О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 06.10.2014г., гр.Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
разгледа
докладваното гражданско дело № 1906 по описа на съда за 2014г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по иск, предявен от ДФ „Земеделие“ против А.С.С.. В исковата молба се твърди, че
на основание Договор
№ 13 / 112 / 01266 от 15.05.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, сключен между ДФ
„Земеделие" - Разплащателна агенция и А.С.С., ответникът е получил
безвъзмездна финансова помощ в размер на 24 446 лева, представляваща първо
плащане по този договор. Твърди се, че по силата на договора ответникът се е задължил да извърши инвестициите,
основните дейности и цели, описани в Приложение № 1 към договора и бизнес плана
/неразделна част от договора/, в срок до 12.10.2012 г. /т. 3.1 от договора/. По
силата на същия договор и на основание разпоредбите на чл. 24, ал. 2 /действаща
към момента на сключването на договора/ и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР за
периода 2007 - 2013 г.,
ответникът се е задължил да подаде
заявка за второ плащане не по - късно от един месец от изтичане на срока по т.
3.1 от договора /15.05.2012г./, т.е. най - късно до 15.06.2012 г. Неизпълнението
на нормативно и договорно установеното за ползвателя на помощта задължение да
подава заявка за второ плащане е скрепено със санкция - ищецът ДФ
„Земеделие" отказва да бъде извършено второ плащане и изисква да се
възстанови цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва
към него /т. 4.4, б. „е" от договора/. В исковата молба ищецът твърди, че ответникът не бил изпълнил
договорното си задължение за подаване на заявка за второ плащане, поради което
и следвало да възстанови на ДФ „Земеделие" предоставената сума по този
договор, представляваща първо плащане по него, ведно със съответната законна
лихва. В исковата молба е посочено също, че със заповед на директора на
областна дирекция на ДФ „Земеделие", гр. Пловдив процесният договор е бил
прекратен от ДФ „Земеделие" на основание т. 6, б. „г" от този
договор, като Директорът на областната дирекция бил надлежно оправомощен от
изпълнителния директор да отказва второ плащане и да прекратява договора.
Посочено е, че заповедта за отказ от плащане и прекратяване на договора
била връчена на ответника на 04.10.2013
г., видно от обратна разписка. Твърди се, че със заповедта за отказ на
административния директор договорът бил развален на основание чл. 87 ЗЗД, като
се твърди, че изпълнението е било невъзможно, доколкото от една страна е
безполезно, а от друга - следвало е непременно да се осъществи в срок. Срокът
бил нормативно заложен и не можело да бъде променян по взаимно съгласие на
страните. Още повече, с договора се предоставяли средства на Европейския съюз,
което правело по - строг контрола по изпълнението на договора и се извършвал от
Европейската комисия. В ИМ се сочи, че мораторната лихва била изчислена от дата
04.10.2012 г. - на получаване от ответника на заповедта за отказ, в която било
обективирано изявлението на кредитора /ДФ „Земеделие"/ за разваляне на
договора и били конкретизирани
задълженията на ползвателя, които не били
изпълнени. В този смисъл се сочи, че е и разпоредбата на чл. 5, параграф
втори от Регламент /ЕС/ № 65 / 2011
г. на Комисията за определяне на подробни правила за
прилагане на Регламент № 1698 / 2005
г. на Съвета по отношение прилагането на процедури за
контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на
развитието на селските райони. Твърди се, че ДФ „Земеделие" бил поискал
възстановяване на дължимата сума от физическото лице с Нотариална покана за
доброволно плащане с изх. № 01 - 6500 / 803 от 22.01.2013 г., която била на
връчена на 31.01.2013 г. чрез нотариус Юлия Ваклинова с per. №
436 на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд, гр. Пазарджик,
но в срока, посочен в поканата, длъжникът не бил възстановил предоставената
помощ, поради което ДФ „Земеделие" подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ
по чл. 417, т. 2 ГПК. Изложени са обстоятелства, че по ч. гр. дело № 2357 / 2013 г. по описа на Районен
съд, гр. Пазарджик, въз основа на заповед за незабавно изпълнение, бил издаден
изпълнителен лист в полза на ДФ „Земеделие" срещу А.С.С., като в срока по чл.414 ГПК постъпило възражение от
длъжника по делото, поради което се и предявявал настоящият иск. Направено е
искане за постановяване на решение, с
което да се признае за установено, че ДФ „Земеделие" има изискуемо вземане
срещу А.С.С., както следва: сума в размер на 24 446 лв., представляваща
главница по договор № 13 / 112 / 01266 от 15.05.2009 г. за отпускане на
финансова помощ по ПРСР; сума в размер на 1 056,12 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 04.10.2012г. до 20.06.2013г. вкл.;
законна лихва върху главницата, считано от 21.06.2013 г. - датата на подаване
на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния
лист до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендирани са направените
по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, по
опис. Иска се прилагане на ч.гр.дело № 2357 по описа на ПРС
за 2013г., както и в случай, че съдът не ползва програмен продукт, да се
назначи съдебно-счетоводна експертиза, със задача да изчисли лихвата за забава
върху главницата от 24 446 лв., за периода от 04.10.2012г. до 20.06.2013г.
В
срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника А.С., със становище
за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че във връзка със сключен между
страните Договор № 13/112/01266/15.05.2009г. за отпускане на финансова помощ по
мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от програмата за развитие
на селските райони за периода 2007-2013г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, със Заповед № 03-
160-РД/495/29.09.2012г. на Директор на Областна Дирекция Пловдив към Държавен
фонд „Земеделие" му било отказано изплащането на финансова помощ,
представляваща второ плащане по Договора, като мотивите за отказа били неподадена
заявка за второ плащане след третата година по сключения Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112, регламентиран в чл.
24, ал. 2 от приложимата Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за
изплащане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112. Срещу заповедта
ответникът бил подал жалба до Министъра на земеделието и храните, с която
поискал отмяната й, като считал, че не били налице условията за постановяване
на отказ за второ плащане. Посочено е, че на 15.06.2012г. входирал необходимите
документи за второ плащане, но не всички били отразени в контролния лист. Било
му съобщено, че последният срок за представяне на документите бил именно на
тази дата- 15.06.2012г., предвид разпоредбите на Договора и Наредбата. Сочи, че
на 20.06.2012г. подал Възражение с вх. № 02-160-6500/831, като отново
представил и целия комплект с документи. Във връзка с възражението, получил
уведомително писмо, с което го
уведомявали, че имал възможност
да предостави пълния комплект документи в рамките на законния срок - бил до
15.06.2012г., т. е. до 1 месец след изтичане на третата година от подписване на
договора за финансово подпомагане. Сочи също така, че след негово запитване до МЗХ по електронен път,
получил Отговор, с който отново се изразявало
становището, че след като в последния ден от срока - 15.06.2012г., не
бил представил всички необходими документи, нямало възможност след тази дата да
подаде отново заявка. Впоследствие била издадена и Заповед №
03-160-РД/495/29.09.2012г., като след възражение срещу нея, получил отговор, изх.
№ 02-160-6500/15528-1/16.10.2012г., с което се уточнявали допуснати фактически
грешки в Заповедта, както и че се поддържа отказът за второ плащане, с мотив,
че нямало подадена заявка в определения срок. Сочи, че по-късно получил и покана за доброволно
изпълнение, изх. № 01-6500/803 от 22.01.2013г. за получената до момента сума
като първо плащане. Сочи, че бил подал и жалба с вх. № 1440/2013г. до
Омбудсмана на Р. България, с която бил изложил своите съображения относно
неправилния според ответника отказ за второ плащане. Получил отговор изх. №
1440/10.05.2013г., с който след подробно описание на случилото се до момента,
всъщност отново се споменавало обстоятелството, че бил представил документите в
последния ден от срока, а имено - 15.06.2012г., поради което нямало възможност
за повторно подаване на заявката за второ плащане. Ответникът твърди, че във
всички адресирани до него отговори на жалбите му, се споменавало за това, че по
силата на закона бил изтекъл срокът за подаване на заявка за второ плащане и не
било възможно да бъде подадена повторно заявка. Позовава се на разпоредбите на чл.
24, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г., като счита, че срокът изтичал на
15.07.2012г. Действително, чл. 24, ал. 2 в първоначалния си вид е бил посочен срок от 1 месец, но нормата била
изменена- ДВ, бр. 107 от 2008
г., в сила от 27.12.2008г., вследствие на което, считано
от 27.12.2008г., срока бил ДВА МЕСЕЦА. Нещо повече, съгл. параграф 5 от ПЗР на
Наредба № 9 от 03.04.2008г., за договорите, сключени след 25.04.2008г.,
заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подавала не
по-късно от ДВА МЕСЕЦА след изтичане на срока, определен съгл. чл. 7, ал. 1 от
Наредбата. Според ответника, договорът за финансово подпомагане бил сключен на
15.05.2009г., поради и което попадал в хипотезата на описаната норма. Дори и да
се приемело, че към дата 15.06.2012г. не били налице всички изискуеми
документи, то в следващия работен ден - 18.06.2012г., както и с възражението от
20.06.2012г., следвало да се приеме, че всички необходими документи са били
представени, както и че срокът е бил спазен. Ответникът сочи, че по жалбата му била постановена Заповед № РД 20-38/23.01.2014г.
на Министър на МЗХ, с която бил отменен отказът на Държавен фонд
„Земеделие"- Разплащателна агенция за изплащане на финансово подпомагане
по мярка 112 „Създаване на стопанства за млади фермери", представляващо
второ плащане по Договор № 13/12/01266/15.05.2009г., на описаните по-горе
основания. След като получил Заповед № РД 20-38/23.01.2014г. на Министър на
МЗХ, на 10.02.2014г. подал молба до ДФ „Земеделие", Областна дирекция
Пловдив, Разплащателна агенция, с която представил заповедта на Министър на МЗХ
и представил банкова сметка, ***а, представляваща второ плащане. Сочи, че на
12.02.2014г. получил ПДИ от ЧСИ Деница Станчева, peг. № 889, р-н на действие ОС
Пазарджик по изп. д. № 231 /2014г., от която установил, че ДФ „Земеделие"
било образувало ч. гр. д. № 2357/2013г., поради което и депозирал възражение по
чл. 414 ГПК и молба за спиране на принудителното изпълнение. Счита, че не дължи
претендираната сума. Сочи, че към момента депозирал молба с банкова сметка, ***а,
представляваща второ плащане. Направено е искане да бъде изискана цялата
преписка от ОД на ДФ „3" Пловдив, както и да бъде изискана от МЗХ цялата
преписка по жалба от А.С.С., по която е била
постановена Заповед № РД 20-38/23.01.2014г. на Министъра на МЗХ, с оглед
правилното решаване на делото. Към отговора на ИМ са представени писмени
доказателства, по описа.
Предявените искове са с
правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК. Исковете са
допустими, като в тежест на ищцовата страна е да докаже основанието и размерите
на претендираните суми, а в тежест на ответника е да установи възраженията по
писмения си отговор. Направените от страните доказателствени искания съдът
намира, че са допустими, относими към предмета на делото и необходими за
неговото изясняване. Следва да се приемат приложените към исковата молба и
отговора писмени доказателства, по опис. Следва да се приложи по настоящето
дело ч.гр.дело № 2357 по описа на Пазарджишки районен съд за 2013г. Следва да
се изискат цялата преписка от ОД на ДФ „3" Пловдив, както и да бъде
изискана от МЗХ цялата преписка по жалба от А.С.С., по която е била постановена Заповед № РД 20-38/23.01.2014г.
на Министъра на МЗХ, като в тази връзка следва да се даде възможност на
ищцовата страна, в едноседмичен срок от съобщението, да представи молби за
изпращането им до третите – неучастващи по делото лица, по реда на чл.192 ГПК.
На основание чл.140 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към исковата молба /по
опис/ и отговора /по опис/ писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че в
тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка
с чл.415, ал.1 ГПК е да докаже основанието и размерите на претендираните суми,
а в тежест на ответника е да установи възраженията по писмения си отговор.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 2357 по описа на Пазарджишки
районен съд за 2013г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ
на ищцовата
страна, в едноседмичен срок от съобщението, да представи молби за изпращането
им до третите – неучастващи по делото лица, по реда на чл.192 ГПК – ОД на ДФ
„Земеделие“ Пловдив и Министерство на земеделието и храните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 21.11.2014г. от 14.00ч., за която дата и час да се
призоват страните.
На страните да се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца – и от отговора на ответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: