ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 379
гр. Перник , 13.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500083 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК .
Образувано е по жалба на адв. Т.М., в качеството й на процесуален представител на П.
Г. П. срещу действия на ЧСИ А. В., изразяващи се в изпращане на запорно съобщение до
банка „ОББ“ АД, въз основа на което е наложен запор и блокирана банковата сметка на
длъжника за сума от 1962.67 лева – представляваща разноски по изпълнителното
производство, включително разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя в
размер на 1630 лева, по изп. дело № 1634 по описа на ЧСИ А. В. за 2019 г. Твърди, че за тези
действия на ЧСИ В. научил от банката на 26 януари на 2021 г.
Жалбоподателя излага доводи за нарушение на процесуалните правила,
незаконосъобразност на обжалваното действие, със съображения, че не е дал повод за
образуване на изпълнителното производство и затова разноските по изпълнителното дело
трябва да бъдат възложени в тежест на взискателя. Твърди се, че присъдените
(определените) от съдия-изпълнителя разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя
за прекомерно завишени. Иска се отмяна на обжалваното изпълнително действие (наложен
запор върху банковата сметка), както и да бъде намален размера на разноските за
адвокатското възнаграждение определени от ЧСИ в полза на взискателя.
Взискателите по изпълнителното дело С. Б. Г. лично и в качеството й на законен
представител на С. И. Г. и И. И. Г., редовно уведомена, в срок е изразил становище по
жалбата, като я счита за недопустима и неоснователна.
Частния съдебен – изпълнител е приложил писмени обяснения.
Окръжният съд преценявайки данните по изпълнителното дело, намира за
1
установено следното:
Изп. дело № 1634 по описа на ЧСИ А. В. за 2019 г. е образувано по молба на С. Б. Г.,
лично и в качеството й на законен представител на С. И. Г. и И. И. Г., въз основа на
изпълнителен лист от 08.10.2019 г. издаден по ч.гр.д. № 4726 по описа на Районен съд
Перник за 2019 г. срещу П. Г. П. за предаване на подробно описания в изп. лист имот. С
молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от ЧСИ освен извършване на
въвод във владение в имота, да събере и адвокатския хонорар в размера посочен в
приложения към молбата договор за правна помощ. Частният съдебен изпълнител е взел
предвид това обстоятелство при образуване на делото, като е изготвена сметка на дълга и в
ПДИ от 27.10.2019 г. е отразено, че общото задължение на П. по изпълнителното дело за
дължимите суми и разноските в изпълнителното производство е в размер на 2310.96 лв.
Поканата за доброволно изпълнение е получена лично от длъжника на 05.11.2019 г.
С молба от 20.11.2020 г. процесуалният представител на взискателя е уведомил
ЧСИ, че са заплатени всички дължими по изпълнителния лист суми. Със същата молба
е поискано да бъдат събрани от длъжника направените от взискателя разноски в
изпълнителното производство за заплатени такси и адвокатски хонорар. Частния съдия-
изпълнител изпратил на длъжника за становище писменото искане от взискателя за
присъждане на разноски по изпълнителното дело, което последният получил на 02.12.2020 г.
На 07.12.2020 г. П.П. подал писмено становище, в което застъпил, че искането за
присъждане на разноски в полза на взискателя е неоснователно. Със запорно съобщение от
20.01.2021 г. ЧСИ наложил запор по сметките на длъжника в „ОББ“ АД. За налагането на
запор и блокиране на банковата му сметка, длъжникът разбрал от банката на 25.01.2021 г.
На 01.02.2021 г. П.П. депозирал жалба въз основа, на която е образувано настоящото
дело.
По отношение допустимостта и основателността на жалбата в частта, в която се
обжалва наложеният запор.
В разпоредбата на чл. 435 ГПК изчерпателно са изброени действията на съдебния
изпълнител, подлежащи на обжалване както от страните в производството – взискател и
длъжник, така и от трети лица. Длъжникът, каквото качество притежава жалбоподателя
П.П., може да обжалва постановлението за глоба (чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК); насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо (чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК);
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК); отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК (чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК);
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и
в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК (чл. 435, ал. 2, т. 5 ГПК); отказа на съдебния изпълнител да
спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение (чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК);
постановлението за разноските (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), както и постановлението за
възлагане, ако счита, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена (чл. 435, ал. 3 ГПК).
2
Налагането на запор върху банкова сметка може да бъде разглеждано единствено като
насочване на изпълнение по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Съгласно разясненията,
дадени в т. 1 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, насочването на
изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост
(пълна или частична) на имущество за събирането на определено парично вземане. По
такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за
събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска
отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач,
насрочване на продан и др., но съдът се произнася по тези искания само доколкото
посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в
този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.
В случая длъжникът П.П. обжалва действията на ЧСИ В. по налагане на запор върху
банкова сметка. В жалбата липсва позоваване на несеквестируемост на сумата. След като
длъжникът не излага твърдения, от които да е видно, че счита сумите за несеквестируеми по
смисъла на чл. 446 ГПК, то жалбата не е насочена против обжалваемо действие на съдебния
изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Ето защо в тази част жалбата следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Жалбата, в частта, с която е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на разноските за адвокатското възражение на пълномощника на взискателя и
искане за намаляването им е процесуално недопустима и като такава следва да се остави в
тази част без разглеждане. Съображенията за това са следните:
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
насрещната страна, респ. искането за изменение на разноските в изпълнителното
производство (тъй като в изпълнителното производство на общо основание намира
приложение разпоредбата на чл. 248 ГПК, съгласно която съдебният изпълнител може да
допълни или измени постановлението си за разноски), най-напред следва да бъде направено
пред съдебния изпълнител и едва след постановяване на акт от последния, длъжникът ще
има възможност да го обжалва пред окръжния съд. С оглед предмета на това производство,
окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на
обжалван несъдебен акт. Следователно, съдът може да бъде сезиран с жалба едва когато
такъв акт бъде издаден. От това следва, че длъжникът по изпълнението трябва да поиска от
съдебния изпълнител намаляване на възнаграждението за адвокат на взискателя.
Такова искане всъщност се съдържа в жалбата на длъжника в настоящото дело и
съдебният изпълнител следва да се произнесе по него. Едва постановлението, с което
съдебния изпълнител се произнесе по искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК ще подлежи на
обжалване пред съда, като това постановление следва да се връчи на страните с изричното
указание, че могат да го обжалват в двуседмичен срок.
3
С оглед изложеното съдът намира, че подадената жалба в тази й част е недопустима и
като такава ще я остави без разглеждане, като следва да прекрати производството по делото
в тази част и да върне същото на ДСИ за разглеждане и произнасяне с нарочен акт по
искането на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдържащо се в жалба, вх. № 3090 от
01.02.2021 г. по изпълнително дело № 1634 по описа на ЧСИ А. В. за 2019 г.
Постановлението, с което ЧСИ се произнесе по искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се
връчи на страните по изпълнителното дело и да им се укаже възможността за обжалване на
същото.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 3090 от 01.02.2021 г. по изпълнително
дело № 20198130401634 по описа на ЧСИ В. за 2019 г. подадена от адв. Т.М., в качеството й
на процесуален представител на П. Г. П. от гр. П., срещу действия на ЧСИ А. В. по
изпълнително дело № 20198130401634 по описа за 2019 г., изразяващи се в изпращане на
запорно съобщение до банка „ОББ“ АД, въз основа на което е наложен запор и блокирана
банковата сметка на длъжника за сума от 1962.67 лева – представляваща разноски по
изпълнителното производство, включително разноски за адвокатското възнаграждение на
взискателя в размер на 1630 лева.
ВРЪЩА изпълнително дело № 20198130401634 по описа на ЧСИ А. В. за 2019 г., на
частния съдебен изпълнител за разглеждане и произнасяне с нарочен акт по искането на
длъжника П. Г. П. по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя, съдържащо се в жалба вх. № 3090 от 01.02.2021 г. по
изпълнително дело № 20198130401634 по описа на ЧСИ А. В. за 2019 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4