.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на посочения документ срещу
длъжника Н. КР. П., като е допуснато и незабавното й изпълнение и е издаден
и изпълнителен лист за следните суми: главница в размер на 36 000,00 лв.,
ведно със законна лихва от 28.05.2021г. до изплащане на вземането, лихва в
размер на 7 073,36 лв.; лихва в размер на 1 150,00 лв.; главница в размер на 4
000,00 лв., ведно със законна лихва от 28.05.2021г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 756,67 лв., лихва в размер на 127,78 лв.,
държавна такса в размер на 982,20 лв., адвокатско възнаграждение в размер
на 1 500,00 лв.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника.
С молба с вх.№300/28.01.2022г. е заявено искане от длъжника за спиране на
изпълнението, образувано по заповедта.
С обжалваното определение РС е приел, че вземането по издадената
заповед за незабавно изпълнение се основава на неравноправни клаузи в
договори, сключени с потребител, което води до неправилно изчисляване
размера на вземането и е постановил спиране на изпълнението по
образуваното изпълнително дело.
С изменението на разпоредбата на чл.420, ал.2 ГПК – ДВ, бр. 100/2019 г. е
предвидена възможност за спиране на изпълнението по издадена заповед за
изпълнение, подлежаща на незабавно изпълнение, без представяне на
обезпечение, ако от писмените доказателства може да се направи извод, че: 1.
2
вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на
вземането, сключен с потребител. Искането не е ограничено със срок и може
да се заяви не само пред съда в заповедното производство и пред съда, който
разглежда исковото производство /чл.420, ал.5 ГПК/.
Както е посочил и първоинстанционният съд, изменението на разпоредбата
е резултат на констатирана необходимост от точно транспониране в
националното законодателство на Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, предвид даденото й
тълкуване от Съда на Европейския съюз, по-конкретно в частта за
задължението на съда служебно да следи за неравноправни клаузи, когато е
сезиран с иск, основан на договор, сключен с потребител. Значението на
наличието на привременни мерки, особено с цел спиране или
преустановяване на принудителното изпълнение срещу потребител, докато
съдът преценява неравноправния характер на съответните договорни клаузи,
е многократно подчертавано от СЕС, напр. в решенията по дела С-415/11, С-
34/13, С-32/14 и по съединени дела С-537/12 и С-116/13. Мотивите на съда
са, че без наличието на привременни мерки съществува риск защитата срещу
неравноправни клаузи да бъде получена твърде късно и следователно да не е
ефективна. С измененията от 2019 г., в частност с предвидените нови
предпоставки за спиране на изпълнението се осигурява защита на
потребителите, отговаряща на заложените в практиката на СЕС критерии.
В хипотезата на чл.420, ал.2, т.2 ГПК действия по принудително
изпълнение не се осъществяват до влизане в сила на решението, с което съдът
се е произнесъл по неравноправността или съответно действителността на
клаузите в потребителския договор. В производството по искането за спиране
на принудителното изпълнение, се извършва преценка дали искането е
заявено от потребител и дали с оглед представения договор, сключен с
потребителя, е вероятно вземането да е основано на неравноправна клауза.
В случая спорът е относно вземане, основано на договори за заем и
ответницата е физическо лице – длъжник по договорите. Поради това
ответницата Н. КР. П. има качеството на потребител по Закона за защина на
потребителите и може да се позовава на неравноправност на клаузи в
договорите за кредит.
С молбата за спиране ответницата Н.П. е навела възражения за наличието
3
на неравноправни клаузи в договорите за заем касателно уговорките в тях за
начисляване на наказателни лихви и неустойки. Първоинстанционният съд
е констатирал наличието на неравноправни клаузи в процесните договори за
заем. Настоящият състав също констатира, че договорните клаузи, които се
оспорват като неравноправни, противоречат на изискването за
добросъвестност и задължават заемополучателя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение и
неустойка по смисъла на чл. 143, ал.1 в.вр ал.2, т. 5 ЗЗП).
Неоснователно е възражението в жалбата на “НОВО ФИНАНС” ООД, че с
подаденото заявление не се претендират неустойка и наказателна лихва, при
което не е налице хипотезата на чл.420, ал.2, т.2 от ГПК.
В случая в двата договора за заем е предвидено условие за предоставяне на
заемните суми – заплащане на гаранционна вноска от заемополучателя в
размер на 20% от заемната сума, която сума служи за прихващане на лихви,
неустойки, наказателни лихви и т.н. – чл.1.2 и чл.1.2.1. В договорите е
предвидено, че при непредоставянето на гаранционната вноска същите се
прекратяват автоматично. В случая се твърди и се представят доказателства,
че заемните суми са предоставени, което води до логичния извод, че
гаранционните вноски са били предоставени. Заявителят не е посочил дали е
направил прихващане със заплатените гаранционни вноски и на какви суми.
Съгласно уговореното в договора е възможно да е направено прихващане с
начислени неустойки и наказателни лихви, което води до извода, че са налице
хипотезите на чл.420, ал.21 т.2 и т.3 от ГПК – вземането се основава на
неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител и неправилно е
изчислен размера на вземането по договори, сключени с потребител.
В допълнение следва да се посочи, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако към него не е бил приложен погасителен план. Този
извод намира основа в императивното изискване на закона - чл.11, т.11 и
т.12, вр.чл.22 от ЗПК, съобразно който в съдържанието на договора за
потребителски кредит следва да се съдържа и погасителен план.
Погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
4
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се
в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл.22
ЗПК е императивна, като същата постановява, че щом не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В процесния казус се поставя се въпроса дали уговореното в договорите
като размер на месечно плащане и посочени падежи на брой погасителни
вноски за период, съставлява погасителен план, по см. на чл.11, т.11 и т.12
ЗПК. За да бъде прието, че определена уговорка между страните представлява
погасителен план по см. на цитираните правни норми, следва да се съдържа
на първо място информация за съответните плащания и срокове за това. Това
изискване съдът намира, че е спазено. На следващо място се поставя въпроса,
дали се съдържат съответните реквизити на погасителния план посочени в
т.12 на чл.11 ЗПК, а именно разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Анализа на
цитираната норма на ЗПК предпоставя две изисквания, за да бъде приета една
уговорка за погасителен план, а именно от една страна да е ясен размера на
съответните плащания и срокове за това, а от друга да е осъществено
разбиване по пера на това задължение, от която разбивка да е ясно какво е
задължението за главница, за лихви и допълнителни разходи по договора за
кредит, като такива се предвиждат. Във втората хипотеза на правната норма,
съдът намира, че уговорките обективирани в процесните договори за
потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания за закона,
доколкото липсва разбивка на погасителните вноски. Не става ясно как се
формира сумата съставляваща размер на месечна погасителна вноска, какъв е
размера на лихвите и на допълнителните разходи, доколкото погасяването на
главницата се предвижда да става еднократно в края на срока.
При изложените съображения съдът намира, че процесните договори за
потребителски кредит се явяват нищожни поради противоречие със закона, на
осн.чл.11, т.11 и т.12, вр.чл.22 ЗПК, като следва да бъде прието от съда, че
договорите са недействителни, поради което и на осн. чл.23 ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
5
други разходи по кредита.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на
чл.420 ГПК за спиране на изпълнението, поради което Определение
№53/07.02.2022 г., постановено по ч. гр. д. №216/2021 г. по описа на РС К, с
което е спряно принудителното изпълнение по изпълнително дело
№2022***0400031 на ЧСИ Л.С., рег. №***, с район на действие ОС Варна е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №53/07.02.2022 г. постановено по ч. гр. д.
№216/2021 г. по описа на РС К, с което на основание чл.420 от ГПК е спряно
принудителното изпълнение по изпълнително дело №2022***0400031 на ЧСИ
Л.С., рег. №***, с район на действие ОС Варна, образувано въз основа на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№
216/2021г. на Районен съд К.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6