№ 12819
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110102754 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от непълнолетната Дана – Лаура М. Ц.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка М. Г. Ц.,
ЕГН ********** и от непълнолетния Дани – Алекзандър М. Ц., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка М. Г. Ц., ЕГН
**********, срещу М. А. А., роден на **********г. Предявени са искове с
правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
С молбата се иска съда да постанови решение, с което да увеличи
размера на първоначално определената издръжка на ищците, като осъди
ответника да им заплаща месечна издръжка в размер на по 195.00 лева за
всеки един от тях, считано от датата на подаване на исковата молба. Не
претендират разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответника чрез назначения му особен представител. Счита исковете за
допустими и основателни.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното:
Ищците са деца на ответника. С решение № III – 90 - 143 от 21.10.2011
г., на СРС, 90 състав, по гр. д. № 5 по описа за 2011 г., влязло в сила на
25.11.2011 г., ответникът е лишен от родителски права по отношение на двете
1
деца Дани – Алекзандър и Дана – Лаура, определени са мерки относно
личните отношения между бащата и децата, както и същият е осъден да им
заплаща на всяко едно от тях месечна издръжка в размер на по 60 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно
получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива
/т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. /. Задължението на родителя, обаче, не е
безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка зависи от
възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това
означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от
съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са
константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
Предявените искове с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143,
ал. 2 СК са основателни по следните съображения:
От определянето на дължимата на ищците месечна издръжка от 60.00
лева до приключване на съдебното дирене е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. През
изминалия период от около дванадесет години ищците са пораснали, с което
дефинитивно са се увеличили и потребностите им от средства за храна и
облекло, които нужди по никакъв начин не могат да бъдат задоволявани с
2
издръжка от по 60.00 лева месечно.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от
една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на
детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на
нормалните му нужди. При определяне на общия размер на издръжката, съдът
следва да съобрази той да бъде определен така, че да не стимулира
използването й за цели, неприсъщи на предназначението й. С оглед грижата
за детето, на него следва да се осигурят такива битови условия и средства,
които да му гарантират нормален живот и развитие, каквито биха имали, ако
родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът следва да определи
съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално
икономическата обстановка в Република България, както и всички особености
на конкретния случай.
Установи се, че ответникът не пребивава на територията на Република
България, като не са представени доказателства относно материалното и
имущественото му състояние. Същевременно обаче не се установи
ответникът да е с влошено здравословно състояние или да заплаща издръжка
на друго непълнолетно дете. Действително по делото не се установи дали
ответникът получава трудов или друг доход, както и размера на същия, но
съдът намира, че ответникът е в трудоспособна възраст и би могъл да
реализира доход около средната месечна работна заплата. При установените и
обичайни нужди на ищците за деца на тяхната възраст, съдът намира, че във
възможностите ответника е да отделя средства над собствената си
необходима издръжка и да заплаща издръжка за децата си в законно
определения минимален размер по 195.00 лева за всяко едно от тях.
По изложените мотиви и като съобрази възможностите на ответника и
нуждите на ищците, съдът намира предявените искове за основателни. С
оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на ежемесечната
издръжка, дължима от ответника на непълнолетните му деца от 60.00 лева на
195.00 лева за всяко едно от тях, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
3
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право
изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За
това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща
на непълнолетните си деца месечна издръжка в размер на по 195.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски не е
направено от никоя от страните.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на
Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
общ размер от 388,80 /триста осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с Решение № III-90-143 от 21.10.2011 г. на Софийски районен съд,
90 състав, влязло в сила на 25.11.2011г., по гр. д. № 5 по описа за 2011 г., като
я УВЕЛИЧАВА от 60,00 /шестдесет/ лева на 195,00 /сто деветдесет и пет/
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, М. А.
А., роден на **********г. в Кралство Йордания, да заплаща на
непълнолетното дете Дани – Алекзандър М. Ц., ЕГН **********, лично и със
съгласието на неговата майка М. Г. Ц., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 195,00 /сто деветдесет и пет/ лева, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 18.01.2023г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане,
до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК,
издръжката, определена с Решение № III-90-143 от 21.10.2011 г. на Софийски
4
районен съд, 90 състав, влязло в сила на 25.11.2011г., по гр. д. № 5 по описа за
2011 г., като я УВЕЛИЧАВА от 60,00 /шестдесет/ лева на 195,00 /сто
деветдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, М. А.
А., роден на **********г. в Кралство Йордания, да заплаща на
непълнолетното дете Дана – Лаура М. Ц., ЕГН **********, лично и със
съгласието на нейната майка М. Г. Ц., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 195,00 /сто деветдесет и пет/ лева, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 18.01.2023г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане,
до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на Дани –
Алекзандър М. Ц., ЕГН ********** и Дана – Лаура М. Ц., ЕГН **********,
издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, М. А. А., роден на
**********г. в Кралство Йордания, да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в общ размер
от 388,80 /триста осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 02.08.2023г. – за ищците, а за ответника –
двуседмичен срок от уведомяването.
Решението в частта относно допускане на предварително изпълнение
има характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5