Определение по дело №418/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 301
Дата: 14 февруари 2022 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия: Даниела Талева
Дело: 20221100600418
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 301
гр. София, 12.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева

Петър Н. Славчев
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600418 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК
вр. глава ХХІІ от НПК.
С определение, постановено в открито разпоредително заседание на
20.04.2022г., съдът е констатирал, че на досъдебното производство са били
допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, ограничили
правото на защита на подсъдимите, които налагат прекратяване на съдебното
производство по НОХД №19744/19г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав.
Срещу определението на първоинстанционния съд, в
законоустановения срок, е постъпил частен протест от прокурор при СРП.
В протеста се изтъква, че мотивите на районния съд да прекрати
съдебното производство и да върне делото на прокурора, касаят
непосочването на собственика на лекия автомобил касателно обвиненията на
подсъдимите Я., Л. и П.. По-нататък в протеста се сочи, че съгласно
текстовете на наказателния закон и съгласно съдебната практика, посочване
на собствеността на инкриминираните вещи при кражба и вещно
укривателство никога не е била задължителен реквизит при повдигане на
обвинение на дадено лице, касаещо тези състави от НК. Предвид изложеното
моли определението на районния съд, с което е прекратено наказателното
производство да бъде отменено.

Частният протест е процесуално допустим, подаден е в
законоустановения седмодневен срок от произнасяне на определението и от
лице, което има право на протест, насочен е срещу акт, подлежащ на проверка
в производство по въззивен съдебен контрол.
1
След като извърши преценка на твърденията, изложени в частния
протест и служебно извърши цялостна проверка за наличието на допуснати в
досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения,
по същество въззивният съд намери, че частният протест е основателен по
следните съображения:

С атакуваното определение първостепенният съд е приел, че в
диспозитива на така внесения обвинителен акт липсва посочване на
собственика на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Р-320“ с рег.№****,
който е предмет на повдигнатото обвинение срещу подсъдимите А. Л. и Т. Я.
за извършено престъпление по чл.215, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, а е
посочено само, че е чужда движима вещ. В този пропуск на прокурора
районната инстанция е съзряла недостатък, който е счела, че е ограничил
правото на защита на двамата подсъдими. На следващо място, като пропуск
на обвинителния акт, контролираният съд е отчел непосочването на
собственика на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“ с рег.№****,
който е предмет на престъплението по чл.215, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, за
което е повдигнато обвинение на подсъдимия В. П., което според решаващия
съд е препятствало сериозно възможността на подсъдимия да разбере
повдигнатото му обвинение. Съдът е допълнил, че престъплението по чл.215 е
престъпление против собствеността и посочването на лицето, което е
собственик на вещта, е съществен белег на това престъпление. Не на последно
място, първоинстанционният съд е приел, че е налице несъответствие между
обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт досежно
престъплението по чл.215, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, за което е привлечен към
наказателна отговорност подсъдимият В. П. и повдигнатото му обвинение
несъответства на фактическите обстоятелства, описани в обвинителния акт,
обуславящи такова престъпление, като е посочил, че престъплението трябва
да е описано в ОА с всички негови обективни и субективни признаци, които
да са максимално конкретизирани с оглед установеното по делото.
Посочените от районния съд пропуски в обвинителния акт, които са
ценени като съществено процесуално нарушение, накърнило правото на
защита на предадените на съд лица, според въззивния съдебен състав не
представляват такива нарушения, които да са довели до ограничаване правото
на защита на тримата подсъдими.
В обстоятелствената част на обвинителния акт, на стр.8, ясно е описано,
че на 10.11.2015г. в гр. София, бил противозаконно отнет лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Р-320“ с рег.№****, собственост на Д.Л.Ш., след
което се твърди, че същият този автомобил е бил във владение на
подсъдимите А. Л. и Т. Я., които на 13.04.2016г. решили да спомогнат да бъде
отчужден, с цел да набавят за себе си имотна облага. От това описание в
посочената част на обвинителния акт става напълно ясно чия собственост е
инкриминираната вещ, предмет на престъплението по чл.215, ал.1 вр. чл.20,
2
ал.2, вр. ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение на Л. и Я..
Непосочването на собственика на вещта в диспозитива на ОА не е порок,
който да е ограничил правото на защита на двамата подсъдими, защото
обвинителният акт представлява единство от описателна и диспозитивна част
и за четящия е напълно ясно чия собственост е процесната вещ, която в
диспозитива се сочи като чужда за двамата подсъдими. В чл.246, ал.2 от НПК
изрично е посочено какво трябва да съдържа обстоятелствената част на
обвинителния акт. Сред обстоятелствата, които трябва да намерят място в
описателната част на обвинителния акт, е и посочването на пострадалото
лице. В настоящия случай в обстоятелствената част на внесения в СРС
обвинителен акт е посочено кой е собственик на лекия автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Р-320“ с рег.№****, респ. това е и лицето, което се явява
пострадало от престъплението срещу собствеността, каквото е
престъплението по чл.215, за което е предявено обвинение на двамата
подсъдими. В настоящия случай се касае за вещно укривателство и макар в
диспозитива на обвинителния акт да не е посочен изрично собственикът или
владелецът на вещта, от описателната част на обвинителния акт се установява
кой е собственик, съответно владелец на инкриминираната вещ, предмет на
това престъпление. Напълно достатъчно е тези лица да са посочени в
обстоятелствената част, така че да става ясно защо обвинението приема, че се
касае за чужда за сочения като деец вещ. Ето защо неизписването на
собственика на вещта, предмет на престъплението по чл.215 от НК в
диспозитива на ОА, в настоящия случай не представлява съществено
процесуално нарушение, което да е затормозило правото на защита на
подсъдимите Л. и Я..
По сходен начин стоят нещата и с обвинението за престъпление по
чл.215, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, за което е привлечен да отговаря
наказателно подсъдимият В. П.. На стр.9 от обвинителния акт, в
обстоятелствената му част, е описано в чие владение е бил лек автомобил
марка „БМВ“, модел „320Д“ с рег.№****, преди да стане същият предмет на
престъплението „кражба“, за което се твърди да е извършено от подсъдимите
Л. и Я.. Така описаните факти са напълно достатъчни да обосноват
твърдението на прокурора, че автомобилът, предмет на обвинението по
чл.215, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, повдигнато спрямо В. П., е чужда за
подсъдимия П. вещ.
При престъпленията срещу собствеността е важно да се посочи
собственикът на вещта или лицето, в чието владение се е намирала тази вещ
преди престъплението, от една страна, за да се обоснове твърдението, че
вещта е чужда за дееца, от друга страна, за да бъде ясно кой е пострадал от
това престъпление, което е резултатно. В конкретния случай в описателната
част на обвинителния акт са изложени достатъчно твърдения относно
собствениците и владелците на инкриминираните вещи, предмет на
престъпленията против собствеността, което е позволило правилно да бъдат
определени и пострадалите от твърдените престъпни деяния.
3
По отношение на приетото от първия съд несъответствие между
обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт досежно
престъплението по чл.215, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, което се твърди да е
извършено от подсъдимия П., въззивният съд счита, че и такова
несъответствие не е налице. В обвинителния акт подробно са описани факти,
свързани с престъплението „кражба“, предмет на което е лекият автомобил
марка „БМВ“, модел „320Д“ с рег.№****, за което се излагат твърдения да е
извършено от подсъдимите Л. и Я.. Същият този лек автомобил е предмет на
вещното укривателство, приключило във фазата на опита, в което е обвинен
В. П., като в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият П.
е предполагал, че вещта е придобита от неизвестен извършител чрез
престъпление кражба. Макар и в обстоятелствената част да се излагат
твърдения, че автори на тази кражба са подсъдимите Л. и Я., никъде не е
посочено подсъдимият П. да е имал знание за това обстоятелство. Очевидно,
формулирайки обвинението срещу П. по посочения начин, прокурорът е имал
предвид, че за този подсъдим извършителят на кражбата е неизвестен. Така
твърдяното несъответствие е въпрос на изказ, а не на действително допуснато
противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част, което да е
ограничило правото на защита на подсъдимия П.. Този извод на въззивния
съд се подкрепя и от изложеното от защитника на подсъдимия П., който в
разпоредително заседание е заявил именно това, че прокурорът,
формулирайки по този начин обвинението срещу подзащитния му, вероятно е
имал предвид, че извършителят на кражбата на инкриминираното превозно
средство е бил неизвестен за П.. Това сочи, че както за подсъдимия П., така и
за неговия защитник, повдигнатото обвинение по чл.215, ал.1 вр. чл.18, ал.1
от НК е ясно и е правилно разбрано и възприето, съответно не е допуснато
съществено и отстранимо процесуално нарушение, което да е накърнило
правата на подсъдимия.
С оглед на гореизложеното, протестът за липсата на допуснати и
отстраними съществени процесуални нарушения, налагащи прекратяване на
съдебното производство, се явява основателен, а атакуваното с него
определение на районния съд е неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да се отмени.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, постановено в открито разпоредително
заседание на 20.04.2022г. по НОХД №19744/19г. по описа на СРС, НО, 103-ти
състав.
4

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните
действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5